О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 11.11.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на единадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. №
587 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Д.Ц. против Разпореждане № 6348 от 23.05.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1597/2019 г., като се навеждат съображения за неговата
неоснователност и незаконосъобразсност. Сочи, че е
подала възражение по чл. 414 от ГПК в срок, в което отбелязала, че не дължи
претендираните суми на посоченото в заповедта основание. Счита, че, след като
заявителят не е представил доказателство за предявяване на исковата си
претенция в предвидения от законодателя преклузивен
срок, съдът е следвало да прекрати производството и да ѝ присъди направените
от нея разноски в заповедното производство. Вместо това първоинстанционният
съд неправилно – при липса на изпълнително основание, уважил молбата на въззиваемото дружество за издаване на изпълнителен лист.
Твърди, че претендираните суми са били платени през март 2018 г., а не както е
възприел съдът в двуседмичния срок след издаване на заповедта. Релевира че вземането е погасено по давност и че част от
вземането представлява капитализирана лихва. Съдът не е отчел и липсата на
предоставен от заявител списък на разноските по чл. 80 от ГПК, което е
самостоятелно основание да не му се присъждат разноски. Сочи, че в обжалваното
разпореждане районният съд се е произнесъл по въпроси, които са по съществото
на спора и е следвало да бъдат обсъдени в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Моли издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен, тъй като подадената
молба по чл. 405 от ГПК е процесуално недопустима, заповедното производство да
бъде прекратено, заповедта обезсилена, както и да ѝ бъдат присъдени
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД, с който се оспорва изцяло изложеното в жалбата. Твърди, че след като
Д.Ц. е заплатила дължимите суми по заявлението на 26.03.2019 г., за дружеството
липсва правен интерес от водене на исково производство по чл. 422 от ГПК. В тази
връзка въззиваемата страна е приела, че с плащането
длъжницата е признала вземането, поради което не е предявила искова претенция в
законоустановения срок и е поискала да бъде издаден
изпълнителен лист само по отношение на направените в заповедното производство
разноски - 25 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсулско
възнаграждение, доколкото последните не са били заплатени. Оспорва твърденията
на жалбоподателката, че включените в заявлението суми
са погасени по давност, че е изплатила дължимото още през март 2018 г., че част
от вземането се основава на анатоцизъм и че дружеството
не е заплатило задълженията си по изпълнително дело, по което Ц. е взискател. Моли съдът да остави жалбата без уважение и да
потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира направените съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок-обжалваният съдебен акт е получен от жалбоподателя на 04.06.2019 г., а
жалбата е подадена на 10.06.2019 г., против подлежащ на обжалване съдебен акт и
от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата и приложеното гр.д. № 1597/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен,
намира за установено следното:
Със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано производството пред първоинстанционния
съд, заявителят „Топлофикация Плевен“ ЕАД е претендирал, че Д.С.Ц. дължи
заплащане на следните суми: 73,54 лв. – главница за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2017 г., и 16,42 лв. – лихва върху главницата от 02.03.2016 г. –
06.03.2019 г., както и направените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски – 25 лв. за държавна такса, и 50 лв. за юрисконсулско
възнаграждение. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че длъжникът
е потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, като вземането
произтича от неизпълнено задължение за заплащане в срок на ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. Към
заявлението е приложен препис-извлечение от сметка за задълженията за
консумирана топлинна енергия на Д.С.Ц..
Със
Заповед № 917 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК първоинстанционният съд уважил заявлението, като приел, че
са налице предвидените в закона предпоставки за издаване на заповедта.
На
20.03.2019 г. заповедта за изпълнение била връчена лично на Д.Ц..
В законоустановения срок Ц. подала възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 8665/28.03.2019 г. по описа на РС-Плевен, като във възражението отбелязала,
че „сумите са погасени: чрез плащане и по давност“.
С Разпореждане
от 28.03.2019 г. първоинстанционният състав оставил
без движение възражението до изпълнение на следните указания: да се посочи
каква част и за какъв период са погасени сумите чрез плащане, като се
представят надлежни доказателства за това, както и да се посочи дали се оспорва
останалата част от вземането. Съдът е посочил, че при неизпълнение на указанията
в срок ще приеме, че вземането по издадената заповед се оспорва изцяло и ще
даде указания на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
С молба
от 29.03.2019 г. Наталия Панчева, процесуален представител на въззивницата,
посочила, че възражението по чл. 414 от ГПК не следва да се мотивира, като
изрично отбелязала, че се оспорва изцяло заповедта, възражението е по чл. 414
от ГПК, а не по чл. 414а от ГПК и се търси защита с влязло в сила решение,
защото сумите били платени на падежа.
С
Разпореждане № 4094 от 01.04.2019 г. районният съд
дал указания на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, а именно, че следва да
предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок от уведомяването му, като
следва да представи надлежно доказателство за това в указания срок. В мотивната част на разпореждането съдът отбелязал, че във
възражението си длъжникът е посочил, че е налице частично плащане, но не се
представят доказателства за това.
Видно от
съобщение, намиращо се на л. 21 от делото, „Топлофикация Плевен“ ЕАД било
надлежно уведомено на 11.04.2019 г. за дадените му с разпореждането указания.
На
03.04.2019 г. Д.Ц., чрез процесуалния си представител адв.
Панчева, депозирала писмено заявление, с което отново посочила, че е налице не
частично, а пълно плащане, като това е станало не в двуседмичния срок след
издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, а преди това при настъпване на
падежите на всяко едно от периодичните плащания. В молбата се излагат и
твърдения, че претендираната сума не се дължи, тъй като жилището не се отоплява
и че част от вземането представлява капитализирана лихва, което е забранено от
българския законодател спрямо физически лица-нетърговци. На 15.04.2019 г. препис от заявлението е
връчен на „Топлофикация Плевен“ ЕАД.
На
08.04.2019 г. „Топлофикация Плевен“ ЕАД е депозирала молба във връзка с
дадените указания с Разпореждане № 4094 от
01.04.2019 г., в която се сочи, че длъжникът е заплатил дължимите суми по
заявлението, с изключение единствено на сторените от заявителя разноски в
заповедното производство. В тази насока дружеството-кредитор е направило искане
за издаване на изпълнителен лист само за следните суми: 25 лв. – държавна
такса, и 50 лв. – юрискосулско възнаграждение. На
12.04.2019 г. е депозирано допълнително становище, с което се потвърждава отново,
че Д.Ц. е заплатила дължимата главница, мораторна
лихва и законна лихва по заявлението, като единствено незаплатени са останали
разноските в заповедното производството. Според въззиваемата
страна извършеното плащане следва да се разглежда като признание от страна на Ц.,
че дължи посочените в заявлението суми. В тази насока е направено искане за
издаване на изпълнителен лист само по отношение на направените разноски в
заповедното производство.
С Разпореждане
№ 4870 от 16.04.2019 г., получено от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на 08.05.2019
г., районният съд е указал на заявителя, че следва да представи доказателство
за датата за извършване на плащането, с оглед произнасяне по въпроса за
разноските.
На
22.04.2019 г. „Топлофикация Плевен“ ЕАД е депозирала молба, в която се сочи, че
плащането е осъществено на 28.03.2019 г. с платежно нареждане по сметка на
заявителя, като заплатената сума в размер на 89,96 лв. е покрила главницата и мораторната лихва, но не и разноските. Към молба е приложена
справка за плащанията на потребителя за отчетен период 01.03.2019 г. –
31.03.2019 г. С молбата „Топлофикация
Плевен“ ЕАД отново е направила искане за издаване на изпълнителен лист касателно направените разноски в заповедното производство.
На
17.05.2019 г. Д.Ц. е депозирала заявление, с което е поискала да ѝ бъдат
присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, тъй като заявителят не е представил доказателство, че е изпълнил
дадените му указания с Разпореждане № 4094 от
01.04.2019 г. в срок.
С
Разпореждане № 6348 от
При така установеното от фактическа страна, въззивната
инстанция приема от правна следното:
В
производството по проверка на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
въззивната инстанция е ограничена до съблюдаване на съображенията, предвидени в
чл. 406, ал. 1 от ГПК, а именно налице ли е редовно удостоверено в изпълнително
основание изпълняемо право. Видно от разпоредбата на
чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ГПК заповедта за изпълнение е годно
изпълнително основание, на база което може да се издаде изпълнителен лист.
В процесния
случай не е налице спор, че районният съд е издал заповед за изпълнение по
заявление на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, както и че длъжникът се е възползвал от
правото си да подаде възражение по чл. 414 от ГПК в законоустановения
срок. Следва да се посочи, че, въпреки че законодателят не е предвидил
задължение за длъжника да обоснове възражението си, съдът е дал допълнителни
указания, с които е целял вероятно да изключи хипотезата на чл. 414а от ГПК,
доколкото във възражението е посочено, че сумата не се дължи, тъй като е
платена. С депозираната молба 29.03.2019
г. Ц. по недвусмислен начин е посочила, че с подаденото от нея възражение се
оспорва изцяло заповедта и същото следва да се квалифицира по чл. 414 от ГПК, а
не по чл. 414а от ГПК. С оглед на посоченото проверяваната инстанция правилно е
приела, че е сезирана с възражение по чл. 414 от ГПК и продължила заповедното
производство с изпълнение на процедурата с уведомяване на заявителя за
правомощията му по чл. 415 от ГПК. Настоящата инстанция споделя възраженията на
жалбоподателя, че съдът неправилно е посочил в мотивната
част на разпореждането, че длъжникът е признал частично вземането на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД, доколкото такова признание липсва не само във
възражението, но и въобще по делото. Но изложеното, макар и да създава
възможност за заблуда у кредитора, че длъжникът е признал, макар и частично
вземането, не променя обстоятелството, че са му дадени указания, които следва
да изпълни в срок. Така след получаване на разпореждането заявителят е имал
само една възможност, а именно да представи доказателство за заведена искова
претенция в срок.
Що се
касае до последващите действия на районния съд,
Окръжен съд – Ловеч счита, че същите са неправилни. Видно от разпоредбата на
чл. 414а от ГПК изцяло от дискрецията на длъжника е
дали ще се възползва от тази диференцирана процедура или ще действа по общия
ред по чл. 414 от ГПК, като е недопустимо волята му да бъде замествана от съда
или още по-малко от кредитора. По делото по безспорен начин се установи, че
длъжникът ясно е заявил, че възражението му следва да се квалифицира по чл. 414
от ГПК, а не по чл. 414а от ГПК. Въпреки това след получаването на молбите на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД от 08.04, 12.04 и 22.04.2019 г., в които се сочи, че
длъжникът е платил на 28.03.2019 г. и че това плащане следва да се счита за
признание на вземането, Районен съд – Плевен негласно е преминала в процедура
по чл. 414а от ГПК, неспазвайки собственото си разпореждане, доколкото същото
не е било обезсилено.
За
прецизност следва да се посочи, че са основателни възраженията на
жалбоподателя, че в разпореждането си съдът е обсъдил въпроси по същество на
спора, които са извън предмета на настоящото производството. Посоченото само по
себе си не прави така постановения акт неправилен или недопустим, но тези
въпроси следва да са обект на изследване в исковото производство по чл. 422 от ГПК и индиректно сочат, че между страните е налице спор, макар съдът да е
приел, че липсва такъв.
Както се
посочи и по-горе, предмет на настоящото производство е само проверката относно
правилността на обжалваното разпореждане на издаване на изпълнителен лист, поради
което исканията на жалбоподателя за обезсилване на заповедта и прекратяване на
производството са извън предмета на делото. Компетентен да обезсили заповедта,
да прекрати производството и да присъди разноски е Районен съд – Плевен.
Последното е изводимо дори от факта, че е налице молба от 17.05.2019 г., наименована заявление, на Д.Ц., по която съдът не се е
произнесъл в цялост, доколкото е налице само произнасяне по искането за
разноски. Така делото следва да се върне на районния съд за произнасяне по
молбата на Д.Ц. дали е налице хипотезата на чл. 415, ал. 5 от ГПК.
По
отношение на направеното искане за спиране следва да се отбележи, че е налице
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено е възражение срещу нея в
срок, както и че по делото не са представени доказателства, че е налице
образувано изпълнително производство, поради което искането следва да бъде
оставено без уважение. На следващо място видно от разпоредбата на чл. 407, ал.
2 от ГПК обжалването на разпореждане, с което молбата е уважена, каквато е и
настоящата хипотеза, не спира изпълнението.
С оглед
на гореизложеното Окръжен съд – Ловеч счита, че частната жалба се явява
основателна и обжалваното разпореждане следва да се отмени като неправилно,
като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените
правила по разглеждане на заявление на Д.Ц. от 17.05.2019 г., доколкото по
последното липсва произнасяне.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6348 от 23.05.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 1597/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОБЕЗСИЛВА
издадения в полза на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, ЕИК *********, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ по Заповед №
917/14.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1597/2019 г. по описа на
Районен съд – Плевен, за присъдените разноски в размер на 25 лв. – държавна
такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА ч.гр.д.
№ 1597/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен на XII-ти граждански
състав на Районен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени
в мотивите на определението.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..