Решение по дело №3714/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8929
Дата: 12 декември 2016 г. (в сила от 2 март 2018 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20151100103714
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2015 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

12.12.16г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 10.11.16г. /с участието на секретаря Е. В./ гражданско дело № 3714/15г. и констатира следното:

Предявен е иск от Л. Ш. против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 200 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 10.12.13г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 10.12.13г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически увреждания /травми/ на ищеца. Произшествието е причинено от С. Ш.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на С. Ш./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е – С. Ш. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсеното обезщетение. Отделно от това – ответникът е изплатил на ищеца /извън-съдебно/ обезщетение за неимуществените вреди, следствие от процесния инцидент /в размер на сумата общо 100 000 лева/ и това обстоятелство на практика представлява признаване на иска – по основание.

Главният иск е основателен – изцяло:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото са приети и медицински експертизи, които очертават конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: многото на брой и тежки по вида и естеството си причинени на ищеца физически увреждания, здравословното състояние на пострадалия към момента и неясната, неблагоприятна перспектива за възстановяване му/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицински експертизи/. Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищецът е претърпял и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца /приетата по делото медицинска експертиза констатира, че в момента на инцидента пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан; вещото лице описва също подробно и конкретно – значението на предпазния колан в процесната хипотеза, преценено в контекста на механизма на инцидента, удостоверен по делото от събраните писмени доказателства и приетата техническа експертиза/.

Констатациите на медицинските експертизи обаче /преценени преди всичко в контекста на: настоящото състояние на пострадалия и перспективата за лечението му/ не позволяват редуциране на процесното обезщетение дори и при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ако в хипотеза като процесната /при наличие на физическо увреждане, което предопределя целият следващ живот на пострадалия – какъвто извод косвено следва от приетите по делото експертизи/ заявената претенция не бъде уважена в пълен размер – визираните в закона прагове на имуществена отговорност за застрахователите се лишават от смисъл.

На последно място – съдът отчита и размера на вече изплатеното на ищеца /извън-съдебно/ обезщетение/.

Основателен е и акцесорният иск:

На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за периода след 10.12.13г. /датата произшествието/ доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да плати на Л.А.Ш. ЕГН ********** сумата 200 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната лихва върху тази сума от 10.12.13г. до цялостното й изплащане и 825 лева – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да плати на адвокат Н. – 6 530 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да плати на СГС – 7 700 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: