№ 6212
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100501905 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №19508 от 27.11.2023г., постановено по гр.дело №20110/2023г. по описа
на СРС, ГО, 41 с-в, е признато за установено по предявения от М. И. П. с ЕГН:**********
срещу „Е.М.“ЕООД с ЕИК ****, иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 102,56 лв.- неолихвяемо вземане за лихва, за която сума е
издаден изпълнителен лист от 28.06.2006г. по ч.гр.д.№732/2006г. по описа на РС- Монтана,
въз основа на който е образувано изпълнително дело №543/2013г. по описа на ЧСИ С.Я.
№844 на КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение за това вземане
с изтичане на предвидения в закона давностен срок, като искът е отхвърлен за сумата от
1283,69 лева- остатък от главница по договор за кредит от 12.04.2005г., сключен между
ищцата и „ОББ“АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.06.2006г. по ч.гр.д.
№732/2006г. по описа на РС- Монтана, въз основа на който е образувано изп.дело
№543/2013г. по описа на ЧСИ С.Я. №844 КЧСИ. Ответникът е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС сумата от 4,10 лева- ДТ за уважената част от
иска, а на адв.Н. К. от САК сумата от 32,45 лева- адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение в частта с която искът е отхвърлен, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата М. И. П..
Жалбоподателката поддържа, че налагането на запори, които не са довели до реален запор,
1
както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите не са били
осъществени на определените дати, сами по себе си не прекъсват давността, тъй като
съставляват действие насочено към издирване имуществото на длъжника, съставляващо
годен обект за изпълнение. Твърди, че такива действия са незаконосъобразни и
представляват продължаване на срока на погасителната давност в разрез с императивната
разпоредба на чл.113 от ЗЗД. Налице били и предпоставките за перемиране на
изпълнителното дело. За да се прекъсне давността, необходимо било едновременно да е
подадена молба и действието да е предприето от съдебния изпълнител. Претендира отмяна
на решението на СРС в тази част и уважаване на предявения иск изцяло, както и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият ответник „Е.М."ЕООД, в подадения в срок отговор на въззивната
жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено в
обжалваната част, като излага съображения унисон с мотивите на първостепенния съд за
наличие на действия, прекъсващи и спиращи теченето на давностния срок. Не претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
В случая изпълнителният лист е издаден на 28.09.2006г. по реда на чл. 237, б. „в“
ГПК /отм./ в полза на „Обединена българска банка“. С молба от 10.11.2006г. взискателят е
поискал да се образува изпълнително производство и е посочил конкретни изпълнителни
действия. На 28.11.2006г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху
вземанията за трудови възнаграждения на ищцата, получени от третите задължени лица на
06.01.2007г. С протокол от 25.07.2007г. длъжникът и ищец в настоящото производство М. П.
е признала задълженията си по изпълнителния лист. На 08.04.2008г. между длъжника и
взискателя е сключено споразумение, с което ищцата отново е признала задължението си и
се е съгласила да погаси остатъка чрез равни месечни вноски. С молба от 04.03.2009г.
взискателят е поискал възобновяване на производството и отново налагане на вдигнатите
2
към този момент запори. С протокол от 24.01.2013г. делото е прехвърлено на ЧСИ С.Я.,
който с разпореждане от 04.02.2013г. е образувал ново изпълнително дело и е разпоредил да
се извърши имуществено проучване на длъжниците. С молба от 15.04.2013г. взискателят е
поискал да се извърши имуществено проучване на длъжниците и да се предприемат
съответните изпълнителни действия. На 04.10.2013г. е вписано налагането на възбрана върху
собствена на ищцата идеална част от недвижим имот. Поради непоискване и неизвършване
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, на 05.10.2015г.
изпълнителното производство се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С разпореждане от 20.11.2015г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор
върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, като запорното съобщение е
получено от третото задължено лице на 25.11.2015г. С молба от 29.01.2019г. взискателят е
поискал да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника- опис и
оценка на движими вещи. На 21.03.2019г. са наложени запори върху вземанията на
длъжника за трудови възнаграждения, като съобщенията са получени на 02.04.2019г. С
молба от 13.05.2019г. взискателят е поискал налагане на запори върху вземанията за трудови
възнаграждения. На 13.01.2020г. до третите задължени лица- работодатели на длъжника, са
изпратени напомнителни съобщения във връзка с наложените запори. На 05.05.2021г. и на
07.05.2021г. взискателят с писмени молби е поискал налагане на запори върху вземания по
банкови сметки на длъжника и върху вземания за трудово възнаграждение. С разпореждане
от 23.06.2021г. е наложен запор върху вземане за трудово възнаграждение, като на
01.07.2021 г. е изпратено запорно съобщение. Такова е изпратено и на 25.01.2023г.
Съгласно актуалното към момента на издаване на изпълнителния лист и образуване
на изпълнителното дело Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Това постановление е обявено за загубило сила с ТР №2/26.06.2015г. по
тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС. С решение от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, ІV ГО е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., като е прието,
че цитираното ТР се прилага от 26.06.2015г. занапред и само по отношение на висящите
към 26.06.2015г. изпълнителни производства, като ако преди постановяване на новото ТР са
се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили целените последици, те следва да бъдат преценявани с
оглед на ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпване на последиците.
Следователно от 10.11.2006г. до 26.06.2015г. давност не е текла, тъй като между страните е
било налице висящо изпълнително производство /същото е перемирано на 05.10.2015г./. От
26.06.2015г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. С молба от
29.01.2019г., подадена преди изтичане на 5-годишен срок от 26.06.2015г., взискателят е
поискал да бъдат извършени опис и оценка на движими вещи, което представлява
предприемане на действие от кредитора по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД и с което се
прекъсва давността. От 29.01.2019г. е започнал да тече нов давностен срок, който не е
3
изтекъл нито към датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело, нито към
момента на провеждане на устните състезания и постановяване на решението. Действително
извършените след перемирането на изпълнителното дело на 05.10.2015г. до 29.01.2019г.
действия на ЧСИ не спират и не прекъсват давността, но това в случая е без значение. Без
значение по отношение прекъсването на давността е също така, дали поисканите от
кредитора конкретни изпълнителни действия на практика са извършени от ЧСИ. В тази
насока настоящият състав не споделя аргументите на жалбоподателя, тъй като това би
означавало да се приравнят действия на взискателя към правно нищо, както правилно е
отбелязал и първостепенният съд.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата има право на разноски, но не претендира такива, поради което разноски не следва
да се присъждат.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19508 от 27.11.2023г., постановено по гр.дело
№20110/2023г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в в обжалваната му част.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4