Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 794 31.05.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тридесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Галина Радикова
Станимир Христов
Атанаска Атанасова
докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 216 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод касационната жалба на И.Н.Р. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора- Бургас, против решение №
756/29.06.2020 г., постановено по адм.дело № 2474/2019 г. по описа на
Административен съд- Бургас.
Делото е приключило с
влязло в сила решение № 585/16.04.2021 г., с което е оставено в сила
обжалваното решение № 756/29.06.2020 г. по адм.дело № 2474/2019 г. на АСБ.
Постъпила е молба от И.Н.Р.,
в която се сочи, че:
1) в постановеното от
касационния състав решение е допуснат пропуск, като не е посочена точната дата
на уведомяване на касатора за изготвено писмено становище от инспектор К. Георгиева съобразно чл. 26 от АПК;
2) не е посочен регистрационният
индекс на даденото становище от инспектор Георгиева, съобразно утвърдените
правила, издадени в съответствие с изискванията на ЕДСД (Единна държавна
система за деловодство) и Закона за национален архивен фонд;
3) не е „изведена
дата на запознаване на касатора с „АА“ на началника на Затвора- Бургас, с оглед
преценката за срочността и преклузивния срок“ за обжалване на акта.
4) не е посочен рег.
индекс на деловодство на издадения „АА“ от началника на Затвора Бургас, което е
нормативно установено и цели и удостоверяване на точна дата на произнасяне.
С молбата е направено
искане да бъдат отразени посочените данни в постановения съдебен акт. Наред с
това се иска от съда да даде отговор на въпросите: „Разполага ли началникът на
Затвора с правото да реши да не изпълни или изпълни заповед на министър на
правосъдието, с която е утвърден списъкът за разрешени вещи по смисъла на чл.
122 от ЗИНЗС“; неправилното определяне на реда за разглеждане от
първоинстанционен състав обуславя ли нищожност на акта по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК; задължена ли е
касационната инстанция да извърши задължителна проверка на административния
акт; да се разясни защо е приложена нормата на чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС по
отношение на касатора, като е изразено мнение, че с посочването и́ е
допусната фактическа грешка. Отбелязано е, че „е имало предявен насрещен иск от
ответника за установяване на отрицателни факти“ и както първоинстанционният
състав, така и касационният е следвало да уведомят страните съобразно чл. 9 и чл.
7 от АПК, с цел да упражнят правото си съобразно чл. 56 от КРБ.
По същество се иска „допълване,
поправка и тълкуване на Решение № 585/16.04.2021 г. по адм. дело № 2474/2019 г.“,
което според молителя е от съществено значение и важност, съобразно чл. 6 и чл.
12 от АПК и „би следвало да доведат и до
промяна на акта на касационната инстанция“. В допълнение се сочи, че „с
установяването на неизпълнение на нормативно задължение от ответника, и от
първоинстанционния състав, включително и в процедурата на издаване на АА от ответника,
правят акта на съда незаконосъобразен и невалиден, което дава обоснованост за
нищожност, тъй като липсата на мотиви препятства проверката на юридическите
факти, от които органът черпи правото си да постанови своя акт ( т. 2 от ТР №4/2004
г. на ОС на ВАС)“.
Препис от молбата е
връчена на ответника, който не заявява становище по направеното искане в
предоставения му срок.
Молбата е подадена от
надлежна страна пред постановилия решението съд, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните
съображения:
Целта на
производството по чл. 251 от ГПК е да бъдат отстранени неясноти в изразената
воля на решаващия съд. С решението, чието тълкуване се иска, е оставено в сила
постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е: 1) оставена без
разглеждане жалбата на И.Н.Р. против бездействие на началника на затвора да
разреши на жалбоподателя да внесе в мястото за лишаване от свобода вещи,
посочени в заявление рег. № 2302/23.07.2019 г., и е прекратено производството в
тази част; 2) отхвърлена жалбата в частта, с която се оспорва бездействие на
началника на Затвора- Бургас да обособи и урегулира клуб за културно-масова
дейност в Затвора- Бургас, и да изготви график за ползването на този клуб.
Така формираната воля
на съда е изразена ясно и безпротиворечиво в решението, и следователно не са
налице основания за неговото тълкуване. Както се посочи, тълкуването е способ
за отстраняване на неясноти в съдебния акт, а не за преразглеждането му. Видно
от съдържанието на молбата за тълкуване, за молителя такава неяснота не е
налице. Изрично се сочи от последния, че с молбата по същество се цели
постановяване на резултат, различен от установения със сила на пресъдено нещо,
което е недопустимо.
Очевидна фактическа
грешка по смисъла на чл. 175 от АПК е налице при несъответствие между волята на
съда, материализирана в съобразителната част на решението, и диспозитива на
същото. Такова несъответствие в случая не е налице, нито е налице фактическа
грешка в самия диспозитив на решението, като такава не се и твърди. Молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка касае единствено мотивите на съдебния акт,
като се иска те да бъдат допълнени, респ. изменени, което излиза извън
процесуалното предназначение на производството.
Не са налице и
основанията на чл. 176 от АПК за допълване на постановеното по касационната
жалба на Р. решение. С него първоинстанционното решение е оставено в сила
изцяло, включително в частта му, имаща характер на определение, и следователно
е налице произнасяне по касационната жалба в нейната цялост. Не намира опора в
материалите по делото твърдението на молителя, че по делото е предявен насрещен
иск от ответника. Насрещна претенция не е заявена, а и такава не би могла да
бъде разгледана в настоящото производство.
С оглед наведените в
молбата доводи, съдът намира за нужно да отбележи, че датата на уведомяване на молителя
за изготвено писмено становище от инспектор Кристина Георгиева и регистрационният
индекс на това становище, както и датата на запознаване на молителя с постановения
акт, са ирелевантни за крайните изводи по съществото на спора, доколкото
предмет на съдебната проверка за законосъобразност е твърдяното бездействие на
административния орган, което на основание чл. 256, ал. 2 от АПК следва да се
оспори в 14- дневен срок от подаване на
искането (в случая жалбата е депозирана почти три месеца след подаване на
заявлението). Що се отнася до направеното с молбата искане за разяснения по
поставените от молителя въпроси, следва да се отбележи, че сочените
обстоятелства се обсъждат от решаващия съд само в случаите, когато са относими
към предмета на конкретния спор. Мотивите на съдебния акт обхващат фактическите
констатации и правните изводи на съда, въз основа на които е формирано
конкретното решение. По реда на чл. 176 от АПК не могат да се излагат
допълнителни мотиви към съдебния акт, в т.ч. относно приложимите правни норми,
каквото искане е направено от молителя. В случая жалбата против бездействие на
началника на затвора да разреши внасяне на вещите, посочени в заявление рег. №
2302/23.07.2019 г., е оставена без разглеждане по съображения, подробно
изложени в решението, и производството е прекратено в тази част, поради което,
доколкото спорът не е разгледан по същество, не е обсъждан и въпросът относно
законосъобразността на твърдяното бездействие. Формираният от касационната
инстанция извод за законосъобразност на обжалваното решение предпоставя
извършена преценка за валидност на същото и в този смисъл в решението се
съдържа отговор на поставения въпрос „неправилното определяне на реда за
разглеждане от първоинстанционен състав обуславя ли нищожност на акта по
смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК“.
По въпроса „задължена ли е касационната инстанция да извърши задължителна
проверка на административния акт“ следва да се посочи, че предметът на
касационната проверка е очертан с нормата на чл. 218 от АПК, според която
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на И.Н.Р. с ЕГН ********** за „допълване,
поправка и тълкуване“ на Решение № 585/16.04.2021 г. по адм. дело № 216/2021 г.
по описа на Административен съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.