№ 780
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100604211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С ПРИСЪДА, № 20038635, постановена по НОХД № 14958/2020
година на 30.05.2022 година, Софийски районен съд е признал подсъдимия
Б. Л. Р. за виновен в това, че за времето от 14 февруари 2019 г. до 14 юни
2020 г. в град София, след като бил осъден с Решение № 40397/2019 г. по гр.
дело № 43010/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 84 състав, влязло в законна сила
на 14.02.2019 г., да издържа свой низходящ роднина – сина си Л.Б.Р., роден на
28.10.2012 година, като заплаща чрез майка му Н.Г. Р.А месечна издръжка в
размер на 140 (сто и четиридесет) лева, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 (шестнадесет)
месечни вноски от по 140 (сто и четиридесет) лева на обща стойност 2 240,00
(две хиляди двеста и четиридесет) лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.183,ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.42а,ал.2,
т.1 и т.2 от НК му наложил наказание "ПРОБАЦИЯ" със следните
пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, като следва да се явява и подписва пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът го осъдил да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 91,50
лв. (деветдесет и един лева и петдесет стотинки) по сметка на СДВР, както и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 796,80
1
(седемстотин деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева по сметка на
СРС.
Недоволен от тази присъда е останал подсъдимият Б. Л. Р.. Обжалва я
чрез защитникът си с въззивна жалба, /първоначална и допълнителна/, в срок
с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Моли съда да отмени
атакуваната и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия
за невиновен. Алтернативно, пледира за замяна на наказанието „пробация“ с
наказание „глоба“. Във въззивната жалба и допълнението към нея се сочи, че
така постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована,
постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Анализирайки доводите на защитата, въззивният съд извлича оплакване в
насока - от материално-правна страна подсъдимият е признат за виновен по
неповдигнато фактическо обвинение, тъй като в обвинителния акт не се
излагат никакви обстоятелства, сочещи на възможностите на подсъдимия да
изпълни задължението си за издръжка. Сочи, че в хода на наказателното
производство обвинителната теза не е доказана по несъмнен начин, като за
съставомерност на деянието е необходимо доказване на обективна
възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от
непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка,
като извършителят на престъпното посегателство на инкриминираното
неизпълнение на алименти, следва да извърши това съзнателно. Твърди, че в
мотивите към атакуваната присъда районният съд не е посочил установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са
констатирани и какви са правните съображения за взетото решение. В
съдебно заседание депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се
поддържат от подсъдимия и защитника. Излагат се съждения, че гражданския
съд вече е осъдил подсъдимия да плаща издръжка и решаващият състав не е
изследвал възможността подсъдният да плаща издръжка и съзнателно да не я
плаща, като за да бъде ангажирана наказателна отговорност не е достатъчно
да има такова гражданско решение.
Прокурорът счита, че първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, при анализа
на доказателствата и при постановяване на съдебния акт. Поддържа, че
фактическите изводи на СРС са обосновани и кореспондират със събрания
доказателствен материал по делото и правилно подсъдимият е бил признат за
виновен по повдигнатото обвинение. Намира наложеното наказание за
законосъобразно, съобразено с фактите по делото, с личността на подсъдимия
и с целите на личната и генерална превенция. Пледира за потвърждаване на
атакуваната присъда.
Софийски градски съд, след като съобрази материалите по делото,
становищата на страните и закона, констатира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице,
имащо право и интерес да обжалва и то подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от
НПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
2
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Изнесени в хронологичен порядък фактите, установени от
първоинстанционният съд са следните:
1. Подсъдимият Б. Л. Р. е дееспособен и неосъждан български
гражданин.
2. Подсъдимият и свидетелката Н.Г. С. били във фактическо съпружеско
съжителство, от което на 28.10.2012 г. се родил синът им Л.Б.Р..
3. В края на 2013 година те преустановили съжителството си, поради
което впоследствие било инциирано производство по чл.127, ал.2 от СК
за уреждане на отношенията им относно отглеждането на детето им.
4. С решение № 40397 от 14.02.2019 г. по гр.дело № 43010/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 84-ти състав, влязло в законна сила на 14.02.2019 г.,
било одобрено постигнатото между подсъдимият и свидетелката С.
споразумение, като подсъдимият бил задължен да заплаща на
малолетното дете Л.Б.Р. месечна издръжка в размер от 140 лева, считано
от 14.02.2019 г., чрез неговатата майка и законен представител, на която
и било предоставено упражняването на родителските права.
5. За периода от 14.02.2019 г. до 14.06.2020 г. подсъдимият редовно
осъществявал лични контакти със сина си, но съзнателно не изпълнил
задължението си да изплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата
майка и законен представител, макар същият да е разполагал с доходи,
осигуряващи му възможност да заплаща задължението си като родител,
съгласно влезлия в сила съдебен акт, доколкото към този период бил
трудово ангажиран в Национална компания „Железопътна
инфраструктура“.
6. Подсъдимият Б. Р. не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, като видно от изготвената и приложена по делото
съдебно-оценителна експертиза общата стойност на дължимата
издръжка за посочения инкриминиран период е в размер на 2240 лв.,
равняващи се на 16 месечни вноски.
Такива са фактите, описани в мотивите на първоинстанционният съд.
Такива са фактите, които установява и въззивната инстанция след
самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал, който помества
във въззивното решение по-долу.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно Софийски
районен съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз
основа отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелката Н.Г. С., както и от писмените доказателства по делото, Решение
№ 40397 от 14.02.2019 година, по гр.дело № 43010/2018 година, по описа на
СРС.
Всички доказателствата, кредитирани и от СРС и от настоящия състав,
„по същество“ са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват главния факт по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
3
Софийски градски съд счита, че при тази фактическа обстановка, може
да се направи еднозначен правен извод, че подсъдимият Б. Л. Р. от обективна
и субективна страна е извършил престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като за
времето от 14 февруари 2019 г. до 14 юни 2020 г. в град София, след като бил
осъден с Решение № 40397/2019 г. по гр. дело № 43010/2018 г. по описа на
СРС, II ГО, 84 състав, влязло в законна сила на 14.02.2019 г., да издържа свой
низходящ роднина – сина си Л.Б.Р., роден на 28.10.2012 година, като заплаща
чрез майка му Н.Г. Р.А месечна издръжка в размер на 140 (сто и четиридесет)
лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 16 (шестнадесет) месечни вноски от по 140 (сто и
четиридесет) лева на обща стойност 2 240,00 (две хиляди двеста и
четиридесет) лева.
В случая безспорно е налице извършено от подсъдимия
съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон, а авторството
на деянието е безсъмнено. Правилно Софийски районен съд е отбелязал, че се
касае за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на
деянието не е необходимо настъпването на вредоносен резултат за
издържаното лице – обществените отношения са увредени с неплащането на
повече от две месечни вноски за издръжка.
Изпълнителното деяние по чл. 183 от НК се осъществява чрез
бездействие и се изразява в неплащане на повече от две месечни вноски от
присъдена на низходящ на подсъдимия издръжка.
Софийски градски съд споделя изложеното от първостепенния, че от
обективна страна Р. не е изпълнил задължението си за плащане издръжка на
детето си за инкриминирания период.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че факта на
недобросъвестност на майката към осъществяване на задълженията си като
родител, комуто е присъдено упражняването на родителските права, довело
като последица и намесата на Отдел „Закрила на детето“ и настаняване на
детето в социален дом за отглеждане не променят извода за съставомерността
на деянието, тъй като в инкриминирания период, именно тя – майката е
упражнявала родителските права и именно на нея е следвало да бъде
заплащана сумата по издръжка на малолетното дете.
Същността на издръжката е да задоволява ежедневните и бъдещи нужди
на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества, като съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на
месеца, за който се отнася и неплащането й тогава, е забавеното плащане,
което заедно с лошото изпълнение в количествено отношение на паричното
задължение (частичното му изплащане) се приравнява на пълно
неизпълнение.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл.
Задължението за плащане на дължимата издръжка, вменено с влязлото в
сила решение на гражданския съд, е било известно на подсъдимия, който е
съзнавал ясно в какво се изразява същото – изпълнение на парична престация
ежемесечно за издръжката на своите деца, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното им развитие. С
4
трайното осъществяване на бездействие, което се е изразило в неплащане на
дължимите месечни вноски, подсъдимият е съзнавал, че не изпълнява своето
задължение и по този начин лишава децата си от необходимите материални
средства, определени по съответния гражданско правен ред. В тази насока
районният съд правилно е анализирал интелектуалния и волевия момент на
деянието, за да достигне до законосъобразния извод за наличието на пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал, че е осъден да заплаща посочената
издръжка на малолетното си дете, както е съзнавал и обстоятелството, че
макари да е задължен и че разполага с фактическа /материална/ възможност
не възнамерява да я изплаща.
Като е имал представи за всички обективни елементи от престъпния
състав, с бездействието си за процесния период относно неплащане на
издръжката, подсъдимият на практика е обективирал желание да настъпи
престъпния резултат, тоест той е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Софийски градски съд намира за неоснователни всички поддържани от
защитата възражения, по следните съображения:
Решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на
доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните
доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен
доказателствения анализ. Обвинителната теза е доказана по несъмнен начин,
и съображенията изложени от първата инстанция в мотивите на атакувана
присъда относно доказаността и средствата за установяване, дават
възможност на страните и на въззивния съд да проследи формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на
чл. 102 от НПК.
По отношение на възраженията, че подсъдимият е признат за виновен
по неповдигнато фактическо обвинение, тъй като в обвинителния акт не се
излагат никакви обстоятелства, сочещи на възможностите на подсъдимия да
изпълни задължението си за издръжка Софийски градски съд ще посочи, че
съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже
и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е приоритетно и
безусловно, като това е основния социален и правен аспект на родителското
задължение, свързано с конституционните принципи за особени грижи за
децата.
За съставомерността на процесното деяние е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за
период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение
следва /и следва да е доказано/ да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Съгласно съдебната практиката
липсата на работа и нереализирането на доходи, не е деквалифициращо
5
престъплението обстоятелство. Независимо дали за инкриминирания период
дееца не е имал доказани доходи, той не е освободен от задължението да
доставя издръжка.
Законодателят в чл. 150 от СК е предвидил, че възникване на
обстоятелства като затруднено материално положение, могат да имат за
последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Тези
обстоятелства сами по себе си обаче не освобождават дееца от задължението
да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки (вкл. непълнолетните си
деца) в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това.
Влязлото в сила съдебно решение декларира действително положение, с което
всеки субект, към който е насочено, е задължен да се съобрази. Именно
заради това, докато не бъде постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който
променя режима на родителските права, изменя или прекратява размера на
дължимата отнапред издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с
първоначалното решение. Задължението за плащане на издръжка на низходящ
е безусловно, особено след като е постановено с влязло в сила съдебно
решение. Нещо повече, по делото е установено, че подсъдимият е в
работоспособна възраст, работил е и е реализирал достатъчни доходи, даващи
му възможност да заплаща присъдената издържка, която при това за част от
инкриминирания период се е оказала и под минимума, предвиден в Семейния
кодекс.
ПО НАКАЗНИЕТО
Настоящият състав намира, че правилно първата инстанция, при
определяне на наказанието на подсъдимия, не е приложила разпоредбата
на чл. 55 от НК.
В конкретният случай, при определяне на наказанието на въззивника са
взети предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче
нито са многобройни, нито изключителни. Имайки предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящата
инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е наложил на
подсъдимия наказание „пробация“, като същевременно напълно обосновано е
приел наказанието да се изпълнява на минималния, предвиден в закона срок -
от шест месеца.
Софийски градски съд напълно споделя изложеното от първата
инстанция, че санкциониране на подсъдимия следва да е по по-тежката
алтернатива, предвид: сравнително високата степен на обществена опасност
на извършеното; броя на неплатените вноски; това че се касае за
неизпълнение на задължението за издръжка на малолетно дете, което
очевидно не е получавало адекватна грижа и от майката, т.е. налице е
престъпна упоритост и трайно неглижиране на родителските му задължения.
Правилно също така СРС е отмерил размера на наказанието „пробация“,
съобразявайки наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства:
дадените и в двете фази на процеса подробни обяснения; приносът му за
разкриване обективната истина по делото; признанието на вината.
Въззивният съд счита, че наказанието, наложено от първата инстанция,
като инструмент за пенитенциарно въздействие, е необходимо и достатъчно
за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие
6
както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, СРС
е присъдил в тежест на подсъдимия направените в досъдебното производство
разноски.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА , № 20038635, постановена от Софийски
районен съд по НОХД № 14958/2020 година на 30.05.2022 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7