Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Велико Търново, 29.06.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, първи състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря А.Б. и в присъствието на
прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 223 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Д.Л.П., чрез пълномощника си адвокат Ц.Х.С. твърди в исковата си молба, че
придобил дворно място в гр.В.Търново - УПИ VІІІ-906 в кв.280 по кадастралния и
регулационния план на гр.В.Търново, отреден за ателие на един етаж, целия с
площ 118 кв.м., на основание покупко-продажба. Твърди, че с последващо
изменение на регулацията към това дворно място били придадени още 12 кв.м., със
Заповед № 187 от 16.03.1998г. на Община В.Търново. Представя скица на поземлен
имот с идентификатор 10447.511.261 по КККР. Ищецът моли съда да допусне делбата
на дворното място, предтавляващо според приложените скици поземлен имот с
идентификатор 10447.511.261 по КККР, с номер по предходен план: парцел
VІІІ-906, кв.280, при права 10.18/130.71 ид.ч. за него и останалите 120.53/130.71
ид.ч. за ответника.
Ответникът
Община Велико Търново, чрез упълномощения си процесуален представител
юрисконсулт Розина Широкова оспорва предявения иск за делба, като твърди, че
между страните не съществува съсобственост върху описания в исковата молба имот.
Твърди, че делбата на наблюдателната площадка била недопустима, тъй като същата
площадка била архитектурен обект - общинска собственост, който бил предназначен
за трайно задоволяване на общестевни потребности от местно значение, т.е.
публична общинска собственост. При извършения строеж от ищеца на ателието му
върху имота, в строителната документация съществуващата изгледна площадка,
посочена като граница на ателието, което следва да има собствен покрив без да
се използва като покрив същестуващата площадка. Отвеникът твърди, че
изменението на регулацията по Заповед № 187 от 16.03.1998г. на Община В.Търново
не било приложено, тъй като бил изтекъл преклузивния срок по §6, ал.2 от ПР на
ЗУТ и на основание §8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Така ответникът твърди, че 10.18
кв.м. от имота били част от улицата, поради изтеклото отчуждително действие и
неприлагане на регулацията. Моли съда да отхвърли иска за делба на недвижим
имот и да му присъди разноските по делото.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:
С Договор от 27.07.1987 г. ОНС - Велико Търново е отстъпил
право на строеж на ищеца за построяване на ателие върху държавно урегулирано
място, съставляващо дв.пл.№906 кв. 280 по плана на гр. Велико Търново, с
квадратура 48 кв.м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №115,
том 11, дело № 3711/1995 г. на ВТРС, ищецът е признат за собственик върху
недвижим имот в гр. Велико Търново на ул. "Колю Фичето" № 2 А,
ателие, построено с отстъпено право на строеж върху държавна земя,
представляваща дворище с планоснимачен номер 906 по кадастралния план на града,
в кв.280, цялото дворище от 127 кв.м.
С Договор за продажба на държавен
имот - частна държавна собственост при учердено вече право на строеж от
12.11.1978 г., ищецът е закупил от държавата представлявана от Областния
управител на Ловешка област недвижим имот, представляващ дворно място,
съставляващо държавен урегулиран парцел VIII - 906 в кв.280 по регулационния план на гр. Велико
Търново, отреден за "ателиета на един етаж", съгласно Заповед №187 от
16.03.1998 г. Със същата заповед на Община Велико Търново е одобрено частично
изменение на регулационния план за кв.280 в гр. Велико Търново, като се
образува нов парцел VIII и се отрежда за имот пл. №
906, както и е одобрен частичен застроителен план за новообразувания парцел VIII-906 кв.280 гр. Велико Търново.
Видно от представената скица на
поземлен имот №15-14185 - 13.01.2016 г. издадена от СГКК Велико Търново,
поземлен имот с идентификатор 10447.511.261 по КККР за гр. Велико Търново,
одобрени със Заповед РД-18-86 - 19.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
имотът се намира в гр. Велико Търново на адрес
ул. "Стефан Стамболов" №25, като площта му е 120 кв.м., а
номерът на имота по предходен план е парцел VIII-906 кв.280.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, според заключението на която в УПИ VIII-906 в кв.280 по регулационния план на гр. Велико
Търново, одобрен със Заповед № 187/16.03.1998 г., съгласно кадастралния план на
гр. Велико Търново, одобрен със Заповед № РД-02-14-1127/ 18.06.1999 г. попада
имот с пълноснимачен номер 906, част от поземлен имот без номер, общинска
собственост с намиращата се в този имот сграда - тоалетна с обозначение
"кл". При направена справка в Община Велико Търново не е открита
преписка при действието на ЗТСУ по отношение на уреждане на регулационните
отношения, т.е. собсвеникът на ПИ с пълноснимачен номер 906 не е изкупувал
придаваемо място по отношение на южната улична регулация на парцел VIII-906. Имотът с пълноснимачен номер 906 по кадастралния
план на гр. Велико Търново от
Според заключението на вещото лице
няма разлика в границите и площта на поземлен имот с пълноснимачен номер 906 и
поземлен имот с идентификатор 10447.511.261, т.е. двата имота са идентични. Площта
на УПИ VIII-906 по регулационния план, одобрен със Заповед № 187/
16.03.1998 г. е 132 кв.м. Въпросните 12 кв.м. се явяват разликата между площта
на поземлен имот с идентификатор 10447.511.261 по КККР на гр. В. Търново от
При така установените факти съдът
намира предявеният иск за делба на недвижим имот, за неоснователен.
За да бъде уважен този иск, в тежест
на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата
претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на
съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица,
чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата
страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни
последици не доказват твърдяното то нея, че с ответника са съсобственици на
описания в исковата молба недвижим имот по силата на закона - на основание последващо изменение на регулацията със
Заповед № 187 от 16.03.1998г. на Община В.Търново.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ВКС, разпоредбата на § 8 от ПР на
ЗУТ е преходна. Тя цели да даде правна уредба на правоотношения, възникнали при
действието на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ /отм./ и
продължили да съществуват при действието на Закона за устройство на територията
/ЗУТ/. Принципите за промяна на регулационните граници на имотите чрез
придаване на част от един имот към парцел отреден за друг имот и чрез образуване на
съсобствени парцели от два маломерни имота по тези два закона съществено се
различават.
Съгласно чл.110, ал.1 ЗТСУ /отм./ дворищно-регулационният
план /планът, с който се създават дворищнорегулационни парцели за жилищно и
вилно застрояване/, има непосредствено
отчуждително действие, т.е. правото на собственост върху придадените по
регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността
върху образувания от два маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила
на дворищнорегулационния план. ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по
влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове
като имотни граници /съгласно чл.15, ал.1 ЗУТ урегулирани веднъж поземлени
имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон
случаи/, но въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни
граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като
налага принципа на т.нар. „доброволна"
регулация.
Съгласно
чл.15, ал.2 - 5 ЗУТ, изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна
на границите на урегулирани поземлени имоти /т.е. придаването на части от един
имот към съседен нему имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от
два маломерни имота/, се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без
съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени
имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение.
Този въведен със ЗУТ нов принцип при изменение на
границите на урегулираните имоти, е наложил да бъдат уредени отношенията,
възникнали по повод на приети по
реда на ЗТСУ /отм./, но все още неприложени дворищнорегулационни планове, така че да се осигури
приемственост и сравнително плавен преход между режима на „принудителната"
регулация, действал по ЗТСУ /отм./ и режима на „доброволна" регулация,
въведен със ЗУТ, и да се избегне за в бъдеще евентуална възможност за
несъответствие между имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени
имоти. Именно това е целта на разпоредбите на §6 и §8 от ПР на ЗУТ: с тях отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на
придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно - до
изтичане на преклузивния срок по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, след което това
отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на
сроковете по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се
трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден
дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на
собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по
силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел,
образуван от два маломерни имота, се прекратява.
Отчуждителното действие на посочените в §8, ал.1 от ПР на
ЗУТ влезли в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове
за заемане на придадени за изравняване части от парцели, се прекратява
автоматично с изтичане на срокът по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, като по силата на закона парцелът с неприложена регулация става УПИ по ЗУТ, а
придадените части се връщат към имота, от който са били отнети, като отпада
действието на влезлия в сила па ЗТСУ /отм./, но неприложен по ЗУТ дворищнорегулационен
план.
В настоящия случай за ищецът е съществувала възможност по собствена инициатива и в преклузивния срок
по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ да поиска прилагане на регулацията, но същия не е
предпиел дейстивя за това. Поради това бездействие на
ищеца е възстановено предишното
състояние,
т.е. към
настоящия момент претенцията делба УПИ VIII-906, кв.280 при дялове 10.18/130.71 ид.ч. за него и останалите за Община Велико Търново е неоснователна, тъй като в югоизточната си
част имотът е с неуредени регулационни отношения и въпросните 12 кв.м. - според
заключението на вещото лице /а според ищеца 10,18 кв.м./, са към улицата, поради изтекло отчуждително
действие и неприлагане на регулацията.
Предвид изложените мотиви съдът намира предявения иск за
делба на недвижим имот за неоснователен, поради което и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото и ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 200 лв., както
и 800 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Л.П. с ЕГН ********** ***,
иск за делба на поземлен имот с идентификатор 10447.511.261 по КККР за гр.
Велико Търново, одобрени със Заповед РД-18-86 - 19.09.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, находящ се в гр. Велико Търново на адрес ул. "Стефан Стамболов" № 25, с площ
120 кв.м., при права 10.18/130.71 ид.ч. за Д.Л.П. ***.Търново, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Д.Л.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Велико Търново сумата 200 лв.
/двеста лева/ разноски по делото, както и сумата 800 лв. /осемстотин лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: