Определение по дело №707/2020 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер     926             Година    2020, 22.06.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав

 

от публичното заседание на 10.06.2020г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

в присъствието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 707 по опи­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­са за 2020 година и като обсъди :

 

Постъпила е искова молба от Г.Д.И., вкл. и като ЕТ „Г. А. К. – Г.И.“ със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, пред бл.1 срещу Държавна комисия по хазарта/ДКХ/, с ад­рес на при­зоваване гр.София, бул. “акад. И. Гешов”№15 за присъж­дане на обез­­ще­­те­ние в размер на общо 864 лева, представляващо обезвреда за при­чи­не­ни­те му иму­ществени вреди, представляващи направените разходи за ад­во­катско въз­наг­раждение в съдебното производство по обжалва­не наказа­телно постановле­ние №2 от 05.03.2019г., издадено от Председателя на ДКХ – Со­фия сре­щу ище­ца, поради от­мя­ната му ка­то незаконо­съоб­­разно с Решение №491 от 21.02.2020г. по КНАХД №3684/2019г. по опи­­са на Административен – Пловдив, XXII-ри състав. Претен­ди­ра присъжда­не и на за­кон­ни лихви и на разнос­ки.

Ответникът – ДКХ – София не взема становище по така предявената иско­вата пре­тен­­ция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на дър­жа­ва­та и об­щи­­ни­­те за вреди /ЗОДОВ/.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за осно­вателност на исковата претенция.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че със съдебно решение №491 от 21.02. 2020г. по КНАХД №3684/2019г. по опи­­са на Административен – Пловдив, XXII-ри състав е б­ило от­менено като незаконосъобразно съдебно решение на РС – Пловдив по АНД №3265/2019г., като вместо това е отменено наказа­телно постановле­ние №2 от 05.03.2019г., издадено от Председателя на ДКХ – София срещу Иванов в качеството му на ЕТ, с кое­то му е би­ла на­ло­же­на „Иму­ществена санкция“ в размер на 5 000 лева за нарушение по чл.45 ал.2, т.4 ЗХ.

По отношение претендираните имуществени вреди в размер на 864 лева, представляващи направени разноски по делото пред Районния съд за заплатено адво­катско възнаграждение, ведно със законните лихви върху посо­чената главница, считано от датата на подаване на исковата молба, се констатира от приложените дела, че районният съдия с акта си от 02.10. 2019г. е потвърдил оспореното НП. Едва при касационното му обжалване, Административният съд е отменил решението на първостепенния съд, като е отменил и НП.

Производството пред последния съд обаче се е развило, като е било проведено о.с.з. на дата 22.01.2020г., когато е приключило съдебното дире­не, а решението е постановено на дата 21.02.2020г., т.е. след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държа­ва­та и общините за вреди/ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г./, с чийто § 9 от ПЗР в чл.63 ЗАНН се създават ал.3, ал.4 и ал.5, предвиждащи ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. А съгласно чл.8 ал.3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се при­лага.

В случая се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, настъпили в хода на съдебно производство по обжалване на НП. Отговор­ността за разноски по конкретно дело е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разходи от стра­ната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Тази отговорност произ­тича от про­цесуалния закон и е уредена от него, като фактическият състав, от който се по­ражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото по повод този спор и съдебно решение в полза на претен­диращия разноските субект. Тя е обективна, без­виновна отговорност, но не е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес раз­ходи на страната. Затова отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отде­лен иск. Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно предизвикания правен спор.

След като от 03.12.2019г. е налице новото процесуално правило на чл.63 ал.3 ЗАНН, то на проведеното на 22.01.2020г. открито съдебно засе­дание, страната е могла да претендира присъждане на разноски по приложи­мата незабавно процесуална норма, което обаче не е било съобразено, въп­реки че адв. Н. се е явил лично в него.

Или иначе казано, наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл.8 ал.3 от същия закон и обосно­вава извода за недопустимост на обсъждания иск, което налага същия да бъдат оставен без разглеждане, а производството по делото – прек­ратено.

Този извод не се променя и от факта, че се търсят разноски, понесени за защита пред РС, тъй като последният съд е потвърдил НП, а решението, което определя акта като незаконосъобразен, е на административният съд, който е могъл да присъди разноските и за двете инстанции при направено своевременно искане с оглед настъпилото законово изменение.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отд., VІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ определението от 10.06.2020г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на Г. Д. И., вкл. и като ЕТ „Г. А. К. – Г. И.“ със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, пред бл.1 срещу Държавна комисия по хазарта/ДКХ/, с ад­рес на при­зоваване гр.София, бул.“акад. Иван Гешов”№15 за присъж­дане на обез­­ще­­те­ние в размер на общо 864 лева, представляващо обезвреда за при­чи­не­ни­те му иму­ществени вреди, представляващи напра­вените разходи за ад­во­катско въз­наг­раждение в съдебното производство по обжалва­не наказа­телно постановле­ние №2 от 05.03.2019г., издадено от Пред­седателя на ДКХ – София сре­щу ище­ца, поради от­мя­ната му ка­то неза­ко­но­съоб­­разно с Решение №491 от 21.02.2020г. по КНАХД №3684/2019г. по опи­­са на Административен – Пловдив, XXII-ри състав и ПРЕК­РАТЯВА произ­водст­вото по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :