Решение по дело №596/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 420
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 28 март 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110200596
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер             Година 2020        Град Варна

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд              четвърти състав

На двадесет и шести февруари             Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

    като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 596 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                                                       

                       Р  Е  Ш  И:

            

            

                           

    ИЗМЕНЯ НП № 03-010556/07.11.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,  с което на  «К.Ф. ЕООД е наложено административно наказание  имуществена санкция в размер  на 200 лева,  на осн. чл.415в ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание  имуществена санкция от 200 лева на 100 лева.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

   

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

     МОТИВИ:Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.  

     Образувано е по жалба на управител на санкционираното дружество против наказателно постановление № 03-010556/07.11.2018г.  на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,  с което за нарушение на чл.403а ал.1 от КТ, на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция.

С жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя. Счита се, че АУАЯН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Алтернативно се изразява позиция, че е налице хипотеза на маловажен случай. Иска се отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на административното наказание.

 

     В с.з. не се явява представляващ дружеството.

 

     Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

     Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено  от фактическа страна следното:

      На 19.10.2018г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. М., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – кафе „Метро“,  находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ 2, стопанисван от  «К.Ф. ЕООД.

По време на проверката от управителя били изискани правилници за установения вътрешен трудов ред и график за работа при установеното сумарно отчитане на работното време. Такъв график не бил  оставен на разположение на контролните органи и не бил предоставен на проверяващите по време на проверката.

С протокол от 30.10.2018г. на дружеството било предписано да държи на разположение на контролните органи правилник за установения вътрешен трудов ред и график за работа при установеното сумарно отчитане на работното време.

На 30.10.2018 г.  бил съставен срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било посочено неизпълнението на задължението да се държат на разположение на контролните органи правилник за установения вътрешен трудов ред и график за работа при установеното сумарно отчитане на работното време. За дата на извършване на нарушението била определена датата на проверката – 19.10.2018г.

Акта бил връчен на представляващ дружеството , като в съдържанието му не били вписани възражения. Възражения не били депозирани и впоследствие по административнонаказателната преписка.

На 07.11.2018 г. административно наказващия орган финализирал административно наказателната преписка, издавайки обжалваното НП, с което наложил административно наказание от вида имуществена санкция, при отчитане на факта на отстраняване на нарушението и липсата на настъпили вредни последици, над минималния размер, предвиден в привилегированата разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ.

 

     Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие: копие от протокол за извършена проверка ПР1836369/30.10.2018г. ; идентификационна карта; заповед; показанията на св. М. и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

    Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки на място в обекта липсата на правилник за установения вътрешен трудов ред и график за работа при установеното сумарно отчитане на работното време. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по КТ.

Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.403а ал.1 от КТ, поради което следва да се ангажира административно наказателната отговорност на въззивното дружество.

От друга страна е отчетено, че нарушението е отстранено след установяването му, преценена е и липсата на доказателства да са произтекли вредни последици и правилно е квалифицирано нарушението по чл.415в от КТ.

Неправилно обаче е определен размерът на административното наказание, което да бъде наложено. При  липсата на данни за извършени други нарушения,  адекватно на тежестта на извършеното нарушение се явява наказание в минималния, предвиден в закона размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.

    Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

    С жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя.

    Съдът , изхождайки от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ намери възражението за неоснователно.

    Счита се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 т.3, т.7 и т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

 

В акта за установяване на административно нарушение не са посочени имената на свидетеля и ЕГН – предвид на факта, че свидетеля- очевидец е индивидуализиран посредством три имена, адрес и ЕГН, съдът намери, че свидетелят е бил в достатъчна степен индивидуализиран, за да може при нужда, както това е сторено за съдебното заседание, да бъде издирени от страна на въззивното дружество.

При служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.

    На последно място по алтернативно изразената позиция, че е налице хипотеза на маловажен случай, съдът , като взе предвид, че с наказателното постановление деянието е квалифицирано именно по чл.415в от КТ, намери, че такова възражение не почива въз основа на материалите по делото.

 

 

    Изложеното по- горе мотивира съда да измени наказателното постановление като намали размера на наложеното административно наказание до минимално предвидения в закона.

 

    Изменяйки наказателното постановление, съдът не се произнесе по направените разноски.

 

 

    Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: