Р Е Ш Е Н И Е
04.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
29.03. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 2041 2018
дело № по описа за г.
"ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ „АДСИЦ/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб" №
43, представлявано от Галя Георгиева – изпълнителен директор, е предявило срещу К. Бориславова Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.365 от ЗЗД. Искането
е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата 524, 39 лв., представляваща главница по сключено споразумение от
17.04.2013 г. по предходен договор за издаване на кредитна карта от 28.10.2004
г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ до заплащането на сумата; 159, 88 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 13.05.2015 г. до 13.05.2018 г. Претендират
се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на
20.11.2004 г. между К. Бориславова Т. и Българска пощенска банка АД /нова фирма
"Юробанк България" АД/ е сключен договор за издаване на кредитна
карта; въз основа на него ответникът получил кредитна карта
„EUROLINE", по която са налице непогасени задължения.
На 15.11.2007 г. всички
вземания по описания договор били прехвърлени от "Юробанк България"
АД – цедент, на ищеца – цесионер, ведно с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви. На длъжника било изпратено уведомление за извършената
цесия от цедента.
Със споразумение от
17.04.2013 г., сключено с ищеца, ответницата е признала съществуването на дълга
си от 584, 39 лв. и се е задължила да го изплати при условията на
споразумението /с 50% редукция/ до 15.05.2013 г., но не е заплатила дължимата
сума. Поради това е дължим пълният размер на признатото задължение в размер на
584, 39 лв.
Ответницата е извършила две
частични плащания: 30 лв. на 22.01.2015 г. и 30 лв. на 26.03.2015 г. Дължимият
остатък възлиза на 524, 39 лв.
За защита на интересите си
ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч.гр.д. № 930/2018 г. по описа на ДРС и е издадена заповед
за изпълнение за посочените суми. Впоследствие на заявителя са дадени указания
по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В постъпилия писмен отговор
особеният представител на ответника оспорва уведомяването за извършената цесия
и размера на дължимата мораторна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на описания в исковата молба договор за издаване на кредитна
карта от 28.10.2004 г. между К. Бориславова Т. и „Българска пощенска банка“ АД, както и сключването между К. Бориславова Т. и ищеца на
споразумението от 17.04.2013 г.
Видно от клаузите на това споразумение, негов предмет е уреждането на
отношенията между ответника и неговия кредитор – ищеца, придобил процесното
вземане с описан в споразумението и представен по делото договор за цесия.
Страните са се споразумели, че задължението на ответника възлиза на 584, 39 лв.
и са договорили намаляване наполовина на дължимата сума при еднократно плащане до 15.05.2013 г. В случай на неизпълнение
на това задължение е уговорена изискуемост на цялата дължима сума - 584, 39 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл.86 ЗЗД.
Приложено
е ч.гр.дело № 930/2018 г. по описа на ДРС, по което е издадена заповед за
изпълнение срещу К.
Бориславова Т. за сума в
размер на 524,
39 лв. - задължение по сключено
споразумение от 17.04.2013
г. и на 159, 88 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода от 13.05.2015 г. до 13.05.2018 г.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, се установява, че след изтичането на уговорения в споразумението от 17.04.2013 г. срок ответницата е
заплатила 30 лв. на 22.01.2015
г. и 30 лв. на 26.03.2015 г. Размерът на обезщетението за забава за периода от
13.05.2015 г. до 13.05.2018 г. възлиза на 159, 88 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК – за установяване на вземането на ищеца срещу ответника, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 930/2018 г. по описа на РС – Дупница. Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже съществуването на претендираното
вземане: сключването на споразумението от 17.04.2013 г. с ответницата, условията по него.
Между страните
не е спорно сключването на описаното споразумение, на
което се основава претендираното от ищеца вземане. Със споразумението ответницата се е съгласила, че
дължи на ищеца в качеството на цедент описаното вземане в размер на 584, 39 лв.
Не е спорно, че в срока за заплащане с отстъпка на дълга не са извършени
плащания, поради което съгласно споразумението се дължи пълния размер на
задължението, ведно с обезщетение за забава. Впоследствие са направени частични
плащания в размер общо на 60 лв. и неплатената част от вземането възлиза на 524,
39 лв.
Посоченото споразумение представлява договор за спогодба, като е неоснователно
възражението за липса на уведомяване на ответника за цесията, предвид изричния
текст на подписаното от него споразумение.
Неоснователно е възражението, че периодът, за който не е изтекла
тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „б“ ЗЗД за претендираното
обезщетение за забава, следва да се изчислява от датата на предявяване на иска
по чл.422, ал.1 ГПК, а не от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В
чл.422, ал.1 ГПК изрично се сочи, че искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Законодателното
разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването последиците
от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с
подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в
прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението
на давността, право на законни лихви и на добиви от вещта /т.9 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
Претендираното от ищеца обезщетение за забава е за тригодишен период назад от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като размерът съответства на
законната лихва за този период, изчислена върху неплатената част от главницата,
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
С писмения отговор не е направено възражение за изтекла погасителна
давност за вземането за главница и поради настъпилата преклузия /чл.133 ГПК/ не
следва съдът да се произнася по доводите в тази насока, направени в устните
състезания. Единствено за пълнота следва да се посочи, че направените частични
плащания през 2015 г. представляват признание на вземането по смисъла на
чл.116, б. „а“ ЗЗД и прекъсват давността с последиците по чл.117 ЗЗД; чл.101,
ал.1 ГПК е приложим по отношение на всички уредени в ГПК производства и
дадените по този ред указания от съда в заповедното производство за подписване
на заявлението след тяхното изпълнение съгласно чл.101, ал.2 ГПК са довели до
неговата редовност от датата на депозиране.
Ищецът основава претенциите си на сключеното с ответника споразумение,
поради което са ирелевантни възраженията, свързани с изпълнението на
задълженията на страните по предходния договор за издаване на кредитна карта. В посоченото
споразумение липсва клауза за предсрочна изискуемост /уговорено е еднократно
плащане с отстъпка в определен срок, след изтичането на който отпада
уговорената отстъпка/, поради което са неоснователни възраженията за неспазени
предпоставки за обявяване на такава предсрочна изискуемост.
Предвид
изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен чрез признаване по отношение
на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумата 524, 39 лв., представляваща главница по сключено споразумение
от 17.04.2013 г. по предходен договор за издаване на кредитна карта от
28.10.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до заплащането на сумата; 159, 88 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 13.05.2015 г. до 13.05.2018 г.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски за държавна такса – 75 лв., възнаграждение за вещо лице – 250 лв., за
особен представител на ответника – 300 лв. и за юрисконсултско възнаграждение –
100 лв., в размер общо на 725 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 930/2018 г. по описа на ДРС в размер на 25 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., т.е. общо в размер на 75 лв.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Бориславова Т.,
ЕГН **********, че дължи на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно
наименование „АЛФА КРЕДИТ „АДСИЦ/, ЕИК *********, сумата 524, 39 лв., представляваща
главница по сключено споразумение от 17.04.2013 г. по предходен договор за
издаване на кредитна карта от 28.10.2004 г., ведно със законната лихва, считано
от 14.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до
заплащането на сумата; 159, 88 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 13.05.2015 г. до 13.05.2018 г.
ОСЪЖДА К. Бориславова Т., ЕГН **********, да заплати на "ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ „АДСИЦ/, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 725 лв.,
както и разноски по ч.гр.д. № 930/2018 г. по описа на ДРС в размер на 75 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: