О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Сливен, 17.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд гр.Сливен в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 435 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по жалба от ЗП П.В.Х. *** срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-365-0048951/13.11.2020 г., издадена от Началник сектор „Гранични контролно - пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ – Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – м. № ***, находящ се на адрес г. С., О. п., стопанисван от ЗП П.В.Х. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди, че нарушението е извършено за първи път, а стойността на продадената стока е ниска, като изтъква, че запечатването на обекта ще доведе до бързо разваляне на продаваните стоки, както и до лишаване от единствен доход. Моли съда да отмени разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
При преценка на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна при следните съображения:
От Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-365-0048951/13.11.2020 г., издадена от Началник сектор „Гранични контролно -пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ – Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП се установява, че на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 АПК е разпоредено предварителното изпълнение на принудителната административна мярка- запечатване на търговски обект – м. № *** находящ се на адрес г. С., О. п., стопанисван от ЗП П.В.Х. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 буква“а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като е посочено, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. В мотивите на разпореждането е посочено, че обектът е временен такъв и отлагането на изпълнението означава ПАМ никога да не бъде изпълнена срещу този обект. Съгласно мотивите за разпореждането, извършеното нарушение – не регистриране и отчитане на извършените продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка или ръчна касова бележка от кочан, органът е възприел като предпоставка за укриване на приходи. Последните не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност, водещо до ощетяване на бюджета, което е от значим интерес за държавата и обществото. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно надлежно оправомощаване със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП и съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-18/23.03.2020 г. на Главен секретар на НАП.
Съдът намира, че разпореждането е законосъобразно.
Съгласно чл. 60 ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В случая като основание за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ по реда на чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК органът е посочил от фактическа страна (установеното с представения Протокол за извършена проверка серия АА № 0048951/03.11.2020 г.), че при извършена проверка от длъжностни лица при НАП на т. ЗП П.В.Х., същият, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., при извършена контролна покупка на д. на стойност 2,58 лв., заплатени в брой от лицето К. П. Г. не издава касова бележка от ръчен кочан с касови бележки. При проверката е установено, че фискалното устройство, регистрирано за обекта е на ремонт от 03.11.2020г., видно от отразяването от сервизен техник в паспорта на ЕКАФП. Така описаното нарушение е подробно индивидуализирано и квалифицирано, а оспореното в настоящото съдебно производство разпореждане по чл. 188 от ЗДДС е надлежно и подробно мотивирано. Изложените от органа мотиви в тази насока са, че законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез ЕКАФП или кочан с ръчни касови бележки, както и правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраняване на държавния интерес и правилното функциониране на държавата. Същите се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Неиздаването на бележка от ръчен кочан с касови бележки /доколкото е установена повреда на наличното в обекта ЕКАФП/ препятства възможността за проследяване от страна на контролния орган на реализираните обороти и предпоставя затруднение при определяне размера на публичните задължения на т., което води до ощетяване на фиска. Видно от протокола за проверка и ЗНПАМ т. реализира средно-дневен оборот от 37,68 лв., както и ниски годишни финансови резултати, което предполага неотразяване на продажби, с цел укриване на доходи. Правилни и съответни на закона и обществения интерес са и мотивите на органа, че по-ранното налагане на ПАМ ще предотврати възможността да се продължи допуснатото нарушение от същия т., а и ще предотврати на по-ранен етап вредите от укриване на приходи. Споделят се и мотивите на органа, че отлагане изпълнението на ПАМ едва след влизането й в сила, би довело на практика до осуетяване изпълнението, доколкото се касае за временен обект – с. за п. и з.
Ето защо и обратно на застъпеното от жалбоподателката становище, съдът намира, че в случая са налице предпоставки за допускане на предварителното изпълнение – накърнени са държавните интереси, за което сочат извършеното административно нарушение и местоположението на обекта. Необходимостта от предварителното изпълнение на акта е обоснована и от възможността да се стигне до съществено отклонение от данъчното облагане спрямо ЗП, доколкото се препятства нормалната контролна дейност и се препятства възможността за проследяване на търговския оборот.
В настоящия случай искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е обосновано по никакъв начин. П. твърди, че ще настъпи вреда – лишаване от доходи, но така посочената вреда не почива на конкретни факти и доказателства, поради което искането за отмяна на предварителното изпълнение на заповедта се явява недоказано.
Съдът намира, че е спазен принципът съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК, с определяне на срока на мярката от 14 дни, предвид конкретиката на процесното нарушение.
Водим от изложеното съдът намира, че искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Недопустимо е оспорващата като се стреми да прегради защитата на държавния интерес да черпи благоприятни правни последици от собственото си недобросъвестно поведение. Както бе посочено по-горе, жалбоподателката не сочи конкретни интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за която се налага предварителното изпълнение на акта. По тези съображения съдът приема, че в случая предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК), спрямо засегнатия частен интерес. С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба.
Водим от горното и на основание чл. 60 ал. 6 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗП П.В.Х. *** срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-365-0048951/13.11.2020 г., издадена от Началник сектор „Гранични контролно - пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ – Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – м. № ***, находящ се на адрес г. С., О. п., стопанисван от ЗП П.В.Х. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните НЕЗАБАВНО.
Административен съдия: