Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260040 / 16,03,2022 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в открито съдебно заседание на 16,02,2022 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия
Свиркова въззивно гражданско дело № 3181/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Образувано по жалба от „*************; против
действия на ЧСИ ***********, предприети по изпълнително дело № 20198250400491; изразяващи
се в извършен с Протокол от 18,10,2019 г. опис на движими вещи в недвижим имот ,
находящ се в с. ********** (поземлен имот с идентификатор *********, в който са
построени сграда ********** и сграда ********).
Твърди се, че имотът, в който се намират описаните
движими вещи, е собственост на длъжника „********“ ЕООД, ЕИК **********, но се
ползвал от жалбоподателя по силата на сключен между тях договор за наем от
05,01,2019 г. Имотът бил предоставен на наемателя без обзавеждане. Описаните
движими вещи били собствени на жалбоподателя-наемател, а не на длъжника.
Въз основа на изложеното от съда се иска да отмени
извършения опис на движими вещи.
Длъжникът в изпълнителното производство – „**********;
не заявява становище по жалбата.
Длъжниците П.Б.
И., Г.З.Х. и „**********“ ЕООД; заявяват становище за неоснователност на жалбата.
Взискателят в изпълнителното производство „********“
ЕООД; не заявява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Като взе предвид данните по делото във връзка с
доводите в жалбата, съдът приема следното:
Производството по изпълнително дело № 20198250400491.
по описа на ЧСИ **********, район на действие – ПОС, е образувано по молба от „**********“
АД (заместена поради настъпили в хода на производството частни правоприемства
от „**********“ ЕООД) против длъжници „**************; П.Б. И., Г.З.Х. и „**********“
ЕООД; и приложени към ней изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парични вземания, произтичащи от договор за кредит.
С обжалвания Протокол за опис от 18,10,2019 г. (л. 628-634
по изп. дело) изпълнението е насочено и върху движими вещи, находящи се в посочения
по-горе недвижим имот – собственост на длъжника „********“ ЕООД.
По допустимостта на жалбата, изходяща от трето за изпълнителното
производство лице:
Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 предвижда, че трето
за изпълнителното производство лице може да обжалва действия на съдебен изпълнител
само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването се намират във владение на това лице. Според изр.
второ на същата разпоредба, жалбата не се уважава, ако се установи, че в деня
на запора или възбраната вещта е била собствена на длъжника. Следователно
предпоставка за допустимост на жалбата е осъществявана от третото лице -
жалбоподател фактическа власт спрямо имуществото, върху което е насочено
изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е това имущество да не
е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Изложеното сочи, че за да се приеме наличие на
правен интерес от жалбата, е необходимо да се установи, че третото лице владее
вещта. Тази фактическа власт следва да бъде установена към посочения в
разпоредбата релевантен момент – деня на запора, възбраната или предаването.
Разпоредбата на чл. 450 ал. 1 от ГПК предвижда, че
запорът върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
В случая процесният протокол за опис и оценка на движимо имущество не съдържа
изрично изявление в тази насока. Доколкото обаче в изпълнителното дело не се
съдържат данни запорът да е наложен по реда на ал. 2 на чл. 450 от ГПК, то
същият следва да се приеме за извършен с цитирания Протокол от 18,10,2019 г. От
представените с жалбата договор за наем
от 26,03,2019 г. (л. 669-670 по изп. дело) и приемо-предавателен протокол от
26,03,2019 г. (л. 671 по изп. дело) се установява, че дружеството- жалбоподател
упражнява фактическа власт върху посочения недвижим имот, предоставен му под
наем от посочената дата. От това може да се направи извод, че описаните с Протокол
за опис и оценка от 18,10,2019 г. движими вещи, находящи се в ползвания от
жалбоподателя недвижим имот, в деня на запора са се намирали в негово владение,
поради което жалбата следва да се приеме за допустима.
По основателността:
Както се посочи по-горе, предпоставка за
основателност на жалбата – съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 435 ал.
4 изр. второ от ГПК, е имуществото, върху което е насочено изпълнението, да не
е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната.
С Протокол за опис на движимо имущество от 18,10,2019
г. е наложен запор на движими вещи, подробно описани в 61 точки, най-общо
представляващи обзавеждане и оборудване на ползваните от жалбоподателя
помещения. По искане на жалбоподателя са допуснати за събиране гласни
доказателства за установяване твърдението относно собствеността на движимите
вещи. Допуснато е и извършване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване
дали процесните вещи са заведени в активите на дружеството-жалбоподател.
Въпреки дадените на страните възможности, допуснатите доказателства не са
събрани. Следователно недоказани остават твърденията на жалбоподателя за това,
че процесните движими вещи са негова собственост и не принадлежат на длъжника.
Поради това жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без
уважение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „***********“ ЕООД,
ЕИК ******; против действия на ЧСИ *********, предприети по изпълнително дело №
20198250400491; изразяващи се в извършен с Протокол от 18,10,2019 г. опис на
движими вещи в недвижим имот , находящ се в с. **********(поземлен имот с
идентификатор 47295.124.809, в който са построени сграда 47295.124.809.2 и
сграда 47295.124.809.3).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: