РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пазарджик, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201608 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Р.“ № **, представлявано от управителя А. Т. М.,
чрез адв. В.Д., против Наказателно постановление № 36-0000589/21.07.2021
г., издадено от Д.Р.С. - Началник на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя „Н.“
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл. 104з, ал. 5,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за извършено
административно нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от Министъра на транспорта и съобщенията (Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС).
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП) и е
формулирано искане за неговата отмяна.
1
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, чрез процесуалния
си представител адв. В.Д., излага съображения за незаконосъобразност на
атакуваното НП. Алтернативно, твърди, че са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, като постановено
при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозира писмено становище по жалбата, в което
излага доводи за законосъобразност на обжалваното НП. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 22.04.2021 г., около 07:50 часа в гр. С., дворът на бившото ТКЗС,
жалбоподателят „Н.“ ЕООД, като фирма - превозвач, е извършил
международен обществен превоз на товари с моторно превозно средство
„Скания“ Р410, с рег. № *****, от категория N3, с водач Б.Г.Т., ЕГН
**********, назначен с трудов договор 024/21.04.2021 г., по маршрут гр.
София, Република България до гр. Дюселдорф, Република Германия. От СМR
- товарителница с дата 22.04.2021 г. било видно, че превозвачът „Н.“ ЕООД,
притежаващ лиценз на Общността № 16654/28.12.2016 г. за обществен
международен превоз на товари, е разпоредил извършването на по-горе
описания обществен международен превоз на товари, с моторно превозно
средство с рег. № *****, без да бъде вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1 от
ЗАвПр.
Установеното било преценено от проверяващите органи – свидетелите
Т. В. Г. и И. Л. П., и двамата служители в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив, като нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС. За констатираното нарушение свид. Т.Г.
съставила в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ - Пазарджик
срещу „Н.“ ЕООД АУАН № 287385 от 30.06.2021 г., екземпляр от който бил
2
връчен на А. Т. М. - управител на дружеството-жалбоподател. АУАН бил
подписан от управителя на жалбоподателя с изявлението „имам възражения“,
без да са изложени конкретни такива. В законоустановения срок не били
подадени писмени възражения по АУАН, съгласно чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя „Н.“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), на
основание чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, за извършено административно
нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. НП
било връчено на дружеството-жалбоподател, чрез управителя му АТ. ТР. М.,
на 13.10.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от материалите по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по
предвидения в НПК ред, както и останалите гласни и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие.
Разпитана в качеството на свидетел актосъставителят Т. В. Г.
потвърждава авторството на АУАН и уточнява, че при извършената с
колегата й И.П. тематична проверка на „Н.“ ЕООД установили, че
жалбоподателя, като превозвач, на 22.04.2021 г., около 07:50 часа, е
разпоредил извършване на международен автомобилен превоз на товари от
Република България до Република Германия с товарен автомобил с рег. №
*****, без това моторно превозно средство да е вписано към лиценз на
Общността. Свидетелят И. Л. П., присъствал при установяването на
нарушението, разказва за случая, като изложеното от него кореспондира с
показанията на актосъставителя и събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
показанията на свидетелите Т. и Г. и И.П., тъй като същите са
последователни, логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
3
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Д.Р.С. – Началник
на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Т. В. Г.,
заемащ длъжността „старши инспектор“ при Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив. Компетентността на
актосъставителя следва от чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, а тази на
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП - от чл. 92, ал. 2
от ЗАвПр и представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на законния представител на нарушител и
на свид. И.П., който е присъствал при установяване на нарушението. Актът е
подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е
предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от
неговия управител.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административнонаказателното производство, при съставянето на
АУАН и издаването на обжалваното НП, е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на
атакуваното НП. Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа
на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
За да отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.
4 и 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат пълно, ясно и
точно описание на нарушението, т.е. всички съставомерни фактически
признаци на нарушението (дата, място на извършване, обстоятелствата, при
4
които то е извършено, в т.ч. и конкретни фактически действия, с които е
осъществено) следва да са надлежно описани в тях по начин, който не буди
никакво съмнение у санкционираното лице. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
АУАН и НП, а не да се извлича от доказателствата по делото.
В процесния случай при описанието на нарушението в АУАН и НП не
са спазени изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Основателно е релевираното от жалбоподателя възражение, че от
съдържанието на АУАН и НП не става ясно къде е точното място на
извършване на нарушението. В същите е посочено, че 22.04.2021 г., около
07:50 часа в гр. С., дворът на бившото ТКЗС, жалбоподателят „Н.“ ЕООД,
като превозвач, е извършил международен обществен превоз на товари с
моторно превозно средство „Скания“ Р410, с рег. № ***** по маршрут гр.
София, Република България до гр. Дюселдорф, Република Германия, видно от
СМR – товарителница с дата 22.04.2021 г. Обективно невъзможно е на
22.04.2021 г., около 07:50 часа в гр. С., дворът на бившото ТКЗС,
жалбоподателят да извърши международен обществен превоз на товари от гр.
София, Република България до гр. Дюселдорф, Република Германия. Липсата
на пълно, точно и ясно описание на нарушението относно мястото на
извършването му винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя
и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място в обстоятелствената част на АУАН и НП, от една
страна, е посочено, че жалбоподателят като превозвач е извършил
международен обществен превоз на товари с моторно превозно средство
„Скания“ Р410, с рег. № *****, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1
от ЗАвПр, а от друга – че е разпоредил извършването на обществен
международен превоз на товари със същото моторно превозно средство.
Следователно не става ясно за осъществяването на какво точно деяние е
ангажирана отговорността на жалбоподателя – за извършване или за
разпореждане извършването на обществен международен превоз на товари с
автомобил, който не е вписан в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
Изпълнителните деяния „извърши“ международен обществен превоз на
товари и „разпореди“ извършването на такъв превоз не са идентични. С
реализирането на всяко едно от тях се осъществява различен състав на
5
административно нарушение по ЗАвПр. Неяснотата относно това за какво
деяние действително е наказан жалбоподателя затрудява същия да разбере
кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността му и
несъмнено засяга адекватното упражняване правото му на защита.
В случая от показанията на актосъставителя Т.Г. в хода на съдебното
следствие се установява, че при извършената от контролните органи проверка
е било констатирано, че жалбоподателят като превозвач е разпоредил
извършването на международен обществен превоз на товари с моторно
превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към
лиценза на Общността. При това положение деянието му е следвало да се
квалифицира по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, съгласно която правна норма
наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или
разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което
няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари
или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с
моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността. От текста на нормата на чл. 96, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр е видно, че тя съдържа както диспозиция, така и санкция, поради
което, ако административнонаказващият орган установи, че разписаното в
нея правило за поведение не е изпълнено, то следва да я посочи едновременно
като нарушена и санкционна, тъй като съдържа правните последици при
неизпълнение на диспозицията.
В процесния случай в съставения АУАН и обжалваното НП е посочено,
че с поведението си дружеството-жалбоподател е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС, съгласно която норма моторните превозни средства, с
които превозвачът извършва дейността (на разположение на превозвача), се
вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. От анализа на цитираната
разпоредба следва извода, че същата определя регистрационен режим на
моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността си, но
не съдържа правило за поведение с адресат превозвача. Нормата на чл. 9, ал.
2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС не предвижда задължение
за превозвача, поради което и описаните в обстоятелствената част на АУАН и
НП факти и обстоятелства не съставляват нарушение на сочената законова
6
разпоредба. В случая на дружеството-жалбоподател е било наложено
наказание по реда на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, която разпоредба
предвижда, че превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра на
моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с
имуществена санкция в размер 1500 лв. От текста на тази норма е видно, че тя
съдържа както диспозиция, така и санкция, т.е. поведение на нарушителя,
изразяващо се в извършване на обществен превоз на товари с моторно
превозно средство, което не е вписано в регистъра на моторните превозни
средства на лиценза на Общността следва да бъде субсумирано именно под
законовия текст на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, а не по чл. 9, ал. 2, изр. 1
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
В настоящия случай от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, чрез разпита на актосъставителя Т.Г., обаче се установява, че
дружеството-жалбоподател като превозвач не е извършило обществен превоз
на товари с моторно превозно средство „Скания“ Р410, с рег. № *****, което
не е вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, а е разпоредило
извършването на обществен превоз на товари с това моторно превозно
средство.
При това положение деянието на жалбоподателя е следвало да се
квалифицира по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, а не по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, нито по чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от
ЗАвПр.
В светлината на гореизложеното неправилно е определена и
санкционната норма. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр съдържа
диспозиция и санкция, поради което поведение на нарушителя, изразяващо
се в разпореждане да бъде извършен обществен превоз на товари с моторно
превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр,
следва да бъде санкционирано по законовия текст на чл. 96, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр, а не по 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр. С последната правна норма
законодателят е регламентирал налагане на наказание на нарушител, който
извършва обществен превоз на товари с моторно превозно средство, което не
е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на
Общността, а не налагане на наказание на нарушител, който разпорежда
7
извършването на такъв превоз с моторно превозно средство, което не е
вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя е необходимо да е налице пълно съвпадение
между описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства и посочените като
нарушени правни норми, което в случая отсъства.
С некоректното квалифициране на деянието и неправилното посочване
на санкционната разпоредба се е стигнало до нарушаване на разпоредбите на
чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Допуснатото нарушение е
съществено, защото ограничава нарушителя да разбере без съмнение за какво
негово поведение е санкциониран и въз основа на коя законова разпоредба за
него е възникнало задължението, което той не е спазил. Това от своя страна
несъмнено възпрепятства жалбоподателя да организира в пълна степен
защитата си.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 400 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Неоснователно е релевираното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя,
доколкото с оглед на фактическата и правна сложност на делото, същото
не превишава прекомерно и необосновано минимума, предвиден в чл. 18,
ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в претендирания
размер от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000589/21.07.2021 г.,
издадено от Д.Р.С. - Началник на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя „Н.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.“ № **,
представлявано от управителя А. Т. М., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева), на основание чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози, за извършено административно нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Пловдив да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Р.“ № 53, представлявано от управителя А. Т. М., на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9