РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. гр. Хасково, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200354 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните
нарушения и наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Т. Д. Т., ЕГН **********, от ************, е
депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 10269179,
издаден от ОД-МВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 600 (шестстотин) лева.
Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, иска се съдът да постанови решение, с което да
отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като
незаконосъобразен и неправилен.
В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Упълномощеният процесуален представител не се явява, изпраща писмено
становище, с което заявява, че поддържа жалбата, излага доводи за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш, пледира за отмяната му и
за присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно
призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2025г. било установено от служители на ОД-МВР-Хасково
техническо устройство ARH CAM-S1, №11743с7 за измерване скоростта и
1
заснемане на автомобили- движещи се по ПП-I-5, км.302+705- разклон за
с.Манастир, в посока от гр.Хасково към гр.Кърджали.
В 16:04ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в
описаната посока лек автомобил „********“ с рег.№ ******. Въпреки
въведеното ограничение на скоростта с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП-
извън населено място от 90км/ч., измерената скорост на този автомобил била
121км/ч. При последвалата справка за собственост относно горепосочения
автомобил, се установява, че той е собственост на настоящия жалбоподател Т.
Д. Т., ЕГН **********.
На същия бил съставен ел.фиш серия К, №10269179, за извършено на
18.01.2025г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
Електронният фиш е съставен на Т. Д. Т., като не е представена
съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният
автомобил е бил управляван от друго лице.
Така изложената фактическа обстановка е установена от представените
по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от
заснет клип №11743С7/0054494, с техническо средство №11743с7, от
приложеното заверено копие от електронен фиш серия К, №9622569-
издадено от ОД-МВР-Кърджали, за заснето нарушение на 27.08.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я
изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази
връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият
ел.фиш е незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда
протекло до този момент адм.-наказателно производство, водят до извода, че в
атакувания ел.фиш не може да се открие противоречие с материалния или
процесуалния закон.
Липсват възражения в насока, че автомобила, който е заснет да извършва
описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от жалбоподателя. В
случая тази възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е използвана, така че се
приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на
собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал
превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение,
ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на
лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.
Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието
като доказателство по делото Удостоверение от Български институт по
Метрология- с №17.09.5126, техническото средство ARH CAM-S1 съответства
на одобрения тип средства за измерване със срок на валидност до 07.09.2027г.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
2
знак. За МПС от категория В (каквото е управляваното от жалбоподателя),
ограничението на скоростта извън населени места е 90км/ч.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство ARH-
CAM S1- № 11743с7, което видно от приложеното по делото Писмо от
Български институт по метрология отговаря на изискванията. Видно от
приложения протокол за проверка от същия институт с №172-СГ-
ИСИС/10.12.2024г., техническото средство е одобрен тип и измерванията не са
показали отклонения от максимално допустимите грешки.
Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно ПП-
I-5, км.302+705- разклон за с.Манастир, в посока от гр.Хасково към
гр.Кърджали. Изписването на мястото, времето и начина на извършване на
нарушението според съда е достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно
какво по-конкретно е имал предвид адм.-наказващия орган, нито създава
затруднения в разбирането му от нарушителя.
Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да
съдържа едно наказателно постановление и такова приравняване не може да
се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните
постановления има множество различия. В случая съставеният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост
121 км/ч при ограничена такава с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП за
движение извън населени места от 90км/ч., ясно е посочено конкретно
мястото на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на
ЗДвП- чл.21, ал.1, размера на глобата- 600 лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения
във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение- същото е
достатъчно подробно, даващи достатъчна информация и възможност за
локализирането му. Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно
плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички
изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не
намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на
защита на нарушителя.
Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Ясно е
подчертано, че едната скорост е засечена- 125 км/ч, а другата- наказуема- 121
км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост
е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да направи
грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч.,
така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на
жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока
скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от
доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство
3
за измерване №17.09.5126/07.09.2017г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за
измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип ARH-CAM S1 е одобрен тип средство за измерване
със срок на валидност 07.09.2027г. Конкретното АТС е преминало технически
преглед и годно, това се установява с писмото за резултата от проверка, което
също е допуснато като доказателство по делото.
Наред с гореописаните документи е изискан и представен протокол за
използване на техническо средство за измерване на скоростта ARH-CAM S1-
№ 11743с7, видно от който протокол описаното техническо средство е било
позиционирано на ПП-І-5- км.302 - вариант приближаващи, стационарен
режим на измерване, като за времето от 15,30ч. до 17,30ч. на 18.01.2025г. са
регистрирани 12 нарушения. Описано е също в протокола, че има общо
ограничение на скоростта от 90км/ч. извън населено място. Този протокол е
подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на
извършилия проверката. В тази връзка Съдът не намира допуснати нарушения
при издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на
предвидената процедура.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен
фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление. За разлика от
наказателното постановление обаче, при електронния фиш не е налице
фигурата на административнонаказващ орган, а се употребява понятието
„издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от наказателното
постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното
длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на
изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от
жалбоподателя.
Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш
закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с
техническо средство, като установяването и заснемането на нарушението е
необходимо да е станало в отсъствието на контролен орган и нарушител.
Безспорно установено в настоящия случай е наличието на първата
предпоставка за реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ.
Видно от представения по делото снимков материал- извлечение от клип от
18.01.2025г., заснет с радарен скоростомер от одобрен тип ARH-CAM S1-
№11743с7, преминал задължителен годишен метрологичен контрол,
нарушението визирано в електронния фиш е заснето и установено с помощта
на годно техническо средство. По отношение на вида на последното-
стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.
Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е
установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител. По
отношение на това условие съществува известна неуточненост на израза „в
отсъствието на контролен орган и нарушител”, тъй като макар и възможно
установяването на нарушението да стане в отсъствието на контролен орган, то
е невъзможно заснемането на противоправното деяние да бъде извършено в
4
отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да
бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен
фиш в параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. При съобразяването на горепосочените две разпоредби се стига до
извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва да е
установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и без нуждата от присъствието на нарушителя при
установяване на нарушението. Поради това и изразът „в отсъствието на
контролен орган” следва да се тълкува, че контролните органи не вземат
участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане на
нарушението от автоматизираното техническо средство.
Съдът намира, че са спазени нововъведените правила от разпоредбита на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Действително в електронния фиш липсва посочване на марката и
техническите параметри на използваното техническо средство, но такова
изискване няма предвидено в закона и същите правилно не са посочени в
издадения ЕФ.
По същия начин не е налице задължение адм.-наказващия орган да изпраща
всички приложения към ел.фиш- снимков материал, съответните протоколи от
проверките на техническото средство, други съпътстващи документи, поради
което и съдът не възприе тези обстоятелства като нарушение.
Налице е и представена снимка на заснетото техническо средство, с което е
било извършване измерването на скоростта и заснемането на движещото се
МПС- като място на позиционирането му.
Отделно от това, видно от самия снимков материал, автомобилът на
жалбоподателя е заснет от достатъчно разстояние.
По отношение на възражението от процесуалния представител, че
автомобилът на жалбоподателя е заснет заедно с друг автомобил, чиято
скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя, следва да се отбележи следното: - представени са указанията
за използването на техническото средство, видно от които при заснемането на
няколко движещи се моторни превозни средства, техническото средство
засича скоростта на движение на МПС, което попада в обхвата на автоматично
поставените маркери под, над и от двете страни на снимката (страница 4 и
страница 5 от упътването на техническото средство). В случая видно от тези
маркери върху представената снимка, в обхвата на техническото средство е
попаднал, изчислена му е скоростта на движение и е заснет именно
автомобила на жалбоподателя- с рег.№ ******. В тази връзка Съдът не намира
за основателни възраженията против издадения електронен фиш.
Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера на
съществените такива, които да налагат отмяната на ЕФ, а значителна част от
тях остават единствено твърдения, като следва да се поясни, че за отмяна на
едно НП или ЕФ е нужно да са допуснати съществени нарушения на
материалния или процесуалния закон, довели до съществено нарушаване
5
правото на жалбоподателя, преценени съобразно правилното тълкуване на
закона.
По отношение на наложеното наказание- съобразно разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.1- 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание на всеки водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място - за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300
лв.
В случая адм.-наказващият орган е приел, че нарушението е повторно, като е
описал основанията си в издадения електронен фиш- а именно, че
нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на преди
издаден електронен фиш- серия К, №9622569, издаден от ОД-МВР-Кърджали.
В тази връзка е допуснато нарушение на материалния закон по отношение на
квалификацията на извършеното нарушение и съответно наложеното
наказание.
В случая адм.-наказващият орган е приел, че нарушението е повторно, като е
описал основанията си в издадения електронен фиш- а именно, че
нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на преди
издаден електронен фиш- серия К, №9622569, издаден от ОД-МВР-Кърджали.
Представеното заверено копие от самия фиш е със заверка с подпис и печат,
без обаче да е посочено, че същият е влязъл в законна сила.
Липсват и представени данни за връчване на посочения електронен фиш, като
същите не могат да бъдат извлечени от материалите по адм.-наказателната
преписка, от материалите по делото, не е ясно начина на приемане именно на
посочената дата на влизане в сила на преди издадения електронен фиш. Като
цяло липсват официални данни за това дали преди издаденият електронен
фиш е влязъл в законна сила или не, ако е в законна сила, то от коя дата.
В тази връзка е несъставомерна квалификацията на нарушението по чл.182,
ал.4 от ЗДвП, тъй като не е изпълнен квалифициращият признак „повторност”.
По смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок,
от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая за
обусловилият вменената по-тежка квалификация Електронен фиш серия К,
№9622569, издаден от ОД-МВР-Кърджали, липсват ясни доказателства за
датата на влизането му в сила. Като цяло липсва яснота за начина на
връчването на съответния електронен фиш, дали същият е надлежно връчен
или е налице приемане на някоя от предпоставките за търсен и неоткрит на
адреса нарушител, за да се установи и от коя дата конкретно електронния фиш
е влязъл в законна сила. Представените данни в тази им част не могат да се
приемат като доказателство, установяващо връчване и влизане в сила,
доколкото относно тези конкретни данни нямат характера на документи,
издадени от конкретно длъжностно лице и носещи съответните реквизити на
писмен документ. Съответно не се установява по безспорен начин и
повторността, която се отразява на така наложеното административно
наказание.
6
Следователно жалбоподателят следва да отговаря по основния и по-леко
наказуем състав на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като всички факти от обективната
страна са били предявени на жалбоподателя с атакувания фиш. Описаното е
аргумент за съда да заключи, че липсва съществено изменение на
обстоятелствата, и съответно възможността да упражни правомощието си по
чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН, като измени фиша, за да приложи чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП с налагане на абсолютно определената в него санкция – глоба
от 300 лева. Възможността на съда да преквалифицира нарушението при
спазване на забраната за влошаване положението на дееца е изрично призната
от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело №
1/2020г.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваният
електронен фиш, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно
адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите по-горе за изменение на
обжалвания електронен фиш, то на основание разпоредбата на чл.63д от
ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство.
Доколкото са налице доказателства- представен договор за правна защита и
съдействие от адв.Таня Чалъкова, в което е описано, че процесуалното
представителство е безплатно- като е посочена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3
от ЗА, то в случая липсва описан конкретен размер на направените разноски.
В тази връзка следва да бъде приложена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА
и разпоредбите на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Следва да бъде присъден минималния размер на направените разноски
съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от описаната Наредба №1 от 9 юли
2004г. Видно от горецитираната разпоредба „Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7,
ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“.
От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. В
случая материалният интерес попада в тази хипотеза- под 1000 лв., поради
което и съобразно степента на защита и процесуално представителство, както
и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на
разноски именно в минималния, определен от наредбата размер. В тази връзка
като обективен размер на конкретно направените разноски по настоящото
дело спрямо крайният резултат, Съдът намира сумата от 200(двеста)лева,
доколкото електронния фиш е изменен с намаляване на половина на размера
на наложената санкция.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 10269179, издаден от ОД-МВР-
Хасково, с който за извършено на 18.01.2025г. в Община Хасково- ПП-I-5,
км.302+705- разклон за с.Манастир, нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на Т. Д. Т., ЕГН ********** е наложено административно
7
наказание „Глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева, в частта:
- относно квалификацията на адм.нарушение, което да се счита като
такова по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
- относно основанието на наложеното наказание, което да се счита
такова по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, и
- относно размера на наложеното административно наказание- от 600
лева на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да
заплати на Т. Д. Т., ЕГН **********, направените разноски по делото (АНД
354/2025г. по описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 200 (двеста) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за обезщетение на разноските на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, до разликата с пълния предявен размер от 400
(четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен
съд – Хасково:/п/ не се
чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
8