Р Е Ш
Е Н И Е
11.06.2012 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IX
Районен съд
– Дупница състав
04 май 2012
на Година
Милена Богданова
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 180 2012
дело № по описа за година.
Л. ***** В. с ЕГН **********
***, действаща като майка и законен представител на малолетните си деца С.С.В.
ЕГН ********** и Н.С.В. ЕГН ********** е предявила срещу С.Д.В. ЕГН ********** *** обективно съединени искове с правно
основание чл.127 ал.2, чл.143 и чл.149 от СК. Моли съдът да постанови и
определи местоживеенето на децата на страните при тяхната майка – ищцата по
делото, да й предостави упражняването на родителските права върху тях, като на
ответника да бъде определен режим на лични контакти, да бъде осъден ответника
да заплаща по 120лв. месечна издръжка на детето С. и 100лв. месечна издръжка на
детето Н. чрез тяхната майка и законен представител, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, както и издръжка на децата за минал период, считано от
прекратяване на съвместното им съжителство – 01.10.20011г. до датата на
подаване на исковата молба 18.01.2012г. по 120лв. месечно за детето С. и 100лв.
месечно за детето Н.. Претендира присъждане на направените разноски.
Ищцата твърди,
че с ответника са живели на съпружески начало в продължение на около 11 години
в неговия дом в гр.Дупница. От това съжителство имат родени две деца, които са
малолетни – С., роден на ***г. и Н., родена на ***г. Твърди се, че отношенията
им били нормални до началото на 2011г., но след това започнали скандали между
тях, като в основата им била връзката на ответника с друга жена. Започнали
скандали, на които били свидетели децата. Това наложило на 01.10.2011г. ищцата
да го напусне заедно с тях. Твърди, че от тогава само тя полага грижи за
децата, поела е изцяло разходите им за храна, облекло, отопление, наема на
жилището, в което живеят. Бащата не проявявал интерес към нуждите на децата.
В законовия едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е
упражнил правото си на писмен отговор на исковата молба. Не оспорва иска по
чл.127ал.2 от СК. Не оспорва и исковете по чл.143 и чл.149 СК по основание.
Оспорва ги само по размер. Твърди, че е безработен и не би могъл да заплаща
търсената издръжка в този размер. Заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в
общ размер на 160лв. за двете деца.
В съдебно
заседание страните постигнаха спогодба относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права и режима на лични контакти на децата с
техния баща.
Относно
размера на претендираната издръжка за бъдещ и минал период страните не успяха
да постигнат спогодба. Ответникът не оспорва тези искове по основание, а само
по размер с твърдението си, че е безработен и не би могъл да я заплаща.
От
представените два броя удостоверения за раждане с №570371/01.10.2003г. и
№0123687/20.02.2008г., издадени от Община Дупница, се установява, че страните
имат родени две деца С., роден на ***г. и Н., родена на ***г.
От
Удостоверение изх.№830/09.12.2011г., издадено от ОУ „Св.св.Кирил и Методий“
гр.Дупница се установява, че С.В. през учебната 2011/2012г. е ученик във втори
клас.
От
Удостоверение изх.№ФС-12-125/16.01.2012г., изд. От ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД в
уверение на това, че ищцата Л. В. за
периода от м.декември 2010г. до ноември 2011г. е получила общ доход в размер на
1116.46лв. Видно е, че тя е получавала доход само за месеците септември,
октомври и ноември по 465лв.месечно.
Представена е
Служебна бележка от Ученически столове Дупница ЕООД от 17.01.2012г., от която е
видно, че детето С. посещава ежедневно столовата в училището и консумира храна,
която заплаща всеки ден минимум по 2 лева.
От
представения Договор за наем от 01.10.2011г. за жилище, сключен от ищцата, се
установява, че тя заплаща за апартамента в който живее с децата сума в размер
на 150лв. месечно.
От
представените от ответника писмени доказателства Удостоверение
изх.№94СС-29/05.03.2012г. от ДСП Дупница, Служебна бележка от Агенция по
заетостта и Служебна бележка от Бюрото по труда Дупница, се установява, че той
е регистриран като безработен и не е подпомаган от ДСП Дупница.
При така установените факти и обстоятелства
по докладваното гр. дело, съдът намира следното от правна страна.
По иска с правно основание чл.127 ал.2
от СК.
Налице са предпоставките на чл.127 ал.1 от СК. Съдът счита, че постигнатата спогодба е допустима, не противоречи на закона
и добрите нрави, в интерес е на децата, поради което същата ще бъде утвърдена и
възпроизведена в диспозитива на настоящето съдебно решение.
По отношение на иска с правно основание
чл.143 СК.
Разгледан по същество искът за присъждане на
издръжка за малолетните деца С.С.В. и Н.В. за бъдеще е частично основателен и
доказан. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Безспорно се доказа, че ответникът е баща на
малолетните деца и че от 01.10.2011г. не осигурява доброволна издръжка за
задоволяване нуждите им. Ето защо съдът следва да осъди С.Д.В. да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетните си деца като размерът се определя съобразно
критериите и рамките, визирани в чл.142 от СК, а именно съобразно нуждите на
децата и възможностите на дължащите издръжка родители, както и, че минималната
издръжка е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Ръководейки се
от тези правила и анализирайки конкретните нужди на детето С., което към
момента е на 8 и детето Н., което е на 4 години и възможностите на родителите,
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер
на 100.00 лева за детето С. и 80лв. за детето Н., считано от датата на
предявяване на иска – 18.01.2012г., до настъпване на основания за изменението
или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. По
делото липсват конкретни доказателства ответника да дължи издръжка на други
лица. Освен това той не е нетрудоспособен и е в състояние да полага труд и да
реализира доход в размер и над минималната за страната работна заплата, в
предвид младата му трудоспособна възраст и морално и законово задължение за
издържа ненавършилите пълнолетие свои деца. От друга страна обаче липсват
основания съдът да уважи пълния размер на претендираната издръжка с оглед на
обстоятелството, че ответника към момента е безработен и разчита на помощ от
неговата майка, за да изпълнява своите задължения.
Съдът намира, че този размер на месечна
издръжка се явява достатъчен за
задоволяване нуждите на децата предвид и по-ниската им възраст, а именно – 8
години С. и 4 години Н.. Не са
ангажирани доказателства, че децата има по-големи нужди от обичайните за едно
дете на тази възраст. Искът за разликата до 100лв. за Н. и 120лв. за С. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.149 СК.
По отношение
на претенцията за присъждане на издръжка за минало време се установи следното.
В хода на производството не се събраха доказателства, от които да се направи
извод, че ответника е заплащал издръжка по отношение на малолетните си деца или
да е полагал грижи в натура. Издръжка за
минало време се дължи, ако такава не е
давана или ако е давана в недостатъчен размер. Съдът намира, че
претенцията за присъждане на издръжка за минал период, която съгласно
законовата разпоредба може да бъде най-много за една година преди завеждането
на исковата молба, е основателна поради обстоятелството, че не са представени
доказателства, от които да е видно, че ответникът е заплащал
издръжка за децата си за този период и съдът ще присъди такава, като
счита за справедлив размер – 80лв. месечно за детето Н. и 90лв. месечно за
детето С., считано от 01.10.2011г. до 18.01.2012г., който размер е съобразен с
доходите на ответника и ниската възраст на децата.
На осн. чл.78
ал.6 ГПК вр. чл.83 ал.1 т.2 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 309.20 лв. по исковете за издръжка по сметка на ДРС
и разноски на ищцата за възнаграждение
за един адвокат в размер на 200лева и 30лв. заплатена от ищцата държавна такса
по иска с пр.осн. чл.127 СК.
На основание
чл.242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да допусне предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
На основание
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
УТВЪРЖДАВА ПОСТИГНАТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.127 ал.1
от СК, СЪГЛАСНО КОЕТО :
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО
НА ДЕЦАТА С.С.В. ЕГН ********** и Н.С.В. ЕГН ********** ще бъде при тяхната майка Л. В. с ЕГН ********** ***.
УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
върху малолетните деца С.С.В. ЕГН ********** и Н.С.В. ЕГН **********
се предоставят на майката Л. В. с ЕГН **********.
Бащата С.Д.В. ЕГН ********** *** ще
осъществява контакти с децата С.С.В. ЕГН ********** и Н.С.В. ЕГН ********** всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, като бащата ще ги взема при себе си
от 09.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния, както и по друго време със
знанието и съгласието на майката.
ОСЪЖДА С.Д.В.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетните си деца С.С.В. ЕГН ********** и Н.С.В.
ЕГН ********** чрез тяхната майка и законна представителка Л. В. с ЕГН ********** месечна издръжка от 100.00 лв.(сто лева) за детето С. и
80лв./осемдесет лева/ за детето Н., считано от 18.01.2012 г. до настъпването на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА С.Д.В. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на малолетните си деца С.С.В. ЕГН ********** и Н.С.В. ЕГН ********** чрез
тяхната майка и законна представителка Л. В. с ЕГН ********** на основание чл. 149 от СК
сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева /представляваща месечна издръжка в
размер на 80 лева за детето Н. и 90лв.
за детето С. за минал период, считано от 01.10.2011г. до 18.01.2012г. датата на
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА С.Д.В. ЕГН ********** *** да заплати
държавна такса в размер на 309.20 лв. по исковете за издръжка по сметка на ДРС
и разноски на ищцата за възнаграждение
за един адвокат в размер на 200лева и 30лв. заплатена от ищцата държавна такса
по иска с пр.осн. чл.127 СК.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението, че е
изготвено с въззивна жалба пред КОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: