Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 16765 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от В.И.Б. против З. „Л.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 70 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 22.11.2015г. до изплащането, и за сумата 587.83лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 22.11.2015г.
в гр.София на кръстовището между бул.Шипченски проход и ул.Коста Лулчев пътно-транспортно
произшествие, при което И.Г., като водач на л.а. Опел Астра с ДК № *******при
извършване маневра ляв завой и в нарушение на чл.119, ал.1 ЗДв.П и чл.119, ал.4
ЗДв.П не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека ищца и я блъснал. Като
последица получила травматични увреждания-счупване на 4-та и 5-та ходилни кости
на ляво стъпало, загуба на съзнание и множество охлузвания по цялото тяло,
лицето, слепоочиието и челюстта. Твърди непосредствено след ПТП да е настанена в
болнично заведение, където извършена операция на стъпалото с кръвно наместване
и вътрешна фиксация на фрактурите с три Киршнерови игли и последваща гипсова
имобилизация до коляното за срок от 45 дни. В болницата изпитвала силни болки,
била на легло и в пълна невъзможност да се движи, а поради болките и силното
отичане и посиняване на крака гипса бил сменен. След изписването продължила
лечението си в домашни условия с контролни прегледи и непрекъснати посещения в
болницата за смяна на превръзки, промивки, дезинфекзция и др., съпроводени през
цялото време с болки и прием на лекарства. От произшествието изживяла силен
стрес, дълго време след операцията считала, че няма да проходи отново, ползвала
патерици и много трудно се придвижвала, поради което била обгрижвана от своите
близки, развила страх при пресичане сама, от шума на приближаващи коли, когато
ходи по улиците е напрегната. След свалянето на гипса претърпяла нова операция
по изваждане на иглите от крака, но останал подут, болезнен и известно време
след това се покрил с червени петна, което наложило ново лечение. Провела и
процедури по физиотерапия и раздвижване в продължение на 20 дни., но
впоследствие се оказало, че зарастването на метатарзалните кости не е съвсем
сполучливо. Твърди кракът й да е трайно увреден- не може да ходи добре, чувства
болки при по-продължително ходене, включително и в кръста, ограничени са
движенията в ляво и дясно в областта на глезена, изпитва болки в стъпалото,
като разстоянието между 4-тия и 5-тия пръст до глезена е видимо скъсено, губи
устойчивост, ако трябва да стъпи с левия крак нависоко. Предвид това твърди да е претърпяла
неимуществени вреди, които оценява на сумата 70 000лв. и претендира заплащането
им от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния водач. Твърди също, че във връзка с лечението и закупуване на
медикаменти направила разходи от 587.83лв., които съставляват имуществени вреди
и чието обезщетяване претендира от ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер с възражения за липса на осъществен от водача на автомобила
деликт по чл.45 ЗЗД. Счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди за
прекомерно спрямо действително претърпените такива. Поддържа, че произшествието
настъпило при условията на ограничена видимост на водача на автомобила, който
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди възникналата опасност-да забележи
движещата се по пътното платно ищца и в този смисъл е налице случайно деяние по
чл.15 НК. Твърди още, че с поведението си ищцата допринесла за вредните
последици, тъй като се движила по пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1,
т.2 и чл.114, ал.1, т.2 ЗДв.П, конкретно движила се при ограничена видимост и
не се съобразила с разстоянията до приближаващите превозни средства и скоростта
им на движение. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не предмет на спор ответникът да
е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а.Опел Астра с ДК № *******с който за срока на
застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Договорът е сключен, както и събитието
настъпило през 2015г. при действието на Кодекса за застраховането /отм./,
поради което приложими към спорното материално правоотношение са разпоредбите
на този кодекс, а искът намира своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
По делото не се спори относно
факта на настъпване на ПТП на 22.11.2015г. в гр.София, в района на кръстовище
образувано между бул.Шипченски проход и ул.Коста Лулчев, при което
застрахования при ответника И.Г., като водач на л.а.Опел Астра блъснал ищцата,
в този момент пресичаща платното за движение.
С одобрено споразумение от 31.10.2017г.
по НОХД № 14154/2017г. по описа на СРС, 19 състав, И.Г. бил признат за виновен
в това, че на посочената дата и място, при управление на посочения автомобил
извършил маневра ляв завой, при която нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.119, ал.1 ЗДв.П-при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нереслово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и
чл.119, ал.4 ЗДв.П-водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците, като не пропуснал пресичащата на пешеходна
пътека с посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка
В.И.Б. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, съставляващо
престъпление оп чл.343, ал.3, пр.последно, б.“А“, пр.2, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2
вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание.
На основание чл.383, ал.1 НПК
одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в
сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ
гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Последната
е елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, която на основание чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. Възражението на ответника произшествието да е резултат от
случайно деяние по чл.15 НК, с което цели да обори законовата презумпция, не
може да бъде изследвано в настоящото производство. Наличието на случайно деяние
изключва вината, но в случая тя е призната от делинквента със споразумението по
наказателното дело. Предвид това и съобразно обвързващата сила на одобреното
споразумение съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
осъществен от застрахования водач.
Наведеното от
ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване е неоснователно. От
съдържанието на самото споразумение е видно, че автомобилът блъснал ищцата,
когато започнала пресичане на пешеходната пътека и вече се намирала на нея.
Според разрешенията дадени с т.6 от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г.,
ОСНК на ВКС, правото на пешеходеца на преминаване на пътното платно на
пешеходна пътека е абсолютно, когато е стъпил или преминава по нея. В този
случай законодателят е въвел за водача задължение да му осигури предимство,
като в изпълнение на чл.119, ал.2 ЗДв.П следва да го пропусне, което не било
изпълнено. Твърдението за нарушение от ищцата на чл.113, ал.1, т.2 ЗДв.П,
предвиждаща при пресичането пешеходецът да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и
да не спира без необходимост на платното за движение, както и на чл.114,
т.1 и 2 ЗДв.П забраняващи на пешеходците да навлизат внезапно на платното за
движение и да го пресичат при ограничена видимост не е подкрепено с доказателства.
На основание чл.267, ал.1 КЗ
/отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността
на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на
застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е
абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът
е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за
размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
Във връзка с претърпените вреди
по делото са събрани писмени доказателства, показанията на св.Е.Д., заключението
на изслушаната по делото СМЕ. От същите се установява, че като последица от произшествието
ищцата получила „многофрагментни разместени фрактури на 4-та и 5-та
метатарзални /предходилни/ кости на лявото стъпало; охлузвания и рана на
лицето, слепоочието и челюстта. По своя медико-биологичен характер увредите в
костите на лявото ходило са довели до трайно затруднение движенията на левия
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а охлузванията и раните в лицевата част
съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствено след произшествието била приета за лечение в болница и оперирано
лявото ходило чрез закрито наместване на счупените кости с поставяне на
3бр.Киршнерови игли. След изписването на 26.11.2015г. продължила лечението
домашно-амбулаторно с провеждане на контролни прегледи. Около месец след
първата операция била направена втора по изваждане на иглите и насочена за
провеждане на рехабилитация. В този период се придвижвала в инвалидна количка и
с помощта на патерици, включително и с чужда помощ, в който е търпяла болки и
страдания интензивни в първите два месеца непосредствено след злополуката и
около 2-3 седмици по време на рехабилитацията, а впоследствие спорадични болки
при обща преумора и рязка смяна на времето, когато е налагало ползването на
обезболяващи средства. В периода на рехабилитация поради появил се „тромбофлебит“
на лявата подбедрица, съставляващо съдово усложнение, поради което бил поставен
ластичен чорап и предписани антикоагуланти. Вещото лице сочи, че наред с
търпените болки в първите 2 месеца ищцата е имала затруднения в придвижването,
затрудняващо обслужването й в ежедневието. Към момента счупените кости са
зарастнали окончателно с малка остатъчна деформация от натрупания костен калус,
напречният свод на ходилото е леко спаднал /посттравматично плоскостъпие/, което
при обща преумора поражда периодични болки; движенията на лявото ходило са
възстановени при липса на данни за клинични изяви за други усложнения или
негативни последици. Вещото лице сочи, че спадането на ходилото, което
затруднява придвижването, може да бъде оперативно коригирано, но поради възрастта
на ищцата носи рискове.
Свидетелката Д. сочи, че след
катастрофата ищцата била в тежко състояние-кракът бил гипсиран до коляното,
лицето от лявата страна синьо, мораво и червено с рана с поставена превръзка
поради сцепване на слепоочието до окото, а самото око полузатворено и синьо. Не
можела да говори добре, защото от удара частичните протези се набили в устата
й; изпитвала болки в главата, в оперирания крак. Била обездвижена, на легло и
напълно в невъзможност да се движи и обслужва до 45 ден след катастрофата. Три
пъти кракът й бил прегипсиран поради подуването му. Болките в главата преминали
след около 3 седмици, но болките в крака били постоянни. След втората операция
по изваждане на иглите започнала рехабилитация в продължение на около 20 дни, в
който период също била в невъзможност да се придвижва сама. Сочи, че кракът й
постоянно се подувал и във връзка с получения тромбофлебит трябвало да пие
лекарства за разреждане на кръвта. Свидетелства, че преди инцидента била
физически активна и енергична, без проблеми в ставите и костите, което се променило след това, тъй
като не можела да ходи както преди, на почивки и с клатушкаща походка поради
щаденето на левия крак. Произшествието се отразило негативно и на психичното й
състояние-изпитала силен стрес, трудно преживяла случката, дълго време била в
депресия, загубила надежда, че отново ще може да ходи, изпитвала отчаяние;
развила страх при пресичане дори и на светофар, не искала да пресича сама и
непрекъснато гледала да има други хора.
Тези доказателства по безспорен
начин установяват претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените травматични увреждания и намиращи се в причинна
връзка с произшествието. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази
възрастта й /към деня на ПТП на 74г./, вида и тежестта на телесните увреждания-охлузвания
и нараняване в областта на лицето, слепоочието и устата, както и фрактура на
лявото ходило, последното свързано с проведени две оперативни интервенции;
лечебния и възстановителен период-около 2-3 седмици за нараняванията по лицето
и около 4 месеца за травмата на ходилото, при отчитане и последващия период
около месец за проведената рехабилитация, както и получения в хода на лечението
тромбофлебит. В този период ищцата е търпяла първоначално интензивни болки и
страдания, с времето затихващи, но спорадично проявяващи се в увредения крак и в
бъдеще при натоварване от движение и студено и влажно време; била в невъзможност да се обслужва и това
наложило ползването на помощта на близки, изпитвала сериозни затруднения при
придвижването. Съдът отчита остатъчните негативни последици в увредения ляв
крак изразяващи се в спадане на ходилото, което може да бъде възстановено само
чрез операция, но според вещото лице е рискова предвид възрастта на ищцата.
Следва да се съобрази и силното негативно отражение на ПТП върху психиката
й-изживяла силен стрес от самото произшествие, както и настъпила значителна промяна
в психичното състояние не само от самото ПТП и болките и страданията от телесните
увреждания, но и във връзка с лечението и периода на възстановяване; развила
чувство на страх при движение по улиците и пресичане.
С оглед тези обстоятелства съдът
приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от
30 000лв., до който размер искът следва да се уважи.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е увредена от ПТП на 22.11.2015г.
и съобразно горното ответникът, в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законната лихва до окончателното
изплащане.
В съответствие с
чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат имуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, т.е. претърпяната загуба.
Като доказателства
по делото са приети фискални бонове и фактури /стр.29-49/ за заплатени 260лв.
за операция, 23.20лв.платена потребителска такса, 10лв. за изследване, 3.96лв.
закупени лекарства, 11.33лв. за лекарства, 36лв. за закупени патерици, 3.99лв.
закупени медикаменти, 31.82лв. за медикаменти, 17.22лв. за медикаменти, 7лв.
платена потребителска такса и 6.33лв.закупени медикаменти на обща стойност
410.85лв. Вещото лице по СМЕ дава заключение, че тези разходи са били
необходими и свързани с проведеното лечение от травмите. Предвид това съдът
приема същите да се намират в причинна връзка с произшествието, поради което и
доколкото съставляват имуществена вреда, подлежат на обезщетяване от ответника
съобразно чл.267, ал.1, т.1 КЗ /отм./. С исковата молба ищцата претендира
сумата от 587.83лв., а доказаните имуществени вреди възлизат на сумата
410.85лв., поради което искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в тази част следва да
бъде уважен до този размер.
Върху това
обезщетение следва да се присъди и законната лихва от деня на подаване на
исковата молба до изплащането.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1 т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за исковете и
от разноски по делото.
Същата е
представлявана от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на
процесуалния представител адв.С.Д.-САК адвокатско възнаграждение от 1262.31лв.,
изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът не е
направил разноски по делото. Същия е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 100лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част на
основание чл.78, ал.8 ГПК ищцата следва да заплати на ответника 56.92лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 1216.43лв. и 107.71лв. платено от
бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице или общо сумата 1324.14лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 30 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 22.11.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а.Опел Астра с ДК № *******ведно със законната лихва от
22.11.2015г. до изплащането, и сумата 410.85лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи свързани с лечението, ведно със законната лихва от 22.12.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата до пълния предявен размер 70 000лв. и
иска за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 587.83лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** да заплати на адв.С.Д.-САК с адрес *** и *******, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1262.31лв.
ОСЪЖДА В.И.Б.,
ЕГН **********, от гр.София, да заплати
на З. „Л.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.8 ГПК от 56.92лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1324.14лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: