№ 329
гр. Благоевград, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20251200500111 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Благоевград,
с адрес: гр.Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ №1, против решение
№948/13.12.2024г на РС-Благоевград по гр.д.№1344/24г по описа на с.с.,
подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е уважен предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК и
оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските по делото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за
незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява
за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските по делото пред двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, за което също подробно се аргументира, без да прави
доказателствени искания.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
установила родствените връзки, по силата на които ищците И. Ч., Н. В. и Я. И.
са наследници (деца) на В. Ч., починал на 05.04.2021г и С. Ч.а, починала на
18.01.2009г (вж. удостоверения за наследници изх.№№2036/14.05.2024г и
2123/20.05.2024г, издадени от Община Благоевград).
Не се спори, че с договор от 26.11.1970г Държавно земеделско
стопанство-Благоевград е предоставило на С.Ч.а право на строеж в с.Долно
Ц.о, общ.Благоевград, реализирано от ищцовите наследодадели, като същите
са построили едноетажна жилищна сграда.
С молба-декларация от 07.11.1988г С.Ч.а и В.Ч. са заявили пред ОбНС-
Благоевград, че притежават по давност масивна жилищна сграда, състояща се
от мазе и етаж, застроена на 72 кв.м., построена върху държавно място.
Беззспорно е също, че с молба вх. №94-00-3858/18.06.1990г С.Ч.а е
поискала надстрояване на съществуващата едноетажна жилищна сграда, като
с писмо от комисията по ТСУС същата е уведомена, че при положение, че
върху съществуващата сграда може да се надстрои втори жилищен етаж,
съгласно застроителния план и синът на молителката няма друг жилищен
имот, следвало да се изготви молба по чл.15 „в“ от ЗС.
По делото липсва спор, че въпросният втори жилищен етаж е бил
построен.
С нотариален акт №1/03г С. Ч.а и В. Ч. са признати за собственици по
давностно владение на следния недвижим имот: МЖС, състояща се от сутерен
и жилищен етаж, със застроена площ от 73 кв.м., с пл.№38, изградена в
поземлен имот №15 по плана на с.Ц.о, общ.Благоевград, представляващ към
настоящия момента сграда с идентификатор 78464.502.15.2 по КККР на
гр.Благоевград.
Видно от скица №15-1168422-08.10.2022г в процесния поземлен имот с
идентификатор №78464.502.15 са изграден освен масивната жилищна сграда,
2
още и гараж с идентификатор 78464.502.15.3 и селскостопанска сграда с
идентификатор №78464.502.15.1, и двата по КККР на гр.Благоевград.
С нотариален акт №163/22г И. Ч. и К. Ч.а са признати за собственици по
давностно владение на подробно описаната сграда с предназначение „гараж“ с
идентификатор №78464.502.15.3 по КККР на с.Ц.о, общ. Благоевград.
В молба-декларация от 30.11.2023г до кмета на Община-Благоевград
ищците сочат, че нямат документ за собственост на процесния поземлен имот
с идентификатор №78464.502.15 по КККР на с.Ц.о, общ. Благоевград и са
поискали извършването на обстоятелствена проверка и признаване правото
им на собственост по отношение на същия.
С АЧОС №12966/02.01.2024г, съставен на основание чл.56, ал.1, чл.2,
ал.1, т.7 и чл.58, ал.1 ЗОС във вр. с §42 ПЗР на ЗОС, процесният имот е
актуван като частна общинска собственост.
Анализирани са и свидетелските показания, които разкриват
действителните отношения между страните.
Св.К.Л. твърди, че имотът на ищците в с.Д.Ц.о, представлява къща на два
етажа, като единият етаж е приземен. Имали също гараж и мазе, които били
отделно от къщата. Къщата на ищците е строена преди 50-60 години. В имота
имало насадени лозя и овощни дръвчета – ябълки, круши и сливи. Имотът
първоначално имал стара ограда, която впоследствие била премахваната.
Преди две-три години ищците сложили нова ограда с метални пана. Сочи, че
не му е известно представителни на Община Благоевград да са идвали в имота
и да и са заявявали претенции към него. Твърди, че същия се поддържал от
родителите на ищците, а след тяхната смърт от ищците.
Св.Ю.Динева също описва ищцовия имот, като потвърждава че дворното
място около1,3-1,4 дка, се обработвало от ищците след смъртта на родителите
им – имало ябълка, мушмула, череша, цветя и асма. Къщата била построена
преди повече от 40 години. Имотът винаги е бил ограден, като първо оградата
била от дъски, след това от телена мрежа, а сега имало пана. Свидетелката
също не е чувала някой от с.Д.Ц.о да е имал претенции към имота, като
всички в селото знаели, че това е земя на ищците.
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на иска
по чл.124, ал.1 ГПК, признавайки ищците за собственици на процесния
недвижим имот. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от
3
настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона,
теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК
препраща към първоинстанционните мотиви.
Неоснователни са оплакванията, свеждащи се до това, че общината е
придобила имота от държавата на основание §42 ПЗР на ЗИД на ЗОС. В
хипотезата на §42 ПЗР на ЗОС общината придобива правото на собственост
върху определен имот само ако държавата е притежавала такова право, тъй
като предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно
(вж.Р№51/25.03.2019г на ВКС, по гр.д.№1895/18г на ВКС, I гр.о.). На това
основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените
парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в
сила на този закон подробни устройствени планове. Според константната
съдебна практика посочването на това общо нормативно основание за
трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска
собственост не е в състояние да удостовери наличието на конкретно
фактическо основание, по силата на което имотът е придобит от държавата, за
да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС.
Необходимо е провеждането на пълно и главно доказване на фактите, по
силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на
въпросната разпоредба на §42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, както и какво е било
отреждането на същия (вж.Р№15/19.02.2016г на ВКС по гр.д.№4705/15г на
ВКС, II гр.о., Р№81/24.07.2018г на ВКС по гр.д.№4029/2017г, II гр.о.,
Р№313/05.03.2012г на ВКС по гр.д.№143/11г на ВКС, II гр.о. и др.). Т.е. за да
настъпи трансформацията на собствеността при условията на §42 ПЗР ЗОС е
необходимо към момента на влизане в сила на разпоредбата (1999г)
процесният имот да е бил държавен и мероприятието, за което е отреден
имотът по подробния устройствен план, да е с местен обществен или
благоустройствен характер. Предмет на доказване по делото са всички
последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, уличнорегулационните планове, съответно
- прекратяване на отчуждителното им действие съобразно ТР №3/15.07.1993г
по гр.д.№2/1993г ТР№3/28.03.2011г по т.д.№3/2010г на ОСГК на ВКС, и
всички други факти, водещи до промяна в собствеността. В хода на процеса
4
ответната община не е ангажирала каквито и да е доказателства за
споменатите обстоятелства, т.е. че към 1999г, когато въпросната разпоредба е
била приета, спорният имот е бил частна държавна собственост и че
отреждането му съгласно предвижданията на действащия към датата на
влизане в сила на закона ПУП е за целите, посочени в този параграф, а именно
– за жилищно строителство и благоустройствени мероприятия, респ. че има
приложена улична регулация.
Горните изводи не се променят от представеният по делото договор от
26.11.1970г за отстъпено право на строеж от ДЗС-Благоевград в полза на
С.Ч.а. С този договор не се доказват конкретните фактически предпоставки за
придобИ.е на имота от държавата. Отделно от това, същият договор не
доказва наличието на собственически права в полза на държавата към
момента на влизане в сила на въпросната разпоредба (1999г), за да може
същите по реда на § 42 да преминат в полза на общината. Напротив, индицира
друг характер на имота. Не е доказано и, че имотът към въпросната дата е бил
отреден за жилищно строителство и благоустройствени мероприятия. Не на
последно място, по делото не са ангажирани доказателства от общината, чиято
е доказателствената тежест, че процесния имот е идентичен с имота, описан в
договора. При липсата на каквито и да е доказателства, че спорният имот е
бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи
състава на предвиден в закона придобивен способ, правилно районният съд е
приел, че представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние
да легитимира общината като собственик на процесния имот
(вж.Р№81/24.07.2018г на ВКС по гр.д.№4029/17г, II гр.о.).
Извадката от регистъра на собствениците на имоти, също не представлява
придобивно основание,респ.титул за собственост в полза на ответника, още
повече, че е създадена от самия него.
В този контекст Община Благоевград не се явява собственик на
процесния недвижим имот по силата на § 42 от ЗОбС. Същевременно с това,
свидетелите установяват по категоричен начин, че имотът се е ползвал над 50г
първоначално от родителите на ищците, а впоследствие и от самите ищци,
като начинът на упражняване на фактическата власт- заграждане на имота
ограничава достъпа на други лица до процесния имот,като ясно манифестира
воля и намерение за своене на недвижимия имот. В този смисъл,
5
законосъобразно районният съд е приел, по арг. от чл. 69 ЗС, че е налице
упражняване от ищците на фактическа власт върху вещ през период от време
от над 50г, с намерение за своене на вещта, което запълва фактическия състав
на придобивната давност като способ за придобИ.е на вещни права.
Доколкото не се установи държавата, респ. общината да притежават
права върху имота, то обсъждането на чл.86 ЗС в предходно действащите
редакции е безпредметно.
Еко защо атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно,
което налага потвърждаването му.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните,
които са от значение за правилното решаване на спора.
С оглед изхода на делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК в полза на
въззиваемия И.Ч. следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащи според представения договор за
правна защита и съдействие в размер на 1000лв. Предвид фактическата и
правната сложност на делото, възражението на жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Останалите
въззиваеми не ангажират доказателства за сторени разноски по делото, поради
което такива не се присъждат.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №948/13.12.2024г на РС-Благоевград по гр.д.
№1344/24г по описа на с.с.
ОСЪЖДА Община Благоевград, с адрес: гр.Благоевград, пл. „Георги
Измирлиев“ №1 да заплати на И. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: ****“ №38,
ет.2, ап.6, сумата в размер на 1000лв, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7