Р Е Ш Е Н И Е № 120
гр. Бяла, 24.10.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Бяла, втори граждански състав,
в публично заседание на втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
БОНЕВА
При
участието на секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 484
по описа на БРС за 2019 год. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н.С.С.,
гражданин на Република Украйна, с настоящ адрес ***, ЛНЧ **********, чрез
адвокат М.Р.П. против Н.Т.Н., ЕГН **********,***, с която моли съда да
постанови решение по силата на което да осъди ответника да й заплати сумата в
общ размер на 3 700, 00 лева /Три хиляди и седемстотин лева/, представляваща
неизплатена сума за уравнение
на дела й от ответника, действал
като неин пълномощник по Договор за
доброволна делба № 82, том 11, per. № 10248 от 29.12.2017 год. на Нотариус №
385, с район PC- Бяла, вписан в Имотния регистър на Агенцията по вписвания като
Нотариален акт № 149, том 5, вх. per № 4832 / 29.12.2017 год. и Договор за
доброволна делба № 81, том 11, per. № 10244 от 29.12.2017 год. на Нотариус №
385, с район PC - Бяла, вписан в Имотния регистър на Агенцията по вписвания
като Нотариален акт № 148, том 5, вх. per №4831 /29.12.2017 год., ведно и със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното заплащане на сумата.
Претендира направените разноски по
делото. Поддържа в ИМ ,че с ответника са бивши съпрузи. Сключили граждански
брак през 2005 г., за който бил съставен Акт за сключен граждански брак от
24.02.2005 г., съставен в гр. Киев, Р Украйна. Същият бил прекратен с
развод с решение на Дарницки Районен съд
в гр. Киев от 12.10.2017г., влязло в сила на 23.10.2017 г. Същото било
легализирано в Община - Борово. През време на брака й с ответника закупували множество имоти в Р България, които след развода останали в
обикновена съсобственост. Поддържа,че след развода дала на ответника
пълномощно, за да бъде уредена собствеността на два от имотите в град Борово,
като уговорката била ответника да стане
собственик на имотите, а тя като Украинска гражданка да получи парично
уравнение на дяловете. В последствие били направени два договора за доброволна
делба, по които ищцата не е участвала
лично , а била представлявана от
ответника,който като неин пълномощник получил сумите от 1000 лв.,по първия договор и сумата 2 700, 00 лева,по втория
договор.Счита,че тези суми й се полагат,
като страна по договорите,но ответника като неин пълномощник по договора, никога не й бил предавал
тези суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответника е подала отговор, в който
оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че: ищцата е негова
бивша съпруга, гражданин на Република Украйна, която не е член на Европейския
съюз. Прекратили брака си с развод, като
съдебното решение било постановено от
съответния съд в Украйна,като в компетентността на последния не се
включвало правото да решава въпроси,
свързани с недвижими имоти на територията на Република България. Въпреки
горното, с бившата си съпруга доброволно уредили отношенията си, като същата
получила парично обезщетение. Поддържа,че от 2018 година отношенията им се
влошили сериозно и до настоящия момент същата била завела няколко дела срещу него. Счита,че
чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на
собственост върху земя при условията, произтичащи от Договора за присъединяване
на Република България към Европейския съюз или по силата на международен
договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, а
чуждестранните физически лица и при наследяване по закон. В националното ни
законодателство не била предвидена възможност по друг начин /в това число в
режим на СИО/ чужд гражданин, извън горепосочените, да придобие право на
собственост върху земеделска земя в България. Оттук счита, че ищцата не е
придобила право на собственост върху имотите, предмет на описаните в исковата
делба договори за доброволна делба. Счита, че същите се явяват нищожни в
частта, касаеща включването на ищцата като собственик и съделител. Предвид
горното твърди,че липсва каквото и да било основание за парично уравняване на
дялове. Извън гореизложеното и с оглед запазване на добри отношения с бившата
му съпруга заплатил сума в размер на
1900 евро с равностойност 3716 лева,като сумата била предадена от техен общ познат Стефан Н. Стефанов.
В с.з. ищцата редовно призовавана, чрез пълномощника си поддържа
предявения иск с оглед обстоятелствата, на които е основан. В писмените
бележки, представени на основание чл. 149, ал. 3 ГПК, поддържа тезата си , като
се позовава на противоречивата защитна теза на ответника, поддържана по
настоящото дело.
Ответника , чрез упълномощените си
адвокати , поддържа отговора в исковата
молба,като в съдебно заседание,така и в писмени бележки по същество.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, относно релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства
съдът приема за установено следното: Безспорно е,а и по този факт не се спори,
че страните са бивши съпрузи,като слюченият между тях брак на 24.02.2005г. е
прекратен, с влязло в сила решение на Дарницки Районен съд от 23.10.2017г. Не се спори също,че ищцата с
декларация –съгласие от 07.11.2017г.-/л.58
от делото /на завеждащ консулска служба при посолство на РБългария в гр.Киев, е
изразила съгласие и дала права на Н.Т.Н. ,като неин пълномощник да я
представлява пред Нотариус,пред всички органи и институции ,където се наложи
,във връзка с правата й настъпили за времето на брака й като съпруга, относно всички движими и недвижими имущества
,придобити по време на брака им и находящи се на територията на РБ,да се
разпорежда с тях и да ги ползва, и да ги
управлява;с право ответника да представлява ищцата и пред други органи и институции,където се
наложи във връзка с правата дадени в подписаният документ,да подписва молби и
декларации и да получава документи;с право да представлява ищцата и от нейно име да договаря сам със себе си по
смисъла на чл.38 от ЗЗД във връзка с недвижимите имоти; с право да
преупълномощава при нужда други лица/адвокати/ с правата дадени в цитираният
документ.
В резултат на предоставените му права
с Договор за доброволна делба №82, том 11, per. № 10248 от 29.12.2017 год. на
Нотариус № 385, с район PC -- Бяла, вписан в Имотния регистър на Агенцията по
вписвания като Нотариален акт № 149, том 5, вх. per № 4832 / 29.12.2017 год. е
била извършена доброволна делба между ищцата,с пълномощник ответника и ответника лично на следния недвижим
имот,намиращ се в гр.Борово,обл.Русе,ул.“Петко Славейков“№14,а именно: ПИ с
идентификатор 05611.1.565 по КККР на гр.Борово,с площ 790 кв.м., ТПТ-Урбанизирана,начин
на трайно ползване-ниско застрояване ,заедно с построените в имота два
бр.сгради:1/Сграда с идентификатор 05611.1.565.1,бр.етажи-два,със ЗП 108
кв.м.,предназначение –Жилищна сграда-Еднофамилна; 2/Сграда с идентификатор
05611.1.565.2,бр.етажи-един,със застроена площ 35 кв.м.,предназначение
–селскостопанска сграда,ведно с всички подобренияв имота ,с номер по предходен
план 565,парцел III-565 ,като на
ответника е поставен в дял описания имот,а ищцата,чрез пълномощника си е заявила ,че е получила парично уравнение на
дела си в размер на 2700 лв.от съделителя собственик. В договора е посочено
също ,че участниците в НП декларират,че в подписаният договор паричното
уравнение ,посочено по-горе е
действително уговореното плащане и им е известно,че за декларирани неверни
данни носят наказателна отговорност.При съставянето на договора са били
представени документи , установяващи правото на собственост и изискванията на
закона,подробно описани в договора за делба. Приобщен като доказателство по
делото е и Договор за доброволна делба
№81,том 11,рег.№10244 от 29.12.2017г. на Нотариус №385 с район на
действие РС гр.Бяла,вписан в ИР на АВ като НА №148,том
5,вх.рег.№4831/29.12.2017г.,видно от който е била извършена доброволна делба
между ищцата,чрез пълномощник ответника, ответника лично и и И.Т.Ж. на следния
недвижим имот,а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 05611.1.542- (нула, пет,
шест, едно, едно, точка, едно, точка, пет, четири, две), по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Борово, общ. Борово, обл. Русе- (одобрени със
заповед №РД-18-87/ 17.12.2009г. на ИД на АГКК), с площ от 458 кв.м.-
(четиристотин петдесет и осем квадратни метра), трайно предназначение на
територията- Урбанизирана, начин на трайно ползване- Ниско застрояване- (до
10м), при граници и съседи за имота: 05611.1.541, 05611.1.1872, 05611.1.540,
05611.1.544, 05611.1.543, заедно с построените в имота 2- (два) броя сгради: 1)
СГРАДА с идентификатор 05611.1.542.1- (нула, пет, шест, едно, едно, точка,
едно, точка, пет, четири, две, точка, едно), брой етажи- 2- (два), със
застроена площ 71 кв. м.- (седемдесет и един квадратни метра), предназначение:
ЖИЛИЩНА СГРАДА- ЕДНОФАМИЛНА, 2) СГРАДА с идентификатор 05611.1.542.2, брой
етажи- 1- (един), със застроена площ 45 кв. м., предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА, ведно с всички подобрения в имота, с номер по предходен план- 545-
(петстотин четиридесет и пет), квартал/ 26- (двадесет и шест), парцел- V- (пет
римско) ,като на ответника е поставен в
дял описания имот, а ищцата,чрез пълномощника си е заявила , че е получила парично уравнение на
дела си в размер на 1000лв. от ответника. В договора е посочено също ,че
участниците в НП декларират,че в подписаният договор паричното уравнение
,посочено по-горе е действително
уговореното плащане и им е известно,че за декларирани неверни данни носят
наказателна отговорност.При съставянето на договора са били представени
документи , установяващи правото на собственост и изискванията на закона,подробно
описани в договора.
Приета като доказателство по делото е
и представената от страна на ответника разписка,в която е посочено,че трето за
спора лице е получило от ответника на 04.04.2017г. сума в размер на 1900
евро,частично заплатени и дължими суми на Н.С.. Същите предал лично на ищцата
за уравнение на дела по Договор
за доброволна делба от 29.12.2017 год. , вписан в Агенцията по вписвания под
акт № 149, том 5, вх. per № 4832 / 29.12.2017 год. и Договор за доброволна
делба от 29.12.2017 год. , вписан в
Агенцията по вписвания под акт № 148, том 5, вх. per №4831 /29.12.2017 год.
При така установените фактически обстоятелства
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.284, ал.2 от ЗЗД и е процесуално допустим. Съгласно правилото на чл.154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест ищцата следва да докаже че е
налице валидно сключен договор за поръчка, по силата на който ответникът е поел
задължение да се разпореди със съсобствените на страните недвижими имоти и да
предаде на ищцата припадащата й се част,представляваща претендираната с ИМ
сума за уравнение на делът й.Ответникът от своя страна следва да докаже
изплащането на ищцата на припадащата се
част от сумата , съобразно поръчката.
Безспорно установено от представеното
пълномощно ,вложено в нотариалната
преписка е, че ищцата е упълномощила ответника да я представлява пред
Нотариус,пред всички органи и институции ,където се наложи ,във връзка с
правата й настъпили за времето на брака й като съпруга, относно всички движими и недвижими имущества
,придобити по време на брака им и находящи се на територията на РБ,да се
разпорежда с тях и да ги ползва, и да ги
управлява;с право ответника да представлява ищцата и пред други органи и институции,където се
наложи във връзка с правата дадени в подписаният документ,да подписва молби и
декларации и да получава документи;с
право да представлява ищцата и от
нейно име да договаря сам със себе си по смисъла на чл.38 от ЗЗД във връзка с
недвижимите имоти; с право да преупълномощава при нужда други лица/адвокати/ с
правата дадени в цитираният документ. Това обстоятелство по никакъв начин не е
оспорено от ответника, който оспорва твърдението, че не е заплатил припадащата й
се част,представляваща уравнената стойност на дела й. Съгласно чл.284 от ЗЗД довереникът е длъжен да
уведоми доверителя за изпълнението на поръчката и да даде на доверителя сметка
и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В настоящия
случай, за да се освободи от задължението си по отчетната сделка, довереникът
(ответникът) следва да предаде на доверителя (ищцата ) припадащата й се част от
реализиланата сделка,доколкото безспорно между страните е сключването на двата
договора за доброволна делба в изпълнение на поръчката.
Съдът намира за недоказано
твърдението на ответника, че е заплатил на ищцата дължимата й се сума,с оглед
депозираната разписка по делото,като в този смисъл се солидализира изцяло с
доводите на пълномощника на ищцата изложени в писмените бележки по делото,които
са в насока,че пълномощното ,с което ищцата дава права на ответника е изготвено
на много по късен етап ,а именно в края на 2017г.,като буди недоумение факта,че
това трето за спора лице знае и цитира в посочената разписка номерата на
актовете ,под които съответните два договора са вписани в служба вписвания.На
следващо място, и напълно резонно е изложен и
довода,че представеният документ няма характер на разписка т.к., за да
се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга, то в нея следва да са посочени фактите, релевантни за
точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и
размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на
плащане,които безспорно в представеният документ липсват. Така представената
разписка има по -скоро характер на свидетелски показания,които в случая обаче
няма как да бъдат кредитирани, т.к. не са събрани по съответния процесуален
ред.
На следващо място за неоснователно се
преценява и въведеното в отговора на ИМ възражение на ответника за нищожност на
процесните договори , като противоречащи на чл.29 ЗС, в частта относно включването
на ищцата като собственик и съделител. Съгласно действащото понастоящем
законодателство – чл. 29 ЗС,
ограниченията за придобиване на вещни права от чужденци засягат придобиването
на земя, но не и вещни права по
отношение на недвижими имоти и вещи. Чужденците и чуждестранните юридически
лица могат да придобиват правото на собственост на сгради и ограничени вещни
права върху недвижими имоти в страната, освен ако със закон не е уредено нещо
друго. Доколкото вещното право на собственост или ограничено вещно право се
придобива чрез сделка с транслативно действие, то преценката за валидността на
сделката и възможността чужденецът да придобие това право / лично или при
рефлекторното действие на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. – отм. или чл. 21, ал. 1 СК при режим на общност на съпрузите/ следва да бъде направена съобразно
действащия режим към момента на прехвърляне на собствеността. С разпоредбата на чл. 29, ал.3 ЗС в
редакция преди изменението в ДВ бр. 59/2000 г. е предвидено, че чужденци и
чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху
сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот с разрешение на министъра
на финансите, освен ако със закон е установено друго. В хипотезата, когато по
силата на приложимия закон, уреждащ имуществените отношения между съпрузите,
придобитото от тях през време на брака става обща собственост, независимо от
това на чие име е придобито, логическото тълкуване на нормата налага да се
приеме, че не се изисква разрешение за придобиване от съпруга - чужденец, който
не участва в осъществяването на придобивния способ. Това следва както от
естеството на разрешителния режим, така и от спецификите на съпружеската
имуществена общност като особен вид съсобственост между съпрузи. Даването на
разрешение по чл. 29, ал.3 ЗС предполага изразена от чуждия гражданин воля да
придобие сграда или вещно право в страната по някой от допустимите по
българското право придобивни способи. Поради това се свързва с формалното титулярство
на правата като външен белег за придобиването им, което обаче е без значение за
законовия режим на имуществена общност между съпрузите. Ищцата обаче,видно и от приложената нотариална преписка по двата
договора за доброволна делба,като съпруга придобива вещното право, предмет на
сделките, без да фигурира като страна по придобивния акт и без да изразява воля
или съгласие за това, по силата на закона при наличие на определени в него
предпоставки, и затова тя не става субект на разрешителния режим/ В този см.
Решение № 224 от 09.03.2016 г.на ВКС , първо гражданско отделение , постановено
по гражданско дело № 1491/2015г. /
По гореизложените съображения
предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за платена
държавна такса в размер на 148.00 лева и 450.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН **********,***, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка
с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, да заплати на Н.С.С., гражданин на Република Украйна,
с настоящ адрес ***, ЛНЧ **********, сумата в общ размер на 3 700, 00 лева /Три хиляди и седемстотин
лева/, представляваща неизплатена сума за уравнение на дела й, като
съсобственик по Договор за доброволна делба № 82, том 11, per. № 10248 от
29.12.2017 год. на Нотариус № 385, с район PC- Бяла, вписан в Имотния регистър
на Агенцията по вписвания като Нотариален акт № 149, том 5, вх. per № 4832 /
29.12.2017 год. и Договор за доброволна делба № 81, том 11, per. № 10244 от
29.12.2017 год. на Нотариус № 385, с район PC - Бяла, вписан в Имотния регистър
на Агенцията по вписвания като Нотариален акт № 148, том 5, вх. per №4831
/29.12.2017 год., съгласно пълномощно с нотариално удостоверен подпис и
съдържание на Посолство на БР в гр.Киев
от 07.11.2017г., заедно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 21.05.2019г.
до окончателното плащане, както и сумата от 598.00 лв./петстотин деветдесет и
осем лева/,представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/