Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Габрово, 14.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 53 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ/.
Производството е образувано по жалба на „***” ООД – гр. Габрово против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 28.01.2021 година, издадено от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между оспорващото дружество и лицето Н.Д.Ц..
В жалбата се оспорват изводите на Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово и се твърди, че работно време не е уговаряно – посоченият времеви диапазон 8:00-17:00 часа е обичайното време на фирмата, както и на повече фирми в страната, Ц. е имала ангажимент за м. януари 2021 година да свърши определена работа и за нея да получи определени пари; Ц. е ползвала помещение и машина, които са собственост на оспорващото дружество и за свършената работа е получила възнаграждение; Ц. е ходела и си е тръгвала от работа в произволно, удобно за нея време, в някои дни е работила по 6-7 часа, в други по 2-3 часа, а в някои дни изобщо не е ходила на работа, като се твърди, че за всичко това има изготвена справка; единственият ангажимент на Ц. бил в определения краен срок 31.01.2021 година да свърши определената работа – 10 000 метра прав шев, а ангажимент на дружеството били заплащането на уговореното възнаграждение в размер на 510 лева, както и оборудването/машините и помещението – собственост на дружеството. Оспорващото дружество счита, че базирането на неверни факти е довело и до неверния извод, че правоотношението между дружеството и Ц. е трудово. Дружеството заявява, че не оспорва единствено наличието на определено място – мястото, където е поставена машината. Сочи се, че в процесния случай работата е определена по обем и краен резултат, което е характерно за гражданския, а не за трудовия договор, налице е самостоятелност на изпълнителя и няма каквото и да било ръководство и контрол от страна на възложителя. Прави се искане за отмяна на оспореното постановление.
Оспорващото дружество ***” ООД – гр. Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, като се поддържа жалбата.
Ответната страна Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата се прави искане на оспорващата страна да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, като се вземе предвид фактът, че в последното заседание не се е явил процесуален представител.
Заинтересованата страна Н.Д.Ц. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не заявява становище по оспорването.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2102333 от 16.02.2021 година, на 20.01.2021 година е извършена проверка от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово на оспорващото дружество „***” ООД – гр. Габрово в стопанисвания от него производствен цех за производство на плетен трикотаж, находящ се на посочен адрес в гр. Габрово, по мярка № 9 „Осъществяване на контрол по спазване на изискванията при предоставяне на работна сила, с акцент върху законосъобразното възникване на трудовите правоотношения, изплащането на възнагражденията и разпределението на работното време /л. 18-20/. Според посоченото в Протокола /т. 6/, в проверката по работни места в обекта в диапазона 14:20 – 15:20 часа инспекторите са установили лицето Н.Д.Ц. да извършва трудова дейност като „оператор на шевна машина“, като Ц. е работела на шевната машина. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от лицето е изискано деклариране на обстоятелства, свързани с характеристиките на трудовото/гражданското ѝ правоотношение, като Ц. собственоръчно е попълнила и подписала Декларация, в която е посочила, че работи в оспорващото дружество от 04.01.2021 година като „оператор шевна машина“ с работно време от 8:00 до 17:00 часа, почивни дни – събота и неделя; не е сключила трудов договор и не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор; има сключен граждански договор от 04.01.2021 година за работа на прав шев срещу възнаграждение от 510 лева /л. 21/. От представената на 28.01.2021 година документация от оспорващото дружество се установява, че между дружеството и Н.Ц. е сключен Граждански договор № 1 от 04.01.2021 година за поръчка: полагане на 10000 метра прав шев, като в срок до 5 дни след приемане на извършената поръчка Възложителят се задължава да изплати на Изпълнителя сумата от 510 лева в брой, а Изпълнителят се задължава да изпълни отговорно и качествено поръчката /л. 22/. Въз основа на възпроизведените горе констатации е направен извод, че отношенията между „***” ООД – гр. Габрово и Н.Д.Ц. са трудовоправни, но не е сключен в писмена форма трудов договор, което представлява нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
На датата 28.01.2021 година, на която е приключила и проверката на документи, представени от оспорващото дружество, е издадено и процесното постановление, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между „***” ООД – гр. Габрово и Н.Д.Ц., като в същия документ е инкорпорирана и бланка на предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, с което на търговското дружество е предписано като работодател да предложи на Н.Ц. сключването на трудов договор в срок до 19.02.2021 година /л. 23-24/. Предписанието е мотивирано с обстоятелствата, описани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2102333 от 16.02.2021 година. Постановлението е връчено на работодателя в лицето на оспорващото дружество на 17.02.2021 година.
Констатациите, закрепени в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2102333 от 16.02.2021 година, се потвърждават от разпитаните по делото като свидетели служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово – инспектори, извършили процесната проверка – Д. Г., Б.Т.и Р.Б.. От показанията на посочените свидетели се установява още, че проверката в процесния обект била извършена по повод на сигнал, че в обекта работят лица без трудови договори, регистрирани в Бюро по труда и получаващи обезщетение за безработица; Н.Ц. е била заварена да шие на шевна машина на първия етаж в сградата на проверявания цех; не е задавала въпроси към проверяващите във връзка с попълването на декларацията, представена по делото /л. 21/; свидетелката Т. заявява, че са установили и поне едно лице със сключен трудов, работещо на шевна машина, който факт се доказва и от представените впоследствие по делото трудови договори, в 2 от които е посочена длъжност „машинен оператор, преса за гладене/прав шев“ и „машинен оператор, шиене на облекла/прав шев“ /л. 50 и 51/.
Според представено по делото писмо с изх. № 9101-07-119-1 от 23.03.2021 година, подписано от Директора на ТП на НОИ – Габрово, Н.Д. Иванова с ЕГН, съвпадащо с това на заинтересованата страна в настоящото производство Н.Д.Ц., има подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е с прекратено трудово правоотношение от 01.06.2020 година; изплащането на парично обезщетение за безработица е започнало от 01.07.2020 година, като е отпуснато до 30.06.2021 година; на 26.02.2021 година лицето е подало заявление за промяна в обстоятелствата – започване на трудова дейност от 22.02.2021 година, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1 от КСО, поради което изплащането на паричното обезщетение е прекратено от 22.02.2021 година; на 01.03.2021 година лицето подава ново заявление за промяна в обстоятелствата – прекратяване на трудовото правоотношение от 25.02.2021 година, поради което е възобновено изплащането на обезщетение за периода 25.02.2021 – 03.07.2021 година /л. 41-42/.
При така установените факти съдът намира оспорването за неоснователно по следните съображения:
Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Изводът, че между дружеството и работника е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ следва от преценката на събраните по делото доказателства, при която се установява, че между страните съществува договореност за вида труд, който да се полага, мястото на работа, времетраенето и заплащането на труда. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, като освен него са налице и гласни доказателства – показания на свидетели, които са еднозначни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Уговорено е престиране на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на трудовите функции срещу възнаграждение. Горното се установява категорично и предвид обстоятелството, че при проверката, извършена на 20.01.2021 година по спазване на трудовото законодателство от дружество „***” ООД – гр. Габрово в стопанисвания от него производствен цех за производство на плетен трикотаж, находящ се на посочен адрес в гр. Габрово, Н.Ц. е попълнила собственоръчно декларация, в която е посочила, че работи в оспорващото дружество от 04.01.2021 година като „оператор шевна машина“ с работно време от 8:00 до 17:00 часа, почивни дни – събота и неделя, договорено е извършването на прав шев срещу възнаграждение от 510 лева, следователно Ц. изпълнява трудови функции като „оператор шевна машина“, с определено място на работа и работно място в проверявания цех, определено работно време от 8:00 до 17:00 часа и почивни дни – събота и неделя, договорено трудово възнаграждение от 510 лева. Липсата на информация в декларацията относно всички реквизити на трудовия договор съгласно чл. 66 от КТ не води до извод за липса на трудово правоотношение между страните, тъй като целта на декларацията е да удостовери, че при проверката лицето е заварено в обекта на контрол да полага труд за съответен работодател.
Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист/технически ръководител/, работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В случая се установява, че Ц. е извършвала възложената ѝ работа в помещение и с машина, които са част от материалната база на оспорващото дружество, в установеното за цеха работно време от 8:00 до 17:00, което се установява както от подписаната от Ц. декларация, така и от представената с жалбата присъствена отчетна форма /л. 4/, от която е видно, че Ц. е работила определен брой часове в посочения времеви диапазон, като с оглед факта, че формата е представена едва с жалбата не следва да бъде кредитирана относно това, че Ц. не е полагала труд през всеки работен ден, като съдът намира, че формата е съставена впоследствие и е антидатирана с цел обслужване защитната версия на оспорващото дружество. Макар в сключения с Ц. граждански договор да е посочено извършването на 10000 метра прав шев, с оглед мястото на работа - производствен цех за производство на плетен трикотаж, то този шев едва ли е извършван произволно и/или по усмотрение на наетото лице до постигането на определения метраж, а полагането му е свързано с изработката на трикотажни изделия по модел и технология, одобрени от работодателя, като Ц. се е подчинявала на определена в цеха трудова дисциплина и организация на труда.
Настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо в оспорения акт да се съдържат всички задължителни реквизити на трудовия договор по чл. 66 от КТ. Предмет на постановлението по чл. 405, ал. 1 от КТ е само и единствено установяването на трудово правоотношение между страните, като останалото задължително съдържание на трудовия договор е предоставено на свободната воля на страните, като съгласно чл. 405а, ал. 4 от КТ предписанието е работодателят да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Законодателят е предвидил възможността на контролните органи да обявяват за съществуващо трудово правоотношение с цел предотвратяване на заобикалянето на закона и защита на правата на работниците, които е приел като особено значим обществен интерес. Достатъчно е, че в постановлението са индивидуализирани страните по трудовия договор – работник и работодател, посочена е длъжността /трудовата функция/ - оператор на шевна машина; място на работа – производствен цех за производство на плетен трикотаж, находящ се на посочен адрес в гр. Габрово, като в постановлението е посочена начална дата на възникване на трудовото правоотношение – датата на проверката, на която Ц. е заварена в посочения цех да изпълнява трудови функции. Обстоятелството, че Н.Ц. е била регистрирана в Бюро по труда и за периода, в който е работила в цеха на оспорващото дружество, е получавала и обезщетение за безработица, не е аргумент за липса на трудови правоотношения, а по-скоро за допуснато нарушение на законодателството, свързано с насърчаване на заетостта и общественото осигуряване.
По така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че оспореното предписание, инкорпорирано в процесното постановление, е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 59 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е налице съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143,
ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на
ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за
настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***” ООД – гр. Габрово против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 28.01.2021 година, издадено от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между оспорващото дружество и лицето Н.Д.Ц..
ОСЪЖДА „***” ООД – гр. Габрово с ЕИК *** да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: