Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 22

С., 26.05.2021 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

С.ският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети май   през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Ивайла Куманова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 632  по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от от КЗ.

Ищцата Г.И.И. твърди в исковата молба , че на 29.11.2019 г. в с.Пъдарево, община К. пресичала пътното платно на пешеходна пътека, и внезапно била блъсната от МПС с рег. № *** управлявано от водача А.Б.К.. Твърди, че от сблъсъка паднала на земята и след това била откарана в ЦСМП - С., където било установено, че е получила травми по цялото тяло, множество охлузвания, хематоми по лицето и долните крайници, и фрактура на таза на пубисната кост. Твърди, че в резултат на травмите повече от месец след инцидента била постоянно на легло, а около 3 м. имала нужда от човек, който да й помага за хранене, обличане, лична хигиена. Твърди, че изпитала силен стрес и продължавала да преживява случващото се по време на удара, притеснявала се, че умира, не заспивала, плачела. На 3.12.2019 г. била изписана в стабилно състояние със силни болки в таза и крайниците. Твърди, че за процесното ПТП бил съставен констативен протокол от 2.12.2019 г. и издадено НП № 554/13.12.2019 г. на Началника на РУ – К.. Твърди, че гражданската отговорност на водача причинило ПТП и травмите на ответницата била застрахована при ответника, валидна застраховка „Гражданска  отговорност на автомобилистите”, която включвала и датата на ПТП. Твърди, че уведомила ответника, но той отказал заплащане на обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което й присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания описани по-горе в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2020 г. до окончателното изплащане и сумата 161,61 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, закупуване лекарства и медикаменти, ведно от законната лихва за забава от същата дата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Твърди, че сочения за делинквент не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане и не е причинил процесното ПТП като се касае за случайно деяние по  смисъла  на чл.15 от НК, което водача не е бил длъжен да предвиди. Твърди, че ищцата е попаднала в така наречената мъртва зона на водача К.. В условията на евентуалност твърди, че ищцата е допринесла за причиняването на вредоносния резултат, като е нарушила императивни разпоредби на ЗДвП – не е пресичала на пешеходна пътека и е изскочила внезапно на пътното платно, като е предприела пресичане, без да се огледа от приближаващия автомобил, поради което обезщетението следва да се намали. Твърди, че описаните в исковата молба увреждания не са в причинно следствена връзка с процесното ПТП и оспорва наличието на същите, като вид, продължителност и характер. На последно място оспорва размера на претендираното обезщетение като прекалено завишено. Твърди, че ищцата не е провела адекватно лечение на травмите си, поради което не се е възстановила достатъчно бързо. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение на водача на лекия автомобил по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” сключена с ответника.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска. В случай, че съдът приеме, че е налице съпричиняване, моли то  да бъде в минимален размер. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска изцяло. Моли в случай че заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е над законовия минимум, то да бъде намалено. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.11.2019г. около 18 часа, свидетелят А.Б.К. управлявал лек автомобил с рег. № ***, марка ***, модел ***. Същият се движил в село Пъдарево, общ. К., по централната улица на селото ул. „Георги Димитров“, идвайки от град Ш. за град Н.З.. Времето било сухо, ясно, видимост при нощни условия. Селото било осветено, водачът се движил на къси светлини, със скорост около 40 км/час. Насреща се движил друг автомобил. Внезапно на пътното платно изскочила ищцата Г.И.И., която видяла идващия от лявата й страна автомобил и преценила, че може да мине преди него, но не видяла автомобила, управляван от свид. Б., който идвал от дясната й страна.  Последвал удар и ищцата паднала пред автомобила. Водачът задействал спирачки едва по време на удара.  Ищцата пресичала пътното платно на място, където няма пешеходна пътека, като от двете й страни, в близост имало две обозначени пешеходни пътеки.

Според заключението на назначената по делото съдебно авто-техническа експертиза, причината за настъпването на ПТП е движението на водача на лек автомобил „Ф.П.“ с несъобразена скорост за пътните условия и внезапното изскачане на пешеходката на платното. Вещото лице приема, че водачът К. е бил заслепен от насрещно движещия се автомобил и това е довело до ненавременно възприемане на опасността. Според вещото лице, след като е бил заслепен и с намалена видимост, водачът е следвало да съобрази скоростта си на движение, като намали същата.  Необходимото време за спиране на автомобила от момента на възприемане на пешеходката е било, според вещото лице 3,22 сек.  Ако не е бил заслепен, той е могъл да я възприеме от разстояние 50-60 метра.

Ищцата също е можела да предотврати ПТП, като не предприема пресичане на необозначено място, при приближаващи се автомобили.

С НП № 19-0287-000554/13.12.19г. на РУ на МВР –К. е наложено административно наказание на А.Б.К. за извършеното нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и представените писмени доказателства, в резултат на пътно-транспортното произшествие, настъпило на 29.11.2019 г. ищцата Г.И.И. е получила автомобилна травма (блъскане на пешеходец при пресичане на улица с предните състави на лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания:

Съчетана травма със засягане на главата, гърдите, коремната област, таза и долните крайниците, протекла в началото с картината на травматичен шок, по повод на което пострадалата е била хоспитализирана по спешност в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - С. за наблюдение и лечение на шоковото състояние;

Контузия на главата с данни от материалите по делото за сътресение на мозъка;

Лицева травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област, над лявата вежда с размери около 4-5 см, наложила извършването на хирургична обработка и шев и контузия в областта на носа с клинични и от образните изследвания данни за счупване на носните костици, без значителна дислокация.

Контузия в областта на корема с дифузна болезненост и подтисната чревна перисталтика;

Контузия в областта на таза с клинични и от образните изследвания данни за счупване на горното рамо на дясната пубисна  кост, без значителна дислокация на костните фрагменти лекувана консервативно; 

Охлузвания на кожата по предните повърхности на двете коленни стави и контузия на колянната става на левия крак без клинични и от образните изследвания данни за счупване на костни структури, участващи в изграждането й;

В резултат на процесното пътно-транспортно произшествие ищцата Г.И.И. е получила съчетана травма със засягане на главата, гърдите, коремната област, таза и крайниците, протекла в началото с картината на травматичен шок. Видно от медицинските документи по делото шокът е бил от първа-втора степен, като по този начин е осъществил смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Полученото в резултат на удар в областта на главата сътресение на мозъка, видно от материалите по делото е било сравнително лекостепенно, протекло е без пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, като по този начин то, само по себе си е причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Лицевата травма, изразяваща се в наличие на разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област и счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти и изкривяване на носната преграда, налагаща тяхната репозиция по оперативен път както самостоятелно, така и в своята съвкупност са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Счупването на горното рамо на дясната пубисна кост поради тясната й функционална и анатомична връзка с десния крак е довело до затруднения в движенията на крака за срок не по-малък от 2 месеца при нормален ход на оздравителния процес. По този начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак на трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник.

Останалите увреждания, описани в медицинските документи по делото както самостоятелно, така и в своята съвкупност са причинили на ищцата Г.И.И. болка и страдание.

Описаните в материалите по делото телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар, сътресение, протриване) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, както и на предмети с широка, твърда и грапава повърхност и добре отговарят да са получени по време на процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.11.2019 г. в с. Пъдарево. При този вид автомобилни травми върху тялото на пешеходеца, през различните фази на произшествието действат различни по своите характеристики травмиращи сили.

Видно от показанията на разпитаните свидетели, ищцата била на легло около три месеца. Грижи за нея полагали двете свидетелки Х.Ш. и М.Р., в дома на първата, а после, свид. Р. посещавала дома й и се грижи за тоалета и храната й, тъй като тя почти не можела да става от леглото. При движение изпитвала много силни болки. Не можела да стегне до масата и се хранила в леглото. Крещяла от болка, плачела при допир, не искала да ходи до банята, защото изпитвала болка. Вземала болкоуспокояващи лекарства. Дори след като започнала да се движи, се движила с помощта на мъжа си и на сина си и останала преведена. Около двадесетия ден я завели на преглед и лекарите препоръчали да продължи да лежи. Преди инцидента страдала от епилепсия, но приемала лекарства и състоянието й било под контрол. Сама се грижила за себе си, дома си и близките. След инцидента припадъците се увеличили. Станала дезориентирана. В момента ищцата е в старчески дом, тъй като няма кой да се грижи за нея, а тя не може да полага грижи за себе си.

Гражданската отговорност за лекия автомобил, с който  е причинено ПТП е била застрахована при ответника по валидна застраховка, със срок на действие, включващ датата на ПТП, което не е спорно между страните.

Ищцата завела застрахователна претенция на 13.03.2020г., като претендирала от ответника сумата 60 000лв. за причинените й неимуществени вреди, сумата по 500лв. ежемесечно за чужда помощ и 161,61лв. за заплатените медикаменти. Ответникът е поискал представянето на допълнителни доказателства от ищцата и такива са представени с писмо от 21.05.2020г. На 12.06.2020г. ответникът е изпратил на ищцата писмен отказ от заплащане на обезщетение.

По делото са представени писмени доказателства за закупени от сина на ответницата лекарства и консумативи (санитарни материали) на  обща стойност 161, 61лв. Представени са рецепти, че лекарствата са й изписани от лекар.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, като кредитира изцяло заключенията на изслушаните експертизи. Показанията на разпитаните свидетели прецени съвкупно с останалите доказателства.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от  КЗ. Същият е доказан по своето основание, но е предявен в завишен размер.

Отговорността на ответника е ангажирана на цитираната разпоредба, тъй като е налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

Събраха се доказателства, че е налице противоправно деяние от страна на лицето причинило ПТП, който е управлявал  лекия автомобил – нарушение на ЗДП, а именно – в нарушение чл. 20 ал.2 от ЗДВП - несъобразена скорост с конкретните условия на видимост, така че да може да спре при всяко непредвидимо препятствие.

Налице са причинени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от причинените й травми – две леки телесни повреди и една средна.

Налице е и преживян стрес от събитието и травмите.

От заключението на вещото лице се установява пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и увреждането. Следва да се прием, че деянието е извършено виновно, тъй като не е оборена презумпцията за вина.

Въпреки че причинителя на процесното ПТП не е бил осъден, от събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че деянието е извършено от него и е извършено виновно.

Доказани са и вредите, настъпили от противоправното поведение на застрахования.

 С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 40 000 лв.  В случая съдът отчита и следните обстоятелства:  В резултат на травмата от счупването на горното рамо на дясната пубисна кост поради тясната й функционална и анатомична връзка с десния крак е довело до затруднения в движенията на крака при първоначална невъзможност за движение за около три месеца, а в последствие при затруднено движение. Тази травма е причинила на ищцата силни болки, обездвижила я е, довела я е до невъзможност да се самообслужва и да зависи от грижите на други хора за продължително време. По делото не са събрани доказателства за състоянието на ищцата в момента, но от заключението на вещото лице д-р С. се установява, че тези страдания следва да отшумят за около два месеца.  Другите травми – от мозъчното сътресение и от лицевата разкъсно-контузна рана са отшумели за по-кратък периоди и съответно болките от тях са преминали и към момента следва ищцата да няма останали последствия от тях. Мозъчното сътресение е било леко, но временно е влошило епилепсията на ищцата, но видно от свидетелските показания това е преодоляно.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в голяма степен. То се състои в това, че тя е изскочила внезапно на пътното платно, без да се съобрази с приближаващия лек автомобил и на място, където не е била обозначена пешеходна пътека. Съдът намира, че процентно съпричиняването следва да бъде определено на 30% и съответно обезщетението да бъде намалено на 28 000лв.

Искът да пълния предявен размер от 30 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателна е и претенцията за заплащане на имуществени вреди в пълен размер – 161,61лв., тъй като се установи от събраните доказателства, че ищцата е направила тези разходи по повод претърпените от нея травми и възстановяването си.

Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва за забава, считано от изтичане на тримесечния срок за поизнасяне по претенцията – 13.06.2020г.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по сметка на СлОС, върху присъденото обезщетение, тъй като ищецът е бил освободен от нея в размер на 1 126,46 лв. и разноски в общ размер от 350лв., за изготвените експертизи.

С оглед изхода на производството на адвоката осъществил безплатна адвокатска защита на ищеца следва да се изплати възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 1 636лв., съобразно минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната й редакция.

На ответната страна се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 19 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Г.М.Димитров ”№ 1, чрез адв. И.Ц., да заплати на Г.И.И. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв. С.Р., по иска с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, сумата 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и сумата 161,61 лв. (сто шестдесет и един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 29.11.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2020 г. до окончателното изплащане на същите.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над 28 000лв. до 30 000лв, и иска за присъждане на мораторна лихва за периода от 13.03. 2020г. до 12.06.2020г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Г.М.Димитров ”№ 1 да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 1 126,46 лв. и 350лв. разноски.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Г.М.Димитров ”№ 1 да заплати на адвокат С.И. ***, офис 6 на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА сумата 1 636 лв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА Г.И.И. ЕГН ********** ***  да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Г.М.Димитров ”№ 1 направените разноски в размер на 19лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :