№ 300
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р.С.П., против Наказателно постановление
№ 21- 1030-000679/09.02.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР,
сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на Р.С.П., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
1
потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 21.01.2021 г., около 23,40 часа в гр. Пловдив, на ул. Маестро Атанасов –
зад бл. 201г, в ж.к. Тракия, жалбоподателят управлявал лек автомобил Ауди
А3 с рег.№ ****, собственост на В.И.П., като отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство дръг чек 3000 за установяване на употребата
на наркотични вещества или техните аналози. В НП се сочи и че е издаден
талон за изследване № 091856, като същият е представен по
административнонаказателната преписка.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът
констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя,
който впоследствие в 3-дневния срок от връчването му също не е подал
възражение.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства- показания на актосъставителя Д., който дава подробни
обяснения за случилото се. Съдът напълно кредитира показанията на
свидетеля като последователни, убедителни и подкрепящи се с останалите
доказателства по делото. Свидетелят Д. пространно разяснява за
извършването на проверката, как е бил повикан от патрул, спрял водачът на
лекия автомобил Ауди А3 и е констатирал извършеният пред него отказ на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Посоченото от свидетеля се потвърждава и
от докладната записка на мл. инсп. П., сочещ номерът и марката на
автомобила, проведения разговор с водача, установен като жалбоподателя,
както и последвалият отказ същият да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотици. Посоченото от свидетеля се потвърждава и от
представения по делото Талон за изследване № 091856, в който е отразен
отказът на жалбоподателя да се тества с техническо средство и
предоставената му възможност да се яви в лечебно заведение – УМБАЛ „Св.
Георги“ на бул. Пещерско шосе № 66, в случай че желае да даде кръвна проба
2
за изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Следва да се посочи и че изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя нито в срока за
възражения след съставянето на АУАН, нито в жалбата, нито в съдебното
заседание. Не са представени и доказателства, оборващи констатациите в
АУАН, като липсват и твърдения лицето да се е явило в посочения в талона
период в лечебното заведение за даване на кръвна проба.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия
орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. – т.2.11. и т. 1.3. и Заповед № 8121з- 825/19.07.2019г. Видно
от т. 34 на Заповед № 317з-1633/20.04.2015г., издателят на АУАН – Т.Д., е
упражнявал длъжността младши автоконтрольор I степен в сектор ПП при
ОДМВР-Пловдив, поради което и към момента на съставянето на АУАН, като
лице по т. 1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., е бил оправомощен да
използва по съответния ред технически средства за измервания и контрол.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 22.01.2021г., за
нарушение от 21.01.2021г., а НП - на 09.02.2021г., тоест преди погасяване на
административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В НП единствено е
допълнено, че е издаден талон за медицинско изследване, като издаването на
такъв талон не се явява съставомерен елемент от нарушението, поради което
и няма пречка да се опише същият в НП.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият
изрично е вписал първоначално в АУАН, че няма възражения, като
впоследствие не е подал и писмени възражения в дадения 3-дневен срок.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, нормата
3
съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за
извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на
предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването
на което и да е от горните нарушения ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна
норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, е достатъчно основание за издаването на
АУАН по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно,
че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на
нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на
ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. Приложимата хипотеза е именно
управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по
делото доказателства и най-вече с оглед разпита на св. Д. и докладната
записка на мл. инсп. П..
В процесния случай, надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на отказ на водача да се тества с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя за наличието на порок при описанието на
нарушението. Нарушението е ясно описано, като е обективиран отказът на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг
Чек 3000 за установяване на наркотични вещества или техни аналози.
Евентуално последващо явяване на лицето и подлагането му на
4
медицинско и химическо изследване в посочения в талона срок, респ. при
избор да бъде тествано с доказателствен анализатор, би довело до отпадане на
наказуемостта по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този случай, при установяване на
наркотични вещества или техни аналози в кръвта на жалбоподателя, би се
стигнало до иницииране на наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от
НК. Същевременно без значение дали са установени или не наркотични
вещества в кръвта на лицето, с даването на съответната проба ще липсва
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като би била налична
надлежна проверка дали жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Тоест, наказуемостта на деянието
по чл. 174, ал.3 ЗДвП обхваща сложен фактически състав, който включва
кумулативното наличие на два акта:
- първоначален отказ на лицето да се тества с техническо средство,
който следва да се отрази по надлежния ред в АУАН;
- липса на установяване на концентрацията на алкохол или наркотични
вещества в кръвта по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) способи.
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в
него. Това обаче не отнема качеството му на задължителен елемент от
фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3
ЗДвП и следва да се съобразява от административнонаказващият орган при
издаването на наказателно постановление. В настоящия случай правилно е
посочено, че жалбоподателят не се е подложил на такава проверка, доколкото
в случай, че беше приел да се тества по някой от посочените начини, то и не
би следвало да отговаря по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, нито срещу него да бъде
издавано Наказателно постановление.
Цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя в хода по
същество Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021г. на ВАС касае
наличието на две нарушения при отказ на водач да се тества както за
употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества. Същото не е
приложимо в настоящия случай, доколкото жалбоподателят не е отказвал да
5
се тества за наличие на алкохол, а дори напротив – видно от докладната
записка на мл. инсп. П., се е подложил на такава проверка, като техническото
средство е отчело 0,00 промила алкохол в издишания въздух.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на
АУАН и НП за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП с оглед отказа на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози и липсата на последващо такова
установяване по някой от начините по чл.3а от Наредбата.
Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в
издадения талон № 091856, който е подписан от жалбоподателя. На водача,
видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен
анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като
впоследствие и двата варианта не са били изпълнени от него. В талона е
указано, че следва водачът да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 40
минути от връчването му, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от
Наредбата, което в последствие не е било сторено.
Неоснователно се явява възражението за неспазване на изискването на
чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Нормата касае случаите, при които лицето се е
подложило на проверка. Доказателство за това е изискването да се посочат
показанията на техническото средство. Целта на тази разпоредба е при
съмнение в показанията, да може да се установи по серийният номер на
средството дали същото е представлявало технически изправно и одобрено по
съответния ред средство за измерване към момента на проверката. В случая
въобще не се констатира да е била извършена такава проверка, тъй като
лицето е отказало осъществяването й. Поради това и няма как да се опишат
показанията на техническото средство, а посочване на фабричния номер на
същото се явява безпредметно при липсата на извършена надлежна проверка.
Нарушението е било извършено виновно, като водачът съзнателно е
отказал извършването на проверка за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като отказът му е бил обективиран с
подписа му както в АУАН, така и в Талона за изследване № 091856, в който
6
изрично било посочено, че в случай на неизпълнение на предписанието за
изследване или за медицинско и химическо изследване, на основание чл. 174.
ал. 3 от ЗДвП ще му бъдат наложени съответните санкции.
Наказанията са правилно определени, като същите съгласно чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП са в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Въз основа на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
От въззиваемата страна не са претендирани разноски в производството,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 1030-
000679/09.02.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна
полиция - Пловдив, с което на Р.С.П., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7