№ 500
гр. Благоевград, 25.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора Р. Андр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251200600172 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор
Г..
Въззиваемият А. П., редовно призован, се явява лично и с двамата си
защитници – адв. Е. Я., редовно призован и адв. И. Д., редовно упълномощен
от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото, не е налице процесуална пречка.
Съдът като взе предвид, че страните се редовно призовани, явяват се, като
подсъдимият се представлява от двама защитници, намира, че са налице
процесуалните предпоставки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал.2 от НПК съдът ДОКЛАДВА:
1
Настоящото въззивно производство е образувано по протест на прокурор от
Районна прокуратура – Разлог, като първоначално е депозиран бланкетен
протест срещу присъдата, постановена по НОХД № 550/2019г. по описа на
Районен съд – Разлог. В бланкетния протест се сочи, че атакуваната присъда е
неправилна, иска се нейната отмяна и признаването на подсъдимият за
виновен. След изготвяне на мотивите от районният съд към атакуваната
присъда, прокурорът е допълнил съображенията си към протеста. В тях
поддържа твърдението си, че атакувания съдебен акт е неправилен, излага
съображения във връзка с анализ на доказателствата, както и поддържа
искането си подсъдимият да бъде признат за виновен. Срещу протеста е
постъпило писмено възражение от адв. Я.. В същото се изложени съображения
с твърдения, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и се иска
същата да бъде потвърдена. Доказателствени искания не са направени.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста. Нямам
искания за събиране на нови доказателства. Не споделям възраженията на адв.
Я., изложени в писменото изложение.
АДВ. Я.: Уважаеми окръжни съдии, считам протеста за неоснователен.
Подробни доводи сме изложили в писменото възражение. Допълнителни
доводи на този етап не излагаме. Нямам искания за нови доказателства.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че така депозирания протест е
неоснователен, а присъдата на Разложкия районен съд правилна и
законосъобразна. Поддържам изцяло и споделям изразеното становище на адв.
Я. в депозираното възражение срещу протеста, което е изключително
подробно, затова няма да се спирам допълнително на същото. Нямам искания
за събиране на нови доказателства. Допълнителни съображения към
допълнителния протест ще изразя по същество на делото.
Съдът като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания,
служебно не намира необходимост от събирането на нови доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОНО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста. В него
изключително подробно са обсъдени противоречивите доказателства по
делото и защо първоинстанционния прокурор не споделя мотивите на
Районен съд – Разлог. С оглед на тяхната подробност и обхващайки всички
доказателствата по делото, не считам за необходимо да ги преповтарям,
2
поради което и в случай, че Вие сте съгласни с този извод на прокуратурата,
ще Ви моля да уважите искането на ТО – Разлог, мотивирано в протеста.
Депозирането на протеста ми дава възможност да изложа моите съображения,
досежно мотивите на Районен съд – Разлог и нещо различно, от това което е
залегнало в протеста. Макар, че всички сме наясно с разпоредбата на чл.305,
ал.3 от НПК, аз държа да я изчета. Тази разпоредба изисква: „ в мотивите да
се посочат установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение от съда при постановяване на присъдата. При противоречие на
доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят.“ Това е изискване на закона аз не го видях в
мотивите на първоинстанционния съд. Видно от доказателствата по делото е,
че е разпитан и бащата на подсъдимият, събрани са писмени доказателства,
извършен е оглед, като тези доказателствени материали в нито един момент не
са подложени на обсъждане от Районен съд – Разлог и най- важното в случая
е, че доказателствата по делото установяват противоречиви факти по
отношение на авторството на деянието, т.е. закона изиска от съда в много по-
задълбочени детайли да приеме за установено част от фактическите
положения, да посочи въз основа на какви доказателства приема тези факти за
установени, да посочи защо, респ. защо не кредитира част от
доказателствения материал, за да може да се приеме, че са налице мотиви,
отговарящи на изискванията на закона. Според мен, в случая е налице липса
на мотиви и основания за връщане на делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане.
АДВ. Я.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с което да
оставите без уважение протеста на първоинстанционната прокуратура по
подробно изложените доводи в писменото възражение. Моля да бъдат отчетен
факта, че по делото беше извършено пълноценно и всестранно изследване на
фактическата обстановка и на развилите след инкриминираната дата събития
и на самата дата събития, които в кР. сметка мотивираха първоинстанционния
съд да произнесе присъдата си, във вида, в който е тя. В писменото
възражение подробно съм изложил доводи кои са били процесуалните
нарушения, допуснати още във фазата на образуване на ДП, които за
съжаление, въпреки положените опити от съда, не можаха да бъдат
възстановени. И това са онези факти, свързани с проверка действията на
полицейските служители, извършили проверката и документирали
извършването на престъплението. Районен съд – Разлог подробно е изложил
доводи в тази насока, които доводи съчетани с събраните останали гласни и
писмени доказателства в хода на съдебното следствие, го доведоха, според
защитата, до единствения правилен възможен извод като решение, а именно
постановяване на оправдателна присъда. Искам да отбележа, че пред
първоинстанционния съд бяха събрани две групи доказателства, частично
противоречиви, а не изцяло и то най-вече по отношение на събраните
свидетелски показания. В тази насока първоинстанционния съд извърши
всички възможни действия за установяване на обективната действителност,
3
като в своите мотиви той е посочил поради какви причини е дал вяра на едната
група противоречиви свидетелски показания и съвсем, макар бегло, е посочил
защо не дава вяра на показанията на полицейските служители, които искам да
отбележа в нарушение на всички техни служебни задължения, не са провели
процедурата по установяване на водача на моторното превозно средство и не
са провели правилно процедурата по установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимият. Всички тези факти, преценени в тяхната
съвкупност и правилно отразени в мотивите на първоинстанционния съд, са
довели до неговите правни изводи. Не споделям доводите за неправилност на
първоинстанционната присъда, изложени в днешното съдебно заседание от
страна на окръжният прокурор. Считам, че присъдата е мотивирана и в
мотивите са изложени всички доводи, мотивирали крайни съдебен акт. В този
ред на мисли, ако следваме логиката на окръжният прокурор, то би следвало в
мотивите да е взето становище по всяко едно доказателство, независимо от
това дали е относимо или е неотносимо към повдигнатото обвинение и ние
считаме и разчитаме в мотивите обсъждане на онези свидетелски показания,
които окръжният прокурор посочи пред Вас. В този смисъл считам, че и новия
изложен довод за неправилност на присъдата на районния съд е
неоснователен. По тези съображения и подробно изложените такива в
писменото възражение, моля да постановите Вашето решение.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, няма да се спирам подробно на
изнесените от колегата Я. в писменото му становище обстоятелства и анализ
на факти и правни норми, тъй като считам, че същото е изключително
подробно и е засегнало всеки едни аспект, касаещ проведеното ДП по
настоящото дело, както и съдебното такова, а също и установените факти и
обстоятелства. Но държа да се спра на анализа на прокурор Ч., на
представителя на Районна прокуратура – Разлог, касателно доказателствата,
които същият е коментирал и твърдението от негова страна, че са налице
противоречия във връзка с част от доказателствата или показанията на
свидетелите. На първо място, представителят на Районна прокуратура –
Разлог твърди в своя протест, че служителите К. и Н., които имат преки
възприятия за случая, не са заинтересовани от изхода на производството. Това
не е вярно, просто не е вярно. В настоящото производство, двамата свидетели
са съставили редица документи, в които документи същите са удостоверили
определени факти и които документи са официални, които се издават в кръга
на службата им. При установяване на различна фактическа обстановка от тази,
която те са отразили в съответните официални документи, то тогава
полицейските служители биха обвинили себе си, ако свидетелстваха нещо
различно от това, което са написали, то тогава би следвало същите да носят
отговорност именно за неверните данни и обстоятелства, които са нанесли в
съответните официални документи. Отделно от това, съдържанието на тези
документи и твърденията на тези свидетели като цяло, водят до обвинение и е
повдигнато такова на едно лице за извършено престъпление, т.е.
установяването на обратното би ангажирало отговорността на тези лица за
тежко умишлено престъпление, каквото е набедяването в извършване на
4
престъпление. Ето защо показанията и на двамата полицейски служители са
изключително заинтересовани, тъй като същите следва да установят, че това
което са нанесли в съответните официални документи отговоря на истината.
На второ място, прокурора е посочил, че липсват противоречия между
съдържанието на показанията на тези свидетели и останалите факти. Ще
обърна внимание само на два факта. Единият от свидетелите твърди, че той е
извършил проверката, а всъщност другата част от свидетелите твърдят, че
полицаят, който е извършил проверката, е другият. Единият от свидетелите
посочва едно място на спиране на автомобила, другият от свидетелите
посочва друго място на спиране на автомобила. Техните показания, освен че
са вътрешно противоречиви един с друг, те противоречат и на останалия
доказателствен материал. Противоречат също така и на обикновената
житейска логика и на шофьорската логика, ако щете. Ако обърнете внимание
ще видите, че свидетелят К. твърди, че автомобилът е спрял на едни метър от
патрулният автомобил, което е фактически абсолютно невъзможно чисто
технически да се случи при спиране на автомобил. Ето защо аз считам, че
твърденията на прокуратурата в тази им част, са несъстоятелни.
На следващо място се твърди, че показанията на свидетелите Б. и Л. не
следвало да се вземат предвид, тъй като те били заинтересовани от изхода на
делото, тъй като били приятели на подсъдимият. Никъде законодателят и
юридическата практика, както и тази от която учим, и тази която прилага съда,
приятелските отношения не са визирани, не са споменавани въобще от
наказателно-правната доктрина като основания за считане показанията на
близки хора за заинтересовани. Тези, които са заинтересовани са изключени и
същите се предупреждават, имат право да не дават показания. Всички
останали следва да бъдат категоризирани и слагани под един знаменател. В
противен случай бихме изключили 50 процента от всички свидетели по
всички дела, тъй като всеки ходи със свои познати и приятели на различни
места. Ето защо твърдението на прокуратурата й в тази част е абсолютно
житейски нелогично като цяло. Твърди се, че е налице логично
несъответствие между твърденията на свидетелите Б. и П.. Колегата Я. в
своето становище не е посочил тези обстоятелства и понеже те заемат горе-
долу около 25 процента от самия протест, затова искам да спра. Следва един
анализ от страна на районна прокуратура на административно-наказателната
отговорност по отношение на това каква би следвало да се носи, ако
автомобилът не е регистриран. Така както чета протеста излиза, че свидетелят
Б. е следвало да анализира цялата правна уредба, която се намира в Закона за
движение по пътищата, в Наказателния кодекс и т.н., за да може да направи
преценка на тежестта на едното нарушение и на другото нарушение, което е
абсолютен абсурд. Аз разбирам представителя на прокуратурата, че е
трябвало да изсмуче нещо от пръстите си във връзка с този протест, но това
което е успял, не отговоря на нито на житейската, нито на правата логика.
Още повече, че прокуратурата твърди, че свидетелят Б. се е качил да
управлява автомобила, тъй като подсъдимият е бил употребил алкохол. Ако
погледнете показанията на всички свидетели, ще видите, че твърдението е, че
той е употребил около 1 чаша вино. Една чаша вино не води до наказателна
5
отговорност, дори по ал.2, а би довела до административно-наказателна
отговорност. Така че, дори да е прав прокурора след целия този анализ, дори
свидетелят Б. да беше направил анализ на чл.175, ал.3, на чл.183, ал.1 и на
НК, който говори за управление на нерегистрирано МПС и след анализа на
всичките тези нормативни актове, той също не би могъл да предположи, че ще
носи наказателна отговорност подсъдимият, първо – защото той е бил
употребил 1 чаша вино, второ – защото той не познава неговото съдебно
минало и т.н. За нарушенията, за които същият евентуално би бил
санкциониран, същият ще бъде лишен за доста дълъг период от време от
свидетелството за правоуправление, което би му попречило да се грижи за
издръжката на семейството, да се грижи за издръжката на малкото си дете, да
полага труд, тъй като трудът, който полага свидетелят Б. е свързан с
управление на МПС. Така че абсолютно логично и абсолютно в синхрон с
житейската логика, свидетелят Б. да се опита да избегне административно-
наказателна отговорност, а такава да бъде понесена от неговият приятел.
На следващо място прокуратурата твърди, че с нищо не може да бъде
обяснено твърдението, че свидетелят К. е стоял през цялото време в
патрулният автомобил и се е намесил едва към края на проверката. Ами то
същото е твърдението на свидетелят К. по отношение на Н.. При разпита си
свидетелят К. през цялото време твърди, че Н. си е стоял в автомобила – в
една част от разпита си твърди, че е бил в автомобила, а в друга част от
разпита си твърди, че не знае къде се е намирал свидетелят Н. и че не може да
отговори.
На следващо място, въпреки че уж е извършал проверката, свидетелят К. в
своите показания заявява, че по време на проверката, той си е разговарял с
двамата братя Б.и – Георги Б. и А. Б., докато е извършвал проверката. Това е в
показанията на свидетелят К.. В същото време от всички доказателства по
делото се установява, че такъв свидетел като А. Б. не се е намирал на мястото,
тъй като същият си е останал вкъщи и там се е намирал свидетелят Е. Л..
Самият полицейски служител не може да каже кои са били лицата, които са
там. Същият по никакъв начин не може да обясни защо реално как той е
извършил проверката, пък в същото време той е съставил документи и т.н., а в
същото време си е разговарял с двамата братя Б.и. Това е още едно
противоречие, което прокуратурата изключително удобно не е видяла в
доказателствата по делото и се опита превратно да анализира. Следващото
логично несъответствие според представителя на районна прокуратура е, че
реално П. не е имало как да каже на свидетеля Б., че няма документи при
положение, че той след това е започнал да търси документи. И това били
твърдения, които са взаимно изключващи се. Прокурорът би трябвало да е
прочел изцяло показанията на свидетелят, който заявява многократно в
същите, както и в дадените обяснения на подсъдимият, в които заявява, че в
автомобила е имало документи, които са били на чужд език и автомобилът е
бил подготвен да бъде регистриран преди повече от 4 години, според
показанията на подсъдимият, но същият не е регистриран. Това, че има
някакви документи, които той да покаже не означава, че автомобилът има
законни документи за произход и че същият е регистриран. Именно това е и
6
твърдението на подсъдимият в настоящият случай. А не, че въобще няма
хартиен носител на някакъв документ, който да се намира в автомобила.
Именно това е търсил и самия подсъдим, когато към автомобилът се е
приближил полицейският служител. За мен беше изключително неприятна
изненада анализът в следващата част, който е в протеста, който касае това
дали има някакво значение записа от записващите устройства на
полицейските автомобили. Ако влезем в Националния статистически институт
или която и да било статистическа агенция, ще видим, че доверието в
полицейските служби, както и във всички държавни служби, е под критичния
минимум за нашата държава. Единствено в ТО – Разлог, единствената дума,
която е по-истинска от Божията, това е на полицейският служител. Ако видим
развитието на обществото като цяло ще видим че нито американското
общество вярва безрезервно на полицейските служители, нито европейските
общества вярват на думите на полицейските служители и не съществува
каквото и да било основание българското общество да вярва на думите на
полицейските служители. Ето защо, за да няма съмнения, за да няма
противоречия, законодателите във всичките тези развити общества са
достигнали до извода, че полицейските служители следва да носят лични
записващи средства, освен средства, които те имат на автомобилите си и да
твърдиш, че те са ненужни, тъй като е достъпен разпита на полицейските
служители, е меко казано несериозно. Именно затова законодателят е
предвидил и българският данъкоплатец е платил милиони левове за тези
технически средства, за да може да бъдат избегнати подобни съмнения, за
може не да пише прокурора „ако се даде вяра на показанията на полицейските
служители“ или „ако съдът даде вяра на показанията на другите свидетели“, а
за да може да се установи каква е обективната истина. Такава, каквото е. И
когато има ред, по който да се съхраняват тези записи, тези записи се твърди,
че ги има. И когато полицията и съответните органи отказват всячески да
предоставят наличните видео записи или звукови записи от личните
записващи средства, или от автомобила, когато всичко това се отказва, за да се
установи каква е обективната истина, прокурора иска от Вас да приемете, че
единствената истина на света, е истината на двамата свидетели К. и Н.. Ами
да си докажат. В наказателното производство не всеки е виновен до доказване
на противното, а всеки е невинен до доказване на противното. И задължение
на прокуратурата и репресивните органи е да докажат, че едно лице е
престъпник и ако успеят да го докажат, да го въдворят в местата за лишаване
от свобода, а не защото така е хрумнало на някой полицейски служител да
каже, без каквито и да било доказателства. Нито едно от твърденията в
протеста не е състоятелно, не е логично и затова ще Ви моля да не го
приемате. Ето защо считам, че по отношение възражението на представителя
на Окръжна прокуратура – да, действително крайния съдебен акт на Районен
съд – Разлог е малко по-кратък, но количественото натрупване не води до
качествено изменение и аз считам, че съдебният акт съдържа предвидените от
закона атрибути и като такъв следва да бъде потвърден.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ П.: Поддържам казаното
7
от моите защитници. Единствено съжалявам, че ме принудиха да ме
изпробват с дрегер.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ П.: За 10 години нямам едно
нарушение. Постоянно работата ми е свързана с пътуване. Едно нарушение
нямам. Постоянно съм на път. Казвам истината. Искам съдът да потвърди
присъдата.
Съдът се оттегли на съвещание.
След тайно съвещание, съдът счете делото за достатъчно изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8