Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 19.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1150 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Е-П П” АД – гр. В.
В исковата молба ищецът твърди,
че между
страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с доставка на електроенергия по клиентски № ******за обект с абонатен номер № *********. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото
дружество в общ размер на 242,51 лв., като в посочената сума са включени
незаплатени фактури за ел. енергия и такса за възстановяване в размер общо на
230,42 лв., представляваща главница по фактури издадени в периода 13.04.2018 г.
- 14.06.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 12,09
лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
06.12.2018 г., посочени в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********
към същата дата. Сочи, че по подадено от него заявление по чл.410 от ГПК, било образувано частно гражданско дело № 3882/2018 г. по описа на ВТРС, по
което е издадена за горепосочените суми заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като след дадени от съда
указания заявителят предявил настоящите положителни установителни искове. Ищецът твърди, че
претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
230,42 лв. - главница, сумата 12,09 лв. - представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, подаден от особения представител на
ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, в който исковите претенции
са оспорени като неоснователни и недоказани по съображения, подробно изложени в
отговора. Особеният представител заявява, че не е доказано качеството
потребител на ответника. Счита, че ищецът не е упражнил своевременно правото си
по чл.20, ал.1 от ОУ да прекъсне ел. захранването в претендирания от него
период за заплащане на ел. енергия. Сочи, че ответникът не е бил предупреден,
че при неплащане на сумите за енергия предстои прекъсване на подаването на ел.
енергия. Особеният представител заявява, че не е ясно кой е ползвал имота на
ответника, тъй като има по делото данни, че ответникът е в чужбина. Сочи, че не
е ясно коя е причината за претендиране на такса за възстановяване на ел.
енергия. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото са обективно
съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните
доказателства се установи, че за доставената електроенергия в обекта на потребление
в гр******, по партида с клиентски №******
и
абонатен №******.
За периода от 13.04.2018г. до 13.06.2018г., от
ищцовото дружество „Е-п п”АД гр.В са издадени следните фактури: ФП №**********
от 13.04.2018г.с падеж 02.05.2018г на стойност 137,58 лв., ФП №********** от 14.05.2018г. на
стойност 61,73лв.,падеж 01.06.2018г.; ТП №********** от 14.06.2018г на стойност
19лв., представляваща такса за
възстановяване ел.захранване в обекта; ФП №********** от 13.06.2018г. с
падеж 02.07.2018г. на стойност 12,11лв.,
От представеното по
делото извлечение от сметка на клиент с кл.№ ********** на името на ответника В.И.И.,
извлечение за фактури и плащания се установява, че общият размер на претендираните
задължения за консумирана електроенергия и такса за възстановяване за процесния
период възлиза на 230,42 лв. главници по горепосочените фактури и 12,09 лв лихва
за забава, изчислена към дата 06.12.2018г.
По делото е представена
и справка за потреблението в обект по клиентски №******* за процесния
период, който е отразено количеството
потребена ел.енергия по дневна и нощна тарифа, фактурирано в процесните фактури.
Представени са и Общи
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „*****.
Поради липсата на
изпълнение на задълженията по партидата на ответника, на 17.12.2018г. ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него относно
изплащането на сумите от 230,42лв. за
консумирана и незаплатена електрическа енергия по горепосочените фактури и 12,09лв.,
представляваща обезщетение за забава считано от
падежа на всяка фактура до 06.12.2018г., във връзка с което е образувано
частно гражданско дело №3882/2018г. по описа на Великотърновския районен съд.
Съдът уважил искането на заявителя като на 19.12.2018г. издал заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните вземания за главница и лихви,
която заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
като след дадени указания на заявителя, същият предявил настоящите положителни
установителни искове.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е
продажбата на ел.енергия не е необходимо писмена форма. Ищцовото дружество,
като снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя ел.енергия на потребителя,
по цени, определени от КЕВР, като е длъжен да снабдява с ел.енергия всеки
клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 98а и 98б от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е възникнало облигационно
отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества енергия. Отношенията между страните са подробно регламентирани в публично известни Общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са
влезли в сила.
Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът
- на потребител по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.Възраженията на ответната
страна относно качеството потребител на ответника, съдът намира за
неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на
името на ответника има открита партида в ищцовото дружество, по което е
заплащана потребяваната в обекта ел.енергия. Ответницата има адресна
регистрация в гр.**********, който
е нейния регистриран настоящ адрес. Макар по делото да има данни, че
ответницата е напуснала адреса, то не се установи, че към процесния период/за който се
претендира заплащане на потребена ел.енергия/ ответницата е била изгубила
качеството потребител на ел.енергия, каквито могат да бъдат собствениците или
ползвателите на имота.
За да се ангажира
отговорността на ответника за заплащане на процесните фактури в тежест на ищеца
е да докаже, че реално е доставил потребеното количество електроенергия. От
събраните по делото доказателства /приета и неоспорена от ответника справка за
консумирана електроенергия/ съдът приема, че ищецът в качеството си на продавач
е доказал, че е доставил на ответника посочените в процесните фактури количества
енергия. Ответната страна не оспорва представените по делото фактури относно
отразената в тях стойност на ел.енергия и начина на начисляването й. Съдът
кредитира същите и счита, че ищецът като
краен снабдител на ел.енергия по смисъла на пар.1 т.28а от ДР на ЗЕе доставил в
обекта на ответника фактурираното количество ел.енергия, което е реално
потребено от ответника в качеството му на краен клиент. Получаването на
престацията по договора съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ е породило за
ответника задължение да заплати на доставчика стойността на потребената
ел.енергия в срока по реда на чл.15 от ОУ на ДПЕЕ. Неизпълнението на падежа
поражда правото на доставчика на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕ. От ответната страна
няма наведени твърдения, че процесните фактури са заплатени, поради което и
след като няма доказателства за плащане на сумите по процесните фактури,
съдържащи стойност на потребена в обекта ел.енергия, съдът намира, че
ответникът е останал задължен за сумата 211,42 лв. по три от процесните
фактури, които са за стойност на потребена ел.енергия. След изтичане на срока
за изпълнение на задължението по фактурите длъжникът е изпаднал в забава, без
да е необходимо да бъде поканен за плащане на задължението, по арг. от чл.84
ал.1 от ЗЗД. Дължимото от него обезщетение за забава, за периода от падежа на
всяка от трите фактури за потребена ел.енергия до 09.08.2018г., изчислено от
съда по реда на чл.162 от ГПК чрез интернет калкулатор за законна лихва,
възлиза на сумата 12,09лв. С оглед изложеното исковата претенция е основателна
за сумата 211,42 лв.-главница за потребена ел.енергия по фактури ФП №**********
от 13.04.2018г.с падеж 02.05.2018г на стойност 137,58 лв., ФП №********** от 14.05.2018г. на
стойност 61,73лв.,падеж 01.06.2018г.; ФП №********** от 13.06.2018г. с падеж
02.07.2018г. на стойност 12,11лв., , както и за сумата 12,09лв.- мораторна лихва върху главниците по горепосочените три фактури, за периода от
падежа на всяка от фактурите до 06.12.2018г.
Върху посочената като дължима главница в размер на 211,42 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 17.12.2018г. до окончателно изплащане на задълженията, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
По отношение дължимостта на сумата 19лв., представляваща такса за възстановяване, особеният представител на ответника наведе изрично възражение за нейната недължимост по изложени в отговора съображения, които съдът намира за основателни. Съгласно чл.123 от ЗЕ и чл.20 от ДПЕЕ, крайният снабдител може временно да преустанови снабдяването с ел.енергия при неизпълнение на задължението на потреителя за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, като нормата на чл.20 ал.2 от ОУ на ДПЕЕ вменява задължение на ищеца да отправи писмено предизвестие до потребителя, с което да укаже, че ако не предприеме изпълнение в предвидения в ОУ срок, ще последва прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. В конкретния случай, по делото не бяха представени доказателства за изпълнението на това задължение от страна на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че е нарушен предвидения в ОУ ред за прекъсване на ел.захранването. Освен това, съгласно чл.21 от ОУ на ДПЕЕ и чл.124 от ЗЕ възстановяването на снабдяването с електрическа енергия се извършва след отпадане на основанието за прекъсването, а ако е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след заплащане на направените разходи за прекъсване и възобновяване. Доколкото в настоящото производство се претендира незаплатени суми за ел.енергия и ответникът не е изпълнил задължението си да ги заплати, то не се установява, че е възникнало задлъжение за ищеца да възстанови ел.захранването в обекта и да претендира такса за това. Отделно от това клаузата на чл.21 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, която възлага на потребителя разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е по негова вина е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и не следа да се прилага, защото е нищожна. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и без да е релевирано възражение от страните по делото. Цитираната клауза от ОУ противоречи на разпоредбите на чл.122-чл.124 от ЗЕ. В посочената правна регламентация липсва законово основание за доставчика да търси заплащането на разноски за прекъсване и възобновяване на снабдяването, като такова не е предведено и в клаузите на договора за продажба, уреждащи задълженията на потребителя /чл.17 от ОУ на ДПЕЕ/. При това положение съдът намира, че разпоредбата на чл. 21 ал. 1 изр. 2 ОУ на ДПЕЕ е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Нищожната клауза не може да породи валидно вземане за ищеца, поради което претенцията му за заплащане на сумата от 19 лв., като стойност на такса възстановяване се явява неоснователна и иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна
такса, 150 лв. за възнаграждение за особен представител, като има заявена
претенция за юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща
към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че
предвид на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност,
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в минимален размер от 100лв. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 400 лв.,
като с оглед уважаване на част от
исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата общо 368,66 лв. за разноски в заповедното и в
настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
В.И.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на „Е- П П” АД,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: ********сумата от 211,42 лв./двеста и единадесет лева и четиридесет и две стотинки/ - главница
за консумирана електрическа енергия по ФП №********** от 13.04.2018г.с падеж
02.05.2018г на стойност 137,58 лв.,
ФП №********** от 14.05.2018г. на стойност 61,73лв.,падеж 01.06.2018г.; ФП №**********
от 13.06.2018г. с падеж 02.07.2018г. на стойност 12,11лв.,, за обект с клиентски № ******* и абонатен №********,
находящ се в*********, сумата от 12,09 лв./дванадесет лева и девет стотинки/ - мораторна
лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /17.12.2018
г./ до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение №1875 от 19.12.2018г. по частно гражданско дело №3882/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иск за
установяване дължимост в частта за
сумата 19лв./деветнадесет лева/, представляваща такса за възстановяване на
ел.захранването, като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Е- П П” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление: ********сумата общо 368,66 лв. /триста шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски в заповедното производство по частно гр.дело №3882/2018г
по описа на ВТРС и в настоящото производство, съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3882/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: