Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. Добрич, 21.06.2019 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Данчо Д.

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Д. АНД № 559 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Н.П. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Х.Х. ***, съдебен адрес:***, офис 10, срещу наказателно постановление № 19-1717-000063 от 09.04.2019 г., издадено от Началник група в Първо РУ към ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по:

- чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 /шест/ месеца.

- чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

- чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 03.04.2019 г. с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 63/03.04.2019 г. /бланков № 0640539, Серия Д/. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Не” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган е извършил разследване на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен.  

Видно от приложения по делото АУАН, в него като свидетели са вписани Д.П.Д. и М.Н.Я., като изрично е отбелязано, че всеки един от тях е очевидец на извършените нарушения.

При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От разпита на свидетелите Д.П.Д. и М.Н.Я. се установява, че и двамата са очевидци на нарушенията, тъй като първият в качеството си на полицейски служител при Първо РУ при ОД на МВР – град Добрич, а вторият като трето лице, присъствало при извършване на нарушенията, са констатирали самите нарушения, предмет на настоящото дело. От показанията на свидетелите Д. и Я. се установява, че същите непосредствено са възприели извършените нарушения, както и обстоятелството, че мотоциклетът е бил управляван именно от жалбоподателя по настоящото дело – А.Н.П.. Показанията на двамата свидетели се непротиворечиви и описаните от тях нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от страна на жалбоподателя, както и факта на управление на моторното превозно средство от негова страна е в резултат на непосредствени възприятия.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед  №  8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата,  съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Съгласно т. 2.2.9 от заповедта, началниците на групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган * е началник група „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - гр. Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби от ЗДвП, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Видно от съдържанието на АУАН, описаните в него нарушения са квалифицирани под съответните законни разпоредби от ЗДвП, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в акта било посочено, че е извършил административно нарушение на ЗМВР.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон съдът установи следното:

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за три нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК,   съдът следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.04.2019 г., около 14:43 часа в гр. Добрич, по ул. „Русия”, до № 166, в посока ж.к. „Иглика”, управлява мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР” с рег. № ***, като не спира при подаден ясен сигнал със стоп-палка по образец и продължава движението си в посока ж.к. „Иглика” – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление. В съдебно заседание същият лично заявява, че не оспорва обстоятелството, че мотоциклетът е негова собственост, като навежда доводи, че на процесната дата не го е управлявал.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.Н.П. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Г.Д.П. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание св. П. дава следните показания: „На посочената в акта дата съвместно с младши експерт Д.Д. осъществявахме контрол по спазване на ЗДв.П. по бул. „Русия” в посока жк. „Иглика”. На посочения час извършвахме проверка на автомобил, когато покрай нас колегата забеляза мотоциклет и му подаде ясен сигнал да спре. Колегата беше облечен с униформено облекло, светлоотразителна жилетка и му подаде ясен сигнал със стоп-палка. Мотоциклетът намали и после изведнъж подаде рязко газ, подмина ни и пое към кв. „Иглика”. Моторът беше син, с оранжеви джанти и колегата ми каза, че преди дни го бил засякъл същия мотоциклет без табели да влиза в района на Авиограда. Ние по тази причина се насочихме към Авиограда, не сме го преследвали. При пристигане в района на Авиограда го установихме в автомобил, който излизаше от гаражите, които са пред блокчетата, и вътре беше лицето, което е в залата (сочи жалбоподателя). Говорихме с него и той доброволно отвори гаража и донесе документите. Мотоциклетът беше с горещ двигател. Уведомих ОДЧ за това, което сме констатирали, и поискахме съдействие от дежурна група, за да се направи оглед. В хода на разговора пред гаража, после и в Първо РУ при ОД на МВР - град Добрич, лицето неколкократно изрази съжаление за извършеното от него и относно това, че не спрял на подадения сигнал, а не бил спрял, защото нямал застраховка "Гражданска отговорност" и регистрационна табела. Обясни, че колата му била повредена и по този повод е карал мотоциклета си. Това го изрази пред мен и пред много други колеги в Първо РУ при ОД на МВР - град Добрич...След като не е спрял на подаден ясен сигнал и съм видял, че няма табела, няма как да знам номера и лицето. Единствено по насоки на колегата Д., който преди дни е видял същия син на цвят мотор с оранжеви джанти да влиза в Авиограда, го установихме. Ние говорихме с него и той каза, че му е изпратен от Италия моторът. Моторът, който мина покрай нас и този в гаража, беше един и същ. Гаражът беше заключен. Ние се забавихме около 10 минути, понеже извършвахме и друга проверка и по тази причина не сме предприели преследване на мотоциклета. На следващия ден беше попълнена декларацията по чл. 188 от ЗДв.П., защото на мен ми беше ясно, че ще се видим в съда с това момче и затова му дадох да попълни тази декларация” /цитат/.

Аналогични са показанията и на св. Д.Д., който в съдебно заседание заявява: „В този час, упоменат там, плюс-минус 30 минути, бяхме на съвместна полицейска операция по бул. „Русия” в посока кв. „Иглика”. Спирахме коли, като към момента, в който подадох палката на моториста, бях униформен със светлоотразителна жилетка жълта и имаше освен свидетеля, който сега е вън, понеже му пишехме акт на него, имаше и други спрени лица от мен преди това. Подадох ясен и категоричен сигнал със стоп-палка, първоначално намали водачът и в един момент, все пак човек трябва да се пази на пътя, леко отстъпих от платното крачка назад, и той с мръсна газ отпраши към „Игликите”. Моторът беше син, с оранжеви джанти и нямаше регистрационна табела, което е криминализирано в момента деяние. Впоследствие, приключи колегата с акта, който съставяше, и това, което пояснявам - на 1 април колата ми беше на ремонт в Промишлена зона, в посока Авиограда, бях цивилен и когато излизах оттам, най-случайно, същият мотор без номера, отиваше към Авиограда. Казах на колегата това и с патрулния автомобил отидохме до Авиограда. Видяхме там един автомобил, спряхме го и попитахме хората в него кой в Авиограда има мотор. Казаха ми: „Ами, на Ваш колега *”. Лицето беше вдясно в тази кола, а вуйчо му на шофьорското място.  Той ми каза, че той също имал мотор и аз го поканих да отвори гаража си. Гаражът беше заключен и той доброволно го отключи. Като пипнахме мотора, той беше горещ, значи е бил каран. Тогава уведомихме дежурния, но не знам по какви причини не дойде дознател, защото това е престъпление. Никой не дойде, но бяхме уведомени, че няма да дойде дежурна група. Там има камери по пътя, те могат да се изземат и да се види, че не говорим глупости. Аз съм служител 26 години вече в МВР”/цитат/. Също така, на въпроса на защитата на жалбоподателя: „Каза ли Ви на Вас, че е управлявал той?”, свидетелят отговаря: „Ами то в един момент вече даже с вуйчо му предлагаха „да направим нещо”. Аз им казах, че в беля няма да ме вкарат, но той си призна, да, че е управлявал той”/цитат/.

Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и св. М.Я.. Така например в съдебно заседание, същият заявява: „Аз бях спрян от полицаите на улицата и като ми написаха акта, който беше за без аптечка и пожарогасител, после един от полицаите се опита да спре мотора. Полицаят вдига стоп-палката, но мотористът рязко натисна газта и замина. Беше син моторът. Взеха ми телефонния номер полицаите и после ми се обадиха, и в Първо Районно Управление беше съставен акта, и аз се подписах. Момчето (сочи жалбоподателя) беше там...Това каза той, че се извинява, че не е спрял мотора. Аз чух, че се извини на полицаите и двамата, като бяхме там. Сигурен съм, че се извини. На мен ми написаха акта на улицата, а този акт беше написан в Районното... Да, беше с каска, но нямаше табела, регистрационна, не я видях аз”/цитат/.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Г.Д.П. и Д.П.Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. При това обстоятелството, че свидетелите Г.П. и Д.Д. са полицейски служители, както и че П. е извършвал и други проверки във връзка с извършени от жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата, не дискредитира ни най-малко показанията им, имайки предвид, че същите са в пълен унисон с показанията на св. М.Н.Я., които съдът изцяло кредитира.

Както вече бе посочено, с жалбата, както и в съдебно заседание се навеждат доводи, че на посочените в АУАН и в НП дата и час, жалбоподателят не е управлявал процесния мотоциклет. В тази насока, на 04.04.2019 г. А.Н.П., в качеството си на собственик на мотоциклета, попълнил и Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, в която декларирал, че на 03.04.2019 г. около 14:43 ч. никой не е управлявал мотоциклета с рег. № ***.

Тези възражения на жалбоподателя не намират опора в събрания доказателствен материал, тъй като същите се оборват от показанията на свидетелите П., Д. и Я., които са категорични, че сигналът за спиране, подаден от Д. със стоп-палка е бил ясен и своевременен, както и че жалбоподателят е направил пред тях самопризнание, че именно той е управлявал мотоциклета. Също така, свидетелите П. и Д. са категорични, че мотоциклетът, който е преминал покрай тях и този, който им е бил показан от жалбоподателя в отключения от него гараж е един и същ.

Показанията на свидетелите П., Д. и Я., пред които жалбоподателят А.Н.П. е заявил, че той е управлявал мотоциклета в настоящия случай следва да се ценят като годно доказателствено средство и в тази им част. Това е така, тъй като посочените свидетели преразказват заявеното пред тях извънпроцесуално „самопризнание”, което в съвкупност с преките доказателства /показанията на свидетелите в останалата им част/, потвърждаващи категорично и безусловно факта, че мотоциклетът, който е преминал покрай тях и този, който им е бил показан от жалбоподателя в отключения от него гараж е един и същ, водят до категоричния и безсъмнен извод за авторството на деянието.

Ето защо съдът намира твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал мотоциклета, както и твърденията му, че при съставяне на АУАН е бил заплашен, че ще бъде задържан, за недостоверни и като израз на защитната му позиция.

Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Г.Д.П., Д.П.Д. и М.Н.Я..

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – не спиране на водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи е именно нарушение на нормата на чл. 103 от ЗДвП, която вменява на водача такова задължение. Неизпълнението на това задължение по същество представлява отказ за изпълнение указанията на органите за контрол и регулиране на движението.

Или, от събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че като водач на мотоциклета, А.Н.П. се явява субект на нарушението, за което е наказан. Настоящият съдебен състав също така намира за безспорно установено, че сигналът за спиране, подаден от св. Д.Д. със стоп-палка е бил ясен и своевременен, в съответствие с изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.

С оглед изложеното, възивната инстанция намира така описаното нарушение по чл. 103 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административнонаказващият орган е  санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложените наказания:

Предвидените наказания по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение. Административнонаказващият орган е определил размера на наказанията в максимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно тези размери на наказанията глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са  те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанията глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанията в максималния им размер, то наказанията не съответстват на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран водачът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.

Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – 50 лв., както и да постанови лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.

Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.04.2019 г., около 14:43 часа в гр. Добрич, по ул. „Русия”, до № 166, в посока ж.к. „Иглика”, управлява мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР” с рег. № ***, което е регистрирано, но е без поставена табела с регистрационен номер – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Видно от разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.Н.П. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетелите Г.Д.П., Д.П.Д. и М.Н.Я., които съдът кредитира по съображенията, изложени относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

За пълнота на изложението и с оглед доводите на свидетеля Д.П.Д., че извършеното деяние от жалбоподателя съставлява престъпление, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от НК, който си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно, или с табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева. Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред /ал. 2 от с. чл./. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че мотоциклетът марка „Хонда ЦБР 600 РР” е бил регистриран с рег. № ***, което обстоятелство е отразено както в АУАН, така и в НП и което обстоятелство не се оспорва. Също така, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал мотоциклета без поставена табела с регистрационен номер, което деяние обаче не съставлява престъпление, предвидено и наказуемо по Наказателния кодекс, а осъществява състава на административно нарушение. Ето защо, с оглед липсата на данни за извършено престъпление, обяснимо е било отказано на полицейските служители П. и Д. произшествието да бъде посетено от дежурна следствено оперативна група, респективно – да бъде образувано наказателно производство.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложените наказания:

Предвидените наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение. Административнонаказващият орган е определил размера на наказанията в максимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно тези размери на наказанията глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са  те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанията глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанията в максималния им размер, то наказанията не съответстват на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран водачът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.

Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – 200 лв., както и да постанови лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Съдът намира, че нарушенията не представляват маловажен случай по следните съображения:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършените нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така наречените в теорията „формални нарушения”. Фактът, че жалбоподателят не е спрял на подадения със стоп-палка ясен сигнал за спиране, както и че управлявал мотоциклета си без табела с регистрационен номер, осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението. Следва да се има предвид и че са извършени две нарушения със завишена степен на обществена опасност, свързани най-вече с безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това положение и дума не може да става за маловажен случай.

Относно нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.04.2019 г., около 14:43 часа в гр. Добрич, по ул. „Русия”, до № 166, в посока ж.к. „Иглика”, управлява мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР” с рег. № ***, като не е отразена промяната на цвета в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.

Така описаното нарушение е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като в НП изрично е вписано, че пътното превозно средство се движи с незначителна техническа неизправност.

Описаното нарушение е подведено от наказващия орган под санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която, който управлява технически неизправно  пътно превозно средство, се наказва с глоба от петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности, като на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Както вече бе посочено, нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП повелява, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като в чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/ са изчерпателно изброени повредите и неизправностите, при наличието на които моторното превозно средство или тегленото от него ремарке се считат за технически неизправни.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, незначителни са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките несъответствия с ескплоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

В настоящия случай обстоятелството, че жалбоподателят е променил цвета на управляваното от него моторно превозно средство – мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР”, без да отрази тази промяна в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, не представлява нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, подлежащо на санкциониране по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е налице повреда или неизправност по смисъла на чл. 10 от ППЗДвП.

Извършеното от жалбоподателя деяние покрива признаците на извършено нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от ЗДвП, на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, като от своя страна, нормата чл. 14, ал. 1 от цитираната Наредба изисква да бъде извършена промяна в регистрацията при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, както и при регистриране на ПС като „историческо”.

Ето защо, извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно по чл. чл. 138, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни и е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност, но не на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, така както е сторил наказващия орган, а на основание чл. 185 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева.

В този смисъл неправилно наказващият орган е приложил нормата на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, като е наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв.

По тези съображения съдът счита, че отговорността на нарушителя следва да бъде ангажирана не на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни.

Съобразно разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът разполага с правомощието при непроменена фактическа обстановка, по отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да упражни правото си на защита, да приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В настоящия случай обаче съдът не би могъл да преквалифицира нарушението по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни, подвеждайки го под санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, тъй като фактическата обстановка е изцяло променена и по която фактическа обстановка жалбоподателят не е имал възможност да упражни правото си на защита.

С оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-1717-000063 от 09.04.2019 г., издадено от Началник група в Първо РУ към ОДМВР – Добрич, в частта, с която на А.Н.П. с ЕГН ********** ***, за нарушение по:

- чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 /шест/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА на 50 /петдесет/ лв. и срока на административното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО на 1 /един/ месец.

- чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА на 200 /двеста/ лв. и срока на административното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО на 6 /шест/ месеца.

ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                       

  Районен съдия:                                                                     /Данчо Димитров/