Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 06.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 983 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че след кратко познанство с ответника сключили граждански брак на г., който бил първи и за двамата. Посочва, че от брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - Т. Е. К., с ЕГН **********, роден на ***г. Ищцата твърди, че след сключване на брака, с ответника заживяли в дома на родителите й в с. Б., общ. К.. Проблемите в семейството започнали още в началото и особено след раждането на сина им. Твърди, че ответникът системно злоупотребявал със спиртни напитки, напивал се всеки ден, като под въздействие на алкохола ставал раздразнителен и агресивен, чупел покъщнината, обиждал съпругата си, ругаел и правел скандали без причина. Ищцата посочва, че ответникът непрекъснато отсъствал от дома им, ходел по кръчми или излизал с приятели, като винаги се връщал пиян. За детето се грижела тя сама без негова помощ. Ответникът често оставал без работа. Ищцата посочва, че когато детето било на годинка, двамата с ответника заминали да живеят в гр. С., Р Г., в дома на неговия дядо. Семейството често гостувало и на родителите на ищцата в Р Б.. Твърди, че проблемите в семейството се задълбочили и станали нетърпими, след като ответникът започнал да употребява наркотици и станал зависим. Ищцата се опитала да му помогне, но съпруга й нямал желание за това. Посочва, че ответникът трайно останал без работа. Твърди, че поведението на съпруга й, неговото пиянство и пристрастеността му към алкохола и наркотиците, неполагането на грижи за семейството, психическия тормоз и разпиляване на семейното имущество, довело до отчуждение помежду им. През м. г. ищцата решила, че повече не може да живее по този начин и се прибрала с детето в Р Б. при родителите си. Посочва, че след два- три месеца ответникът също се завърнал в Б., като отседнал при своята баба. Около месец съпрузите се срещали, разговаряли да заживеят отново заедно, но тъй като нищо в поведението на ответника не се променило, двамата окончателно се разделили и от тогава не поддържали контакти. Ищцата посочва, че съпруга й не се обаждал, не се интересувал от сина им, не давал никаква издръжка за детето. Твърди, че тя и детето живеят при нейните родители. Ищцата сама се грижела за сина си и единствено тя, с помощта на родителите си, осигурявала издръжката му. Посочва, че няма постоянна работа, като при възможност работи в чужбина за по няколко месеца. Твърди, че повече от четири години брака й с ответника съществува само формално. Счита връзката помежду им за прекъсната, без изгледи за възстановяване.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, като предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Т. Е. К., с ЕГН **********, да определи местожителството на детето на адреса на майката и определи режим на лични контакти между бащата и малолетното дете, както следва: Бащата Е.Т.К. да има право да вижда и взема при себе си детето Т. Е. К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, както и по 30 дни през лятото и по една седмица през зимата по време на ученическите ваканции, когато това не съвпада с отпуска на майката, както и да осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв. на малолетното дете чрез неговата майка и законна представителка, считано от датата на подаване на исковата молба- г. и до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване. Ищцата не претендира ползване на семейното жилище, находящо се в гр. С., Р Г., собственост на дядото на ответника. Моли съда да постанови след развода жената да носи предбрачното си фамилно име- С.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника адв. Л.Н. ***. Счита предявения иск за допустим. Твърди, че претенциите за предоставяне родителските права спрямо роденото от брака дете на майката и за присъждане на месечна издръжка в посочения в исковата молба размер са неоснователни и като такива ги оспорва изцяло.
Заинт.страна- АСП, Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на г. в гр. К./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № г. на Община К./, първи и за двамата.
От приложеното по делото удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № г. на Община С., се установява, че ищцата и ответника са родители на детето Т. Е. К., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. С.
От
показанията на свид. А. И. П., първа братовчедка на ищцата, желае да
свидетелства и свид.Н. Ш. Н., без родство със страните, се установява, че
ищцата и ответника сключили граждански брак през г., от който имат родено едно
дете. Съпрузите не били в добри отношения, тъй като ответника употребявал
алкохол и наркотици. Свидетелките твърдят, че преди четири години ищцата и К.
се разделили. От тогава за сина им се грижела майката с помощта на свид. П..
Ответникът не давал средства за издръжката на детето, не му изпращал подаръци,
не поддържал контакт с него.
По делото е представена и приета като писмено доказателство декларация от г. от З.К., от която е видно, че за периода от м. г. до м. г. ищцата е получила доход от трудова дейност в размер на шестстотин евро средномесечно.
Видно от приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата е, че последната, както и членовете на семейството й не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства.
От изготвения и приложен по делото социален доклад на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. се установява, че от м. г. и до момента за детето Т.К. се грижи единствено неговата майка. Ищцата работи сезонна дейност в Г., за да осигури стабилна среда и обезпечи неговото бъдеще. В грижите за сина си получава подкрепа от своите роднини и близки. Пред социалните работници детето е споделило, че не се е срещал с баща си от няколко години. Знае, че той живее в Г. и че с майка му са разделени. Понякога детето се чувало с баща си по скайп, но ответникът не му изпращал подаръци, не инициирал контакти и не изявявал желание Т. да му гостува. Детето е заявило, че желае да остане да живее при майка си и тя да полага грижи за него.
Предвид констатациите на социалните работници, както и с цел защита правата и интересите на малолетния Т., Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. счита, че е необходимо съда да определи кой родител ще упражнява родителските права спрямо него, като бъде постановен режим на лични контакти с другия родител, както и месечна издръжка в размер, който да покрива неговите потребности.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от четири години страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от четири години. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между З.Д.К. и Е.Т.К., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като не е изрично сезиран по този въпрос от страните.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето. С оглед възрастта на детето, факта че същото посещава учебно заведение, че майката понастоящем е с постоянен адрес в с. Б., общ. К. и по делото не се доказа същата да не притежава необходимите нравствени и морални качества да възпитава и полага грижи за детето си, съдът намира, че в интерес на детето е същото да бъде отглеждано от майка си.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен обичаен режим на лични контакти между малолетния Т. и ответника, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване между дните, по една седмица по време на зимната ваканция на детето, както и по 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете. При определяне размера на дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя.
Настоящото производство е образувано след
01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е
равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 249 от 31 октомври
Към настоящия момент малолетния Т. е на 9 години и осем месеца.
Бащата е в трудоспособна възраст, живее в Република Г.- страна с по- висок стандарт на живот от този в Р Б. съдът приема, че К. може да реализира поне двукратния размер на минималната работна заплата за страната. Ответникът не е представил доказателства да съжителства с друга жена, както и да има родени други деца, на които да дължи издръжка. От друга страна майката е декларирала, че работи в чужбина и реализира по 600 евро месечно от трудова дейност. Този доход съдът приема, че е достатъчен да задоволи потребностите на детето.
В издръжката на малолетното дете са длъжни да участват и двамата родители.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетното дете, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло, учебни помагала и други потребности настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща на сина си Т. месечна издръжка в размер на 150лв., а останалите- ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Издръжката се дължи от датата завеждане на исковата молба в съда- г. и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в гр. С., Р Г., собственост на дядото на ответника. Ищцата не предявява претенции за ползването му. Ответникът също не е заявил претенции относно ползването на семейното жилище.
Предвид категоричното нежелание на ищцата, а от друга страна и видно от изложеното в исковата молба, че майката и детето са се установили в с. Б., общ. К., съдът намира, че следва да предостави ползването на семейното жилище на мъжа.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата изрично заявява, че желае след развода да носи предбрачното си фамилно име- С.
До приключване на устните състезания никоя от страните не претендира за сторените по делото разноски.
Следва да бъде определена окончателна държ.такса в размер на 40,00 лв., които страните да заплатят по равно по сметка на РС- Казанлък.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и 216,00 лв. държ. такса върху размера на издръжката, която ще заплаща на малолетния си син Т.,***.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на г. в гр. К. граждански брак между Е.Т.К., ЕГН **********, с последен постоянен адрес: гр. К. и З.Д.К., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА детето Т. Е. К., ЕГН ********** да живее при майката З.Д.К., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето Т. Е. К., ЕГН ********** на майката З.Д.К., ЕГН **********, като два възможност на бащата Е.Т.К., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване между дните, по една седмица по време на зимната ваканция на детето, както и по 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.
ОСЪЖДА Е.Т.К., ЕГН ********** да заплаща на малолетния си син Т. Е. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка З.Д.К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150,00лв./ сто и петдесет лева и 00 стотинки/, считано от г. и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., Република Г. на мъжа Е.Т.К..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното
си фамилно име – С..
ОСЪЖДА Е.Т.К. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 236,00 лева.
ОСЪЖДА З.Д.К. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 20,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: