РЕШЕНИЕ
№ 99
Ямбол, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20237280700102 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.П.А. *** против Заповед № 23-0327-000020 от 24.03.2023 г. на Началника на РУ - Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, с която на осн. чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка. Иска се отмяната й, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката А., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпилото писмено становище вх. № 1301/05.06.2023 г. поддържа жалбата си изцяло на основанията, изложени в същата. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като в съставения АУАН е прието единствено, че свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача Н.Б.А. е невалидно, но едва в заповедта – предмет на жалбата е посочено, че е унищожено поради изтичане на срока му на валидност. Сочи се също, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава водача от придобитата му правоспособност.
Ответната страна – Началникът на РУ – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият не изпраща и процесуален представител. Не взема и становище по жалбата.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.03.2023 г. , около 16:45 часа, полицейските служители М.П.и Д.Д.спрели за проверка лек автомобил „А. .*“ с рег. № . **** .., собственост на жалбоподателката В.П.А.. В хода на проверката същите установили, че автомобила се управлява от Н.Б.А., която не притежавала свидетелство за управление на МПС. На място на Н. А. бил съставен АУАН № 23-162 от 24.03.2023 г. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като били иззети свидетелството за регистрация на МПС, част II , както и двата броя регистрационни табели на автомобила.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0327-000020 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 24.03.2023 г. Началникът на РУ – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора постановил прекратяване на регистрацията на ППС шест месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
Между страните по делото не се спори, че Н. А., към момента на проверката не е представила СУМПС, тъй като същото било с изтекъл срок на валидност.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на
мярката. Жалбата против нея е подадена в законоустановения срок и поради това е допустима. Разгледана по същество, тя е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен един акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните изисквания и да съответства на целта на закона. Липсата на която и да е от горните предпоставки води до незаконосъобразност на оспорения акт и е основание за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки, а видно от чл. 23 от ЗАНН случаите, когато такива могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Изхождайки от тази разпоредба се налага изводът, че тези мерки се прилагат само в изрично изброените в закона случаи и от посочените органи.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171а, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оспорената заповед, на Атанасов е наложена такава за срок от шест месеца.
За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка, същата следва на първо място да е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния казус заповедта - предмет на жалбата е издадена от Началника на РУ – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, като административният орган се е позовал на Заповед № 349з-4467/23.12.2021 г., с която Директора на ОД на МВР е оправомощил началниците на Районни управления „Полиция“ в ОД на МВР – Стара Загора да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки (ЗПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, буква „а“ , т. 6 и 7 от ЗДвП (т. 1 от заповедта) . Предвид на това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Обжалваната заповед, видно от съдържанието й, е издадена въз основа на АУАН №
23-162/24.03.2023 г. Последният е съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, а съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.
Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че за да придобие правоспособност за
управление на МПС, лицето следва да отговаря на определени изисквания. Между страните по делото не се спори, че Н.Б.А. по принцип е отговаряла на изискванията за придобиване на правоспособност за управление на МПС и е придобила такава, както и че към момента на проверката е
имала СУМПС с изтекъл срок на валидност. При това положение основният въпрос, който следва да се реши е дали след изтичане на валидността на СУМПС водачът губи правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Този въпрос е решен от законодателя, който изрично е посочил в горецитираната разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, че за управлява превозно средство, водачът следва да притежава такова, чийто срок на валидност не е изтекъл. В конкретния случай от данните по делото безспорно се установява, че СУМПС, с което Н. А. е управлявала автомобила на жалбоподателката е било с изтекъл срок на валидност.
Що се отнася до твърденията в жалбата и тези, изложени в писмената молба, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, тъй като в него не е посочено в какво се изразява невалидността на СУМПС, а в самата заповед, с която е приложена принудителната административна мярка не е описано конкретното предложение на нормата, сочещо на извършено от жалбоподателя нарушение следва да се посочи, че същите са несъстоятелни. Както в съставения АУАН, така и в оспорената заповед изрично са посочени законовите разпоредби, на които се основават същите. Правото на защита на жалбоподателката не е нарушено, доколкото тя е напълно наясно за какво точно нарушение й е наложена принудителната мярка, което става ясно и от съдържанието на жалбата й.
Предвид изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С, първи административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.А. ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. К.П. против Заповед № 23-0327-000020 от 24.03.2023 г. на Началника на РУ - Раднево към ОД на МВР – Стара Загора.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете