Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
30.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
С. Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2412 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение, постановено по гр.д.№ 5561/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 49
състав, М.Ж.Н. /ЕГН**********/ е осъден да заплати на „Б.Д.“ ЕАД- *** /ЕИК******/
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 4 118.80 лева- сбор
от падежиралите вноски по Договор за кредит за текущо потребление от 14.11.2014
г., за периода от 10.03.2015 г. до 10.01.2017 г., като исковете са отхвърлени в
останалата им част. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът М.Н. е осъден да
заплати на ищеца „Б.Д.“ ЕАД сумата 481.14 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Б.Д.“ ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на
предявения по делото главен иск /искове/- с присъждане на цялата претендирана по
делото сума от общо 12 440.06 лв., основана на настъпила предсрочна
изискуемост на целия дълг по сключения между страните на 14.11.2014 г. договор
за кредит, ведно с лихвите и разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна М.Ж.Н. /ответник по делото/ не изразява
становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.
Предявени са при
условията на евентуалност искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение е неправилно
и следва да бъде отменено.
Предявеният
от „Б.Д.” ЕАД главен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че страните са били обвързани от валидно договорно
правоотношение, възникнало по силата на сключен на 14.11.2014 г. договор за
потребителски кредит /договор за кредит за текущо потребление/, представляващ
по същество договор за заем /чл.240 ЗЗД/, наименуван като договор за
потребителски кредит- съгласно Закона за потребителския кредит /ЗПК- в сила от
12.05.2010 г./, сключен при общи условия. По силата на този договор ищецът „Б.Д.” ЕАД
предоставил възмездно в заем на ответника М.Ж.Н. сумата 10 000 лева за срок до 14.11.2021
г., а последният се задължил да върне заетата сума, ведно с възнаградителна
лихва, на 84 равни месечни вноски от по 179 лв. всяка- за периода до 10.08.2016
г. /вкл./, и по 179.36 лв. всяка- за периода след 10.08.2016 г., платими на 10-
то число на всеки календарен месец, като падежът на първата погасителна вноска
е определен на 10.12.2014 г., а падежът на последната- на 10.11.2021 г. Уговорено
е между страните и заплащането на договорна неустойка за забава при плащане на
погасителните вноски по кредита- т.19.2 от действащите помежду им Общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, и такса за предсрочна изискуемост
на кредита /договорна неустойка/- т.15 от кредитния договор.
От
страна на ответника не е направено възражение, че не е получил посочените в
процесния договор заемни средства, поради което и насрещното му задължение като
кредитополучател да погасява вноските по сключения с ищеца- кредитодател
договор за потребителски кредит от 14.11.2014 г. безспорно е възникнало. В
подкрепа на твърдението за усвояване на средствата от ответника е приложено от
ищеца банково извлечение /л.17-19 от делото на СРС/, съдържащо данни за
заверяване на посочената в т.4 на процесния кредитен договор разплащателна
сметка- с титуляр ответника Н., на 14.11.2014 г.
Предявената
от ищеца претенция за присъждане на процесното вземане от общо 12 440.06 лв.-
според фактическите твърдения в исковата молба, се основава на настъпила
предсрочна изискуемост на дълга
по
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 2412/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
кредита, каквато според мотивите на
обжалваното първоинстанционно решение не е настъпила, което е обосновало
присъждане само на падежиралите към датата на подаване на исковата молба на
27.01.2017 г. вноски по кредита /23 бр./, възлизащи на общо 4 118.80 лв.
Този
извод на първоинстанционния съд не се споделя от настоящия въззивен съдебен
състав. С оглед установената по делото фактическа и правна обстановка, по
преценка на въззивния съд, подлежаща на връщане от ответника- кредитополучател
на ищеца- кредитодател е цялата претендирана от последния сума от общо
12 440.06 лв., а не само определената от първоинстанционния съд сума от
4118.80 лв., представляваща сбор от падежиралите до датата на подаване на
исковата молба 23 вноски по кредита, дължими за периода 10.03.2015 г.-
10.01.2017 г., тъй като събраните по делото доказателства обосновават извод за настъпила
предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита.
Ищецът
не твърди да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на целия
дълг по кредита преди подаване на исковата молба по делото. Съгласно даденото в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2014 г. на ВКС-
ОСГТК- т.18, тълкувателно разрешение, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва с воле-изявление на една от страните при едновременното наличие
на две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Предсрочната изискуемост не би могла да настъпи като последица
единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е
изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. В случая не се
твърди, нито са ангажирани доказателства, след като е констатирала
преустановяване на плащанията по кредита за период по- дълъг от 90 дни /4 бр.
погасителни вноски/, банката- кредитор да е изпратила нарочно уведомление до
ответника- кредитополучател, че поради неплащане на главница, лихви и такси по
кредита през горепосочения период счита целия кредит за предсрочно
изискуем. Ищецът се позовава на
настъпването на такива последици при връчване на препис от исковата молба на
ответника. Според цитираното ТР правото на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост на кредита следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за това. При това тълкувателно разрешение без значение е
обстоятелството дали в сключения между страните кредитен договор е уговорена
автоматична предсрочна изискуемост или не. И в двата случая банката- кредитор
дължи уведомяване на длъжника за обявяване на целия дълг по кредита за
предсрочно изискуем, каквото уведомяване, което да предхожда подаването на
исковата молба, не се твърди да е извършено от ищеца, нито има такива данни и
доказателства по делото.
Приложими
в случая, обаче, са приетите в практиката на ВКС относно предсрочната
изискуемост на кредитите разрешения, според които обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да стане с исковата молба /Решение № 161/ 8.02.2016 г.
по гр.д.№ 1153/ 2014 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 114/ 7.09.2016 г. по т.д.№
362/ 2015 г. на ВКС, II ТО; Решение № 139/ 5.11.2014 г. по т.д.№ 57/ 2012 г. на
ВКС, ТК, І ТО; Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/ 2018 г. на ВКС, I
ТО, и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, както и разрешенията, според
които в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит,
в исковата молба по който е обективирано изявление на банката- ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/
2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Даденото
с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. по тълк. дело № 8/ 2017 г. на ВКС,
ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение, според което е допустимо предявеният по
реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ, в случая е неприложимо, тъй като предявеният по делото иск е
осъдителен иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл.79, ал.1 ГПК,
а не установителен иск по чл.422 ГПК, следващ проведено срещу неизправния
длъжник заповедно производство.
Предвид
горното, при събрания по делото доказателствен материал се налага приемането на
извод, че банката- кредитор надлежно е упражнила потестативното си право да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, като е уведомила длъжника за
настъпването на тази промяна в договорното правоотношение чрез връчването на
препис от исковата молба по делото на представляващия го в съдебното производство
особен представител, назначен по реда на чл.47 ГПК /о.с.з.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 2412/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
14.05.2018 г./, който факт е осъществен преди
приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и
съобразно нормата на чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде зачетен от въззивния съд.
Поради
това и с оглед настъпилата към датата на приключване на устните състезания в
първоинстанционното производство предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита-
в общ размер от 12 132.34 лв. /9 760 лв.- главница, и 2 372.34 лв.-
възнаградителна лихва, начислена за периода до датата на подаване на исковата
молба/, претендираното от ищеца главнично вземане- като ликвидно и изискуемо,
следва да бъде присъдено изцяло с настоящото решение. Ответникът М.Н. е
неизправна страна по сключения с ищеца договор за потребителски кредит и дължи
плащане на целия дълг по кредита, включващ главница и възнаградителна лихва, за
чието погасяване последният, чиято е доказателствената тежест, нито е направил
фактически твърдения, нито е провел доказване по делото. Липсва оспорване от
ответника и на основанието и размера на претендираните от банката- ищец
неустоечни вземания от общо 307.72 лв. /187.72 лв. + 120 лв./, чиято дължимост също
следва от събраните в процеса доказателства.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение следва изцяло да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено решение за присъждане на процесната сума от общо 12 440.06
лв., включваща сумата 9 760 лв.- дължима главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 14.11.2014 г., и сумата 2 372.34 лв.- договорна
лихва за периода 16.01.2015 г.- 26.01.2017 г., определени при предсрочна
изискуемост на целия дълг по кредита, сумата 187.72 лв.- санкционираща лихва за
периода 17.11.2016 г.- 26.01.2017 г., и сумата 120 лв.- еднократна такса
„предсрочна изискуемост“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, в полза на „Б.Д.“ ЕАД
срещу М.Н.. Предвид уважаването на главния иск и несбъдване на процесуалното
условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност от „Б.Д.“ ЕАД
иск за присъждане на падежиралите към датата на подаване на исковата молба
вноски по кредита, същият следва да бъде оставен без разглеждане с настоящото
въззивно решение.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник
сумата 1 615.64 лв.- разноски за първоинстанционното производство /497.64
лв.- държавна такса, 818 лв.- възнаграждение на особения представител по чл.47 ГПК, и 300 лв.- юриск. възнаграждение/, и сумата 266.44 лв.- разноски за
въззивното производство /166.44 лв.- държавна такса, и 100 лв.- юриск.
възнаграждение/. Освен това на основание чл.77 ГПК въззиваемият Н. дължи да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 82.36 лв.- държавна такса по
уважената въззивна жалба на ищеца /при общ размер на таксата- 248.80 лв./.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение по гр.д.№ 5561/
2017 г. на Софийски районен съд, І ГО,
49 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Ж.Н. /ЕГН **********/
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД- *** /ЕИК******/
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
общо сумата 12 440.06 лв. /дванадесет хиляди четиристотин и
четиридесет лева и 06 ст./, от които: 9 760 лв.- главница, и 2 372.34 лв.-
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 16.01.2015 г.- 26.01.2017 г.,
представляващи предсрочно изискуем остатък от дължими суми по Договор за кредит
за текущо потребление от 14.11.2014 г., сумата 187.72 лв.- санкционираща лихва
за периода 17.11.2016 г.- 26.01.2017 г., и сумата 120 лв.- такса „предсрочна
изискуемост“, ведно със законната лихва върху сумата 12 440.06 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба- 27.01.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, а също и сумата 1 615.64 лв.
/хиляда шестстотин и петнадесет лева и 64 ст./- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при
условията на евентуалност от „Б.Д.“ ЕАД- *** /ЕИК******/ срещу М.Ж.Н. /ЕГН**********/
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 4 118.80
лева /част от сумата 12 440.06 лв./, представляваща сбор от падежирали
вноски /главница и договорна възнаградителна лихва/ по Договор за кредит за
текущо потребление от 14.11.2014 г., дължими за периода от 10.03.2015 г. до
10.01.2017 г.
ОСЪЖДА М.Ж.Н. /ЕГН **********/
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД- *** /ЕИК******/ сумата 266.44 лв. /двеста шестдесет и шест лева и 44 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М.Ж.Н. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 82.36 лв. /осемдесет
и два лева
Л.4 на Реш. по гр.д.№
2412/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
и 36 ст./- държавна такса за въззивното производство, на основание чл.77 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.