Р Е Ш Е Н И Е
№ 260073 19.05.2022 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1021 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гражданско дело № № 1021 по описа на Бургаски районен съд за
2020 година е образувано по повод искова молба от С. С. Ж., гражданин на
Руската федерация, родена на *** ***, чрез адвокат Т.Е.,***, против И.О.Ж.,
гражданин на Руската федерация, роден на *** ***, с адрес: град Созопол, 8130,
в.с. С.М, вила *, и наследниците на Г.В.Ж., починала на 23.09.2019 година в С.П,
курортен район град С., майка на първия посочен ответник, с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че Договор за дарение на
недвижим имот, извършен с Нотариален акт за дарение № 81, том 22, дело № 4016,
вх. Рег. № 8091 от 20.06.2018 година на
СВ – Бургас, № 137, том II, рег. № 5042,
дело № 295 от 2018 година на Нотариус Симеон Илиев, рег. № 699 на НК, с
район на действие района на Бургаски районен съд, е относително недействителен
по отношение на ищцата.
Фактическите твърдения, изложени в
исковата молба от ищцата, са за това, че
посочения като ответник неин съпруг - И. О.Ж., е дарил с този договор на своята майка Г.В.Ж. недвижим
имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, без знанието на
ищцата.
Поради изложеното ищцата предявява иска си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, от името на ищцата са
направени доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от
ответника И.О.Ж., гражданин на Руската
федерация, преди постъпване по делото на доказателства за връчване на препис от
исковата молба и приложенията по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на
съдебни и извънсъдебно документи по граждански и търговски дела, подписана в
Хага на 15.11.1965 година. В постъпилия писмен отговор ответникът признава
предявения иск и посочва, че фактите в исковата молба отговарят на
действителното фактическо положение. Посочил е съдебен адрес в страната. Към
писмения отговор са приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния
си представител - адвокат Е.
поддържа предявения иск и сочи
доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за основателност
на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява.
По материално правното основание на
предявения иск:
В случая не е спорно, че страните
нямат постоянно местопребиваване в Република България и са руски граждани, които живеят в Руската
Федерация.
Съгласно чл. 65 от КМЧП придобиването
и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на
държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието
или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или
прекратяването. В случая спора е относно относителна недействителност на
договор за покупко – продажба на
недвижим имот, придобит по време на брака, с който единият от съпрузите се е
разпоредител, без съгласието на другия съпруг. Поради изложеното относно
приложимия материален закон настоящият състав приема, че по отношение на
сделката е приложима уредбата на българското материално право. Съгласно чл.79 от КМЧП личните и имуществените отношения
между съпрузите следа да се регулират от тяхното отечествено право, в случая на
Руската федерация, предвид факта, че те нямат постоянно местопребиваване в
Република България. Тъй като в случая спорът е относно разпореждане с вещно
право настоящият състав приема, че приложение следва да намери цитирания чл. 65
от КМЧП. Това правило не е в противоречие и с чл.23 от Договора
между Народна Република България и Съюза на Съветските социалистически
републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, в който е
посочен приложимия закон относно личните и имуществените отношения на
гражданите на двете държави, както и не е предмет на самостоятелно
регулирани с този договор за правна
помощ. Поради изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск е с
материално правно основание чл.24, ал.4 от
СК. Съгласно това правило разпореждането
с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо.
Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от
узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
По допустимостта на предявения иск:
Искът е предявен в законоустановения
срок, поради което е допустим на това основание, тъй като оспорената сделка е
извършена на 20.06.2018 година, а искът е постъпил в съда на 14.02.2020 година.
С разпореждане от 03.07.2020 година
производството по делото е оставено без движение на основание чл.129 от ГПК и
на ищцата е указано, че следва да посочи имената и адресите на наследниците на Г.В.Ж.,
починала на 23.09.2019 година, посочени като ответници по делото в исковата
молба.
В представеното от ответника
удостоверение за право на наследство по завещания №, издадено от нотариус С.В.С,
действащ в нотариален окръг С.П, представено по повод указания и до него,
дадени след писмения отговор, е посочено, че на основание завещание, заверено
от нотариуса на 10.07.2001 година и регистрирано в регистъра под № О – 42 53,
върху бланка 78 АК 064601, наследник на имуществото на Г* В*а Ж., починала на *
година, в какво и да се състои и където и да се намира то извън пределите на Руската
Федерация е нейният син И. О.Ж., роден на *** ***. Посочен е номера на делото –
наследствено дело № 666/2019, регистрирано в регистъра под № *
Относно доказателствената сила на посочените
документи настоящият състав приема следното.
Съгласно чл.12 от Договора между Народна Република България и Съюза на Съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела: т.1 Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна; т.2 Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
По
повод дадени указания до ищцата следва
да бъде посочено, че това правило дерогира приложението на Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове в тази
й част, в каквато на насока е довода на процесуалния представител на ищцата. Чл.
3, ал.2 от Конвенцията изключва изискването за спазване на формалната процедура
за снабдяване с апостил от компетентния за това орган на държавата, от която
произхожда документът при наличие договореност между две или повече договарящи
държави, които я
изключват, опростяват или освобождават документа от легализация. Следва да се приеме, че цитираното правило
от договора е именно такава договореност, изключваща необходимостта от
представяне на апостил.
По отношение на завещанието в случая
следва да намери приложение чл.34, т.2 от договора за правна помощ,
съгласно който завещанието на гражданин на договарящата страна се признава по
своята форма за действително, ако при съставянето му е било съблюдавано
следното: а) законодателството на страната, на чиято територия завещанието е
било съставено, или б) законодателството на договарящата страна, чийто
гражданин е бил наследодателят в момента на съставянето на завещанието или в
момента на своята смърт, или законодателството на страната, на чиято територия
наследодателят е имал в един от посочените моменти постоянно местожителство или
местопребиваване. В допълнение следва да
бъде посочено, че съдебната практика приема относно хипотезите за приложимия материален закон за завещание, посочен
в чл.90, ал.2 от КМЧП, че изброяването е алтернативно и относно завещание на
недвижим имот може да бъде приложен както закона по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието, така и
закона по мястото на съставяне на завещанието или по гражданството на
завещателя или по местоживеенето на на
завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му.
В случая предмет на преценка в настоящото производство е единствено спазване на формата на завещанието, тъй като наличието на спорове между лицата, претендиращи да са универсални или частни правоприемници на починалата страна, относно валидността на завещанието, на което някоя от тях основава правата си, са извън предмета на делото и подлежат на разрешаване в отделно исково производство. Настоящият състав приема, че формата е спазена, тъй като факта на завещанието е удостоверен с официален документ – удостоверение от нотариус по наследственото дело. Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон. Изложеното е прието в определение № 102 от 18.06.2019 година по гражданско дело № 519/2019 година, ВКС, I г.о. по повод конституиране на правоприемници на починала страна в хода на процеса, но настоящият състав приема, че правилото може да бъде приложени и относно материално правната легитимация на ответника по предявения иск.
Изложените по – горе мотиви следва да бъдат изложени по допустимостта на иска, тъй като в производството по делото не беше представено удостоверение за наследници на приобретателя по договора, която е майка на ответника и той е посочен в завещанието като неин единствен наследник на имотите й в чужбина. Не е установено дали тя е имали други наследници, които да бъдат конституиране като ответници в производството по предявения иск заедно с установения по делото наследник. В случая ответната страна е с две качества – като съпруг, който се е разпоредил с имота и като наследник на приобретателя.
Поради изложеното настоящият състав
приема, че ответникът е единствен наследник на своята майка за притежавани от
нея имоти в чужбина, на която той е дарил с оспорената сделка. Поради
изложеното настоящият състав приема, че предявеният само срещу него иск е
допустим. Това следва да бъде посочено с оглед приложението на чл.216 от ГПК
относно хипотезите на задължително необходимо другарство, представляващо
предпоставка по допустимостта на исковете.
По основателността на иска, предвид
становищата на страните по фактите и събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна
страна:
Видно от представения препис от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Комитета по делата за
вписване на актове за гражданско състояние, отдел по вписване на актове за
гражданско състояние *, гражданският
брак между страните С. С. Ж.,
гражданин на Руската федерация, родена на *** ***, и И.О.Ж., гражданин на
Руската федерация, роден на *** година,
е сключен на * година, за което е съставено вписване на акта за сключване на
граждански брак № *
През време на брака, на 18.04.2012 година, с Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 19, том II, рег. № 2249, дело № 199 от 2012 година на
Нотариус Кремена Консулова, рег. № 248 на НК с район на действие района на
Бургаски районен съд И.О.Ж. е придобил право на собственост по отношение на
недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се на адрес: град С*, *, в.с. С.М, *, представляващ
самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор №
67800.35.110.32.3, с площ 49, 04 кв.м.,
заедно с 4, 07 кв.м. ид.ч. от общите части на сграда № 32, при съседни
самостоятелни обект в сградата: на етажа: № 67800.35.110.32.2, под обекта: №
67800.35.110.32.13; над обекта: № 67800.35.110.32.7, 67800.35.110.32. 6, която
сграда е построена в поземлен имот с идентификатор № 67800.35.110., находящ се
в град *
От приетото като писмено
доказателство нотариално дело № 295 по описа на Нотариус Симеон Илиев рег. №
699 на НК с район на действие района на Бургаски районен съд, се установява, че
с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137, том II, рег. № 5042, дело № 295 от 2018
година на Нотариус Симеон Илиев, рег. № 699 на НК, с район на действие района
на Бургаски районен съд, вписан в Служба по вписванията с № 81, том 22, дело №
4016, вх. Рег. № 8091 от 20.06.2018
година на СВ – Бургас, ответникът И.О.Ж. дарил на своята майка Г.В.Ж.,
гражданка на Руската федерация, посочения имот.
В случая по делото не е спорно,
установява се и от приложеното нотариално дело, че ищцата не е участвала като дарител при извършване на
посочения вид сделка с придобития през време на брака недвижим имот от страна
на ответника в полза на неговата майка приживе. Поради изложеното следва да се
приема, че предявеният иск е основателен.
Посочените мотиви следва да бъдат
изложени въпреки признанието на иска, тъй като касаят приложение на императивни
правни норми.
По изложените съображения следва да
бъде постановено решение, с което договора за дарение да бъде обявен за
относително недействителен по иска, предявен от ищцата.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото.
Видно от приложените доказателства разноските са в общ размер 1 623, 46 лева, от които сумата 210, 46 лева,
представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата
10 лева, представляваща държавна такса за издаване на съдебни удостоверения /от
представеното доказателства за внесена на това основание сума от 15 лева/,
сумата 3 лева, представляваща държавна такса за предоставяне на препис от
определение относно вписване на исковата молба, сумата 30 лева възнаграждение
за преводач /съгласно разписка от 28.07.2020 година/, сумата 300 лева за
извършен превод съгласно разписка от 27.10.2020 година, сумата 270 лева,
представляваща възнаграждения да преводач, съгласно разписка от 23.02.2021 година,
сумата 800 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за
правна защита и съдействие. Сумата,
която е внесена вповече по сметка на Бургаски районен съд за извършените
преводи и издаване на съдебно удостоверение може да бъде възстановена на ищцата
като недължимо платена при подаване на молба от нейна страна. По делото не са
представени доказателства за разноски относно удостоверяване верността на
преписи от исковата молба и такси за вписване на исковата молба, поради коетосумите,
претендирани на това основание не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.237 от ГПК вр. чл.24, ал.4 от СК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА недействителността на договор за дарение на недвижим имот № 137, том II, рег. № 5042,
дело № 295 от 2018 година на Нотариус Симеон Илиев, рег. № 699 на НК, с
район на действие района на Бургаски районен съд, вписан в Служба по
вписванията с № 81, том 22, дело № 4016, вх.
Рег. № 8091 от 20.06.2018 година на СВ – Бургас, с който И.О.Ж., гражданин на Руската федерация, роден на *** ***, с
адрес: град *, в.с. С.М, *, се е
разпоредил с недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се на адрес: град *, в.с. С.М, вила * представляващ самостоятелен обект в сграда -
жилище, апартамент, с идентификатор № 67800.35.110.32.3 по КККР на град
Созопол, одобрена със Заповед РД – 18 – 60/04.10.2007 година на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 03.05.2012 година, като
самостоятелния обект се намира на ет.1 от в сграда с идентификатор
67800.35.110.32, и самостоятелния обект е с площ 49, 04 кв.м., заедно с 4, 07
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обект в
сградата: на етажа: № 67800.35.110.32.2,
под обекта: № 67800.35.110.32.13; над обекта: № 67800.35.110.32.7, 67800.35.110.32. 6, която
сграда е построена в поземлен имот с идентификатор № 67800.35.110, по иска, предявен от С. С. Ж.,
гражданин на Руската федерация, родена на *** *** срещу И.О.Ж., гражданин на Руската федерация, роден на *** ***.
ОСЪЖДА И.О.Ж., гражданин на Руската федерация, роден на *** ***, с адрес: град, в.с. С.М, , да плати на С. С. Ж., гражданин на Руската федерация, родена на *** *** сумата 1 623, 46 лева /хиляда шестстотин двадесет и три лева, четиридесет и шест стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: