РЕШЕНИЕ
№ 3715
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110157844 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от М. З. Д. и Л. З. Д. срещу Пр. на
(държава) иск.
Ищците твърдят, че са били обвинени в извършване на престъпление, за което били
признати за невиновни с влязла в сила присъда. Молят съда да осъди ответника да заплати
на всеки от тях сумата от по 20000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения,
обида, срам, както и сумата от по 4000 лв. имуществени вреди, изразяващи се в платеното
адвокатско възнаграждение за воденото наказателно производство и пътни разходи, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги
отхвърли. Твърди, че липсват доказателства за твърдените от ищеца обстоятелства.
Поддържа, че липсват вреди и причинна връзка. Оспорва иска по размер. Прави възражение
за изтекла давност по отношение на лихвите. Прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар в наказателното производство.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена присъда от 12.03.2018г. по НОХД № ****/2013г. на СРС, 97
1
с-в, с която ищецът М. Д. е бил признат за невиновен в това, че в условията на
продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител със З. Н. и Л. Д., е държал
акцизни стоки - цигари, без бандерол, на обща стойност 118125 лв., когато такъв се изисква
по закон и случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери. Със
същата присъда ищецът Л. Д. е бил признат за невиновен в това, че в условията на
продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител със З. Н. и М. Д., е държал
акцизни стоки - цигари, без бандерол, на обща стойност 118125 лв., когато такъв се изисква
по закон и случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери
Като доказателство по делото е приета електронна справка за съдимост, от която се
установява, че ищецът Л. Д. не е осъждан, а ищецът М. Д. е осъждан по НОХД №
****/2004/2004 на РС Омуртаг, на 5 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на
наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, с присъда, влязла в сила на
16.02.2005г.
Представена е справка от СДВР за образувани срещу ищците наказателни
производства.
Към настоящето дело е приложено НОХД № ****/203г. на СРС, 97 с-в.
По делото е разпитан св. В. Хр., която твърди, че с ищците са приятели. За
задържането им се появили статии във вестниците в района на Търговище. Заради делата на
ищците постоянно се налагало да пътуват. Следствие на образуваното наказателно дело
ищците спрели да излизат, затворили се, променили се. Споделили, че е заради воденото
срещу тях дело.
Разпитан св. Р. Хр. поддържа, че работил при ищците. Научил за задържането им от
вестниците. След задържането им през 2011г. ищците се затворили в себе си и дълго време
не се са чували със свидетеля.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства 1/ че спрямо него е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че е бил
оправдан с влязла в сила присъда; 3/ че е претърпял вреди, както и какъв е размерът на тези
вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Съгласно ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и
2
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от
ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чиито актове, действия/бездействия са
претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е
обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите.
Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на
възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ
определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат
общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността
на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са
претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни
норми.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че с
влязла в сила на 27.03.2018г. присъда от 12.03.2018г. по НОХД № ****/2013г. на СРС, 97 с-
в, ищецът М. Д. е признат за невиновен в това, че в условията на продължавано
престъпление, в съучастие, като съизвършител със З. Н. и Л. Д., е държал акцизни стоки -
цигари, без бандерол, на обща стойност 118125 лв., когато такъв се изисква по закон и
случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери. Със същата
присъда ищецът Л. Д. е признат за невиновен в това, че в условията на продължавано
престъпление, в съучастие, като съизвършител със З. Н. и М. Д., е държал акцизни стоки -
цигари, без бандерол, на обща стойност 118125 лв., когато такъв се изисква по закон и
случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери. Ето защо,
неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.
Съгласно съдебната практика – решение № 433/2010г. на ВКС по гр. д. № 563/2009г.,
IV ГО, решение № 126/2010г. на ВКС по гр. д. № 55/2009г. на ВКС, IV ГО, решение №
457/2010г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009г. а ВКС, IV ГО, решение № 335/2010г. на ВКС по
гр. д. № 1651/2009г., III ГО, направените разноски за адвокатска защита в хода на
наказателното производство, съставляват имуществена вреда, която подлежи на
възстановяване по реда на чл. 4 от ЗОДОВ.
Видно от договор за правна защита и съдействие № (номер)/27.10.2011г., намиращ се
на л. 59 /том последен/ от НОХД № ****/2013г. на СРС, 97 с-в, двамата ищци са заплатили
на процесуалния им представител сумата от общо 600 лв. Доколкото не е уговорено кой от
тях по колко заплаща, съдът приема, че всеки от ищците е заплатил по равно или по 300 лв.
възнаграждение към адв. Г..
Видно от този договор за правна защита ищците и процесуалният им представител са
договорили възнаграждение в размер на сумата от 600 лв. Отбелязано е и, че
3
възнаграждението следва да бъде платено по банка. Заплащането на адвокатското
възнаграждение следва да се установява с адвокатско пълномощно/договор за правна защита
и съдействие или друг документ, в което да е уговорен размерът и начинът на плащане.
Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК в договора за правна помощ следва да бъде указан видът
на плащане. В случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за
правна помощ.
В случая е представен договор, в който е уговорен размерът, отразено е, че
плащането ще бъде извършено по банка, но не са представени никакви доказателства в тази
връзка за заплащане по банков път. Ето защо, съдът намира, че не са събрани доказателства
за реалното плащане на уговорения адвокатски хонорар по този договор за правна защита и
съдействие.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователни са
възраженията на ответника за прекомерност на платения адвокатски хонорар от по 300 лв. за
всеки то ищците. Предвид предвидените минимални размери на адвокатските
възнаграждение в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и с
оглед извършените действия в наказателното производство, неговия голям обем и
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че уговореният хонорар не е
прекомерен.
Неоснователен е искът за имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение и за останалата част от сумата. Видно от приложеното към настоящето дело
наказателно производство, не се установи да се съдържат доказателства за друго
допълнително уговорено възнаграждение, нито за заплащането му. Единственото
представено пълномощно е цитираното на л. 59 от наказателното дело.
С оглед на изложеното, искът за имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар
следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоказан е и искът за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
пътуване. По делото не са представени никакви документи /касови бележки, билети,
бележки за заплатено гориво/ или други документи, които да установят кога, как и с какъв
транспорт са се придвижвали ищците за насрочените съдебни заседания, дали са пътували
заедно или поотделно и с различен транспорт. В този смисъл дори да беше допусната
поисканата от ищците експертиза, същата би установила единствено размера на иска
/размера, до който евентуално би възлизало платеното гориво за придвижване с автомобил/,
но не и неговото основание. Ето защо, искът за заплащане на сумата от по 2000 лв. на
ищците за пътни разходи следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска за неимуществени вреди:
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, освен наличие на оправдателна
4
присъда, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния
размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране
подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005
г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на
претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния
критерий за справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното производство,
тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било
незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на
мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се
прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за професионална
реализация, изяви и развитие. От правно значение са само действително търпените
неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968
на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по грп.д№ 2378/2014 г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д.№ 2721/2013 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
26/04.03.2009 г. по гр.д.№ 4724/2007 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по
гр.д.№ 816/2008 г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009 г. по гр.д.№ 4997/2007 г.
на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009 г. по гр.д.№ 4424/2007 г. на ІV-то Г.О. на
ВКС; Решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д.№ 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС;
Определение № 54/30.10.2008 г. по гр.д.№ 3709/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
По отношение размера на вредите следва да се вземе предвид Решение № 15 от
27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3246/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290
ГПК. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, като
критерий за преценка е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период, през който е
продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото
обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.
От събраните по делото доказателства – свидетелски показания, се установява, че
ищците спрели да излизат, затворили се и се променили. Споделили, че е заради воденото
срещу тях дело. Св. Хр. поддържа, че след задържането им през 2011г. ищците се затворили
5
в себе си и дълго време не се са чували със свидетеля. Ето защо, съдът намира, че воденото
наказателно производство се е отразило най – вече на социалния живот на ищците.
Съдът отчита продължителността на воденото производство и времетраеното, през
което е продължило това състояние у ищците, а именно – през времетраенето на целия
процес, воден срещу тях, което е дълъг период от време. Негативните изживявания на ищеца
са преки вреди от повдигнатото обвинение и на основание чл. 4, вр. чл. 2 ЗОДОВ и
подлежат на обезщетяване.
Действително, видно от представените към отговора на исковата молба справки от
СДВР и електронни справки за съдимост, срещу ищците са водени и други наказателни
производства, но всичките са приключили преди наказателното производство, което е
предмет на настоящето дело. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответника, че не
може да се разграничат вредите, настъпили следствие на воденото наказателно производство
от останалите, описани в справките производства, доколкото касаят различен период.
От друга страна не се събраха доказателства воденото наказателно производство да
се е отразило негативно на друг аспект от живота на ищците, с изключение на социалната
сфера.
Като взе предвид доказаните настъпили вреди и посочените по – горе обстоятелства,
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението възлиза на по 2500 лв. за всеки от
тях.
Вземането за обезщетение възниква и става изискуемо от момента, в който е влязло в
сила оправдателната присъда, съответно от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ.
От този момент държавните органи изпадат в забава ( В този смисъл т.4 от ТР №
3/22.04.2005 г. ). Следователно върху уважената част от главницата се дължи законната
лихва от 27.03.2018г. /когато е влязла в сила оправдателната присъда/ до окончателното
изплащане на сумата. Този вид лихва за забава има компесаторен, а не мораторен характер и
се дължи до окончателното изплащане на сумата /няма краен срок на изчисляване, а се
изчислява в изпълнителното производство в зависимост от погасяване на главното вземане
/.
Ответникът е направил възражение за давност по отношение на лихвата, което е
основателно. С оглед датата на подаване на исковата молба, дължимата върху главницата
лихва следва да се присъди от 26.10.2019г.
По разноските:
Като съобрази разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ съдът приема, че разноските следа да
се възложат на страните, съобразно изхода по делото.
Съдът приема, че следва да осъди ответника да заплати изцяло на ищеца, внесената
държавна такса в размер на 10 лв. Това е така, защото разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ вр.
с. чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
6
определят проста държавна такса в размер на 10 лв. по искове по ЗОДОВ. Същевременно,
чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, предписва, че дори и при частично уважаване на иска, на
ищеца се присъжда изцяло внесената държавна такса. Аргумент за този извод на съда се
черпи и при логично и сравнително тълкуване на разпоредбите на изр.1 и на изр. 2 от чл. 10,
ал.3 от ЗОДОВ - по съразмерност е предвидено присъждане единствено относно
адвокатското възнаграждение, изплатено от ищеца, но не и за държавната такса.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на всеки от ищците се дължат направените по
делото разноски в размер на по 104.17 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част на иска и сумата от 10 лв., държавна такса.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Пр. на (държава), с адрес (град), (адрес), да заплати на М. З. Д., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 26.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважената част
от 2500 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., иска за обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 2000 лв., изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар, както и иска за
обезщетение за имуществени вреди за сумата от 2000 лв., изразяващи се в заплатени пътни
разходи, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Пр. на (държава), с адрес (град), (адрес), да заплати на Л. З. Д., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 26.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважената част
от 2500 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., иска за обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 2000 лв., изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар, както и иска за
обезщетение за имуществени вреди за сумата от 2000 лв., изразяващи се в заплатени пътни
разходи, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Пр. на (държава), с адрес (град), (адрес), да заплати на М. З. Д., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените по настоящето дело разноски в размер на 114.17 лв., съразмерно на уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА Пр. на (държава), с адрес (град), (адрес), да заплати на Л. З. Д., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените по настоящето дело разноски в размер на 114.17 лв., съразмерно на уважената
част на исковете.
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8