Мотиви към присъда № 260063 от 27.10.2020 г. по НЧХД
№ 4266 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна
Производството по делото е
образувано по тъжба на С.Г.Й. срещу И.Д.Ж. за това, че на 30.12.2018 г. в гр.
Варна чрез нанасяне на удар с твърд предмет в областта на лицето на С.Г.Й. е
причинил на същия следните травматични увреждания – травматичен оток и
ожулвания в областта на лицето и счупване на носните кости с разместване на
фрагментите, които увреждания по своя медико-биологичен характер представляват
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.
130, ал. 1 НК.
По делото е приети за съвместно разглеждане
граждански искове от гражданския ищец С.Г.Й. срещу подсъдимия И.Д.Ж., както
следва: за сумата от 105,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от деянието по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - 30.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата
от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
деянието по чл. 130, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 30.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв. Е.С., в хода на съдебните прения излага аргументи за доказаност на обвинението по безспорен начин. Отправя
искане подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението, за което е
предаден на съд, както и за уважаване на предявените граждански искове и
исканията за законна лихва и присъждане на направените разноски.
Частният
тъжител и граждански ищец С.Г.Й. заявява единствено, че поведението на
подсъдимия като ръководител е недопустимо.
Защитникът
адв. С.И. излага доводи за недоказаност на
повдигнатото от частния тъжител обвинение.
Подсъдимият И.Д.Ж., упражнявайки правото си на
лична защита, посочва, че не се приема
за виновен. В последната си дума
заявява, че е невинен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият И.Д.Ж. е роден на *** ***,
български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 30.12.2018 г. бил на работното си
място като инструктор в Локомотивно депо – Варна. По същото време и на същото
място се намирал частният тъжител С.Г.Й., който работел като помощник –
машинист, локомотивен I в ППП – Горна Оряховица,
Локомотивно депо Горна Оряховица, район Варна Експлоатация Варна.
Подсъдимият Ж. се намирал в стаята
на депомайстора, а частният тъжител Й. в съседна стая
за дочакване, която била разделена от стаята на депомайстора
с прозорец и врата. Поради това че тъжителят бил резерва, същият изчаквал ако
възникне необходимост от заместване, да започне да изпълнява служебните си
задължения.
Подсъдимият Ж. наредил на тъжителя Й.
да изчисти технологичния канал, в който се извършва проверка на локомотивите.
Тъжителят Й. отказал да го изчисти, при което подсъдимият поискал от него да
напише обяснения, за което му подал лист хартия. Тъжителят отказал да напише
обяснения и хвърлил листа. В този момент подсъдимият Ж. взел една парафинова
палка и ударил тъжителя Й. в областта на лицето. Последният излязъл от стаята и
отишъл в съседна стая, където се намирал св. Б.Т.Б., на който разказал за
случилото се. Св. Б. забелязал, че тъжителят има наранявания и кръв по лицето.
Същевременно тъжителят се обадил на св. Д.Я.Д., който като председател на
синдикална секция в Локомотивно депо – Варна, пристигнал на място, за да
извърши проверка и за да уведоми съответните ръководни длъжностни лица за
случилото се. Св. Д. пристигнал и също установил, че тъжителят има рана от лявата
страна на лицето. Провел разговор със св. П. К. П., който разказал, че
подсъдимият е ударил тъжителя с парафинова палка. Тези обстоятелства св. П.
споделил и със св. Д.Г.М.. Междувременно
тъжителят се обадил и на тел. 112, като сигнализирал за това, че е
ударен от своя колега И.Ж.. Поискал мястото на инцидента да бъде посетено от
медицински и полицейски екипи.
На място пристигнали св. И.П.Д. и
св. Ж.В.Н. (полицейски служители в 01 РУ – Варна), които установили, че е
настъпил конфликт между тъжителя и подсъдимия, като също установили наранявания
по лицето на тъжителя. Били съставени и предупредителни протоколи по отношение
и на двамата участници в конфликта.
Още същия ден тъжителят Й. отишъл в
МБАЛ „Света Анна –Варна“ АД, където при първоначалния преглед дал сведение пред
преглеждащия лекар, че е бил ударен от колега по лицето.
На следващия ден посетил отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където бил прегледан от
д-р Д.Г. (съдебен лекар). Съобщил, че на 30.12.2018 г. бил ударен от колега,
който му нанесъл удар с метален прът в областта на лицето, получил кървене от
носа и не е губил съзнание. Съдебният лекар установил, че тъжителят след
инцидента е посетил Спешен сектор на МБАЛ „Св. Анна Варна“, проведени са
клинични прегледи, образни изследвания, при които било установено счупване на
носни кости. Освен това била и проведена репозиция на
носни кости. Тъжителят се оплакал от болки в областта на травмите, главоболие,
виене на свят. Съдебният лекар установил, че гърбът на носа е отекъл и
болезнен. По лявата повърхност на носа в областта на лявата вежда установил
червеникави ожулвания с диаметър по около 2 см. От направената рентгенография
се установило счупване на носните кости с разместване на фрагментите.
Съгласно заключението на назначената
повторна комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвено от вещите лица д-р Д.А.Д.
(съдебен лекар), д-р Д.И.Г. (съдебен лекар) и д-р М.Ж.Г. (специалист УНГ)
частният тъжител е получил травматичен оток и ожулвания в областта на лицето и
счупване на носните кости с разместване на фрагментите. Вещите лица заявяват,
че описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи
предмети. Експертизата установява, че в острия период е проведена репозиция на носни кости. На 28.08.2020 г. е проведен
клиничен преглед, при който се е установило, че оздравителният процес на
описаното счупване е завършил с изкривяване на носната преграда. Според вещите
лица следва да се има предвид, че счупванията на
носните кости са нестабилни, въпреки проведената репозиция
в оздравителния процес, същият е завършил с изкривяване на носната преграда,
което не пречи на функцията на носното дишане, т.е. такова затруднение не е
налице, тъй като носните ходове са реално проходими.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото гласни доказателствени средства -
обясненията на подсъдимия И.Д.Ж. (частично), показанията на св. Д.Я.Д., св. Д.Г.М.,
св. Б.Т.Б., св. С. Г.Г., св. П. К. П. (частично), св.
М.А.А.(частично), св. С. Г. К. (частично), св. И.П.Д.,
св. Ж.В.Н.; заключението по назначената комплексна съдебномедицинска
експертиза; заключението по назначената повторна комплексна съдебномедицинска
експертиза; писмените доказателства – Постановление за спиране на наказателното
производство от 12.07.2019 г.; Медицинско удостоверение № 1316/2018 г.; Медицинско направление от 30.01.2019 г.; Медицинско удостоверение/контролен преглед №
142/2019 г.; изследване (л. 18 от съдебното дело),
Медицинско направление от 14.02.2019 г.; Искане за рентгенологично
изследване на 30.12.2018 г.; Лист за преглед на пациент от 30.12.2018 г.; Допълнителен лист към лист за преглед на
пациент от специалист УНГ; Медицинско направление на С.Й., издадено от МБАЛ „Св.
Анна“ – Варна с изх. № 760/14.02.2019 г. в оригинал; Медицинско удостоверение №
1316/2018 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна в оригинал; ринометрично изследване; Искане за рентгенологично
изследване от 30.12.2018 г. в оригинал, издадено от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна;
Лист за преглед на пациент от 30.12.2018 г. в оригинал; Допълнителен лист за
преглед от пациент, издаден от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна с изх. № 9107 на името
на С.Й. в оригинал; писмо от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ ЕООД и справка за съдимост
на подс. И.Д.Ж. и веществени доказателства – 5 броя
дискове.
В така посочения доказателствен
материал са налице съществени противоречия относно обстоятелството дали
подсъдимият е ударил с парафинова палка тъжителя.
От съда се събраха две групи гласни доказателствени
средства, както следва:
1. Показанията на св. Д.Я.Д., св. Д.Г.М., св. Б.Т.Б.,
св. С. Г.Г., които не са свидетели очевидци, но всеки
един от тях възпроизвежда извънсъдебния изявления на частния тъжител или св. П.
П. за това, че подсъдимият е ударил тъжителя с парафинова палка, както и
наличието на наранявания и кръв по лицето на тъжителя след инцидента. В тази
група свидетелски показания следва да бъдат включени и показанията на св. И.П.Д.
и св. Ж.В.Н., които не са свидетели очевидци, но пристигайки на място са
забелязали нараняванията по лицето на частния тъжител.
2. Показанията на св. П. П. (свидетел очевидец), който
заявява, че подсъдимият не е удрял тъжителя, като освен това е предотвратил
настъпването на физическо съприкосновение между двамата, хващайки ги – единия
за врата, а на другия извил ръката. В тази група са и показанията на св. М.А.и
св. С.К., които заявяват, че св. П. П. им е разказал, че е предотвратил
настъпването на физическо съприкосновение между страните в конфликта, като св. М.А.заявява
допълнително, че след инцидента тъжителят не е имал наранявания по лицето си.
Към тези гласни доказателствени средства следва да се включат и обясненията на подс. Ж., който отрича да е удрял тъжителя.
Противоречията между двете групи свидетели и обвиняем,
всеки от които е заинтересован от изхода на делото поради взаимоотношенията си
с едната или двете страни, са относно основния факт, подлежащ на доказване по
делото – протичането на инцидента и причиняването на телесни увреждания на
частния тъжител.
Съдът, като
обсъди всички показания, обясненията на подсъдимия и ги съпостави с писмените
доказателства по делото, заключенията на комплексните съдебномедицинската
експертиза и звукозаписът от тел. 112, прецени, че следва да кредитира
показанията, подкрепящи описанието на инцидента, направено в частната тъжба –
нанасяне на удар от страна на подсъдимия с твърд предмет в областта на лицето
на С.Г.Й..
Съображенията за това
са следните:
Обясненията на подсъдимия Ж. следва да се разглеждат
предимно като защитна версия предвид противоречията им с показанията на св. П. П.
(които би трябвало да ги подкрепят). Св. П. заявява, че е извил ръката на
подсъдимия, а частният тъжител е хванал за врата. В противовес на това
подсъдимият заявява, че след като св. П. го е хванал, главата му е била надолу,
поради което и не е виждал случващото се. Св. П. не е заявявал да е навеждал
главата на подсъдимия или да го е хващал за врата, както е бил хванал тъжителя.
Освен това обясненията на подс. Ж. се опровергават от
всички събрани по делото гласни доказателства и от изготвените заключения на
двете комплексни съдебномедицински експертизи.
Наред с обясненията на подс.
Ж. не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. П. П., в частите в които
заявява, че подсъдимият не е удрял частния тъжител, тъй като се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства и по-конкретно: от свидетелските
показания на св. Д.Я.Д. и св. Д.Г.М., в частите, в които заявяват, че св. П. П.
им е споделил, че подсъдимият е ударил тъжителя с парафинова палка; от
показанията на св. С. Г.Г., на която частният тъжител
е споделил, че е бил ударен от свой колега; от показанията на св. Д., св. Б. и
св. Г., в частите, в които заявяват, че тъжителят е имал наранявания по лицето
след инцидента, включително кръв; от представените по делото медицински
документи, от които се установява, че непосредствено след инцидента, а и дните
след това тъжителят е потърсил медицинска помощ за причинените му телесни
увреждания; от изготвените по делото комплексни съдебномедицински експертизи,
от които се установява, че установените травматични увреждания биха могли да
бъдат получени при удар с твърд тъп предмет; от възпроизведения в съдебно
заседание звукозапис, от който се установява, че непосредствено след инцидента
тъжителят е сигнализирал за нанесения му удар и необходимостта от медицинска
помощ. Не без значение е обстоятелството и че по време на проведените очни
ставки св. П. вместо да отговори на задаваните идентични въпроси, зададе насрещни
въпроси към свидетелите, с което се отклоняваше от задължението му да отговаря
точно и добросъвестно на поставените въпроси.
Защитникът в хода на съдебните прения прави
възражение, че достоверността на показанията на св. П. следва да се преценява
през призмата на допуснатото от съда процесуално нарушение при неговия разпит
поради неспазване на реда на задаване на въпросите, предвиден в процесуалния
закон. Съдът намира, че следва да отбележи, че при провеждането на разпита
подсъдимият и защитникът му не са били лишени от правото си да отправят
въпросите си към св. Прашов, като следователно
правото им на защита не е било накърнено (в този смисъл е и Решение № 233 от
13.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 760/2016 г., II н. о., НК).
Не следва да бъдат ценени като достоверни и
показанията на св. М.А.и св. С. Г. К., в частите, в които заявяват, че св. П. е
заявил пред тях, че не се е стигнало до физическо съприкосновение между
подсъдимия и частния тъжител, както и показанията на св. М.А., в частта, в
която заявява, че по лицето на тъжителя не е имало кръв или нараняване.
Показанията на тези свидетели противоречат на всички събрани и посочени по-горе
писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, от които
се установява, че тъжителят е бил ударен с твърд тъп предмет, в резултат на
което е получил телесни увреждания по лицето.
Авторството на деянието и неговата субективна страна
се установяват на първо място от показанията на св. Д.Я.Д. и св. Д.Г.М., които
непосредствено са въприели изявлението на св. П., че
подсъдимият е ударил тъжителя с парафинова палка по лицето. Същите се подкрепят
от показанията на св. Б. и св. Г., пред които тъжителят непосредствено е
заявил, че е бил ударен от свой колега, като пред св. Б. дори е посочил, че е
бил ударен от подсъдимия Ж.. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от
показанията на св. И.П.Д. и св. Ж.В.Н., които посочват, че едно от лицата в
конфликта е имало наранявания по лицето си, като това е бил тъжителят,
доколкото по делото няма доказателства подсъдимият да е удрян от някого.
Показанията на св. Д.Д., св.
М., св. Б., св. Г., св. И.Д. и св. Ж.Н. са логични, последователни и отговарят
и на обективните находки на нараняванията по частния тъжител. Действително
същите не са свидетели-очевидци на действията на подсъдимия, но съгласно
процесуалния закон няма пречка свидетелите в наказателния процес да установяват
извънпроцесуални изявления на други лица, включително
и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес придобиват
определено процесуално качество, стига да са ги възприели. Посочените
свидетелски показания представляват производно доказателство. Характерното за
производните доказателства е, че те не могат да подменят първичните такива, без
разбира се това да означава, че съществува забрана за използването им. Тази
недопустимост е изводима от принципа за непосредственост при събирането на
доказателства, както от органите на досъдебното производство, така и от съда.
Значението на производните доказателства е само в три насоки: като средство за
разкриване на първични доказателства; за проверка на първични такива и за
замяна на първичните, но само ако последните се окажат недостъпни (В този
смисъл са Решение № 519 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 637/2009 г., I н.
о., НК и Решение № 489/2010 г. на ВКС по н.д. № 475/2009 г., І н.о. за
съотношението между първични и производни доказателства и тяхното доказателствено значение).
В конкретния случай е налице втората хипотеза,
допускаща използването им, а именно за проверка на първичните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетеля очевидец П. П., които в конкретния
случай съдът намира за недостоверни предвид наличието на значителен обем
производни доказателства, които ги опровергават. По изложените съображения
съдът кредитира показанията на тази първа група свидетели като достоверни и
единствено допринасящи за разкриване на обективната истина.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на
назначената комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвено от вещите лица
д-р В. Д. (съдебен лекар) и д-р С.С. (специалист УНГ)
като компетентно и безпристрастно изготвено, с изключение на частта, в която е
посочено, че вещите лица, приемат че не е налице счупване на носни кости на
тъжителя в резултат на нанесения удар. Това е така, тъй като заключението в
тази част противоречи на представените по делото медицински документи,
изготвени непосредствено след инцидента и по-конкретно на резултатът от рентгенологичното изследване, в който е посочено, че е
налице фрактура на носните кости и съдебномедицинско удостоверение, в което
съдебният лекар също е установил счупване на носните кости.
Заключението на съдебномедицинската експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Д.Д. (съдебен лекар),
д-р Д.Г. (съдебен лекар) и д-р М.Г. (съдебен лекар), следва да се възприеме
изцяло, тъй като е пълно, ясно и обосновано, като вещите лица са отговорили на
поставените им задачи, като за даването на заключението са използвани всички
обективни находки – извършен е личен преглед на тъжителя и са взети предвид
всички медицински документи. Вещите лица са дали подробни обяснения на генезиса
на травмите.
Съдът кредитира всички останали писмени доказателства,
доколкото същите в своята съвкупност са непротиворечиви, както и представените
по делото веществени доказателства, доколкото същите съответстват на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно
доказателства (всички описани по-горе и кредитирани от съда), от които да се
заключи, че подсъдимият Ж. е нанесъл удар с твърд предмет в областта на лицето
на С.Г.Й., с което му е причинил травматичен оток и ожулвания в областта на
лицето и счупване на носните кости с разместване на фрагментите.
От правна страна:
От обективна страна подсъдимият И.Д.Ж. е осъществил
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК – тъй като на 30.12.2018 г. в
гр. Варна чрез нанасяне на удар с твърд предмет в областта на лицето на С.Г.Й.
е причинил на същия следните травматични увреждания – травматичен оток и
ожулвания в областта на лицето и счупване на носните кости с разместване на
фрагментите, които увреждания по своя медико-биологичен характер представляват
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът намира, че всички
елементи от обективната страна на деянието са доказани. На първо място,
доказано се явява обстоятелството, че подсъдимият е ударил с парафинова палка
тъжителя, в резултат на което същият е
получил травматичен оток и ожулвания в областта на лицето и счупване на носните
кости с разместване на фрагментите. Следва да се има предвид, че получените
увреждания са пряка последица от осъщественото от подсъдимия физическо
въздействие.
Наказателният кодекс
определя като лека телесна повреда причиняването другиму на разстройство на
здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129, както и причиняването на болка
или страдание без разстройство на здравето. Леки телесни
повреди с разстройство на здравето са леки случаи на разстройство на здравето,
които не водят до нарушения във функциите на отделен орган или части от тялото
на пострадалия. Най-често те не водят и до общо разстройство на здравето или
ако предизвикат такова, то е временно и не представлява опасност за живота.
Налице в тези случаи е кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и
по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.
Напр. случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото,
счупване на носни костици, изгаряния от по-лека
степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, контузни рани и много други (ППВС № 3/79
г., т. 15).
Следователно получените от
тъжителя травматичен оток, ожулвания в областта на лицето и счупване на носните
кости с разместване на фрагментити осъществяват медикобиологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда по смисъла на
130, ал. 1 НК.
От субективна страна - деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Същият съвсем целенасочено е упражнил физическо въздействие върху
тъжителя, което се е изразявало в нанасяне на удар с твърд предмет в областта
на лицето. Подсъдимият е съзнавал и целял с тези действия да причини установените
по делото травматични увреждания на частния тъжител.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия И.Д.Ж.
за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК.
По наказанието:
Съдът намери, че подсъдимият
Ж. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а
именно – за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание до
две години лишаване от свобода или пробация; същият
не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на
деянието; към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с
деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
При индивидуализацията на наказанието съдът констатира като отегчаващо отговорността
обстоятелство заеманата от подсъдимия ръководна длъжност, която го задължава
освен да спазва трудовата дисциплина и правилата за етично поведение на
работното място, да бъде пример за подчинените му служители. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено причиняването на няколко
еднакви по характер телесни увреждания.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на
подсъдимия и неговата трудова ангажираност.
При наличието на баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че на подс. Ж. следва да бъде наложено наказание в средния
предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 3000,00 лв.
По гражданските искове:
Подсъдимият Й. виновно е причинил на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, поради което са налице основанията на чл. 45 ЗЗД за уважаване на
предявения граждански иск за претърпените от пострадалия неимуществени вреди.
Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. От
него и в пряка причинна връзка с това деяние тъжителят е претърпял имуществени
вреди в размер на 105 лв., представляваща платени медицински услуги, и е
изпитал болки и страдания, които следва да се възмездят с присъждане на парична
сума. Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът
съобрази, че пострадалият е претърпял значителен дискомфорт,
свързан със затруднено дишане, което му е пречило да спи нормално, както е
затруднявало изпълнението на служебните му задължения. Съдът съобрази и
обстоятелството, че тъжителят се е затворил в себе си, ограничил е кръга от
хора, с които е общувал. На следващо място се отчете и обстоятелството, че с
нанесения му удар на работното място са накърнени и честта и достойнството му
пред неговите колеги. Като се изходи от изискването за справедливост,
установено в чл. 52 от ЗЗД, и от релевантната съдебна практика, съдът намери,
че дължимото обезщетение е в размер на 4000 лв., която сума би било справедливо
обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Предвид
обстоятелството, че тъжителят претендира само сумата от 2000 лв., съдът уважи
предявения граждански иск изцяло.
Върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди подсъдимият дължи поотделно заплащане на законна лихва,
считано от датата на увреждането (30.12.2018 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
По веществените
доказателства и разноските:
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът
постанови веществените доказателства – 5 бр. дискове, намиращи се на л. № №
126, 127, 128, 129 и 150 от делото, да останат по делото.
Предвид резултата по предявения граждански иск съдът
осъди подсъдимия И.Д.Ж. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
50 лв., представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск
за имуществени вреди, и сумата от 80 лв., представляваща държавна такса върху
размера на уважения граждански иск за неимуществени вреди.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И.Д.Ж.
беше осъден да заплати на гражданския ищец С.Г.Й. сумата от 1467 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: