№ 41603
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110175903 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „НОВО
ФИНАНС ООД срещу Т. А. Ч..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена
е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.
1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото са сключени два договора за заем, а
именно - Договор за заем *******************г. от 19,04.07.2022г„ по който
е предоставена заемна сума в размер на 125 100 лв. и Договор за заем
№****************г. от 18.04.2022г., по който е предоставена заемна сума в
размер на 4 900 лв. Ищецът твърди, че поради неплащане на задължения по
процесните договори за заем от страна на заемополучателя - ответника Т. А.
Ч., за периода от 20.06.2023г. до 19.04.2024г. било образувано ч.гр.д. №
29976/2024г., по описа на СРС, 32 състав по реда на чл.417 ГПК. С
Разпореждане № 164293 от 11.11.2024 г., съдебният състав приел възражение
на длъжника по чл.414 ГПК и дал указания за предявяване на иск. В исковата
молба се сочи, че вземанията на дружеството произтичат от два договора за
заем, сключени при Общи условия, при представен предварително Стандартен
Европейски формуляр за информация на потребителските кредити.
Излагат се съображения, че съгласно Договор за заем
1
*******************г. от 19.04.2022г., дружеството е предоставило на
ответника Т. А. Ч., сумата от 125 100 лв. по посочени от нея банкови сметки,
при фиксиран годишен лихвен процент - 25% срещу задължение за заплащане
на ежемесечни вноски, съгласно погасителен план към договора, дължимата
възнаградителна лихва и част от главницата с общ размер на месечната вноска
от 2 845.94лв., платими до 19-то число на месеца, с дата на първата вноска -
19.05.2022г. Твърди се, че страните са се споразумели, че дължимата от
заемополучателя възнаградителна лихва в посочения размер се разпределя и
начислява ежемесечно до 19-то число на месеца, Годишният процент на
разходите се равнява на дължимата лихва (25%) - Фиксирания лихвен процент
се разпределя на равни месечни вноски и се дължи ежемесечно - до 19- то
число на месеца, като лихва за изминалия период. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК - 28.06.2024г., ответникът не бил заплатил на
дружеството вноски за възнаградителна лихва, дължими за период от
20.06.2023г. до 19.04.2024 г., в общ размер на 24 943.19 лв.
По Договор за заем №****************г. от 18.04.2022 г., дружеството
предоставило на ответника Т. А. Ч., сумата от 4 900 лв. - в брой при
подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент - 25%, срещу
задължение за заплащане на възнаградителна лихва, съгласно погасителен
план към договора и част от главницата с общ размер на месечната вноска от
111,47 лв., платими ежемесечно до 19-то число на месеца, с падеж на първата
вноска - 19.05.2022 г. Към датата на подаване на заявлението - 28.06.2024г.,
ответникът не била заплатила на дружеството дължимите вноски само за
възнаградителна лихва за период от 20.06.2023г. до 19.04.2024г., в общ размер
на 976.99лв.
При тези твърдения, моли съдът да се произнесе с решение с което да
признае за установено, че ответницата му дължи възнаградително лихва по
Договор за заем *******************г. от 19.04.2022г., в размер на 24 943,19
лв., начислена за периода от 20.06.2023г. до 19.04.2024 г., съгласно чл.2.2. б.
„ж” и б.”з” и б.“и“ от договора за заем и възнаградителна лихва по Договор за
заем №****************г. от 18.04.2022г., в размер на сумата от 976,99 лв.,
начислена за периода от 20.06.2023г. до 19.04.2024 г., съгласно чл.2.2. б. „ж” и
б.”з” и б.“и“ от договора за заем. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с които изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Излагат се съображения, че двата договора не отговарят на императивните
изисквания на чл. 24. ал.1, т.9 и т.11 ЗКПИП. Твърди се, че в договорите
формално бил посочен ГПР в размер на 25% - равен на определения фиксиран
годишен лихвен процент, както и, че това е единствения разход по договорите.
Сочи се, че кредитополучателят бил длъжен да сключи и поддържа
имуществена застраховка в полза на кредитора, премията по която не била
включена като разход при изчисляване ГПР. Излагат се съображения, че
посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация, относно общите разходи по кредита,
2
поради което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски
практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно
да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел. Липсата на посочена действителна стойност на ГПР според ответника,
води до недействителност на договора в неговата цялост, поради нарушаване
на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Ответникът счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 38 ЗКНИП, процесният договор е изцяло нищожен,
поради което, съгласно чл. 39 ЗКНИП, кредитополучателят дължи чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. По
отношение Договор за заем № ****************г. за сумата в размер на 4 600
лв., ответникът счита, че същият е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.З
ЗЗД- накърняване на добрите нерви и чл.26, ал.2 пр.ЗЗЗД - привиден договор.
Договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави и чл. 143 ЗЗП.
Излагат се съображения, че кредитът е в малък размер - 4 660 лв., с годишна
лихва в размер на 25% - допустим от законодателството, но надвишавал
значително лихвените проценти на възнаградителната лихва на банките и бил
обезпечен с имущество със стойност много по-висока от кредита. Поради това
- комбинацията от висок лихвен процент и обезпечение на кредит в размер на
4600 лв. с жилище на стойност многократно надвишаваща всякакви
възможни вземания по кредита, според ответника представлява
свръхобезпечение, накърнява недопустимо имуществената сфера на
кредитополучателя и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на креди гора и кредитополучателя. Във връзка със соченото
основание за нищожност на основание чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД - привиден
договор ищецът твърди, че този договор е сключен с цел да се платят
нотариалните такси и ищецът да получи нерегламентирани суми за различни
видове такси, които официално не фигурират никъде.
При тези твърдения, моли съдът да постанови решение с което да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане на ищеца в размер на сумата от 24 943,19 лв. –
възнаградителна лихва по Договор за заем *******************г. от
19.04.2022г., начислена за периода 20.06.2023г. до 19.04.2024 г., и сумата от
976,99 лв. - възнаградителна лихва по Договор за заем №****************г.
от 18.04.2022 г., начислена за периода 20.06.2023г. до 19.04.2024 г., за които
суми е издадена Заповед № 19720/27.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 29976/2024 г. по описа на СРС, 32 с-
в.
3
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е
възникнало в сочения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между него и ответника, а именно –
валидно възникнало правоотношение по договор за кредит, по което
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя посочената сума, а
последният се е задължил да я върне, като е поел задължение за заплащане на
възнаградителна лихва в посочения размер и в посочения срок и изпадане на
ответника в забава за плащане на паричното задължение, съобразно
уговореното.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По възражението за привидност на Договор за заем
№****************г. от 18.04.2022 г. - в тежест на ответника, при условията
на насрещно доказване е да установи по делото възражението си за
нищожност на договора за заем, като сключен при условията на абсолютна
симулация, като представи по делото обратно писмо (пълен обратен
документ) - нарочно съставен за разкриване привидността на сделката
разпоредителен документ, който съдържа писмени изявления на страните,
недвусмислено разкриващи симулативността й и действителната им воля или
да представи т.нар. "начало на писмено доказателство", което прави вероятно
твърдението за привидност на договора, в който случай пълното доказване на
симулацията може да бъде установено и със свидетелски показания.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи, като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 29976/2024 г. по описа на СРС, 32 с-
в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ,
по т. 1 и т. 3 -въпросът е правен, а по т. 2- ответника не твърди извършени
плащания.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответника за допускане на
ССчЕ по формулирани въпроси, като УКАЗВА на същия, в срок до датата на
насроченото първо по делото о.с.з. да уточни поставените задачи като посочи
цена на имуществената застраховка, сключена във връзка със задължението му
по чл. 5.6. от процесните ДПК. При неизпълнение на указанията искането ще
бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на ответника на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за имуществената застраховка, сключена във връзка със
4
задължението му по чл. 5.6. от процесните ДПК, респ. за начисляване на
допълнителни такси по същите.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца, който
може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в
първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че следва да изрази становище по релевираните от
ответника в отговора на искова молба доводи, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, като в противен случай губи възможността да направи
това по-късно.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към Център за спогодби и медиация към СРС и СГС или медиатор от Единния
регистър на медиаторите, който може да бъде достъпен на електронен адрес:
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски градски съд действа Програма "Спогодби", осигуряваща,
за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма
"Спогодби" може да бъде получена всеки работен ден от 9: 00 до 17: 00 часа
от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при
Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана Шулева - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел. 02/9219
413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. "Позитано"), тел. 9219 413
или от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***,
както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул.
"Цар Борис III" № 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на посочените от
страните съдебни адреси да се връчи препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.11.2025 г., от 13,40 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5