О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр.Плевен, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен,
касационен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Недялко Иванов
като
разгледа докладваното от председателя частно касационно административно дело №
270 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.234, ал.1 и сл.
от АПК, вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по частна касационна жалба на С.С.Ш.,
подадена чрез адв. Д.Д. със съдебен адрес:***, против Определение №
492/18.03.2022 г., постановено по адм.д. № 856/2021 г. по описа на
Административен съд - Плевен, с което е оставена без разглеждане исковата
молба, подадена от С.С.Ш., с която е предявен иск за присъждане на обезщетение
за вреди в размер на 30 000 лв. и на основание чл.299, ал.2 от ГПК е
прекратено производството по делото.
В подадената частна жалба се
излагат доводи, че постановеното определение от първостепенния съд е неправилно,
тъй като съдът неоснователно е приел, че исковата претенция, предмет на
производството по адм.д.№ 856/2021 год., се припокрива с тази, по която е
налице влязло в законна сила решение, а именно Решение № 644/26.10.2018 год. по
адм. д. № 229/2018 год. по описа на Административен съд – Плевен. Излагат се
твърдения за допустимост на предявения от г-н Ш. иск, по която е образувано
производството по адм.д.№ 856/2021 год. и се твърди, че предявената претенция
не е идентична по основание и размер с тази, за която има влязло в сила
решение. По тези съображения е направено искане да бъде отменено обжалваното
определение с произтичащите от това последици.
Постъпило е
възражение от ответната страна ГДИН, подадено чрез процесуалния представител
юрисконсулт Н.Б., с което се оспорват доводите, изложени в частната жалба.
Изразява се становище, че частната жалба е допустима, но неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена, тъй като производството по адм.д.№ 856/2021
год. е образувано по претенция на ищеца против ГДИН за сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, основаваща се на същите факти, по които е налице влязло в сила
решение, постановено по адм. д. № 229/2018 год., по което претенцията на ищеца
е била за сума в размер на 50 000 лв. По тези съображения се излагат
доводи, че се касае за претенция, която е идентична като основание и размер с
тази, по която е налице влязло в сила решение, с оглед което е налице
хипотезата на чл.299, ал.2 от ГПК и първостепенният съд правилно е прекратил
производството. В заключение е направено искане да бъде оставено в сила
обжалваното определение и се претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 от
Наредбата за правната помощ.
Контролиращата страна
ОП-Плевен не е изразила становище по основателността на жалбата.
Настоящият съд намира, че частната жалба против
определението е подадена от процесуално легитимирано лице и в законен срок, поради
което разглеждането ѝ е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да постанови обжалваното определение
първостепенният съд е приел, че предмет на съдебното производство по адм.д. №
856/2021 г. е претенция на ищеца С.Ш. против ГДИН, за присъждане на 30 000 лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди през периода 07.11.2016 г. -13.02.2017 г., за
това, че в резултат на лошите битови условия, в които е бил поставен да
изтърпява наказание в Затвора - Белене през посочения период се е разболял от
туберкулоза.
Първостепенният
съд се е позовал на изисканото и приложено към настоящето съдебно производство
адм. дело № 229/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, от
материалите по което е видно, че то е било образувано по претенция на ищеца С.С.Ш.
против ГДИН за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в това, че от 2005 г. при настаняването му в
Затвора - Ловеч и по-късно при преместването му в Затвора - Белене е поставен
да изтърпява наказание при лоши битови условия, пренаселеност на килиите, липса
на чиста вода и въздух, които са довели до това, че се е разболял от
туберкулоза. В съдебно заседание ищецът е уточнил, че исковата му претенция е за
период от началото на 2005 г. до края на месец февруари 2017 г. Горното съдебно
производство е приключило с Решение № 644/26.10.2018 г., с което съдът е
оставил без разглеждане предявения иск от С.Ш. за периода 2005 г. до 31.05.2009
г. като недопустим, а за периода 01.06.2009 г. до края на месец февруари 2017
г. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. В обжалваното определение
е проследен ходът на съдебното производство, посочено е, че с Решение №
359/26.06.2020г. тричленен състав на Административен съд – Плевен е оставил в
сила първоинстанционното решение, а ВАС с Решение № 10413/14.10.2021 г. е
отхвърлил като неоснователна подадената от С.Ш. молба за отмяна на влязло в
сила съдебно решение на АС – Плевен. Въз основа на горното първоинстанционният
съд е приел, че претенцията на ищца е идентична по основание и размер с тази,
по която вече се е произнесъл Административен съд - Плевен с влязлото в сила
решение по АД № 229/2018 г., с оглед което е приложима разпоредбата на чл.299
от ГПК.
Настоящият съдебен състав е съгласен с горните доводи.
Предявеният иск, формулиран в исковата молба, по която
е образувано адм.д. № 856/2021г. е идентичен в основните си елементи по смисъла
на чл.127, ал.1, т.2-5 ГПК с този, по който е налице влязло в сила решение, а
именно страни, цена, обстоятелства, на които се основава претенцията и петитум.
Ответник и по двата иска е ГДИН, претенцията, предмет и на двете съдебни
производства се основава на твърдения, свързани с лошите условия на изтърпяване
на наказанието от ищеца, вследствие на които заболял от туберкулоза. Във
времево отношение претенцията, предмет на влязлото в сила решение по адм. д. №
229/2018 год. касае твърдяното неправомерно поведение от ответника за периода
от 01.06.2009 г. до края на месец
февруари 2017 г. (за който е налице произнасяне по съществото на спора), а
предявеният иск, във връзка с който е образувано адм.д. № 856/2021 год.,
основаващ се на същите обстоятелства, е за периода 07.11.2016 г. -13.02.2017 г.,
т.е. част от периода, за който е налице произнасяне за претендираното
обезщетение по предходното съдебно производство. Цената на иска по настоящето
дело също представлява част от сумата, претендирана в рамките на адм.д.№
229/2018 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК, влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища
и учреждения в Република България. Обективните предели на силата на пресъдено
нещо, регламентирани от чл.298, ал.1 от ГПК обхващат предмета на делото, т.е.
спорното материално право, което се претендира с предявения иск, потвърдено или
отречено с решението, а субективните предели обхващат страните по делото. В
случая, както е посочено по-горе в настоящия съдебен акт, исковата претенция,
предмет на настоящето производство касае същите факти, вкл. и във времево
отношение и е налице идентичност между страните в производството като в адм.д.
№ 229/2018 год., по което е налице постановено и влязло в сила съдебно решение.
Съобразно чл. 299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшаван, освен в случаите когато законът разпорежда друго, с оглед
което в случая е приложима разпоредбата на чл. чл. 299, ал.2 от ГПК, указваща
служебно прекратяване на повторно заведеното дело.
Постановеното първоинстанционно определение е именно в
горния смисъл, поради което е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
производството следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на
ответника по частната касационна жалба и в полза на ГДИН следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден от
чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 50 лв.
По изложените съображения и
на основание чл.236, вр. чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 492/18.03.2022 г., постановено по адм.д. № 856/2021 г. по
описа на Административен съд - Плевен.
ОСЪЖДА С.С.Ш., ЕГН **********, да заплати в полза на ГДИН – София
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 50 /петдесет/
лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2.
/п/