Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260036
гр.Враца,
19.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на 02.12.2021 г. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
при секретаря
Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов търговско дело № 686
по описа за 2005 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.747 и сл. от Търговския
закон /ТЗ/.
Образувано е по молба вх.№ 264165/09.06.2021 год. на Ц.М.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.Т.З. ***, с която е сезирал съда с искане по реда на
чл.747 и сл. от ТЗ съдът да постанови решение, с което да бъде възстановен в
права на член на Съвета на директорите на „Обединена машиностроителна компания“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, бул.
„Околчица“ № 2.
Поддържа се в молбата, че с Решение № 1369/05.08.2005 год. съдът е обявил
неплатежоспособността на „Обединена машиностроителна компания“ АД, ЕИК
********* с начална дата 01.08.2005 год. и е открито производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството. Решението е вписано в АВ-ТР и е
обявено в регистъра по партидата на дружеството.
С Решение № 134/15.04.2010 год. производството по несъстоятелност на
„Обединена машиностроителна компания“ АД е прекратено на основание чл.735, ал.1
и ал.2 от ТЗ, поради изчерпване на масата на несъстоятелността, и е поставено
заличаване на дружеството в търговския регистър, като решението е вписано под №
20100422081941. Решение 134/15.04.2010 год. е влязло в законна сила и е вписано
по партидата на дружеството на 22.04.2010 год., от който момент „Обединена
машиностроителна компания“ АД представа да съществува като правен субект.
Към датата на откриване на производството по несъстоятелност молителят е
бил член на Съвета на директорите на дружеството.
Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл.748, ал.2 от ТЗ –
изпадането в несъстоятелност се дължи на неблагоприятно изменили се стопански
условия, дължащи се на всеобщата икономическа криза, обхванала света и България
и възникнали задължения към АДВ в големи размери.
В едномесечен срок, считано от датата на обявяване на молбата в Търговски
регистър, не са постъпили писмени възражения.
Молбата е допустима – подадена е пред компетентния за разглеждането й съд
по несъстоятелността на обявеното в такава и заличено „Обединена
машиностроителна компания“ АД от
легитимирано лице.
Съдът разпредели доказателствената тежест, като указа на молителя, че при
условията на пълно и главно доказване следва да установи, че несъстоятелността
е причинена от конкретната обективна невъзможност за иначе добросъвестния
търговец, който при осъществяване на своята търговска дейност е имал
способността да покрива поети текущи задължения с очаквани приходи, но са
настъпили необичайни и непредвидими от добросъвестния търговец промени, които
по характеристики да съответстват на стопанската непоносимост, което
обстоятелство да изключва недобросъвестното неизпълнение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по търг. дело № 686/2005
под. по описа на Окръжен съд-Враца и изложените в молбата твърдения, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С Решение №1791/30.10.2003 год. на Окръжен съд-Враца „Обединена
машиностроителна компания“ АД е обявено в ликвидация и е назначен за ликвидатор
Ц.М.М.. В хода на това производство са погасени задълженията към работниците и
служителите и е предоставено обезпечение по публичните вземания на държавата.
По молба с входящ № 1865/04.08.2005 год., подадена от ликвидатора на „Обединена
машиностроителна компания“ АД Ц.М., с правно основание чл.625 вр.с чл.632, ал.1
от ТЗ е образувано търг. дело № 686/2005
год. по описа на ОС-Враца.
С Решение № 1369/05.08.2005 год. съдът е обявил неплатежоспособността на
„Обединена машиностроителна компания“ АД, ЕИК ********* с начална дата
01.08.2005 год., открил е производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството и е допуснал обезпечение чрез налагане на всеобщ запор и възбрана
върху имуществото му. В мотивите се сочи, че съгласно баланса на дружеството към
31.12.2004 год. наличните краткотрайни материални активи (КМА) на дружеството са
в размер на 1 729 000 лева, който е недостатъчен да покрие краткосрочните
му задължения в размер на 1 730 000 лева. Тази тенденция се
задълбочава, защото към 31.07.2005 год. КМА вече са в размер на
1 007 135 лева срещу краткосрочни задължения в размер на
1 209 318 лева. Решението е вписано в АВ-ТР и е обявено в регистъра
по партидата на дружеството.
От Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ОМК“ АД,
предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, се установява, че общият им размер е 2
099 879,44 лева, като разпределената сума между кредиторите е 180 639,52 лева,
с което е изчерпена масата на несъстоятелността, или останалите неплатени
вземания са в общ размер на 1 919 239,92 лева.
С оглед изчерпване масата на несъстоятелността на основание чл.735, ал.1,
т.2 от ТЗ, с Решение № 134 от 15.04.2010 год. производството по несъстоятелност
е прекратено, като на основание чл.735, ал.2 от ТЗ „ОМК“ АД – в
несъстоятелност, е заличено от Търговския регистър.
Видно от служебна справка по партидата в Търговския регистър на „ОМК“ АД
(н.), молителят Ц.М.М. е член на Съвета на директорите на дружеството, с оглед
на което искането е подадено от легитимирано лице и е процесуално допустимо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Процедурата за възстановяване в права е уредена като самостоятелно
производство, което е непосредствено свързано и обусловено от приключило
производство по несъстоятелност на търговско дружество. Съгласно чл.747, ал.2
от ТЗ, физическо лице, което е участвало в управлението на обявено в
несъстоятелност търговско дружество, може да поиска с писмена молба да бъде
възстановено в права и да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които
законът свързва с обявяването в несъстоятелност. Такива законоустановени
ограничения в Търговския закон са предвидени например в разпоредите на чл.57,
ал.4, чл.141, ал.8, чл.234, ал.2, т.1 от ТЗ.
Нормата на чл.748 от ТЗ урежда две хипотези, в които може да бъде постановено
възстановяване в права – когато несъстоятелното дружество е изплатило напълно
приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и
разноските по тях (ал.1) или без да е изплатило напълно всички задължения, но
изпадането в несъстоятелност да се дължи на неблагоприятно изменили се стопански
условия (ал.2).
В случая молителят претендира, че е налице хипотезата на чл.748, ал.2 от ТЗ
– изпадането в несъстоятелност се дължи на неблагоприятно изменили се стопански
условия, дължащи се на всеобщата икономическа криза, обхванала света и България
и възникнали задължения към АДВ в големи размери. Като допълнителни аргументи
се излагат още необичайно дългата данъчна ревизия и наложените предварителни
обезпечителни мерки върху банковите сметки и недвижимите имоти на дружеството,
които са довели до невъзможност да се осигурят оборотни средства за изпълнение
на инвестиционните му проекти.
Неблагоприятно изменилите се стопанско-икономически условия в страната по
смисъла на закона не се явяват самостоятелно установена предпоставка, която
сама по себе си да обоснове възстановяване правата на длъжника в хипотезата на
чл.748, ал.2 от ТЗ. Настъпилата несъстоятелност на длъжника следва да е обусловена
от тази икономическа криза. Затова и в тежест на молителя е да установи
изискуемата се от закона причинна връзка между неблагоприятно изменилите се
стопански условия и обявяването на търговеца в несъстоятелност, при която дори
и търговецът да е добросъвестен, продължаването на търговската дейност е било
невъзможно.
Съдебната практика е единодушна по въпроса относно прилагането на процесната
разпоредба. В Решение № 977/31.1.2008
год. по т.д.№ 579/2007 год., ІІ т.о., ТК на ВКС се сочи необходимостта от пълно
доказване, че несъстоятелността е причинена от конкретната обективна
невъзможност за иначе добросъвестния търговец, който при осъществяване на
своята търговска дейност е имал способността да покрива поети текущи задължения
с очаквани приходи. За да е налице хипотезата на неблагоприятно изменили се
стопански условия, трябва промените да са необичайни и непредвидими от добрия
търговец, като по характеристики да съответстват на стопанската непоносимост,
което обстоятелство да изключва недобросъвестно неизпълнение.
Доказване от подобно естество не е проведено от молителя в настоящото
производство. Същият формулира единствено твърдения в подобна насока, като те
не се подкрепят от материалите по делото. Проверката на събраните от съда по
несъстоятелността доказателства във фазата, предхождаща откриването на
производството не показва, че търговското дружество е влошило финансовото си
положение изключително поради
настъпилата в периода след 2008 год. международна финансова и икономическа
криза. Напротив, съгласно данните от баланса и ОПР тенденцията на влошаване е
налице още от 31.12.2004 год., когато наличните краткотрайни материални активи
(КМА) на дружеството са в размер на 1 729 000 лева, който е недостатъчен да
покрие краткосрочните му задължения в размер на 1 730 000 лева. Видно от доклада
на временния синдик, плащанията към кредиторите са спрени още от 01.08.2005
год. /л.136 по делото/. Задълженията не са погасявани редовно, което е довело
до начисляване на лихви и още по-голяма задлъжнялост. Основната причина за
невъзможността на дружеството да посрещне изпълнението на текущите си парични задължения
според доклада на временния синдик се състои в това, че същото не е реагирало
достатъчно гъвкаво на измененията в условията на пазарна икономика, в резултат
на което е загубило своите търговски партньори. Тоест няма никакви данни, че
способността на молителя да покрива регулярно формираните задължения на
дружеството във връзка с дейността му е последица от влошения в международен
аспект финансов климат, заради реализиралата се криза. Както вече се посочи,
това е релевантно обстоятелство, което се преценява във всеки конкретен случай
при искане за възстановяване на длъжник в права. При това положение няма как да
се възприеме тезата на молителя, че обективната невъзможност за изпълнение на
търговските задължения на дружеството е резултат от неблагоприятно изменили се
стопански условия.
В хода на устните състезания процесуалният представител на молителя се
позовава и на т.нар. в Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 год. на ОСТК на ВКС
по т.д. № 2/2018 год. „култура на спасяване“, утвърдена с Директива (ЕС)
2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 год., която в чл.22
вр. чл.21 предвижда максимален тригодишен срок, след който отпадат забраните за
упражняване на търговска дейност, произтичащи от несъстоятелността. В тази
връзка следва да се отбележи, че посочените общностни разпоредби касаят
опрощаването и възстановяването на правата за упражняване на търговска дейност
на предприемачите (физическо лице, което упражнява търговска дейност, стопанска
дейност, занаят или професия съгласно определението в чл.2, пар.1, т.9), но не
и възстановяването на правата на управителите на обявените в несъстоятелност
търговски дружества, по отношение на които приложението на правилата на самата
директива изрично е изключено според съображение 73, изр.2 от преамбюла й.
Неоснователна е и поддържаната теза, с която задълженията към НАП са
изтъкнати като допълнителна обективна причина. Натрупването на непогасени
задължения към държавата е част от общата задлъжнялост на дружеството, резултат
от финансовата му политика. Дали тази невъзможност е следствие не от субективни
управленски решения, а от обективни фактори, както се поддържа от молителя, то
изцяло в негова тежест е да установи този факт, което не е сторено по делото.
Ирелевантно за това производство е и твърдението, че вземанията на НАП са
погасени по давност и отписани с изтичане на десетгодишния давностен срок, тъй
като законодателят в разпоредбата на чл.748 от ТЗ, уреждаща предпоставките за
възстановяването в права, не е обвързал приложението й с погасяване на
неудовлетворените вземания по давност.
В случая от страна на молителя не е
проведено пълно и главно доказване, при което да е установено, че изпадането на
дружеството в несъстоятелност се дължи единствено на причина извън неговата
реална преценка за икономическата обстановка в страната и същият е притежавал
всички умения и компетентност да ръководи търговските му дела.
По изложените съображения съдът по несъстоятелността намира, че не са
налице предпоставките на чл.748, ал.2 от ТЗ, при което подадената молба се
явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 264165/09.06.2021 год., подадена от Ц.М.М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Т.З. ***, с която е сезирал съда с
искане по реда на чл.747 и сл. от ТЗ, съдът да постанови решение, с което да
бъде възстановен в права на член на Съвета на директорите на „Обединена
машиностроителна компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Враца, бул. „Околчица“ № 2
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му,
съгласно чл.755, ал.2 във вр. с чл.613а, ал.1 от ТЗ.
Препис от
решението, след влизането му в сила на основание чл.755,ал.3 във вр. с чл.622
от ТЗ и чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ да се изпрати за вписване в ТР при АВ.
Препис от
решението да се изпрати на молителя.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: