№ 4222
гр. Варна, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20213100102822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на В. Р. П. за допускане на обезпечение срещу Ж. М. Н. по
висящи евентуално съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 365
от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
ответницата, както следва: да заплати сумата от 35 000 лева, представляваща дължима
главница по споразумение от 07.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 22.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, в евентуалност да заплати сумата от 35 000 лева, представляваща даден, но
невърнат заем по договор от 26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 22.11.2021 г. до окончателното й
изплащане и в евентуалност да върне сумата от 35 000 лева, дадена на отпаднало основание
по развален договор за заем от 26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 22.11.2021 г. до окончателното й
изплащане чрез налагане обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно:
възбрана върху собствена на ответницата сграда с идентификатор № 10135.2569.5.2 по КК
на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, със ЗП от 341 кв.м., изградена в ПИ №
10135.2569.5 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
По делото са представени: договор за заем от 26.09.2019 г., сключен между В. Р. П., в
качеството му на заемодател и Ж. М. Н., в качеството й на заемател, споразумение между
страните от 07.10.2021 г., договор за дарение, обективиран в нот. акт № 11, том ІІ, рег. №
5989, дело № 201/2009 г. и справка от АВ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
1
правни изводи:
За да бъде допуснато обезпечение на висящ иск следва да бъде доказано наличието на
няколко кумулативни предпоставки: допустимостта му, вероятната му основателност,
обезпечителната нужда и адекватността на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда.
Висящите искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 365 от ЗЗД, чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са процесуално допустими, като за
ищеца е налице правен интерес от предявяването им. По делото са представени достатъчно
доказателства, обективиращи вероятната им основателност досежно реалното предоставяне
на заемната сума по договор за заем от 26.09.2019 г., развалянето на същия, поради
неизпълнение от страна на ответницата и поемането от страна на последната задължение да
върне заетата сума със споразумение от 07.10.2021 г.
За кредитора с твърдяно неудовлетворено парично вземане винаги е налице
обезпечителна нужда, доколкото при едно осъдително решение в полза на същия за него ще
бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това
решение, ако длъжникът предприеме действия по намаляване на активите си, чрез
разпореждане с наличните си недвижими имоти.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че молбата на В. Р. П. за допускане на
обезпечение срещу Ж. М. Н. по висящи евентуално съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 365 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за осъждане ответника, както следва: да заплати сумата от 35 000 лева,
представляваща дължима главница по споразумение от 07.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 22.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, в евентуалност да заплати сумата от 35 000 лева,
представляваща даден, но невърнат заем по договор от 26.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 22.11.2021 г. до
окончателното й изплащане и в евентуалност да върне сумата от 35 000 лева, дадена на
отпаднало основание по развален договор за заем от 26.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 22.11.2021 г. до
окончателното й изплащане чрез налагане обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК,
а именно: възбрана върху собствена на ответницата сграда с идентификатор №
10135.2569.5.2 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, със ЗП от 341 кв.м.,
изградена в ПИ № 10135.2569.5 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ е
основателна и като такава следва да бъде уважена изцяло.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА обезпечение на висящи евентуално съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 365 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, предявени от В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ... против Ж. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, у..., както следва: да заплати сумата от 35 000 /тридесет и пет
хиляди/ лева, представляваща дължима главница по споразумение от 07.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда –
22.11.2021 г. до окончателното й изплащане, в евентуалност да заплати сумата от 35 000
/тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща даден, но невърнат заем по договор от
26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска в съда – 22.11.2021 г. до окончателното й изплащане и в евентуалност да върне
сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, дадена на отпаднало основание по развален
договор за заем от 26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска в съда – 22.11.2021 г. до окончателното й изплащане чрез
налагане обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: ВЪЗБРАНА върху
собствена на ответницата СГРАДА с идентификатор № 10135.2569.5.2 по КК на гр. Варна,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, със ЗП от 341 кв.м., изградена в ПИ № 10135.2569.5 по
КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, на основание чл. 389 и сл. от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед в полза на В. Р. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. ..., представляван от адв. Р.Р..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в едноседмичен срок, който за молителя започва да тече от връчването му, а за
ответника – от дена, в който му е връчено съобщение от съдия-изпълнителя или от съдия по
вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3