Решение по дело №97/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 121
Дата: 27 април 2018 г. (в сила от 15 март 2019 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20181700500097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

          № 121                       27. 04. 2018г.                           град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд

на 27. 03. 2018г.,

в публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                            Председател : Методи Величков

                                                                   Членове :   Петя Георгиева                                                                                        Кристиан Петров

Секретар : Емилия Павлова,

като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 97 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № № 1012 от 04. 12. 2017г., постановено по гражданско дело № 9293 / 2015г. по описа на П. районен съд, съдът е :

Възложил в дял и изключителна собственост, по реда на чл.349, ал.2 ГПК, на К.Н.Д., с ЕГН:********** и адрес ***, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.508.108.3.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрена със Заповед № РД - 18- 91/13.10.2008 год., съгласно схема № 15-488155/*** год. на самостоятелен обект в сграда, изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П., с предназначение жилище, апартамент, с площ от 82.23 кв.м., находящ се на административен адрес: ***, в жилищна сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.508.108, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № ** с площ от 13.44 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Възложил в дял и изключителна собственост на С.А.Д., с ЕГН: ********** и  адрес ***,  следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.514.52.1.79 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрена със заповед № РД - 18- 91/13.10.2008 год., съгласно схема № 15-488223/*** год. на самостоятелен обект в сграда изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П., с предназначение жилище, апартамент, с площ от 47.01 кв.м., находящ се на административен адрес: *** в сграда № * разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.52, който апартамент се състои се от стая, кухня, сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № ** с площ от 2.20 кв.м., както и с 3.14 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Погасил е чрез прихващане дължимата от К.Н.Д., с ЕГН:********** и адрес ***, сума в размер на 8700лв. за уравнение на дела при съдебната делба на съделителя С.А.Д., с ЕГН: ********** и  адрес ***, и сумата, дължима му се от съделителя С.А.Д. по изп.д.№55/2015г. на ЧСИ Е.Д. до размера на по - малката сума, считано от влизане в сила на настоящето решение.

Отхвърлен иска на С.А.Д., за осъждане на К.Н.Д., за заплащане на сумата от  2776,21лв., представляваща размера на обезщетението за лишаване на съделителя С.А.Д. от ползването на собствената и 1/ 2 идеална част от  имот с  идентификатор 55871.508.108.3.12, считано от ***г. /датата на получаване на нотариалната покана/ до влизане в сила на решението по първата фаза на делбата - 30.03.2017г., поради извършено прихващане с нейно задължение по изп.д.№55/2015г. на ЧСИ Е.Д. до размера на по - малката сума, считано от влизане в сила на настоящето решение, като искът за разликата до пълния претендиран размер на месечното обезщетение от 250лв. или общо за периода 6825лв. е отхвърлен като неоснователен.

Отхвърлен като неоснователен  иска на С.А.Д., за осъждане на К.Н.Д., за заплащане на сумата 100лв., представляваща размера на месечното обезщетение за лишаване на съделителя С.А.Д. от ползването на собствената и 1/ 2 идеална част от  имот с  идентификатор 55871.514.52.1.79, считано от ***г. /датата на исковата молба/ до влизане в сила на решението по първата фаза на делбата - 30.03.2017г. или общо за периода сумата от 1560,00лв.

Осъдена С.А.Д., да заплати на К.Н.Д., сумата от 1525лв., представляваща  необходимите разноски за запазване на апартамент с идентификатор 55871.508.108.3.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, и изразяващи се в полагане на гипсова шпакловка на тавана и стените в спалнята, кухнята, хола,  детската стая,  коридора, мокрото помещение, метална конструкция в килера, закриваща конструкция, смяна на тоалетна чиния и мивка;  теракот в кухнята; подмяна на ел. инсталация; подмяна на В и К инсталация, която сума е  пропорционална на притежаваната от съделителя   С.Д. 1/ 2 идеална част от имота.

Осъдена С.А.Д., да заплати на К.Н.Д., сумата от 1050лв., представляваща увеличената стойност на апартамент с идентификатор 55871.508.108.3.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, в резултат на следните подобрения: поставяне на тапети в стаите, ламинат в хол, кухня и коридор; поставяне на фаянс и теракот в банята; поставяне на   PVC дограма в детска стая; остъкляване на тераса; метална входна врата и метална решетка, която сума е  пропорционална на притежаваната от съделителя   С.Д. 1/ 2 идеална част от имота, като за  разликата до пълния претендиран размер на подобренията от 5245лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

Осъдена С.А.Д. да заплати на К.Н.Д. сумата от 185,52лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение по отношение претенцията за подобрения в съответствие с уважената им част.

Осъдена С.А.Д. да заплати по сметка на П. районен съд сумата 1520лв., представляваща дължимата се държавна такса за производството по делба, сумата от 224,35лв., представляваща дължимата се държавна такса по претенцията за наемоподобен доход в съответствие с отхвърлената част от исковете, и сумата от 103,00лв., представляваща дължимата се държавна такса по иска за подобрения в съответствие с уважената част от иска.

Осъден К.Н.Д., да заплати по сметка на П. районен съд сумата 1520лв., представляваща дължимата се държавна такса за производството по делба, сумата от 111,05лв., представляваща дължимата се държавна такса по претенцията за наемоподобен доход в съответствие с  уважената част от исковете, и сумата от 106,80лв., представляваща дължимата се държавна такса по иска за подобрения в съответствие с отхвърлената част от иска.

Недоволна от решението, в частта за оценката и уравнението дяловете на процесните имоти, подобренията, необходимите разноски, обезщетението в размер на неуважената част от 2776,21лв. до 6825лв., както и разноски и адвокатски хонорар, е останала С.А.Д., която чрез адвокат М.Г. и адвокат Р. Т., го е обжалвала. В жалбата се излагат доводи, че решението, в обжалваните части е необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Моли то да бъде отменено в частта за оценка на имотите, съответно на уравненията на дяловете, размера на обезщетението за наема за ползване на тристайния апартамент, както и по отношение на уважените искове за подобрения, необходими разноски, държавни такси и хонорари и спорът в тези части да бъде решен по същество. В съдебно заседание на 27. 03. 2018г., чрез адвокат Г., претендира присъждането на съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Насрещната страна К.Н.Д., чрез адвокат И.В., е представил писмен отговор по жалбата. С него моли тя да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Решението на Пернишкия окръжен съд не е обжалвано единствено в частта му, с която на всеки от двамата съделители е възложен в дял по – един апартамент, находящи се в ***. Във всички останали части то е обжалвано, включително и за стойността на всеки от двата дяла. Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от П. районен съд, в кръга на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Решението в обжалваните части се явява допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :

С влязло в сила решение № 95 от 10. 02. 2017г., постановено по настоящето дело, е допусна делба между С.А.Д. и К.Н.Д., при делбени квоти – по ½ идеална част за всеки от двамата съделители, на два апартамента, находящи се в *** : апартамент № **, находящ се на ***, със застроена площ от 82,23кв. м. и апартамент **, находящ се на *** /в ***/, със застроена площ от 47,01кв.м. С решението е постановено на основание чл. 344, ал.2 от ГПК, апартаментът, находящ се на *** да се ползва от съделителя К.Д., а апартаментът, находящ се на *** да се ползва от съделителката С.Д.. Тъй като са допуснати до делба два апартамента, между двама съделители, всеки от тях с делбена квота по ½ идеална част и съделителят К.Д. е направил искане по чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК да му бъде възложен в дял апартамента, находящ се на ***, то на него му е възложен този апартамент, а на съделителката С.Д. е възложен другия апартамент, находящ се на ***.  За оценяване стойността на тези два апартамента са приети първоначално и доработено заключение на инж. Р. Н. Н., повторно заключение на инж. Е. В. А. и заключение на повторната тричленна експертиза с вещи лица Б. С. П., инж. В. С. Г. и Р. М. Г.. С жалбата се излагат оплаквания, че П. районен съд не е изложил съображения, защо е възприел заключението на тричленната експертиза, както и че същото не е следвало да бъде възприемано.

Видно от заключението и доработеното заключение на вещото лице Р. Н., същото е приело, че стойността на апартамента, находящ се на *** /тристаен/ е 45 900лв., а стойността на апартамента, находящ се на *** /гарсониера, преустроена в двустаен апартамент/ е 22 300лв.

Видно от заключението на вещото лице Е. А., същото е приело, че стойността на апартамента, находящ се на *** е 63 600лв., а стойността на апартамента, находящ се на *** е 32 500лв.

Видно от заключението на тричленната експертиза, вещите лица са приели, че стойността на апартамента, находящ се на *** е 46 700лв., а стойността на апартамента, находящ се на *** е 29 300лв. Съгласно това заключение стойността на апартамента, находящ се на *** е почти идентична с тази дадена от вещото лице Р. Н. /разликата е с 800лв. повече/, а стойността на апартамента, находящ се на *** е по – близка до тази, дадена от вещото лице Е. А. /разликата е с 3 200лв. по – малко/, т.е. не са налице някакви фрапиращи разлики между заключението на тричленната експертиза и останалите две заключения на единичните експертизи.   Тричленната съдебно – техническа експертиза се състои от три вещи лица, като едното от тях Б. П. е икономист - оценител, както и от още две вещи лица оценители, с много дълъг опит в областта на оценяването, за разлика от предходните две експертизи, които са били едночленни. Тричленната експертиза е дала заключението си, като е изложила обстойни аргументи, както в писменото си заключение, така и в устните обяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание на 13. 11. 2017г., защо е приела посочените стойности на двата апартамента по сравнителния метод. Същата е изходила както от местонахождението на двата апартамента, от конкретното състояние на двата апартамента, а така също и от конкретното състояние на самите жилищни сгради - блокове, в които се намират те, като това конкретно състояние на двете жилищни сгради е установено непосредствено от вещите лица, при огледите им. Вещите лица са обяснили устно, че подходящи пазарни аналози са тези, които са посочени в таблицата при оценяване на процесния случай. Същите са обяснили, че твърде често сделките се изповядват на цена, която не е истинската стойност. Това обяснение кореспондира и с твърденията на единия от процесуалните представители на С.Д. – адв. Г., че практиката е да се изготвят предварителни договори на реална цена и окончателни на различна /по – ниска/ цена. Вещото лице В. Г. е обяснило, че е използвало личния си архив, касаещ недвижими имоти, които се ипотекират и при тях цената е реална. С оглед на всичко изложено, Пернишкият окръжен съд намира, че правилно и законосъобразно П. районен съд е кредитирал заключението на тричленната експертиза, както за оценката на двата апартамента, така и за наема, а жалбата в тази й част се явява неоснователна.

По отношение оплакванията във въззивната жалба – раздел II от същата, относно претенциите за подобрения в тристайния апартамент :

В тази насока са събрани гласни доказателства – свидетелските показания на С. Е. Г., М. А. Ж. – С., Н. Д. Р. и Т. К. Н.. Първият свидетел е съпруг на съделителката С.Д., втората свидетелка е дъщеря на С.Д., третият свидетел е баща на съделителя К.Д.. Единствено четвъртият свидетел Т. Н. не е роднина на страните и е незаинтересован от изхода на делото, а освен това същият е участвал в голяма част от извършването на подобренията, поради което съдът не може да не възприеме неговите свидетелски показания, с изключение, че е сменил двата водомери, което се установява от приложените две гаранционни карти, че е станало на 05. 04. 2017г. С оглед големия обем работа, която свидетелят Н. е извършил, съдът намира, че това не е основание да не кредитира цялостно неговите показания, а там където неговите свидетелски показания съвпадат с тези на свидетеля Н. Р., то следва да възприеме показанията и на свидетеля Р..

Съдът не възприема свидетелските показания на С. Е. Г. и М. А. Ж. – С., тъй като освен, че са много близки роднини на С.Д., техните показания са вътрешно нелогични. Свидетелят Г. говори за ремонт, извършен през 2009г., който бил освежителен и при посещението си през 2012г. той  не виждал никакви други подобрения, което категорично се опровергава от свидетелските показания на Р. и Н., както и от заключенията на вещото  лице Р. Н.. Свидетелката Ж. – С. първоначално говори за сериозен ремонт на апартамента през 2009г. – 2010г., а после уточнява, че се касае за козметичен ремонт. Съдът възприема свидетелските показания на тези двама свидетели единствено за ремонтните дейности извършени след земетресението /от 5,8 степен по скалата на Рихтер, с епицентър в близост до гр. П., в 02.09ч. на 22. 05. 2012г., което е ноторен факт/, тъй като в тази им част те кореспондират със свидетелските показания на Р. и Н..

От свидетелските показания на Р. и Н. се установява, че ремонтът на апартамента, находящ се на *** е извършен през периода месец април – месец юни 2011г.  /месец април – май  2011г. според Р., и месец май – юни 2011г., според Н., когато вече голяма част от ремонта е била приключена и това е налагало той да реже фаянсовите плочки на балкона/. От свидетелските показания на Р. се установява и причината за извършването на този ремонт – наводнение от горния апартамент, а от свидетелските показания на Н. се установява, че банята и тоалетната, както и мокрото помещение са били в изключително лошо състояние - нечовешко според свидетеля.

От свидетелските показания на Н. се установява, че той е чакал пред входната врата на апартамента, да дойде К., да му отключи, тъй като жилището е било празно и необитаемо, което говори, че ремонтът е бил цялостен за целия апартамент.  Действително след като е посочил 2009г., свидетелят Г. говори за ремонт в края на 2011г., както и е житейски логично ремонтът да се започне от съделителя Д. след 16. 06. 2011г., когато той е придобил по дарение правото на собственост по отношение на този апартамент /впоследствие отменено изцяло с решение № 230 от 17. 03. 2014г., постановено по гр. д. № 3376 / 2016г., по описа на П. районен съд, с което е уважен иск по чл. 30, ал.1/, но доказателствата по делото, които Пернишкият окръжен съд кредитира, сочат, че ремонтът е бил извършен преди тази дата.  Следователно съделителят К.Д. по време на извършване на ремонта /подобренията/ не е бил добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, тъй като липсва правно основание за неговото владение, а е бил недобросъвестен такъв.

При земетресението на 22. 05. 2012г. винкелите на остъклената тераса на кухнята се издули, а металната врата на входа на апартамента се деформирала, което наложило изграждането отново на остъкляването на терасата  от свид. Р. и смяната на металната врата с блиндирана такава с метална решетка пред нея. Блиндираната врата не е луксозно подобрение, тъй като тя е монтирана на входа на апартамента и създава по - голяма сигурност и надежност за живеещите в него от проникване, чрез взлом. Към 22. 05. 2012г. и при извършването на тези две подобрения, съделителят К.Д. е бил добросъвестен владелец, тъй като към тази датата му е било прехвърлено правото на собственост по отношение на апартамента с дарение. По отношение на металните рафтове в килера, съдът приема, че не се касае за движими вещи, тъй като вещото лице инж. Р. Н. в допълнителното си заключение е използвало термина монтирани рафтове с метална конструкция /стойност 20лв./. От свидетелските показания на Р. се установява, че дограмата на детската стая е била заменена с ПВС дограма през 2011г., като съдът приема, че и това е станало в периода м. април – юни 2011г. Пернишкият окръжен съд намира, че единственото луксозно подобрение са поставените луксозни тапети в апартамента. Терминът „луксозни тапети“ е използван от самия съделител Д. в негова искова молба с рег. № 10621 от 18. 05. 2017г. /л.140 от първоинстанционното дело/, както и от вещото лице Р. Н. в констативно съобразителната част на допълнителното му заключение. Стойността на луксозните тапети като СМР е в размер на 970лв. /280лв. в спалня + 250лв. в хол + 270лв. в детска стая + 170лв. в коридор/. Следователно съделителят К.Д. е доказал извършването на всичките твърдени от него СМР, включително и поставянето на луксозните тапети, като последните обаче представляват луксозно подобрение. От обжалваното решение е видно, че П. районен съд не е присъдил стойността на ½ част от извършените подобрения като извършени СМР, а е присъдил ½ част от необходимите разноски за запазване на вещта /апартамента/ и ½ част от стойността, с която се е увеличила цената на вещта /апартамента/, в резултат на извършените подобрения.

Както беше отбелязано по – горе съделителят К.Д. е имал качеството на недобросъвестен владелец, когато е извършвал ремонта. По делото няма доказателства собственичката на апартамента към момента на извършване на подобренията в него Н. А.Д. да се е противопоставяла на извършването на ремонта. От обстоятелството, че на 16. 06. 2011г., непосредствено след приключването на ремонта, тя му е дарила апартамента, съдът приема, че тя е знаела за извършването от сина й на тези подобрения в него. С оглед изложеното и на основание чл. 74, ал.2 от ЗС, К.Д. има правата по чл. 72 от ЗС.

Стойността на направените от К.Д. необходими разноски за запазването на вещта  е в размер на 3050лв., видно от допълнителното заключение на инж. Р. Н..

Стойността, с която се увеличила цената на апартамента, в резултат на извършените подобрения е в размер на 2100лв., също видно от допълнителното заключение на инж. Р. Н..

По отношение жалбата, в частта, с която се твърди, че П. районен съд в мотивите си е посочил искането на С.Д. за компенсация на задължението й със сумата от 659,58лв., но неясно защо впоследствие не е уважено и съдът не се произнесъл по нея, има характер на молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. П. районен съд не е формирал такива мотиви, а на стр. 265 от първоинстанционното делото, в абзац първи, е посочил, че е направено такова възражение за прихващане, включително и със сумата 659,58лв., но няма произнасяне но него. Следователно след влизане на решението в сила, делото следва да бъде изпратено на П. районен съд за производство по реда на чл. 250  ГПК в тази насока.

Изчисленията на П. районен съд на дяловете на двамата съделители, дължимата сума за уравняване на дяловете от страна на К.Д., платима на С.Д., на която е направено прихващане и изчисленията на дължимите държавни такси и разноски от страна на С.Д., са правилни и законосъобразни.

По отношение на останалите обжалвани части от решението, във въззивната жалба не са изложени никакви съображения за незаконосъобразност, поради което Пернишкият окръжен съд приема по реда на чл. 272 от ГПК мотивите на П. районен съд.

Пернишкият окръжен съд не възприема развитите доводи, във въззивната жалба, че не следва изобщо да се присъждат разноски на К.Д., тъй като тези доводи противоречат на разпоредбата на чл. 355, изречение второ от ГПК.

Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на П. районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззиваемият ответник Д. е направил разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд в размер на 700лв. за адвокатско възнаграждение, която сума с оглед изхода по делото следва да му бъде заплатена от жалбоподателката.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

РЕШИ:

 

Потвърждава решение № 1012 от 04. 12. 2017г., постановено по гражданско дело № 9293 / 2015г. по описа на П. районен съд, в обжалваните му части - за оценката и уравнението дяловете на процесните имоти, подобренията, необходимите разноски, обезщетението в размер на неуважената част от 2776,21лв. до 6825лв., както и разноски и адвокатски хонорар.

Осъжда С.А.Д. да заплати на К.Н.Д. сумата 700лв. за адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.

След влизане на решението в сила делото да се изпрати на П. районен съд за производство по реда на чл. 250 от ГПК, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

Председател :

 

 

Членове :   1.  

 

 

 2.