№ 81
Гр. Силистра, 27 ноември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита
Славова
при секретаря Анета Тодорова и с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАД № 133 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Производството е образувано
по касационна жалба на З.П.Б. ***, подадена чрез адв. А.Б. от САК, против Решение
№ 66 / 06.04.2023 г., постановено по адм. дело № 317 / 2020 г. по описа на
Районен съд – Тутракан, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от
посоченото лице жалба против Заповед № РД 09-73-114 / 13.08.2020 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, с която на основание
чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ се изземва от касатора имот с
идентификатор 51956.1.188, от който обработваемата площ е 2.600 дка, намиращ се
в землището на с. Нова Черна, общ. Тутракан, включен в ДПФ, и е определено на
осн. чл. 34, ал. 6, във вр. с ал. 8 и ал. 1 от ЗСПЗЗ лицето да заплати по
сметка на МЗХГ сумата от 358.80 лв..
С постъпилата жалба се
поддържат, в условията на евентуалност две искания - за отмяна на съдебното
решение и съответно за отмяна на оспорената пред СРС заповед, както и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, след отмяна на
оспореното пред АС-Силистра решение. Главните касационни доводи в тази жалба са
свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и материалния закон - съдът не ценил всички относими доказателства,
неглижирал допуснатите процесуални нарушения на чл. 26 и чл. 35 от АПК в
административната фаза на процеса и потвърдил акт, засегнат от тежкия порок -
липса на мотиви по отношение на главния съставомерен факт – че адресатът на
заповедта ползва земеделската земя и това ползване е неправомерно. Всичко това
компрометирало фактическите установявания на съда и довело до неправилно
приложение на материалния закон.
По тези съображения се моли
за отмяна на съдебния акт и на оспорената заповед. В условията на евентуалност
се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Ответникът - директорът на
Областна дирекция "Земеделие" Силистра, е депозирал писмен отговор, в който се
съдържат доводи за неоснователност на жалбата и се моли за отхвърлянето ѝ.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението е правилно и обосновано, като съдът не е допуснал нарушения,
съставляващи касационни основания за отмяна, поради което актът на първата
инстанция следва да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Във връзка с основателността ѝ
съдът намира следното:
Производството пред РС –
Силистра е образувано по жалба от З.П.Б. против Заповед № РД 09-73-114 / 13.
08. 2020 г. на Директора на ОДЗ - Силистра, с която на основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ и във връзка с констативен протокол
от 15. 05. 2020 г. на общинска служба „Земеделие“ Силистра е наредено да се изземе имот от ДПФ,
находящ се в землището на с. Нова Черна, Община Алфатар, с идендификатор № 51956.1.188, от който
обработваемата площ е 2.600 дка, които се ползват без правно основание от касатора.
По т. 2 от заповедта е указано на адресата възможността по чл. 34, ал. 6 от
ЗСПЗЗ за спиране на изпълнението на заповедта посредством внасянето на сумата
от 358. 80 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно
плащане в размер на 46 лв./дка за землището на с. Нова.
С обжалваното решение съдът е
приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
на правото на участие на жалбоподателя в производството. От фактическа страна
съдът е приел, че по нареждане на директора на ОДЗ е извършена проверка за
състоянието и ползването на земите от ДПФ, при която назначената комисия е установила
неправомерното ползване от страна на касатора на 2.600 дка от процесния имот,
като констатациите са отразени на поз. 72 в протокол № 9 от 15. 05. 2020 г.; в
протокола е било отразено, че 2.600 дка от имота са засадени с едногодишни
полски култури. Коментирайки показанията на разпитаните по
инициатива на двете страни свидетели и приложените писмени доказателства, както
и след извършена справка в страницата на Агенцията по картография, геодезия и
кадастър при използването на подложка „Ортофотокарта 2016 – 2019“ и след
справка в приложението „Google Earth Pro“
към м. ноември, 2019, м. март 2020 и м. март 2021 г., съдът е приел за
безспорно установен факта че процесният имот, съставляващ част от ДПФ, се
ползва без правно основание именно от жалбоподателя, поради което е обосновал
извода, че в случая са налице визираните в закона материалноправни предпоставки
за разпореденото изземване на земеделската земя. По тези съображения е
отхвърлил жалбата като неоснователна.
Така постановеното решение е
правилно.
В касационната жалба на първо
място се твърди нарушено право на защита на касатора, тъй като не е бил
уведомен за започването на производството. Изложеното съображение не може да
бъде споделено. По делото е приложено уведомление по чл. 26 от АПК за започване на административно
производство по издаване на Заповед за изземване на имота по чл. 34, ал. 1 и
ал. 8 от ЗСПЗЗ с изх. № ПО-06-4/01.07.2020 г., за което липсват доказателства
за връчване. Изпращането му обаче и получаването му от лицето се установяват от
съдържанието на подаденото от него възражение преди издаването на заповедта, в
което изрично е посочено, че се подава в отговор на получено писмо с изх. №
ПО-06-4/01.07.2020 г. Обстоятелството, че проверките, които органът е
извършвал, предхождат изпращането на съобщението, не е факт, от който за жалбоподателя
да произтича неблагоприятен резултат, тъй като самите проверки са функция по
управление на имота от собственика му, респ. от натоварените за това по силата
на закона лица (чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ).
Към момента на възлагане на проверката органът не би могъл да знае дали имотите
се ползват неправомерно и от кого, за да изпрати уведомления по чл. 26 АПК. Именно във връзка с резултата от проверките се
е стигнало до констатация за неправомерно ползване на част от имота от З.Б. и
предприемане на действия по прекратяването му, като преди това на лицето е
дадена възможност да вземе становище, да направи възражения и да представи
доказателства, от която възможност то се е възползвало.
Второто оплакване в жалбата
визира неправилност на изводите на съда по отношение на предпоставките за
издаване на заповедта и по конкретно: включен ли е имотът в ДПФ и ползвал ли е касаторът неправомерно част от него.
Досежно първата посочена предпоставка първоинстанционният съд е развил подробни
съображения и е достигнал до извода, че имотът е част от ДПФ. Настоящата инстанция
приема за правилен крайния извод на съда, макар и по различни съображения.
Противно на приетото от районния съд, настоящият състав счита, че приложеното
Решение № НЧ900 от 17.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие гр. Тутракан,
постановено по преписка № НЧ900/04.08.1992 г., с което на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ процесният имот е възстановен на държавата, има конститутивно действие.
При образуването на ТКЗС, ДЗС и другите, образувани въз основа на тях
селскостопански организации освен земи на частноправни субекти са били включени
и земи, собственост на държавата. За държавните земи също са били премахнати
реалните граници и е било прекратено качеството на обекта на собствеността - да
е конкретно обособена вещ. С влизане в сила на ЗСПЗЗ
държавата запазва своето право на собственост върху своите земеделски земи (чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ), но с образуването на организациите
по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ тя е лишена от съдържанието на своето
право. Органът на поземлена реституция е длъжен да го индивидуализира,
издавайки служебно решения по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ (чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ) и да приложи съответния способ, чрез
който да определи реалните граници на земеделските земи, останали собственост
на българската държава – възстановяване на старите граници или определяне на
новите граници с план за земеразделяне. Решенията по чл. 45, ал. 1 и 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. За тях
намира приложение тълкуването на ЗСПЗЗ
в т. 1 от ТР № 1/1997 г. по тълк. д. № 11/1997 г. ОСГК на ВКС
(изцяло в този смисъл Решение № 103 от 13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6163/2015 г., Решение №
151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2018 г. и цитираната в него
практика).
При обсъждането на втората от
посочените по-горе предпоставки (ползвал ли е касаторът неправомерно част от
имота) съдът е приел за неопровергана материалната доказателствената сила на
протокола по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ относно непосредствено възприетите от
длъжностните лица при теренната проверка на 15.05.2020 г. факти, че 2600 кв. м
от имота в западната му част са били засети с житни култури; извършил е
подробен анализ на всички свидетелски показания, давайки превес на показанията
на служителите на ОСЗ пред показанията на разпитаните по настояване на
жалбоподателя свидетели; взел е предвид извършените от касатора признания
относно факта, че е поддържал спорната част от процесния имот, която се намира
в непосредствено съседство със собствения му имот. За потвърждение на изводите си съдът е
извършил справка с публично достъпната картографска информация на страницата на
Агенцията по картография, геодезия и кадастър, както и в приложението „Google
Earth Pro“. Визирайки последните две справки касаторът счита, че изводите на
съда са обосновани с недопустими и негодни
доказателства.
Макар и основателни, оплакванията на касатора
относно използването от съда на публично достъпната информация от интернет едва
в съдебния акт (по аргумент от чл. 155 ГПК съдът е бил длъжен да съобщи на страните, че ще се позовава на тези факти -
Решение № 274 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2010 г., II г. о.), не
променят правилността на крайния извод на съда, че частта от процесния имот се
ползва неправомерно от касатора. Този извод е достигнат на база комплексен
анализ на събраните по делото доказателства, независимо от публикуваната в
решението Фигура 1, съставляваща извлечена от интернет картографска информация,
която е ползвана само за потвърждаване на вече формулирани изводи. Протоколът
по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е официален документ, съставен въз основа на
правомощията на служителите по чл. 14, т. 64 от Устройствения
правилник на Областните дирекции "Земеделие". Като официален удостоверителен
документ протоколът се ползва с материална доказателствена сила досежно възприетия
от длъжностните лица факт, че спорната ивица земя граничеща с имота на касатора
е била засята с житни култури. Доказателствената сила на документа не е била опровергана,
като първоинстанционният съд е преценил, че показанията на двамата разпитани по
настояване на касатора свидетели, предвид тяхната заинтересованост, са
недостатъчни да обосноват извод в желаната от него насока, още повече, че както
тези свидетели, така и самият касатор признават за обработка на част от
процесния имот, макар и да отричат засаждането му. Тези свидетелски показания съдът е преценил заедно
с останалите доказателства по делото, в това число и с показанията на
служителите на ОСЗ, които нямат интерес от посочването на неверни факти, по
вътрешно убеждение, съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната
действителност, а формираното вътрешно убеждение не е изградено на база
недопустими доказателства. С оглед на всичко това касационният довод за постановяване
на акта в противоречие с материалния закон е лишен от основание.
В заключение на
гореизложеното се налага извода, че като е приел, че оспорената заповед е
материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна,
Районен съд – Тутракан е постановил обосновано и правилно решение. Не се
установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно
решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 /
06.04.2023 г., постановено по адм. дело № 317 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Тутракан.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.