МОТИВИ от 11.11.2020 г. по НАХД № 388/2020 г.
на РС-А..
Производството е
по реда на чл.375 и сл. от НПК и е образувано по повод постановление на
Районна прокуратура А. - за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК с обвинение за престъпление по чл.191, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че
Д.А.И.: роден на *** г. с адрес ***, български гражданин, семеен,
неосъждан, ЕГН ********** в това, че: на 21.11.2019 г. в гр. А.,
обл. Б., като пълнолетно лице в съучастие като извършител със съпругата си В.Й.И.
улеснил непълнолетното към този момент лице от мъжки пол, а именно - сина си А.
Д. И. и лице от женски пол, което не е навършило 16 години - С.Д.Ч., да
заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставил за ползване
семейното си жилище, находящо се в гр. А., обл. Б., ***
В.Й.И.: родена на *** г., с адрес ***, български гражданин, семейна,
неосъждана, ЕГН ********** в това, че: на 21.11.2019 г. в гр. А.,
обл. Б., като пълнолетно лице в съучастие като извършител със съпруга си Д.А.И.
улеснила непълнолетното към този момент лице от мъжки пол, а именно - сина си А.
Д. И. и лице от женски пол, което не е навършило 16 години - С.Д.Ч., да
заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставила за ползване
семейното си жилище, находящо се в гр. А., обл. Б., ***
Представителят
на Районна прокуратура – гр.А. в съдебно заседание поддържа обвинението и
излага аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на
престъпното деяние и доказващи както от обективна, така и от субективна страна
последното. Аргументира изводите относно правната квалификация на същото.
Защитникът на обвиняемата изтъква подробни аргументи във връзка с
оправдаването й, като сочи, че са налице предпоставките по чл.9, ал.2 от НК.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Свидетелят А. Д. И. е роден на *** ***, където се
намира дома на родителите му - майка му В.Й.И. и баща му Д.А.И.. Непълнолетният
А. се запознал с С.Д.Ч., родена на *** г., като двамата решили да заживеят на
семейни начала. Това станало със съгласието на родителите на двамата, като
никой не се противопоставил, въпреки че децата не били навършили пълнолетие. На
21.11.2019 г. едва на 14 години С. отишла да живее при все още непълнолетния А.
в дома на родителите му, които им организирали годеж. Предоставили им стая в
дома си, където двамата млади заживели заедно като съпрузи. На 09.03.2020 г. в
Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ А. била получена
информация, че е установена бременност при непълнолетната С.Д.Ч., по повод на
което била извършена проверка и съответно било образувано настоящото ДП.
Извършени са справки за съдимост на двамата
обвиняеми *** и ***, от които е
видно, че същите са неосъждани към момента на извършване на деянието. По
отношение на Д.А.И. е настъпила реабилитация по право за осъждането му НОХД №
407/2010 г. на РС-А. за престъпление по чл.343, ал.3 и чл.342, ал.1 от НК, за
което е осъден и е изтърпял за периода от 13.01.2011 г. до 24.11.2012 г.
наказание лишаване от свобода за срок от две години и три месеца, поради което
осъждането и последиците са заличени.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
взаимно допълващи се. По ДП са разпитани като свидетели А. И. и С. Ч., както и близки на семейството – Д. А., С.Т., Х.А.
и социалния работник Д.Н.. Приложени са
справки са съдимост и социален доклад от ДСП-А..
Фактическите
данни сочат категоричен извод, че двамата непълнолетни заживели съпружески в
дома на двамата обвиняеми в гр. А., ***. За да се случи това, двамата
непълнолетни били улеснени от двамата обвиняеми. Улесняването се изразявало в
това, че въпреки законовата забрана за това им осигурили възможност да заживеят
заедно, предоставяйки им за ползване дома си в гр. А.. Обвиняемите не просто
дали съгласие за това децата да заживеят заедно, но и извършили активни
действия, като ги приели в жилището си и им предоставили дома си, в който
двамата непълнолетни да живеят като семейство. Обвиняемите съзнавали ниската
възраст на децата, а именно че синът им е все още непълнолетен, а С.Д.Ч. към
момента на заживяване е била едва на 14 години.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че на 21.11.2019 г. обвиняемите
В.Й.И. и Д.А.И. в съучастие са улеснили непълнолетния А. Д. И. и С.Д.Ч., която
към онзи момент нямала навършени 16 години, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, предоставяйки им за ползване стая в жилището си в гр. А., ***,
като по този начин са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.191, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна
страна подсъдимите като пълнолетни лица в условията на съучастие като
извършители улеснили непълнолетните лица – сина си А. Д. И. и С.Д.Ч., ненавършила
16-годишна възраст към този момент, да заживеят съпружески, без да са сключили
брак, като въпреки законовата забрана за това им осигурили възможност да
заживеят заедно, давайки съгласие за съвместното им съжителстване, като им
предоставили за ползване стая в обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. А.,
***.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
тъй като обвиняемите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от извършването му
и са ги целели – същите са съзнавали, че предоставяйки дома си в гр. А. на
непълнолетните, улесняват непълнолетните да съжителстват съпружески, въпреки че
не са били навършили 16 години към онзи момент.
Неоснователно
е искането за приложението на чл.9, ал.2 от НК, направено от защитника на
обвиняемите. За да бъде определено като престъпно конкретно поведение, то
следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на
деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на
наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В конкретния случай
обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилното
физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите, обект на защита,
които според защитника не са били съществено засегнати, тъй като родителите са
положили всички необходими грижи за двамата младежи. Това безспорно е така, но
следва да се цени единствено като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото
установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин сочи, че към
инкриминирания момент непълнолетната С. е била едва на 14 години. Въпреки това
родителите са улеснили престъпното заживяване, като изобщо не са отчели
изключително ниската възраст на момичето, а и непълнолетието на сина си, а при
това положение защитната теза за явна незначителност на обществената опасност
на деянието не може да се приеме. Изключително ниската възраст на момичето го
поставя в още по-висок риск, доколкото същата се явява психически и физически
незряла за общуването, което предполага съпружеското съжителство между мъж и
жена. При това положение обществената опасност на извършеното от обвиняемите следва
да се прецени като достатъчно висока, за да обоснове прилагането на наказателно
правната репресия. Увреждането на обществените отношения, обект на конкретното
престъпно деяние, е факт, по отношение на който не може да намери приложение
чл.9, ал.2 от НК предвид и последиците от това престъпно заживяване, а именно
категорично установения факт на бременността на момичето. Ето защо се обосновава
извод за неоснователност на искането на защитника.
С оглед
изложеното съдът приема, че обвиняемите са осъществили от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 191, ал. 2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК, поради което съдът ги призна за виновни по този текст - но тъй като за
това деяние, законодателят е предвидил наказание до 2 години лишаване от
свобода или пробация, обвиняемите не са осъждани и не са били освобождавани от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и от
деянието им няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че са налице
основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемите от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1 000 лева на
всеки от тях за извършеното деяние в условията на съучастие. Този размер на
наказанието глоба, което предвижда чл.78а от НК, съдът определи, като взе
предвид тежестта на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства -
съдебно минало на двамата обвиняеми, добросъвестното процесуално поведение, с
което изключително ускоряват и улесняват своевременното приключване на
производството по делото, както и факта, че са се постарали по всякакъв начин
да осигурят спокойното съществуване на двамата младежи, полагайки грижи за тях
самите и общото им благополучие. Многобройните смекчаващи обстоятелства, ведно
с данните относно личността на обвиняемите и начина, по който е осъществено
деянието, обосновават извод в насока, че се касае до лица, извършили
престъпното деяние под въздействието на силна загриженост и прекалена обич по
отношение на техния син, при липса на користни мотиви и подбуди за това. В тази
връзка обществената им опасност на всеки от тях като деец на престъплението не
е с висок интензитет, като следва да се има предвид поведението на обвиняемите,
насочено изцяло към обезпечаване на благополучието и спокойствието на
младежите, които са подкрепяли емоционално, морално и финансово, вкл. като са
полагали непосредствени грижи за тяхното благополучие. Анализът на тези данни
обосновава извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание по размер, е
достатъчно като вид и размер, за да изиграе необходимата предупредителна и
превъзпитателна цел. Данните сочат, че като цяло са граждани, които спазват и
почитат правовия ред в страната, като извършеното се явява инцидентен случай в
техния живот, осъществен под въздействие на недостатъчно обмислена родителска
проява на обич към сина им. Проявата от миналото на обвиняемия Д.А.И. не само е
заличена поради настъпилата реабилитация, но е и от друг по-ранен етап от
живота му, от който е изтекло достатъчно време понастоящем. Така определеното
наказание, наложено на всеки от двамата обвиняеми, е достатъчно като вид и
размер с оглед невисоката обществена опасност на деянието и обвиняемите, поради
което се явява в съответствие с целите, предвидени в чл.36 от НК.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ…………….…............