О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, X
въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Христова в.н.ч.д. № 1634 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII от
НПК.
Образувано е по протест вх. № 21018485/22.03.2021 г.
на СРС, подаден от прокурор при СРП, срещу определение от 15.03.2021 г., постановено
по ч.н.д. № 16979/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101-ви състав,
с което е отменено постановление от 15.10.2020 г. на прокурор при СРП, с което
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 15336/2017 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 24000/2017 г.,
по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, като делото е върнато на СРП.
В протеста се излагат доводи за неправилност на протестираното определение. Оспорва се изводът на районната
съдебна инстанция, че е налице немотивиран прокурорски акт, като се счита, че
разследването е било проведено всестранно, пълно и обективно и са събрани относимите по случая доказателства. Намира се за
безпредметно извършването на допълнително процесуално-следствени действия,
доколкото са били извършени всички необходими такива, а и каквито и да било
допълнителни действия да се проведат, то същите не биха могли да изяснят по
категоричен начин обстоятелствата по делото. Отправя се искане за отмяна на
атакуваното определение и потвърждаване на постановление на СРП от 15.10.2020
г.
Софийски
градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста, и с доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното
производство е образувано с постановление на СРП от 12.10.2017 г. срещу
неизвестен извършител за това, че за времето от 24.02.2017 г. до 27.03.2017 г.
в гр. София, като пълномощник на Е.И.П., съзнателно e действал против законните интереси
на Полиди – изтеглил парични средства, като от
горното са последвали значителни щети – престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. По досъдебното производство
няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
С
постановление на СРП от 13.02.2019 г., потвърдено с постановление на СГП от 27.08.2019
г., наказателното производство по горепосоченото ДП е било прекратено. С
постановление от 07.11.2019 г. на САП е отменено постановление на СГП от 27.08.2019
г., с което е било потвърдено постановление на СРП от 13.02.2019 г., като са
дадени съответни указания във връзка с разследването.
След
връщане на делото на прокурора е проведен допълнителен разпит на свидетелите Г.З.,
А.Н.-Д.и И.М., както и са разпитани още свидетелите П.Г.Г.и
А.С.А., като са приобщени и писмени доказателства.
С
постановление от 15.10.2020 г. на прокурор при СРП, отново на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15336/2017
г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 24000/2017 г., по описа на СРП, образувано
за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК.
С
атакуваното определение от 15.03.2021 г., постановено по ч.н.д. № 16979/2020 г.
Софийски районен съд, НО, 101-ви състав, по жалба на наследника на пострадалия Е.И.П.
– Р.З.П., е отменил горепосоченото постановление от 15.10.2020 г. и е върнал делото
на СРП.
Видно
от мотивната част на протестирания
съдебен акт, първата инстанция е приела, че обжалваното пред нея постановление
е необосновано, тъй като в него не са обсъдени подробно и задълбочено събраните
в хода на разследването доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Отделно
е намерила, че постановлението е издадено и при непълнота и противоречия в приобщения
доказателствен материал, доколкото не са били
изчерпани способите за събирането и проверката на доказателствата, визирани в
НПК.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Депозираният
протест е допустим, като подаден в срок, от легитимирана да атакува
определението страна, както и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка.
Разгледан по същество, същият е неоснователен, като съображенията за това са
следните:
Въззивният
съд не констатира пороци при формирането на волята на проверяваната инстанция,
а изводите й за необоснованост на атакуваното пред нея постановление и за
непълнота на доказателствения материал по делото са законосъобразни.
За
да се произнесе по същество, настоящата инстанция на първо място съобрази
правомощията си в процедурата по чл.
243, ал. 7, вр. ал.
8 от НПК, включващи както проверка на законосъобразността и обосноваността
на обжалваното определение, така и на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Преценката
на обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от
районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство
включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: 1./
извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта
на чл.
14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на
нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече
са събрани и проверени; 2./ от установените доказателства изведени ли са
верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на
досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа обстановка на
събрания и проверен по делото доказателствен
материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване,
пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в извода за фактите
на държавното обвинение и на контролирания съд; 3./ допуснато ли е съществено
процесуално нарушение при оценката на доказателствата – игнориране на част от
тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия
между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени
материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в
НПК съответен ред и т. н.
От
своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството
съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на
нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът съобразява
дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо
и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да
се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо
неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по
делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за
прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен
акт /непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви
или противоречивост на същите и пр./.
При
така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.
243, ал. 7, вр. ал.
8 от НПК, относими към разглеждания казус,
настоящият съдебен състав споделя крайните изводи на районната съдебна
инстанция, че атакуваното пред нея постановление за прекратяване на
наказателното производство e необосновано и незаконосъобразно, поради което
правилно и е било отменено, като изложените от прокурора в протеста доводи в
обратния смисъл са неоснователни.
Напълно
съответно с оглед съдържанието на постановлението от 15.10.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство СРС е приел, че същото не съставлява
годен за проверка прокурорски акт, доколкото в него липсва цялостен, подробен и
задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен
материал както поотделно, така и в неговата съвкупност. Това е така, тъй като
както правилно е посочила и районната съдебна инстанция, в него, от една
страна, единствено декларативно са посочени разпитаните по делото свидетели и
заявеното от тях, като липсва какъвто и да било анализ на показанията им и на
това, кои от тях се кредитират от прокурора и защо, респ. на кои не се дава
вяра, и най-вече липсва преценка и съпоставка на наличните в техните сведения
противоречия. Действително, съществено в случая е и констатираното от районната инстанция
разминаване в показанията на св. Г.З., А.Н.-Д.и И.М. относно причината З.да
получи и впоследствие да не върне изтеглените от сметката на Е.П.суми, както и
относно това какво точно се е случило на последната им среща на 02.05.2017 г. В
тази връзка, не може да бъде споделено мнението на прокурора, че поради
настъпилата смърт на Е.П.не може да бъде установена действителната му воля по
горепосочените обстоятелства, доколкото в хода на разследването са събрани
както писмени, така и гласни доказателства, които съдържат индикация за това – показанията
на св. А.Н.-Д., И.М. и К.В., приобщените по делото банкови извлечения, както и
наличните ръкописни писма, за които се съдържат сведения да са съставени
от Е.П.. Описаните доказателствени
материали по никакъв начин не са били подробно обсъдени /а някои от тях въобще
не са били и споменати/ и съпоставени помежду си от страна на държавното
обвинение с мотивирано становище защо на същите следва или не да се даде вяра,
включително не са били проверени с помощта на съответно графическо изследване
както ръкописните писма, за които се съдържат сведения да са съставени от Е.П.,
така и представеното в хода на разследването саморъчно завещание от 29.03.2017
г., съставено от Е.П.в полза на Г.З.. Отделно, според съставът на СГС във
връзка с изясняването на коментираните обстоятелства от съществено значение са
и събраните по делото данни за това, че макар на 29.03.2017 г. Е.П.да е
съставил саморъчно завещание в полза на Г.З., с което му е завещал цялото си
движими и недвижимо имущество, то по-малко от месец след това - на 21.04.2017
г., същият е оттеглил пълномощното на З.от 30.01.2017 г. За мотивите и
причините за извършването на посочените правни действия от страна на Е.П.по
делото са налице съответни доказателства, които обаче по никакъв начин не са
били коментирани или обсъждани от представителя на държавното обвинение.
Предвид
изложеното, съдебният контрол върху обосноваността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство е обективно невъзможен, тъй като
съдът не може да преодолее липсата на мотиви от фактическа страна, като за първи път
в контролното производство изложи свои, защото противното би означавало
противоконституционно изземване на компетентността на прокуратурата, която е
органът по ръководство и решаване в досъдебната фаза с правомощия да предава на
съд извършителите на престъпления. В този смисъл е и постоянната съдебна
практика, съгласно която контролиращата съдебна инстанция не може да установява
нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и
проверени в хода на досъдебното производство доказателства /в този смисъл и
решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС/. Ако съдът
прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното
производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, той не може самостоятелно да я изменя,
като излага свой прочит на доказателствените
материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се
състои констатираното нарушение/я при оценката на събрания доказателствен
материал, какъвто подход правилно е възприел и първостепенният съд.
Съобразно
разпоредбите на закона и дадените по-горе разяснения, при преценка на
обосноваността на прокурорския акт съдът следва да прецени дали изводите на
прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е
допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване, включително да
установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което ще
изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички
възможни доказателства. Това обаче е възможно, когато има валиден предмет на
проверка – прокурорски акт, мотивиран по
начин, който да позволява да бъде изведен недвусмислено начинът, по който е
формирано вътрешното убеждение на прокурора за релевантните факти и за
приложимото материално право, каквато процесната
хипотеза не е.
Отделно
от горепосоченото, районната съдебна инстанция е дала законосъобразни указания
във връзка с необходимите действия, които следва да бъдат извършени в хода на
досъдебното производство за попълване на доказателствената
съвкупност по делото с относими и необходими
доказателствени източници. Поради което, доколкото СГС напълно споделя
изложените в тази част мотиви към атакуваното определение, то не намира за
необходимо да ги преповтаря. По отношение указанията за районния съд за преразпит на св. Захаринов, за да
даде сведения, респ. да представи доказателства относно сумата от 9 000
щатски долара и заявеното от него в предходни разпити, че същата е отишла за
задоволяване на текущите нужди на Е.П., въззивният съд намира за необходимо да
допълни същите, като освен посоченото действие разследващите органи следва да
съберат информация и за това /посредством изискването на справка за движението
по банковата сметка на Е.П.за един по-дълъг период то време и разпит на лицата,
които са имали преки впечатления и наблюдения върху неговото ежедневие/, какви
са били приблизителните средномесечни разходи на Е.П.,
неоходими му за посрещане и задоволяване на текущите
му нужди. Отделно, с оглед данните по делото СГС счита за необходимо да бъде
събрана информация и от „Райфайзенбанк“ ЕАД за това, подавал ли е Е.П.заявление
пред същата с искане да му бъде открита банкова сметка, ***. тази банка
предоставя ли възможността такава сметка да бъде открита не само лично /в
присъствието/ от нейния титуляр, а и от друго лице посредством представянето на
изрично пълномощно за това.
Взимайки
предвид така изложените аргументи въззивният съд счита, че обжалваното
определение на Софийски районен съд, в което е констатирано, че атакуваното
пред него постановление от 15.10.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство е необосновано и незаконосъобразно, като формираното вътрешното
убеждение на наблюдаващия прокурор е в противоречие с принципа на пълнота и
обективност на разследването, е законосъобразно и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено в неговата цялост.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, Х-ти въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение
от 15.03.2021 г., постановено по ч.н.д. № 16979/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 101-ви състав, с което е отменено постановление от 15.10.2020
г. на прокурор при СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 15336/2017 г. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр. пр. № 24000/2017 г., по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.
217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, като делото е върнато на
СРП.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.