Р Е
Ш Е Н
И Е №331/9.5.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 09.05.2018..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ................. гражданска колегия в публично
заседание на ........12.04.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…...........................……...........и
в присъствието на
прокурора.......................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……...……...гр.дело N .4691....по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното............................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Кредитреформ България” ЕООД, с която моли да се осъди Е.Д.Л., да им заплати
сума в общ размер на 1699,70, от които: 750,00 лв. - неплатена главница по
Договор за кредит № ***, сумата 112,85 лв. - такса за експресно разглеждане,
сумата 836,85 лв. - наказателна лихва за периода от 28.11.2015г. до 31.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на настоящата
искова молба до окончателно изплащане на вземането. Претендират за направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че на
28.09.2015г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „***” и Е.Д.Л. е сключен Договор за кредит № ***, по реда
на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член,
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в
Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и
приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „***" на интернет страницата на
кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената
страница „***" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „***". Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Съгласно точка 2.2 от
общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се
определя спрямо сумата и периода на договора за кредит.
В процесния случай,
на 28.09.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „***"
под № *** и явяващ се трети по ред договор за кредит между тях. В заявката си Е.Д.Л.
заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 200,00 (двеста лева),
като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 28.10.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „***" на същия ден -
28.09.2015г. Съгласно условията по кредита, към главницата са начислени лихви и
такси, както следва: договорна лихва в размер BGN 6,73 (шест лева и седемдесет
и три стотинки), начислена въз основа на т. 6.1 от Общите условия, приложими
към Договор за кредит № *** за следния период: от 28.09.2015г. (дата на
отпускане на кредита) до 28.10.2015г. (падежна дата на кредита) и такса за
експресно разглеждане в размер BGN 31,27 (тридесет и един лева и двадесет и седем
стотинки).
На 30.09.2015г. Е.Д.Л.
заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 300,00 (триста
лева), като отново заявява и услугата експресно разглеждане на заявката.
Съгласно т. 8.2 от Общите условия, кредитополучателят има право да кандидатства
за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При
отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменя
чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение
на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за
допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 30.09.2015г.
Съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от
Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължат пропорционално
лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и
остатъчния срок до падежа. На 30.09.2015г. кредитодателят отпуска исканата сума
на името на кредитополучателя в „***". За допълнително изтеглената сума
страните уговарят договорна лихва в размер BGN 9,43 (девет лева и четиридесет и
три стотинки), изчислена за периода от 30.09.2015г. (от промяната на договора и
получаване на допълнителната сума) до 28.10.2015г. (падежната дата по кредита).
Съгласно заявката отново да бъде използвана услугата за експресно разглеждане
на кредита, е начислена такса в размер BGN 45,17 (четиридесет и пет лева и
седемнадесет стотинки).
В последствие Е.Д.Л.
отправя искане за отпускане на допълнителен кредит на два пъти, веднъж в размер
BGN 200,00 (двеста лева) и веднъж в размер BGN 50,00 (петдесет лева), като и
двата пъти Л. заявява услугата за експресно разглеждане на заявката. Във връзка
с двете искания за отпускане на допълнителни суми, договорът е изменен на
03.10.2015г. и на 06.10.2015г., като на същите дати са преведени исканите суми
на името на кредитополучателя в „***". С последното изменение на договора
от 06.10.2015г., при точно спазване на уговорените срокове, Е.Д.Л. се задължава
да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 885,85 (осемстотин осемдесет и
пет лева и осемдесет и пет стотинки), от които: главница в размер BGN 750,00
(седемстотин и петдесет лева), договорна лихва в размер BGN 23,00 (двадесет и
три лева), дължима за периода от 28.09.2015г. (датата на отпускане на кредита)
до 28.10.2015г. (падежната дата по кредита) и такса за експресно разглеждане -
BGN 112,85 (сто и дванадесет лева и осемдесет и пет стотинки).
Кредитополучателят се
възползва от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от
Общите условия, приложими към Договор за кредит № ***. Съгласно т. 11.1 от
Общите условия кредитополучателят има право да удължи срока за връщане на
кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) дни, като това се
извършва след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на
падежа. Е.Д.Л. упражнява правото си, като срокът за връщане на кредита е
удължен до новата падежна дата - 27.11.2015г.
С настъпване на
падежа по договора - 27.11.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите
суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите
условия, от 28.11.2015п, „4финанс" ЕООД (***) започва да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните
условия на договора за кредит (в конкретния случай - 40,81%), върху
неизплатената главница за периода на просрочието. От „***" изпращат три
броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за
кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата,
съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № *** се таксуват по
BGN 10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасява
гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „4финанс"
ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България" ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ***.2018г, по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ***,
както следва: главница - BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева); договорна
лихва - BGN 23,00 (двадесет и три лева); такса за експресно разглеждане - BGN
112,85 (сто и дванадесет лева и осемдесет и пет стотинки); наказателна лихва -
BGN 836,85 (осемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) за
периода 28.11.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно
описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания.
По
силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България"
ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Получателят
отсъствал". Поради това към настоящата искова молба е приложил уведомление
за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставят на „Кредитреформ
България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения от съда особен представител на ответницата, с който оспорва исковата молба като недопустима и
неоснователна . Същия прави възражения за неуведомяване на длъжника за
извършената цесия. Въпреки поетото задължение от цедента, такова уведомяване не
е направено. Длъжникът не е информиран за новия си кредитор и счита, че е
недопустимо да се смята за уведомен чрез получаване на съдебните книжа от
назначения му особен представител. Длъжникът Е.Л. не е уведомена за
прехвърлянето на вземания, тъй като не е била открита на посочения адрес, освен
това липсват и доказателства за съдържанието на изпратените документи.
На следващо място, твърди
че длъжникът не само не е уведомен за цесията нито от предходния, нито от
настоящия кредитор, но и по делото липсват всякакви доказателства,че
претендираното задължение е станало предсрочно изискуемо и кредиторът е
уведомил за това длъжника. Съгласно дадените с TP №4/2014г. по тълк.дело
№4/2013г. на ВКС ОСГТК разрешения, е необходим документ, удостоверяващ, че до
длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора да направени просроченото
вземане предсрочно изискуемо
С оглед на
гореописаното, счита че „Кредитреформ" ЕООД не е процесуално легитимирана
страна, която да предявява настоящия иск с посоченото правно основание и поради
това според него исковата претенция се явява недопустима и моли същата да бъде
оставена без уважение.
На следващо място, в
случай ,че съдът приема иска за допустим относно претендираната главница, то
предявения иск за лихва счита за неоснователен. Съгласно чл.9 ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, до колкото то не
противоречи на повелителни норми на закон и добрите нрави. В нашето
законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната лихва,
каквато е процесната, но според практиката на ВКС максималният размер на същата
е ограничен от втората хипотеза на чл.9 ЗЗД, касаеща добрите нрави. Според ВКС
е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната такава След като законът ограничава свободата на
договаряне в рамките на добрите нрави, следва и търговците-страни по сделките и
съдът да се съобразяват с тях. Ето защо претендираното плащане в размер на
836,85 лв. /осемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет ст./ счита за
неоснователно.
С оглед на
гореизложеното, молят да исковата молба да бъде оставена без уважения, ведно
със законните последици от това.
По делото е постъпило
становище от ищеца във връзка с направените в отговора на исковата молба оспорвания. Счита,
че чрез представяне на писмените доказателства към исковата молба са доказали
подлежащите на доказване обстоятелства.
Договорът за цесия
представлява двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор, с който
едно лице - цедент прехвърля свое вземане на трето за облигационното отношение
лице - цесионер. Със сключване на договора за цесия вземането преминава от
цедента към цесионера в състоянието, в което е било към този момент.
Уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането не е част от
фактическия състав на договора за цесия, нито предпоставка за действителността
му. Относно твърденията на ответната страна, че длъжникът не е уведомен за
цесията, то следва да се подчертае, че изрично в исковата молба е посочено, че
писмовната пратка, съдържаща уведомлението за цесия до ответника, е върната,
поради което към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия.
Трайната съдебна практика приема, че уведомяването с исковата молба поражда
действие и с него до знанието на длъжника/ответника се свежда фактът на
извършеното прехвърляне на вземанията, които старият му кредитор е имал към
него. на цесионера. В същия смисъл Определение № 291 от 11.05.2018 г. по т. д.
№ 2055 /
С нормата на чл. 47.
ал. 5 от ГПК законодателят въвежда фикция за връчването на книжата в съдебното
производство, като след неявяване на ответника в предвидения 2-седмичен срок в
канцеларията на съда, за да получи книжата си, ответникът се счита уведомен.
Именно поради тази причина, съдебните книжа, ведно с уведомлението за цесия, се
презюмира да са получени от ответника. В този смисъл са: Решение № ***16.08.2018г.
по в.гр.д. № ***/2018г., по описа на СГС, II а въззивен състав; Решение № ***/26.10.2018г.
по гр. д. № ***/2018г., по описа на PC С., Решение № ***/17.12.2018г. по гр. д.
№ ***/2018г., по описа на PC П.: Решение № ***/01.08.2017г. по в.гр.д. № ***/2017г..
по описа на ОС Б.. В Решение № ***/01.11.2018г. по гр. д. № ***/2018г.„ по
описа на PC В.Т. е изведено становището, че по делото следва да се приеме, че е
налице уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това е
станало по реда на чл. 47 ГПК. За уведомяването на длъжника законът не изисква
спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В
хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по
разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. Когато ответникът не е открит на
постоянния и настоящия си адрес и не е установено да полага труд по трудово
правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран търговец,
са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като
с изтичането на двуседмичния срок по ал. 2, съобщението до него се смята за
редовно връчено. Фингираното връчване на съдебните книжа не засяга редовността
на уведомяването, тъй като в случая е налице недобросъвестно поведение от
страна на длъжника, от което същият не може да черпи права. Ответникът сам се е
поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното прехвърляне,
поради което не може, чрез особения си представител, да противопоставя
възражения за ненадлежното си уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Още повече, че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване за прехвърляне на
вземането само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията /Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение № 987/1 8.07.2011
г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/".
Направените
възражения, касаещи уведомяването за предсрочна изискуемост според ищеца са
неоснователни, тъй като договорът за кредит е сключен за период от 30 дни, като
падежът на задължението е отнапред определен в самия договор. Ответницата
изпада в забава, след като не е заплатила дължимото по договора за кредит на
уговорения между страните падеж. Съгласно чл. 84 от ЗЗД: „Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му"'. В настоящия случай, г-жа Л. е изпаднала в забава на
28.11.2015г.
Намира твърденията за
нищожност на наказателната лихва за неоснователни. Изпълнявайки функции на
неустойка, то същата не би била нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Неустойката представлява форма на договорна отговорност, която обезпечава
изпълнението на задължението, като предварително се определя размера на вредите
и служи за обезщетяването им без да е нужно да се доказва размера на вредите.
Неустойката изпълнява трите си функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна (т.е. наказателен характер), като размерът й сам по себе си не я
прави нищожна, а същата е ограничена от добрите нрави. Обезпечителната функция
на неустойката е налице - размерът на неустойката е силен контрамотив на
длъжника да продължава с необосновано неизпълнение на задължението си, а
обезщетителната функция на неустойката беспорно е налице, доколкото от
неизпълнението кредиторът претърпява вреди, а неустойката ги обезщетява, без да
е нужно кредиторът да ги доказва в процеса. Дори неустойката да надвишава
реално претърпените от кредитора вреди това не противоречи на добрите нрави, а
е проява на нейната санкционна функция, която е една от присъщите на
неустойката функции според т. 3 от TP 1/2009 ОСТК на ВКС. Трябва да се вземе в
предвид, че съобразно посоченото тълкувателно решение преценката за нищожност
на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави към
момента на сключване на договора и е винаги конкретна, като в TP са изброени
примерни критерии, които следва да се съобразят при преценка дали клаузата за
неустойка е нищожна, като например: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част. Прилагайки абстрактните критерии към конкретния
договор получаваме, че в случая неустойката е за неизпълнение на парично
задължение, което не е обезпечено с лично или реално обезпечение, а при
частично изпълнение на задължението крайният размер на неустойката съответно ще
намалява, доколкото основата за начисляването й е непогасената главница. Всичко
това води до извода, че неустойката не е нищожна поради противоречие на добрите
нрави с оглед посочените от ВКС в TP 1/2009 ОСТК на ВКС критерии и поради това,
че не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Евентуално, ако съдът
не приеме посочените доводи и сметне, че размерът на неустойката противоречи на
добрите нрави или е прекомерен, моли да се вземе в предвид, че посоченият договор
не е търговска сделка, а е потребителски договор, за който субсидиарно се
прилагат разпоредбите на ЗЗД. Съобразно чл. 92 от ЗЗД при прекомерност на
неустойката последната може да се намали, а не направо да се отмени като нищожна.
Поради това ако се сметне, че неустойката е прекомерна, моли да се намали
нейния размер съобразно преценката на съда, а не да се отхвърля искането за
неустойка изцяло.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на
исковата си претенция ищецът е представил заверено копие на договор за кредит №
***/30.09.2015г. сключен между „4финанс”
ЕООД като кредитодател и Е.Д.Л. като
кредитополучател с предмет потребителски кредит в размер на 500лв. с дата на
връщане 28.10.2015г., договор за кредит № ***/28.09.2015г. сключен между същите
лица с предмет потребителски кредит от 200лв. и дата на връщане 28.10.2015г., договор за кредит № ***/
01.10.2015г. за сумата от 700лв. и датата на връщане 28.10.2015г., договор за
кредит № ***/06.10.2015г. за сумата от 750лв. и дата на връщане 28.10.2015г.,
Общи условия на договора за кредит, разписка за извършено плащане на сумата от
200лв. на ответницата от 28.09.2015г. за сумата от 300лв. на 30.09.2015г., за
сумата от 200лв. на 03.10.2015г. и за сумата от 50лв. на 06.10.2015г. Ищецът е
представил и договора за прехвърляне на вземания № ***2018г. сключен между
„4финанс”ЕООД и ищеца „Кретдитреформ България” ЕООД с приложение №1 към него за
прехвърлените вземания, чежду които под
№*** на ответницата Е.Л.. Представено е и потвърждение за прехвърляне на
вземания – приложение №5 към договора за цесия и пълномощно №*** към договора
за цесия. Ищеца е представир уведомление до ответницата за прехвърляне на
вземания на осн.чл.99 ал.3 от ЗЗД с приложена обратна разписка от „Български
пощи” ЕАД, в която е направено отбелязване, че получателят отсъства.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове по с чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна,
против надлежен ответник. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземанията си
по сключените договори за кредит и техния размер, а на ответницата –
направените възражения в отговора си.
Не се спори, че между
ответницата и „4финанс”ЕООД са били
сключени договори за потребителски кредит при описаните в исковата молба
условия и суми, които са били преведени на ищцата според представените разписки за извършено плащане. Не се спори, че
ответницата не е изпълнявала задълженията си по тези договори.
Не се спори
по делото, а и от представения договор
за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. и
част от списък към него се
установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно от „4финанс” ЕООД на ищеца. Те са конкретно определени, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, номера на кредита, които преминават към новия
кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването
– чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Така установеното задължение на цедента има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането. Относно изпратеното по пощата уведомление от цедента до ответницата,
представената разписка за връчването, сочи, че съобщението не е било доставено
– оформено е като отсъстващ получател на бланка на „Български пощи“ ЕАД, което
сочи, че то не е достигнало до адресата си и връчването на уведомление за
цесията посредством него не може да се счете за редовно.
Във формираната с
редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
В случая обаче
уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено
не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж.
решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за
Твърдението, че е
налице уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, по реда на чл. 47 ГПК, чрез т.нар. фингирано
връчване, съдът не споделя, т.к. до фактическо връчване на книжа, сред които и
уведомление за извършена цесия не се е стигнало, с оглед невъзможността
ответницата да бъде намерена на адресите, какъвто е смисълът на това
уведомяване. Според утвърдената практика допустимо е да се фингира недоставеното
или само изпратено от кредитора съобщение до длъжника като получено единствено
в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора,
каквито клаузи не съществуват в представените договори и Общи условия. С оглед
на това съдът приема, че до ответницата не е достигнало правновалидно
уведомяване за извършената цесия по реда на чл.99,ал.3,4 от ГПК, поради което
правата на ищеца-кредитор по посочените договори са непротивопоставими на
ответницата, като ищеца не може да претендира изпълнение по тях. Исковете са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Воден от горното ,
ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***”
№ 10 п.к. 1606, управител Р.В., обективно съединени искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 от ЗЗД против Е.Д.Л. ЕГН **********
*** за сумата общо от 1699.70 лв., от които: 750 лв. – главница, 112.85 лв. –
такса експресно разглеждане и 836.85 лв. – наказателна лихва за периода от 28.11.2015
г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: