№ 1205
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501544 по описа за 2022 година
при участието на секретар Невена Богомилова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
- въззивна жалба на ищеца А. Л. М. чрез адв. Й. Д. срещу решение 266841 от
06.12.2021 г. на Софийски градски съд, ГО - 4 състав по гр.д. 8617/2018 г. в отхвърлителната
му част до размер от 90 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от
25.01.2018 г. ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до плащането, присъдено по иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
- насрещна въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Бул
инс“ АД в осъдителната му част от 30 000 лева до 42 000 лева обезщетение ведно със
законната лихва от 09.05.2018 г. до плащането.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
противоречие със събраните доказателства. Твърди се, че обезщетение от 60 000 лева е
занижено предвид обема и вида на травмите и последиците от тях, а приносът е недоказан и
съдът неправилно е интерпретирал свидетелските показания, евентуално е не повече от 10 %
единствено поради возенето без предпазен колан.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че обезщетението е правилно определено от
съда в размер на 60 000 лева, но приносът на пострадалия поради непоставен предпазен
колан и съзнателно поет риск при алкохолно повлиян водач следва да е 50 %, а не 30 %.
На жалбите няма постъпили отговори от главните страни или от третото лице-помагач.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили доказателствени
искания. и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
1
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение на водач, управлявал моторно
превозно средство на територията на Република България чиято отговорност е застрахована
при ответника, вина, причинени травми, причинната връзка между деянието на делинквента
и травмите на пострадалия, поради което отговорност носи ответникът до размер от 30000
лева обезщетение за неимуществени вреди. Не е спорно, че поведението на водача е
престъпление, извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 1.40 на
хиляда.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца и налице ли и е и в каква степен е негов принос за
настъпване на вредите.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид споразумението по
наказателното дело, изслушаното заключение на СМЕ от д-р Б., на допълнителната СМЕ от
д-р М. и медицинската част на КСМАТЕ от д-р Б., представените медицински документи и
събраните свидетелски показания.
Съгласно споразумение, одобрено с Протокол от 08.10.2018г. по НОХД № 372/2018 на
РС Севлиево при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ С. Д. по
непредпазливост причинила на А. М., пътник в автомобила средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на дясна лопатка, изкълчване на дясна акромио-клавикуларна
става и счупване на дясна лакътна кост, счупване на пето, шесто, седмо и осмо ребра вляво
по средна и предна мишнична линия, компресионно счупване на 12-ти гръден и 1-ви поясен
прешлен на гръбначен стълб, и двустранна контузия на белите дробове с пневмоторакс
вдясно.
От заключението по приетите първоначална и допълнителна СМЕ и КСАТМЕ се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания,
тежки и трудни за лечение: „съчетана травма /глава, гръден кош, горен крайник, гръбначен
стълб/. Счупване на дясната лопатка и изкълчване на дясната „акромио-клавикуларна“, т.е.
ключично-лопаткова става. Счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребра вляво по предната и
средна мишнична линия и „тотален пневмоторакс вдясно“, т.е. навлизане на свободен
въздух в дясната гръдна кухина, временно опасно за живота. Счупване на дясната лакътна
кост. Компресионно счупване на телата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени.
Множество охлузвания на главата.“ След ПТП ищецът е получил спешна медицинска
помощ. Извършени са изследвания и медицински интервенции и двукратна оперативна
намеса. Не е обсъждан вариант за оперативно лечение на прешлените. Носил е
имобилизиращ корсет около два месеца. На 02.02.2018 г. е изписан от болничното
заведение. Общо оздравителният период на всички телесни увреждания е приключил за срок
от 6 месеца. През същия е търпял болки и страдания най интензивни през първите 2 месеца
непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици по време на проведената
рехабилитация на всеки от увредените органи. Извън посочените периоди е търпял
периодични болки при обща преумора и промяна на времето, когато е бил принуден да
ползва обезболяващи средства. Към момента травмите са заздравели и ищецът е
възстановен, както според д-р Б. Б., така и според д-р Х. М.. Занапред не се очакват
негативни последици или усложнения от процесните травми. Не са установени ограничения
в движенията на снагата. От получената луксация /изкълчване/ на дясната
акромиоклавитулеарна става е останала видима деформация като „клавиш на пиано“. На
дясната гръдна стена, по средната мишична линия има остатъчни точковидни кожни белези
от извършените две торакоцентези. Счупената дясна лакътна кост е зарастнала окончателно
с палпаторна деформация в зоната на фрактурата от натрупания костен калус.
Според майката на ищеца, разпитана като свидетел, след инцидента той бил много зле.
Целият изпочупен, тежко дишал, имал силни болки. Не можел да се обслужва сам, без
2
придружител. Не можел да стане или да пие вода или се храни. Много лежал. Трябвала му
помощ, за да се вдигне от леглото. Дълго бил в болнични. Не можел да работи. Дълго след
това преживявал всичко това. Не можел да спи, сънувал кошмари, не се срещал с приятели,
защото не можел много да излиза.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 24 год., вида и характера на травмите: счупване на дясната
лопатка и изкълчване на дясната „акромио-клавикуларна“, т.е. ключично-лопаткова става.
счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребра вляво по предната и средна мишнична линия и
„тотален пневмоторакс вдясно“, т.е. навлизане на свободен въздух в дясната гръдна кухина.
счупване на дясната лакътна кост. компресионно счупване на телата на 12-ти гръден и 1-ви
поясен прешлени. множество охлузвания на главата, наличието на опасност за живота, две
медицински интервенции, болничен престой от една седмица, възстановителен период от
шест месеца, невъзможността за работа и зависимостта от чужда помощ през първите два
месеца. При съобразяване на деня на ПТП – 25.01.2018 г., отнесен към застрахователните
лимити, съдът намира, че обезщетение от 70 000 (седемдесет хиляди) лева е справедливо.
Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението
предвид наличието на много на брой травми, временната опасност за живота и дефектите
при зарастване на двете счупени кости. Обезщетение над този размер обаче би било в разрез
с принципа на справедливост предвид пълното възстановяване, благоприятствано и от
младата възраст на ищеца, липсата на негативни последици, липсата на ограничения в
движението. Категорично не са доказани твърденията за трайни нарушения на съня и в
нормалния социален живот освен по време на възстановителния период. Не се доказва и
продължителен отпуск поради болест, като свидетелските показания дават основание да се
приеме, че ищецът е бил в такъв отпуск за шест месеца, колкото е възстановителният период
според СМЕ.
По повод оплакването във въззивната жалба за принос по-малък от приетия от
Софийски градски съд и оплакването в насрещната въззивна жалба за принос в по-голям
размер от приетия от Софийски градски съд въззивната инстанция съобрази следното.
Ответникът е противопоставил с отговора на исковата молба възражение за принос на
пострадалия на две основания: непоставяне на колан и возене при водач, повлиян от
алкохол. Както от заключенията на вещите лица, така и от показанията в с.з. от 10.02.2021 г.
на св. М. И .О. се установява, че ищецът е пътувал като пътник на задна, дясна седалка на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, управляван от С. Р. Д., без поставен обезопасителен
колан, при наличие на такъв в автомобила. Заключенията на СМЕ на д-р Б. Б. (отговор на
въпрос 2) и на КСМАТЕ на д-р Б. Б. и доц. А. П. А. (отговор на въпроси 4 и 5) еднозначно
посочват, че тялото на пострадалия се е движило свободно из автомобила. Според КСМАТЕ
при пътуване с колан той щеше да получи по-леки по вид и по-малко на брой травматични
увреждания – косо разположени фрактури на ребра или коремна травма от лентите на
колана, както и фрактура на някой от крайниците, които не са защитени от колана. При
всички случаи обаче не би получил травми в челната част на главата, раменния пояс или
гръбначния стълб.
По повод знанието на ищеца, че С. Д. е била употребила алкохол, преди той да се качи
в управлявания от нея автомобил, съдът взема предвид свидетелските показания, както и
представените в с.з. от 10.02.2021 г. извадки от кореспонденция от 25.01.2018 г., за която
следва да се приеме, че е проведена между двамата поради изявлението на процесуалния
представител на ищеца и поради представянето им от ответника, подпомаган процесуално
от другия участник в кореспонденцията, както и след анализ на св. показания на М. И .О.,
на Г. Й. И. и обясненията на С. Д.. Св. О. разказва, че в нощта преди инцидента в неговата
къща С. говорила по телефона с А.. Чул я да казва, че е пияна, че е употребила алкохол и не
може да дойде с колата. После видял съобщенията в телефона й, които двамата с А. си
разменяли по месинджър. Тя му писала: „хвани си такси и ела“, а той отговорил: „не се
притеснявай, няма куки, идвай“. Няма куки означавало, че няма полиция. Като затворила
телефона и преди да му покаже съобщенията, С. го попитала дали е съгласен А. да дойде у
3
тях. Тогава разбрал, че тя е говорила с него по телефона. После свидетелят, С. и още едно
момче отишли да вземат А. от вкъщи. Св. Г. Й. И. разказва, че А. и той били у А. и
последният казал, че излиза за цигари и че ще се види със С.. С. Д. по реда на чл. 176 ГПК
отговаря, че А. е знаел, че е пила, защото са говорили, преди той да се качи в колата и тя го е
предупредила за този факт.
Съгласно заключението по приетата КСАТМЕ при извършената алкохолна проба на С.
Д., е установена концентрация 1.40 промила на алкохол в издишания въздух и 1.20 промила
в кръвта, която концентрация отговаря на горната граница на „лека степен на алкохолно
опиянение“. Симптомите /външните прояви/ при водачи, управлявали МПС при горната
граница на „лека степен на алкохолно опиянение“, са видими и се чувстват от пътуващите в
автомобила, особено ако са пребивавали по-дълго в автомобила и са поддържали по-
продължителен визуален и словесен контакт с водача, употребил алкохол.
Въз основа показанията на свидетелите, в съответствие с които са обясненията на С. Д.,
дадени в о.с.з., както и въз основа заключението по КСАТМЕ, първоинстанционният съд
правилно е приел за доказано, че ищецът при качването си в л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, преди ПТП е знаел, че водачът му С. Д. е употребила алкохол, непосредствено
преди да се качи за да го управлява, и въпреки знанието си е предприел пътуването, при
което е настъпил процесният инцидент. Правилно са преценени доказателствата за този факт
от СГС. Вярно е посоченото във въззивната жалба, че С. Д. е заинтересована от изхода на
делото, но такъв е и ищецът, поради което техните обяснения сами по себе си не водят до
извод за доказаност на знанието на ищеца. Неоснователно е обаче позоваването на св.
показания на майката на ищеца, която от една страна е заинтересована от изхода на спора, а
от друга не е била очевидец и нейните показания за хода на събитията преди ПТП не следва
да се вземат предвид. Фактът, за който следва да се кредитират, e че синът й се е познавал
със С.. В този смисъл са и дадените от него обяснения. Показанията на Г. Й. И. от друга
страна не дават информация за факта на знанието на ищеца, че водачът на МПС е употребил
алкохол. От неговите показания се установява, че А. е излязъл и му е заявил, че ще се види
със С.. Това обстоятелство опровергава твърдението в исковата молба, че А. се качил
случайно при С., която около 05.15-05.20 ч. шофирала в Севлиево и минала край него. Както
св. О., така и св. И. не са заинтересовани от изхода на спора и техните показания съдът
кредитира изцяло. Показанията на св. И. обаче не дават информация относно факта дали
ищецът е знаел или не е знаел, че С. е пила алкохол. Анализът на доказателствата води до
извод, сходен с този на СГС, независимо, че както се подчертава във въззивната жалба,
ищецът и ТЛП не са се намирали в една и съща компания, преди да пътуват заедно. След
като ищецът е бил предупреден за употребата на алкохол, а двамата са се познавали доста
преди инцидента, както и предвид заключението на КСМАТЕ, че външните прояви при
водачи, управлявали МПС при горната граница на „лека степен на алкохолно опиянение“ са
видими, приносът на ищеца е безспорно установен.
Ето защо оплакването във въззивната жалба е неоснователно. Основателно е
оплакването в насрещната въззивна жалба и приносът на пострадалия, както заради
непоставен предпазен колан, който би предотвратил тежките увреждания, така и за
съзнателно поет риск поради алкохолно повлияване на водача, следва да се определи на 40
%.
Обезщетението от 70 000 (седемдесет хиляди) лева следва да се намали с 40 % на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като дължимото обезщетение от застрахователното дружество е
42 000 (четиридесет и две хиляди) лева.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено в обжалваните му
части.
Предвид оставянето на двете въззивни жалби без уважение, разноските за първата
инстанция остават непроменени, а за въззивната инстанция не се дължат.
Предвид горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266841 от 06.12.2021 г. на Софийски градски съд, ГО -
4 състав по гр.д. 8617/2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5