Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………../16.06.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Т., като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   107  по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            С решение № 189260 от 11.08.2019 г., постановено по гр.д. № 16957/2017 г. на СРС, 57 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Л.к." ЕООД искове за признаване за установено, че „С.б.з.р." АД дължи на ищцовото дружество заплащането сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена на 06.01.2017г. по ч.гр.д. № 56221/2016г. по описа на CPC, II г.о., 57- ми състав, както следва:  на основание чл.286 ал.1 от ЗЗД сумата сумата от 10800 лв., представляваща главница по фактура №       339/01.12.2010г., обективираща неплатено възнагражедние за месец декември 2010 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г. и допълнително споразумение от 01.11.2008 г.; и  на основание чл.8б ал.1 от ЗЗД сумата от 3294,59 лв.,представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение - главницата от 10800,00 лв. за периода 07.10.2013г. - 06.10.2016г. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил ищеца да плати на ответника  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените разноски в размер на 200 лв. Претендират се разноски.

            Решението е обжалвано от ищеца „Л.к.“ ООД /подадени 2 жалби, поотделно от пълномощници адв.Р.Г. с вх.№ 5146823/11.09.2019 г. и от адв.И.С.с вх.№ **********.09.2019 г., двете подадени в срок по пощата/ с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост поради тенденциозно, превратно и избирателно анализиране на събраните по делото доказателства, оплаквания за предубеденост на съдията-докладчик поради процесуални нарушение при събиране на доказателствата, нарушение на принципите на диспозитивно начало, състезателност, равенство настраните в процеса, с искане за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете.

С  писмени отговор по жалбата срока по чл.263 от ГПК, насрещната страна ответник „С.б.з.р." АД *** АД нататък в мотивите/, чрез пълномощник адв.Р.М., оспорва жалбата на ищеца-и двете , както възразява, че не са допуснати сочените в тях пороци- нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението.Моли жалбата/двете/ да не се уважават. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на решението и на исковото производство, съгласно чл.269, изр. първо от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, като има съдържанието по чл.236 от ГПК, но се явява  недопустимо като постановено по нередовна искова молба.

Поради установена липса на документ, удостоверяващ, че „Л.к.“ ООД като заявител в заповедното производство по чл.410 от ГПК, е внесъл дължимата държавна такса от 2% върху интереса, съгласно чл.12, т.1 от ТДТКССГПК, пред въззивния съд на ищеца са били дадени указания с разпореждане от 25.02.2020 г. по чл.129 от ГПК, в 2-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ/заверено копие от документ, от който да е видно, че преди e внесъл държавна такса 281,89 лв. по сметка на СРС по заявлението по чл.410 от ГПК , по което е образувано гр.д. № 56221/2016 г. на СРС, 57 състав, и ако не e внесъл такава, да  представи вносен документ, че внася в същия 2-седмичен срок,  държавна такса по заявлението по чл.410 от ГПК в размер на 281,89 лв.  по сметка на Софийски районен съд. Указани са на ищеца и последиците при неизпълнение- че исковата молба подлежи на връщане, с прекратяване производството по нея. Началният срок за изпълнение изтича на 16.03.2020 г. По молба на ищеца чрез пълномощник адв.Р.Г., съдът на основание чл.63, ал.1 от ГПК, на два пъти е удължавал срока за изпълнение на горното указание- първия път на основание обявеното извънредно положение от Народното сэъбрание, с 1-месец, считано отмяната на извънредното положение / отменено  на 13.05.2020 г./ по молба от 16.03.2020 г. по ел. поща, и след това с нов 2-месечен срок, считано от 15.06.2020 г., по молба от 15.06.2020 г.  Страните сами следят за спазване на сроковете за изпълнение, вкл. и на удължените такива по тяхна молба. До изтичане на удължения срока за изпълнение, не е постъпило изпълнение на указанията от ищеца, такова няма и след това, вкл. и до приключване на устните прения пред въззивния съд, констатирано от възивния съд в първото и едниствено открито съдебно заседание .

Съгласно мотивите по решение по т.5 от  ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд като инстанция по същество, макар и при ограничев въззив, дължи поправяне нередовност на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили като производството по делото се прекрати. В случая ищецът не  е отстранил констатирана от въззиния съд нередовност на исковата молба по чл. 128, т.2 от ГПК в указания и продължен от съда срок по чл.63, ал.1 от ГПК, при което първоинстанциононто решение като  постановено по нередовна искова молба подлежи на обезсилване и прекратяване на  производството по делото. Ето защо въззинитя съд не обсъжда оплакваният апо въззината жалба по правилността на решението, вкл. и съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за пристрастност на първоинстанционния съдия, които имат отношение към преценката за правилността на съдебния акт, а не към тази за нищожност или недопустимост / в този смисъл решение № 200 от 19.01.2018 г. по т. д. № 592/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.

Съгласно  т.13 от ТР № 4/2014 г. по т.д.№ 4/2013г . на ОСГТК на ВКС на обезсилване от съда подлежи и заповедта за изпълнение, поради прекратяване на производството по делото.

По разноските: Направените от ищеца разноски оставят за негова тежест, тъй като производството по исковете по чл.422 от ГПК се прекратява. На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски по делото в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице пред СРС - при липса на списък по чл.80 от ГПК който да е представен до приключване на устните прения пред първата инстанция и липсата на искане за други разноски пред първата инстнация, и на още 1500 лв. без ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съгласно уговореното по договора за правна защита на ответното дружество с адв.М.. Няма данни адв. М. да е лице, регистрирано по ДДС. Другите искани разноски по списъка по чл.80 от ГПК, представен пред въззивния съд, включват искане за разноски за заповедното и пърпвоинстанционното производства, срокът за иска ена които е бил до приключване на устинте прения пред въпрата инстанция, ето защо те не следва да се присъждат на ответника с въззивното решение. По направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 от ГПК с молба за съдебното заседание пред въззиния съд, възнаграждението от 1500 лв. следва да се намали като прекомерно до минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, а именно до 952,84 лв., тъй като възиното прозиводство не се отличава с усложнения, приключило е в едно съдебно заседание, не са събирани нови доказателства.

Въззивното решение няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е под 20 000 лв., делото е по търговски спор, двете страни са търговци- ЮЛ, регистрирани по ТЗ. Не води до обратен извод прекратяване на производтвото по делото с настоящето решение, тъй като това прекратяване е последица от преценката на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционото решение / в този смисъл определение № 1069/26.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 1131/2019 г. на САС, ГК, 14 състав/. 

Воден от горните мотиви, СГС

Р  Е  Ш  И  :   

ОБЕЗСИЛВА решение № 189260 от 11.08.2019 г., постановено по гр.д. № 16957/2017 г. на СРС, 57 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете по чл.422 от ГПК по исковата молба на „Л.к." ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу „С.Б.З.Р." АД, ЕИК: *******,  с адрес ***,  по който е образувано гр.д.№ 16957/2017 г. на СРС, 57 състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 06.01.2017 г. издадена по ч.гр.д.№ 56221/2016 г. на СРС, 57 състав.

 ОСЪЖДА „Л.к." ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.Б.З.Р." АД, ЕИК: *******,  с адрес ***,  сумата 200 лв. разноски за първата инстанция на сонование чл.78, ал.4 от ГПК, и сумата 952,84 лв. разноски за въззивната инстанция на основание чл.78, ал.4 и ал.5  от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжлаване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.