№ 4035
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110152673 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ** срещу **.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че дължи
на ответника сума в размер на 189.59 лв., представляваща изплатено невъзстановено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че ** отговаря за
поддържането, обезопасяването и ремонта на пътя в рамките на град София, поради което
носи отговорност за причинените на автомобила вреди следствие попадането в
необезопасена дупка в пътното платно.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че е
възложила поддържането на пътния участък на трето за спора лице. Оспорва механизма,
причинно – следствената връзка. Твърди, че ищецът не е следвало да изплаща обезщетение.
Поддържа, че липсва валидно сключен договор за застраховка, както и че не е налице
покрит застрахователен риск. Прави възражение за съпричиняване.
В срока за отговор предявява обратен иск срещу **** за сумата от 189.59 лв.
Ответникът по обратния иск оспорва исковата молба. Твърди, че СО е приела без
забележки възложената работа. Твърди, че липсват доказателства да е извършвала работа в
участъка на ПТП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена застраховка Каско и общи условия, видно от които към
момента на настъпване на ПТП-то между ищеца и собственика на увреденото МПС е било
налице валидно застрахователно правоотношение.
Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП от 26.10.2020 г., който
обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
Представени са уведомление за щета, опис на претенция, опис - заключение,
експертиза по щета и доклад по щета.
1
От представените по делото доказателства се установява, че на собственика на
увредения автомобил е било изплатено застрахователно обезщетение за щетите, настъпили в
резултат на ПТП.
Като доказателство по делото е приета регресна покана от ищеца до ответника,
получена от ответника на 29.04.2017г., видно от представения от СО отговор.
Представени са договор от 14.06.2019г. между СО и ТЛП, с което на ТЛП са
възложени дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа в районите
„Панчарево”, „Младост”, „Студентски”, както и план за възлагане на дейностите по текущ
ремонт, фактура и КСС.
Видно от акт от 26.05.2020г. ** е приела изпълнената от ТЛП работа без забележки.
По делото е изслушана и приета съдебна-автотехническа експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че
нанесените при ПТП-то щети са в причинно – следствена връзка с ПТП. Установява се, че
механизмът на ПТП е следният: водачът на МПС Волво С 60 е преминал през необезопасена
и необозначена дупка, находяща се на пътното платно, което причинило увреждане на
автомобила. Съгласно заключението на вещото лице, средната пазарна стойност за
възстановяване на щетите, нанесени на МПС-то, възлиза на 201.05 лв., а с включени
ликвидационни разноски 211.05 лв.
По делото е разпитан св. М.Ш., който твърди, че докато шофирал автомобила
попаданал в дупка. Дупката се намирала на пътното платно. Същата не била обезопасена,
нито имало поставени предупредителни табели или сигнализации.
Други доказателства от значение за предмета на спора не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е с правно основание в чл. 410 от КЗ – /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение; 3/ предпоставките
по чл.49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
/бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
От представените по делото застраховка Каско и общи условия, е видно, че към
момента на настъпване на ПТП-то, е било налице валидно застрахователно правоотношение.
Видно от представените общи условия настъпилото ПТП е покрит застрахователен риск.
От приетата по делото САТЕ и показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че механизмът на настъпилото ПТП е именно описаният в исковата молба -
попадане в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което
става причина за увреждане на автомобила.
Ето защо, съдът счита, че вредите са причинени именно в следствие на
противоправното бездействие на служители на **, които са имали задължение да извършат
съответното действие: ремонт на улицата или поне обезопасяване/сигнализация. Доколкото
ответникът не обори презумпцията за вина, установена в чл. 45 ЗЗД, се приема, че
причинителят е действал виновно.
ПТП-то е настъпило в гр. София, **. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП ремонтът и
2
поддържането на републиканските пътища са възложени на ****. По отношение на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, нормата на чл. 30, ал. 3
от ЗП /действаща към момента на настъпване на инцидента/ установява правилото, че
Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта им при условията и по реда, определен с
правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ППЗП, агенцията
осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища, включително и
текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните територии и в платната за
движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. На
основание чл. 48, т. 2, б. „в” от ППЗП на общините са възложени същите дейности за
републиканските пътища, които са в границите на градовете, а агенцията участва във
финансирането на тези дейности.
На основание чл. 48, т. 2, б. „в” от ППЗП на общините са възложени същите
дейности за републиканските пътища, които са в границите на градовете, а агенцията
участва във финансирането на тези дейности.
Както беше посочено съгласно чл. 31 ЗДвП ремонтът и поддържането на
общинските пътища /публична общинска собственост съгласно ЗОС/ са осъществява от
общините. Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, по силата на ЗДвП на ** е вменено задължение да стопанисва и поддържа
улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности
по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение,
собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в
случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от
присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание
чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС,
следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на неравност на пътната
настилка /дупка/, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която
освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Дори да се приеме, че на ТЛП е възложено поддръжката на участъка, където е
реализирано ПТП, то СО отговаря като лице, възложило дейността по поддържането на
пътищата – чл. 49 ЗЗД, поради бездействието си по осъществяването на контрол за
осигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на
задължения на общината по чл.31 от ЗПътищата – да осигури необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, което е в причинна връзка
с настъпилото ПТП.
Налице е и причинна връзка между бездействието и настъпили щети в МПС-то,
което се установява от свидетелските показания и приетата по делото САТЕ.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не е установено дупката да е на
пътното платно, поддържано от СО. Напротив – това се установява от свидетелските
3
показания и от приетата по делото САТЕ, съгласно която шофирайки, ищецът е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка, която се е намирала на пътното платно.
По никакъв начин не се установяват твърденията на ответника за съпричиняване.
По делото не се спори, че ищецът е заплатил на собственика на увреденото МПС
обезщетение за нанесените на МПС-то щети, а това се установява и от приложените по
делото доказателства.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
Относно размера на дължимото обезщетение законът се интересува от стойността
на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на
отговорността при деликт се определя от закона – той е в размер на действително
причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши. Установено е по делото въз основа на цененото
заключение на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, че стойността на
ремонта, необходим за отстраняване повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени,
възлиза на 211.05 лв. с включени ликвидационни разноски. Ищецът претендира 189.59 лв.,
поради което искът му следва да бъде изцяло уважен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 54, ал. 1 от ЗЗД:
Видно от представения по делото договор от 14.06.2019г., СО е възложила на
третото лице - помагач дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа в
районите „Панчарево”, „Младост”, „Студентски”.
Дори да се приеме, че улицата, където е настъпило ПТП – * попада в районите,
предвидени в договора, обратният иск е неоснователен поради следното.
Установява се от представения акт от 26.05.2020г., че ** е приела изпълнената от
ТЛП работа без забележки. ПТП - то е настъпило на 26.10.2020г., тоест 5 месеца след
приемане на работата на ТЛП от СО без забележки.
Съгласно чл. 21 от представения договор, същият се прекратява с изтичане на срока,
тоест в настоящия случай – 26.05.2020г. Липсват данни ** да е възлагала на ТЛП
изпълнение на дейности по поддръжка на пътя след тази дата.
Ето защо, не се установи ТЛП да отговаря за поддържането на участъка, в който е
настъпило ПТП-то към датата на ПТП, на каквото основание СО е предявила обратния иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 375
лв., както и сумата от 75 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 40780/2021г. СРС,
35 с-в разноски.
4
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на **, ЕИК **, с адрес: гр. София,
***, че дължи на **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, по
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410 от КЗ сумата от 189.59 лв.,
представляваща парично задължение по регресно вземане за застрахователно обезщетение
по застраховка Каско по щета № 0000-1261-20-802580, ведно със законната лихва от
12.07.2021г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 40780/2021г. на СРС, 35 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *** срещу *, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.***, обратен
иск за сумата от 189.59 лв., представляваща парично задължение по регресно вземане за
застрахователно обезщетение по застраховка Каско по щета № 0000-1261-20-802580,
платена от **, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да
заплати на **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 375 лв., представляваща направените по делото
разноски, както и сумата от 75 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 40780/2021г.
СРС, 35 с-в разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника: *.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5