Р Е Ш Е Н И Е
№884
гр. Хасково, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Мария Койнова в присъствието на прокурор Елеонора Иванова като
разгледа докладваното от съдия П. Костова адм. д. №893 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от
Глава десета на Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***,
подадена чрез пълномощник – адв. Б.Б., срещу чл.44 от Наредба №2 за опазване на
обществения ред, приета от Общински съвет – Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че имал правен
интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, защото съгласно чл.2, ал.1 от
процесната наредба, тя била задължителна за всички лица, които живеят или
временно пребивават на територията на общината, а той живеел в Д., на ул. „Х. С.“,
бл…, вх…, ет…, ап…, където бил с постоянна и настояща адресна регистрация.
Сочи, че е правоспособен водач на МПС, категория „А“,“Б“,“М“, имал собствен
автомобил и управлявал, спирал и паркирал такива на територията на Община
Димитровград. Така оспорената част застрашавала гражданските му права от
неправомерно задържане на автомобила му от органите на МВР, при липса на
компетентност от ОбС – Димитровград. Жалбоподателят цитира Решение
№5/17.04.2007г. по к.д. №11 от 2006г. на КС на РБ и позовавайки се и на преките
и непосредствени разпоредби на чл.56 и чл.120, ал.2 от КРБ, считал, че
разполага с правото на защита срещу оспорената част, защото същата била нищожна
и противоречала на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП. Твърди се също, че пороците на
оспорената част били по смисъла на чл.146, т.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с чл.196 АПК. В тази връзка, на първо място се навеждат доводи, че оспорената част от
наредбата била нищожна, защото ответникът надхвърлил нормотворческите предели,
очертани му от разпоредбите на чл.8 и чл.12 от ЗНА, вр. ЗДвП, чл.167, ал.2,
т.2. Цитира се и разпоредбата на чл.168, ал.1. Т.е., ответникът бил лишен от
компетентност да определя службите и органите, които могат да използват
технически средства за задържане на МПС, каквито правомощия законодателят
делегирал на кмета на общината и на Министъра на вътрешните работи. Твърди се
също, че ответникът не спазил процедурните правила на чл.2а и чл.28 ЗНА,
действали към 29.04.2004г., при издаване на наредбата и на оспорената част. Не
бил публикуван проекта на наредбата в интернет 1 месец преди нейното приемане,
с което били нарушени принципите на съгласуваност и откритост със
заинтересованите страни, нямало анализ за съответствие с правото на ЕС и
очакваните финансови резултати от нейното прилагане. Моли се да бъде обезсилена
или отменена разпоредбата на чл.44 от Наредба №2 за опазване на обществения
ред, издадена от Общински съвет Димитровград. Претендира се присъждане на
направените деловодни разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът – Общински съвет Димитровград,
не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита оспорването за основателно, поради което предлага да бъде
отменена разпоредбата на чл.44 от Наредба №2 за опазване на обществения ред на
Община Димитровград, поради противоречието ѝ със законов акт от по-висока
степен.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С докладна записка
№06-00-165/19.04.2004г., Председателят на Общински съвет – Димитровград и
Председател на Временната комисия за актуализация на действащите наредби и
правилници на Общински съвет – Димитровград, е предложил на Общински съвет –
Димитровград да вземе следното решение: На основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА,
чл.5, ал.5 и чл.8 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински
съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация, Общински съвет – Димитровград: 1. Приема Наредба за обществения
ред в Община Димитровград; 2. Отменя Наредба №2 за обществения ред, приета с
Решение №21/05.03.97г., Протокол №5 на Общински съвет – Димитровград и
променяна с Решение №350/09.07.97г. и Решение №643/16.12.98г.; 3. Възлага на
кмета на общината прилагането и контрола по Наредбата.
Видно от доказателствата по делото, с
Решение №129 от 29.04.2004г., на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, чл.5, ал.5 и
чл.88 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общински
съвет – Димитровград: 1. Приема Наредба за обществения ред в Община
Димитровград; 2. Отменя Наредба №2 за обществения ред, приета с Решение
№21/05.03.97г., Протокол №5 на Общински съвет – Димитровград и променяна с
Решение №350/09.07.97г. и Решение №643/16.12.98г.; 3. Възлага на Кмета на
Общината прилагането и контрола по Наредбата. Съгласно приложения по делото
протокол №8/29.04.2004г. от проведеното заседание на ОбС- Димитровград,
решението е прието при необходимия кворум и мнозинство, с 30 гласа „за“ (при
общ брой на общинските съветници – 33), „против“ и „въздържали се“ не е имало.
По делото се представя в актуалната и
действаща редакция Наредба №2 за опазване на обществения ред (Наредбата). Видно
от §3 от ПЗР към Наредбата, същата се приема на основание чл.22, ал.2 от ЗМСМА
и отменя Наредбата, в сила от 05.03.1997г. на Общински съвет – Димитровград.
Отбелязано е, че Наредбата е приета с Решение №129/29.04.2004г. и отменя
Наредба №2 за опазване на обществения ред, била в сила от 5 март 1997г.,
променяна и допълвана е с решения, подробно описани.
Разпоредбата на чл.44 от Наредбата не
е променяна от момента на приемането ѝ.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Предмет
на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на
територията на Община Димитровград. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, видно от
представените от жалбоподателя заверени копия от лична карта, свидетелство за
управление на МПС и свидетелство за регистрация, последният е с постоянен адрес
*** и е правоспособен водач, притежаващ МПС и като такъв е адресат на нормите
от подзаконовия нормативен акт, разпоредба от който оспорва, респ. за него е
налице правен интерес от оспорването. Оспорването на подзаконовия нормативен
акт пред съда е частично и касае само чл.44 от Наредбата, което е допустимо,
съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на
чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на
подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна
компетентност на общинския съвет в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на
същия член да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. С оглед горното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК,
Наредбата, като цяло и от която се протестират разпоредби, следва да се приеме
за издадена от компетентен орган – Общински съвет – Димитровград, съобразно
чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Наред с горното, във връзка с
приложението на административнопроизводствените правила, настоящия състав
намира следното:
Съгласно чл.2а (Нов – ДВ, бр.55 от
2003г., отм., бр. 46 от 2007г., в сила от 01.01.2008г.) от ЗНА, действал по
време на приемане на Наредбата и съответно на оспорения текст от Наредбата, лицата,
за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт,
се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез
изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез
публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез
оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един
месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния
компетентен орган.
Според настоящия съдебен състав, Наредбата,
вкл. и оспорената разпоредба, е приета в нарушение на нормата на чл.2а от ЗНА.
В случая е приет нов подзаконов нормативен акт, а не допълнение или изменение
на съществуващ такъв. Откриването на производството по издаване на нов
нормативен акт следва да се оповести публично чрез средствата за масово
осведомяване или по друг подходящ начин, като оповестяването включва и
основните съображения за издаването на акта. Въпреки изрично дадените от съда с
Определение от 21.08.2019г. указания, че следва в срок до датата на насроченото
по делото първо открито съдебно заседание да ангажира писмени доказателства за
спазването на чл.2а от ЗНА в приложимите им редакции, към датата на приемане на
наредбата и измененията на същата, ответникът в настоящото производство не
представя доказателства, че при приемане на наредбата засегнатите от
нормативния акт лица са уведомени по някой от предвидените в разпоредбата
начини, като в резултат на това не е спазено и изискването да е дадена
възможност за представяне на предложения и възражения в срок не по-кратък от
един месец, поради което не е извършено и обсъждането на такива заедно с
проекта. Предложението с проекта за решение е внесено в общинския съвет на 19.04.2004
г., а приемането е направено на 29.04.2004 г. Очевидно не е налице срок от най-
малко един месец, през който засегнатите да могат да представят предложения и
възражения. Констатираното нарушение на административно производствените
правила е съществено, тъй като цитираната норма има императивен характер и
неспазването ѝ съставлява тежък порок. В тази насока е и практиката на
ВАС, изразена в Решение №7817 от 06.06.2013г. по адм. д. №9387/2012г., III
о.
Нарушаването на императивната норма на
чл.2а от ЗНА (отм.) представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения
текст на Наредбата, поради което не следва да се обсъждат останалите наведени
доводи относно приложението на материалния закон.
Предвид горното, настоящия съдебен
състав намира, че оспорения текст следва да бъде отменен, а подадената жалба против
процесната разпоредба, като основателна следва да бъде уважена.
При този изход на спора в полза на П.Т.З.
следва да се присъдят направените в производството разноски за внесена държавна
такса от 10лв. и за обнародване на оспорването в ДВ в размер на 20.00
(двадесет) лева. Претендираният от жалбоподателя размер от 800.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 05.11.2019г., няма как да бъде намален от съда до
размера, определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като ответникът в хода на
производството по делото не само не взе участие, но дори и с представяне на
административната преписка не направи възражение за прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.З. ***, чл.44 от
Наредба №2 за опазване на обществения ред на Общински съвет – Димитровград.
ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 830.00 (осемстотин и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на
чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са
отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.