№ 9102
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20211110133120 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата
366,51 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата 76,25 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху дължимата
главница за периода от 15.09.2018 г. до 18.05.2021г., сумата 12 лева,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2019 г., както и сумата 3,03 лева, представляваща законна
лихва за забава, начислена върху дължимата главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (10.06.2017 г.) до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент
№.. находящ се в гр. С.. Претендират се и направените в производството
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения
срок чрез назначения особен представител. Оспорва предявените искове.
Оспорва да е потребител на топлинна енергия за процесния имот в качеството
на наследник на С. П. и А. П.. Релевира възражение за изтекла погасителна
1
давност.
Третото лице помагач „Н.“ АД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и
ответницата по силата на което е престирал и за нея е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответницата е
да докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
2
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно представения по делото договор за покупко – продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 17 от ЗТСУ на 17.01.1979 г. Д. И.Д. и Д.Е.Д.
са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент
№.. находящ се в гр. С.. Видно от удостоверение за наследници № .. от
15.06.2016 г. и извършената справка по реда на Наредба №../18.11.2019 г.
Д.Д. е починала на 19.05.1999 г., като след смъртта си на основание чл. 5, ал.
1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 е оставила за наследници по закон съпруга си – Д.
Д. при квоти ¼ ид. ч. и дъщеря си – Т. Т., при квоти ¾ ид.ч. Предвид
изложеното и с оглед на събраните по делото доказателства и заявените
претенции следва да се приеме, че ответницата, в качеството си на наследник
на Д.Е.Д. е собственик на 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е
наличието на собственост върху топлоснабден имот, което в случая следва да
се приеме за установено при посочените квоти, респективно по силата на
нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между
ответницата и ищеца през периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово
разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно
производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните
загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че за процесния период в
имота на ответника е имало щранг – лира в банята, като топла вода не е
ползвана. Поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани,
топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана.
Вещото лице дава заключение, топлината от щранг лирата е изчислявана по т.
6.5 от Приложението към Наредба .., а топлината отдадена от сградната
3
инсталация по формула – т. 6.1.1. от приложението към Наредбата. Експертът
е посочил, че техническото средство за търговско измерване, монтирано в
абонатната станция е преминало метрологични проверки и съответства на
одобрения тип. От заключението се изяснява още, че дължимата за имота
сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена
съобразно приложимата методика е общо 366,51 лева. Съдът намира, че
заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде
изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се
базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която
той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства,
които да разколебават направените от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата
погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват
периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от
падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.05.2017
г. до м.04.2019 г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена,
като отпадат „и други срокове“, а в § 13 ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп.,
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването му в „Д.“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид изложеното и съобразявайки периода, през който давността е спряла
да тече, следва да се приеме, че към датата на подаването на исковата молба –
10.06.2021 г. е изтекла погасителната давност за месечните вземания,
претендирани за периода от м.05.2017 г. до м.01.2018 г. включително.
Съобразно изложеното претенцията срещу ответницата следва да бъде
отхвърлена в частта за сумата 147,68 лева, изчислена от съда на основание чл.
162 ГПК и съгласно представените от ищеца фактури и изравнителни сметки,
съответно непогасена се явява сумата за доставена топлинна енергия за
периода м.02.2018 г.-м.04.2019 г. в размер на 218,82 лв. Съобразно
притежаваните от ответницата 3/8 ид. ч. от процесния имот искът за главница
за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата 82,06 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения
4
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ./27.06.2016г. на КЕВР, в
сила от 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения иск за
главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответницата на основание чл. 162 ГПК
и съобразно притежаваните квоти в съсобствеността следва да се уважи до
размера от 17,07 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер от 76,25
лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Наведеното от
ответникa възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането за цена за услугата дялово разпределение е неоснователно,
доколкото не е изтекъл период по-дълъг от три години от падежа на най-
старото задължение за м.05.2018г. до подаването исковата молба – 10.06.2021
г. Ето защо, предявеният иск за услугата дялово разпределение е основателен,
а съобразно притежаваните от ответницата 3/8 идеални части следва да се
уважи за сумата от 4,50 лева. Следва да се приеме, че ответницата не дължи
обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват представени
доказателства, обуславящи извода, че той е бил поканен или че е следвало да
заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за
отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 176,57 лева – разноски за държавна такса, депозит за
вещо лице, депозит за особен представител и възнаграждение за юрисконсулт
в минимален размер.
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Х. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на „Т.С.” ЕАД ЕИК .. със
седалище и адрес на управление гр. С., сумата 82,06 лева, представляваща
5
дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.02.2018 г.
до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.06.2017 г. до
окончателното плащане, сумата 17,07 лева, представляваща законна лихва за
забава, начислена върху дължимата главница за периода от 15.09.2018 г. до
18.05.2021г., сумата 4,50 лева, представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 10.06.2017 г. до окончателното плащане, които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент №.. находящ се в гр. С., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 176,57 лева – разноски в производството
като ОТХВЪРЛЯ иска за потребена топлинна енергия до пълния предявен
размер от 366,51 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.01.2018 г. включително,
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия до пълния
предявен размер от 76,25, иска за главница за дялово разпределение до
пълния предявен размер от 12 лв. и иска за сумата 3,03 лева, представляваща
законна лихва за забава, начислена върху дължимата главница за услугата
дялово разпределение за периода от 31.06.2018 г. до 18.05.2021 г.
Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6