Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.01.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 736/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на З.Й.Й. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,офис 201,против
решението № 154/1.10.2018г. на РС-Самоков по гр.д. №
998-Н/2018г., в частта му, с която са постановени мерки за защита на В.В.Й. с
ЕГН ********** с постоянен адрес *** и е
издадена заповед по чл.15,ал.2 от ЗЗДН ,с която е задължил въззивника
да се въздържа от домашно насилие ,изразяващо се в какъвто и да е акт на
физическо, сексуално,психическо, емоционално или икономическо насилие,както и
от опит за такова насилие,принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права , и му е забранил да приближава молителката-негова
съпруга-на по-малко от 20 метра,както и жилището й в гр.И, ж.к.“С.“ бл.00 ет.0, ап.0;местоработата
й и местата й за социални контакти и
отдих,освен когато това е необходимо за осъществяване на личните контакти с
детето им Д. З.И. с ЕГН ********** за срок от 3 месеца,считано от датата на
издаване на заповедта-15.10.2018г., както и налагане на глоба в размер на 200
лв. на осн.чл.5, ал.4 от ЗДДН, а също и в частта на
решението,с която е осъден да заплати на молителката 600 лв. съдебни разноски.Релевират се оплаквания за необоснованост на решението.съдът
отчел близките отношения на въззивника с единствения
свидетел-очевидец на инцидента,станал повод за производството, а не отчел
близките отношения между молителката и свидетелката,нейна майка,при което не
кредитирал показанията на очевидеца А., а тези на св.С. св.К.,които били
производни.Не били кредитирани и показанията на с.Й.,сестра на въззивника.Интерпретацията на свидетелските показания от първоинстанционния съд показвал неговата пристрастност и
необективност.Единственият очевидец отрекъл какъвто и да било акт на
насилие,което отговаряло на истината,но било изтълкувано от съда като
„солидаризиране“ с въззивника.Съдът неправилно
обосновал мотивите си с твърденията в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН,която
била частен документ по силата на чл.13,ал.3 от Закона като игнорирал събраните
по делото доказателства.Медицинското свидетелство било съставено 3 дни след
инцидента и не било достоверно.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима, но неоснователна.
Производството е образувано по молба
вх.№ 1901/17.09.2018г. по описа на СРС от В.В.Й.,която твърди,че с въззивника сключили брак на 27.07.2014г.; родил им се син Д. на 11.12.2014г. на 09.09.2018г. между
21.30ч. и 22 ч.пред хотел“С.“ в к.к.Б.съпругът й нанесъл побой публично по време на сватбено тържество като
я съборил на земята и многократно я удрял с юмруци по лицето, изритал я в
лявата страна на таза.Вследствие инцидента тя претърпяла болка, срам,унижение и
потиснатост, особено от факта,че синините по лицето й били забелязвани от
колегите й в училището.На 10.09.2018г. изхвърлил всичките й лични вещи и документи
в колата й, нарязал гумите и я заплашил по телефона,забранил й контакти с
детето,нарекъл я с обидни епитети и нарицателни.Прилага декларация по чл.9 ал.3
от ЗЗСДН от 14.09.2018г., удостоверение за раждане на Д. и удостоверение за
граждански брак.,както и съдебно-медицинско удостоверение № 340.09./2018г. от
съдебния лекар д-р Г.,според което освидетелстваната има контузии в лявата
орбитална област и външната горна част на лявото бедро,които са получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети/ръце,крака, терен и др./ Има кръвонасядане и на лявата скула.Травматичните увреждания
може да са настъпили при дадените от осв.сведения/на
09.09.2018г. при побой/.
Съдът служебно е изискал справки за
съдимост и за предишни производства за домашно насилие и е установено,че въззивникът не е осъждан и срещу него няма производства по
ЗЗСДН.Изискан е видеозапис от охранителната система от входа на хотел „Самоков“ и е приложен оптичен носител-компактдиск ,съдържащ
видеозапис от входа на хотела за времето от 21.30ч. до 22 ч. на 09.09.2018г.
Не се спори между страните и се
потвърждава от всички свидетели,че на 09.09.2018г. молителката и съпругът й
били на сватба в хотел“С.“,к.к.Б. и тържеството продължило до късно
вечерта.Св.А. установява,че въззивникът взел мобилния
телефон на съпругата си ,докато тя пушела на терасата на ресторанта,с обяснението,че
флиртува виртуално с брата на младоженеца.Извикали последния и в негово
присъствие ,както и в присъствие на молителката, въззивникът
показал съобщение по мобилния телефон с интимен характер,отправено от съпругата
му към брата на младоженеца.Съпрузите не били в настроение да се приберат
заедно с А.,както били дошли, поради което молителката останала в курорта, а въззивникът си тръгнал с колата на А.,като прибрал чантата
на съпругата си.Въззивникът се обадил от мобилния
телефон на съпругата си на нейната майка-св.С.около 22 ч. и й съобщил,че дъщеря
й флиртувала на сватбата като я нарекъл с обидни квалификации заплашил,че
повече няма да видят детето.Въззивникът дал на
свидетелката номера на мобилния телефон на майката на младоженеца.Свидетелката
се обадила и разговаряла с дъщеря си,която била много разстроена,казала,че няма
документи и помолила майка си да се свърже със св.К. и да я помоли да я прибере
в дома си.Св.К. установява,че майката на
молителката й се обадила към 22.30 ч. и след 15 мин.тя я прибрала от хотел „С.“.Била
разстроена и с раздърпана коса, а на сутринта лицето и от лявата страна и левия
крак били посинели.Споделила,че въззивникът и нанесъл
побой.Останала в дома на свидетелката и там живеела към момента на разпита.На
12.09.2018г. св.К. прибрала колата на молителката,паркирана пред къщата на
родителите на въззивника,където било семейното
жилище, с „Пътна помощ“, понеже гумите и
били нарязани.В колата в черен чувал били личните вещи на
молителката.Видеоматериалът, не е предявен на страните в с.з. на 15.10.2018г.
по надлежния ред-съдът е държал определение ,че го е „предявил на осн.чл.205 вр.чл.192 ,ал.2 ГПК, но цитираните разпоредби не касаят
веществени доказателстваени средства, каквото е
видеозаписът.В протокола изобщо не се съдържат констатации за съдържанието му и
становища на страните относно него;не е допусната експертиза за анализ на
видеоматериала.Настоящият състав намира, че не следва да се правят доказателствени изводи въз основа на видеозапис, тъй като в
молбата не се съдържат данни за точното място, на което въззивникът
е нанесъл побой на молителката и не е ясно дали изобщо видеоматериалът от входа
на хотела е относимо доказателство в случая.
Настоящият състав не вижда противоречия между показанията на
свидетелите,доведени от двете страни- напротив, те се допълват взаимно и
описват правдоподобна и последователна картина на събитието.Никой не е свидетел
на самия побой,но косвените доказателства са в такава логична връзка,която
изключва друга версия, освен изложената от молителката.От съвкупната преценка
на свидетелските показания и медицинския документ съдът намира,че е доказан
актът на домашно насилие на 09.09.2018г. и постановените от първоинстанционния
съд мерки за закрила са адекватни.Ето защо решението следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част.Направеното възражение за прекомерност на транспортните
разходи на адвокатите ,представлявали въззиваемата
страна, са неоснователни, тъй като,видно от пълномощното, пълномощниците
на въззиваемата страна имат кантори в Р. и П.Хонорарът
в размер общо на 600 лв. е в минималния
размер и е оправдана претенцията за допълнително заплащане на транспортните
разходи.Предвид изложеното, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна съдебни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 720
лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
154/15.10.2018г. по гр.д. № 998-Н/2018г. на РС-Самоков
в частта му, с която са постановени мерки за защита по Закона за защита от
домашно насилие по молба на В.В.Й. с ЕГН
********** като задължава З.Й.Й. с ЕГН ********** да се въздържа от домашно
насилие и му забранява да се приближава до В.В.Й. на по-малко от 20 метра,както
и жилището ѝ в гр.И., местоработата ѝ и местата за социалните
ѝ контакти и отдих, освен когато това е необходимо за осъществяване на
лични контакти с детето Д. З.Й., за срок от 3/три/ месеца,считано от издаване
на заповед по чл.15, ал.2 от ЗЗДН;постановява издаването на заповед за защита и
налага на З.Й.Й. глоба в размер на 200/двеста/ лева на осн.чл.
5,ал.4 от ЗЗДН, като и присъжда в полза на молителката съдебни разноски в
размер на 400/четиристотин/лева.
В останалата част решението е
необжалвано и влязло в сила.
ОСЪЖДА З.Й.Й. с ЕГН ********** ***,
да заплати на В.В.Й. с ЕГН ********** съдебни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 720/седемстотин и двадесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.