Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 28.11.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЮЛИЯ А. и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА гр.дело №15822 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 30.12.2014г. и
последващо решение №374334 от 29.03.2018г., постановено в производство по реда
на чл.250 от ГПК, по гр.дело №27036/2010г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти
състав, са отхвърлени предявените искове от З.А.Б.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Б.В.,
за осъждане на ответника Г.Ф.да й плати следните суми: на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ, във връзка с чл.52 ЗЗД
сумата от
2160.00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.,
което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№******* и лек автомобил с
рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 70.27 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.; са отхвърлени предявените искове от З.Д.Д. за осъждане на ответника Г.Ф.да й плати следните суми: на
основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ, във връзка с чл.52 ЗЗД
сумата от
3600.00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.,
което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№******* и лек автомобил с
рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 117.62 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.; са отхвърлени предявените искове от С.Г.С. за
осъждане на ответника Г.Ф.да й плати следните суми: на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ, във връзка с чл.52 ЗЗД
сумата от
6480.00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.,
което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№******* и лек автомобил с
рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 210.84 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.; са отхвърлени предявените искове от Н.С.Г.,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Г.С., за
осъждане на ответника Г.Ф.да му плати
следните суми: на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ, във връзка с чл.52 ЗЗД
сумата от
2880.00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.,
което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№******* и лек автомобил с
рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 93.72 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.; са отхвърлени предявените искове от Ф.С.А. за
осъждане на ответника Г.Ф.да й плати следните суми: на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ, във връзка с чл.52 ЗЗД
сумата от
14760.00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.,
което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№******* и лек автомобил с
рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 480.25 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата /за неимуществени вреди/ за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.;
на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ сумата от 469.00 лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.,
което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№******* и лек автомобил с
рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД
сумата от 15.25
лв., обезщетение за забава за изплащане на главницата /за имуществени
вреди/ за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.; са отхвърлени предявените искове от С.Г.И.,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х., за
осъждане на ответника Г.Ф.да й плати следните суми: на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ, във връзка с чл.52 ЗЗД сумата
от 4320.00
лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.,
което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№******* и лек автомобил с
рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 140.56 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.; са отхвърлени предявените искове от И.Г.И.,
действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х., за
осъждане на ответника Г.Ф.да му плати следните суми: на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ, във връзка с чл.52 ЗЗД
сумата от 2160.00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
станало на 09.01.2009г., което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№*******
и лек автомобил с рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 70.27 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.; са отхвърлени предявените искове от М.З.Р.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.А.С.,
за осъждане на ответника Г.Ф.да й плати следните суми: на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ, във връзка с чл.52 ЗЗД
сумата от
3600.00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.,
което е предизвикано от водачите на микробус с рег.№******* и лек автомобил с
рег.№*******; както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 117.14 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 17.02.2010г. - 11.06.2010г.. С решението е осъдена З.А.Б., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Б.В., да заплати на Г.Ф.на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 348.00 лв., направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъдена З.Д.Д. да заплати на Г.Ф.на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 420.00 лв., направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъдена С.Г.С. да заплати на Г.Ф.на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 564.00 лв., направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъден Н.С.Г., действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител С.Г.С., да заплати на Г.Ф.на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 384.00 лв., направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъдена Ф.С.А. да заплати на Г.Ф.на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 996.00 лв., направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъдена С.Г.И., действаща лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х., да заплати на Г.Ф.на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 456.00 лв., направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъден И.Г.И., действащ лично и със съгласието
на своя баща и законен представител Г.И.Х., да заплати на Г.Ф.на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 348.00 лв., направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъдена М.З.Р., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител С.А.С., да заплати на Г.Ф.на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 420.00 лв., направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението са осъдени З.А.Б., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Б.В., З.Д.Д., С.Г.С., Н.С.Г., действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител С.Г.С., Ф.С.А., С.Г.И.,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х., И.Г.И., действащ лично и със съгласието
на своя баща и законен представител Г.И.Х. и М.З.Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С.А.С., да заплатят на Г.Ф.на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 200.00 лв., направени разноски за възнаграждение за вещо лице.
Постъпили са въззивна жалба вх.№1008276/30.01.2015г. от ищците
- З.А.Б., действаща лично и със съгласието на своята майка
и законен представител А.Б.В., З.Д.Д.,
С.Г.С., Н.С.Г., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С.Г.С., Ф.С.А., С.Г.И., действаща лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х., И.Г.И., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Г.И.Х. и М.З.Р.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.А.С.,
с която се обжалва решение
от 30.12.2014г., постановено по гр.дело №27036/2010г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
73-ти състав; както и въззивна жалба вх.№5057774/05.04.2018г.
от ищците - З.А.Б., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Б.В., З.Д.Д., С.Г.С., Н.С.Г., действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител С.Г.С., Ф.С.А., С.Г.И.,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х., И.Г.И., действащ лично и със съгласието
на своя баща и законен представител Г.И.Х. и М.З.Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С.А.С., с която се обжалва решение №374334 от 29.03.2018г., постановено по реда на
чл.250 от ГПК, с което е допълнено решение от 30.12.2014г., постановено по
гр.дело №27036/2010г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав. Изложени са съображения
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове, като
постановени в противоречие на материалния закон и трайно установената съдебна
практика. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вина за
настъпването на прецесното ПТП, станало на 09.01.2009г., има само водачът на
лекотоварен автомобил марка”Фолксваген Транспортер”, с рег.№*******, който към
релевантния момент е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” със
ЗК”Уника” АД. Поддържа се, че от анализа на събраните доказателства се
установява по несъмнен начин, че вина за настъпилото ПТП има както водача на
лекотоварен автомобил марка”Фолксваген Транспортер”, с рег.№*******, който не е
отчел пътната обстановка и е навлязъл в кръстовище при наличие на приближаващ
лек автомобил вместо да изчака преминаването му, така и водача на лек автомобил
марка” Мицубиши Лансър”, с рег.№*******, който се е движил в насрещната пътна
лента със скорост превишаваща разрешената такава за конкретния пътен участък и
по този начин е нарушил правилата за движение по пътищата, установени с
разпоредбите на чл.8 и чл.21 от ЗДвП. Излага се още, че по делото не е било
спорно и от доказателствата се установява, че за лек автомобил марка” Мицубиши
Лансър”, с рег.№*******, към момента на настъпване на процесното ПТП -
09.01.2009г., не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, респективно налице е основание за ангажирането на
отговорността на сочения ответник - Г.Ф.. Твърди се още, че от събраните
доказателства се установяват причинените на ищците вреди от настъпване на процесното ПТП - 09.01.2009г. и
предявените искове се явяват основателни и доказани по размер. По изложените
съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваните
първоинстанционни решения и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - Г.Ф., депозира два идентични по съдържание писмени отговори от
08.05.2015г. и от 23.07.2018г., в които взема становище относно
неоснователността на подадените въззивни жалби. Излага се, че първоинстанционните
решения са законосъобразни, постановени при правилно прилагане и тълкуване на
материалния закон. Поддържа се, че ищците в хода на производството не са
доказали, че вина за настъпилото ПТП има водача на лек автомобил марка”
Мицубиши Лансър”, с рег.№*******, който към момента на настъпване на процесното
ПТП - 09.01.2009г., е нямал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Напротив - твърди се, че от анализа на
доказателствата се установява, че първопричина за настъпване на вредоносните
последици е поведението на водача на лекотоварен автомобил марка”Фолксваген
Транспортер”, с рег.№*******, който не е спрял на знак ”Стоп” и е извършил
маневра - завиване на ляво на Т-образно кръстовище, като не се е съобразил със
скоростта и разстоянието на приближаващия го МПС - лек автомобил марка” Мицубиши
Лансър”, с рег.№*******. Сочи се, че към процесния период лекотоварен автомобил марка ”Фолксваген
Транспортер”, с рег.№*******, е имал валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, предвид на което неговата деликтна отговорност следва да бъде
покрита от застрахователния договор на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, а не от Гаранционния фонд на основание чл.288 КЗ /отм./. По изложените съображения моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваните първоинстанционни
решения. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени
са от З.А.Б., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.Б.В., З.Д.Д., С.Г.С., Н.С.Г., действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител С.Г.С., Ф.С.А., С.Г.И.,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х., И.Г.И., действащ лично и със съгласието
на своя баща и законен представител Г.И.Х. и М.З.Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С.А.С., срещу Г.Ф.при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм., но приложим в настоящото производство/ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка.
От събраните пред първата
инстанция доказателства се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства. В конкретния случай от анализа на събраните доказателства -
приета САТЕ, неоспорена от страните, се установява че процесното ПТП е станало
на 09.01.2009г. в землището на с.Любенова махала на главен път ІІІ-554, на
Т-образно кръстовище с вертикална сигнализация знак Б-2 /стоп/ и знак А-27
/кръстовище без предимство от дясно/, при което лекотоварен автомобил марка "Фолксваген
Транспортер", с рег.№*******, е навлизал от второстепенен път
в кръстовището, правейки завой на ляво по път с предимство, без да се съобрази
с положението и скоростта на движещия се по пътя с предимство лек автомобил
марка "Мицубиши Лансър", с рег.№*******, който се е
движил по главен път ІІІ-554 със скорост около
В разглеждания
случай не се спори още и относно факта, че лек автомобил марка "Мицубиши
Лансър", с рег.№*******, към момента на
настъпване на процесното ПТП - 09.01.2009г., не е имал сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", а лекотоварен автомобил марка "Фолксваген
Транспортер", с рег.№*******, е имал валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" в ЗК"Уника" АД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу съдебни актове, които подлежат на въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните
жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваните съдебни решения са валидни и допустими, но по
същество - неправилни. Първоинстанционният съд е обосновал
погрешен правен извод за неоснователност на предявените искове с правно
основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1
от ЗЗД, който не кореспондира на събраните
по делото доказателства и е в противоречие на приложимия
материален закон. Доводите
в двете въззивни жалби са изцяло основателни.
В конкретната хипотеза, за да се ангажира
отговорността на ответника съгласно нормата на чл.288, ал.1, т.2,
б."а" КЗ /отм./ на първо място следва да се установи, че виновният водач няма
сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В
разглеждания случай от анализа на събраните доказателства се установява, че ищците имат качеството на увредени лица от ПТП, станало на
09.01.2009г. като механизмът за настъпването му е подробно описан в
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните. Експертът е категоричен в
становището си, че техническите причини за настъпването на процесното ПТП е както
противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Мицубиши
Лансър", с рег.№*******, който се е движил по главен път ІІІ-554
със скорост около
На следващо място съдът приема, че от приетото по делото заключение на СМЕ,
което кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните
в хода на съдебното производство, се установява по категоричен начин, че в
резултат на процесното ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка "Мицубиши Лансър", с рег.№*******,
и на водача на лекотоварния автомобил марка "Фолксваген Транспортер", с рег.№*******,
които нарушават
правилата за движение по пътищата, са били причинени на ищците травматични
увреждания. Ищцата - З.А.Б., родена
на ***г., на 8 години към датата на
настъпилото ПТП, е получила следните наранявания: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на главата
и мозъчно сътресение, които са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като е било проведено консервативно лечение и оплакванията,
свързани с преживяното мозъчно сътресение, може да се приеме, че са отшумяли
към момента на изписването й от болница - 14.01.2009г.. Ищцата - З.Д.Д., родена на ***г., на 22 години,
към датата на настъпилото ПТП, е получила следните наранявания: разкъсно-контузна
рана по гръбната повърхност на втори пръст с липса на активна екстензия и
увреждане в дълбочина на сухожилието и влагалищната капсула на мускула повдигач
на втори пръст на дясна ръка, разкъсно-контузна рана в областта на тенара
/»възглавничка» над дланната част на първа дланна кост/ на дясна ръка, контузия
и охлузвания в областта на дясна глезенна става и с оток на ставата, които са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като във
връзка с травмата е направена хирургична обработка на раните, както и е било
проведено лечение с антибиотици, аналгетици и инфузионни разтвори, като
възстановителният процес е продължил около 3 - 4 седмици. Ищцата - С.Г.С., родена на ***г., на 25 години към
датата на настъпилото ПТП, е получила следните наранявания: контузия и
охлузвания на лицето, клинични и анамнестични данни за мозъчно сътресение със
степенна промяна на съзнанието, счупване странично на горната челюст в дясно,
мекотъканно увреждане в областта на дясна рамена става, които са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като във връзка с
травмата е направена хирургична обработка на раните, както и е било проведено
консервативно лечение с антибиотици, аналгетици и инфузионни разтвори, както и
дясната ръка е било имобилизирана с превръзка тип «Дезо», като
възстановителният процес е продължил около 3 месеца. Ищецът - Н.С.Г., роден на ***г., на 3 години към
датата на настъпилото ПТП, е получил следните наранявания: контузия и
разкъсно-контузна рана на челото вляво, контузия на корема и мозъчно
сътресение, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като във връзка с травмата е било проведено консервативно лечение с
антибиотици, аналгетици и инфузионни разтвори, като възстановителният период
касаещ последиците от мекотъканните увреждания е от около 1 - 2 седмици от
датата на травмата, като е възможно последиците от мозъчното сътресение да
персистират и с години. Ищцата - Ф.С.А.,
родена на ***г., на 29 години към датата на настъпилото ПТП, е получил следните
наранявания: множество охлузвания по ръцете, контузия на главата с мозъчно
сътресение, многофрагментно надкондилно счупване налява бедрена кост, както и е
изпаднала в състояние на травматичен шок, което обуславя разстройство на
здравето, временно опасно за живота, преодоляно благодарение на своевременно
предприетите противошокови мероприятия и лечение. Вещото лице сочи, че към
момента на прегледа се установява, че за ищцата е налице ограничение в
движенията на левия крак в лява коленна
и тазобедрена става, невъзможно е стъпване само на левия крак и са налице данни
за хипотрофия на мускулатурата на ляво бедро като причина за това е настъпило
усложнение след претърпяната травма на бедрената кост в коленната става. Към
датата на прегледа - 05.06.2011г. вещото лице сочи, че ищцата се придвижва с
помощни средства - патерици и същата продължава да има затруднения в
движенията, което причинява физически и битов дискомфорт. Ищцата - С.Г.И., родена на ***г., на 8 години към датата на настъпилото ПТП, е
получила следното нараняване - счупване на лява раменна кост в областта на
шийката, което е наложило провеждане на лечение с имибилизация на крайника за 4
- 5 седмици, като за период от 5 - 8 седмици пострадалата е имала битов и
физически дискомфорт поради затруднено обслужване с лява ръка и болки. Ищецът -
И.Г.И., роден на ***г., на 9 години към
датата на настъпилото ПТП, към датата на настъпилото ПТП, е получил следните
наранявания: контузия на главата с подкожен хематом в областта на дясна орбита
и скула, охлузвания по лицето и мозъчно сътресение, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като във връзка с травмата е било
проведено консервативно лечение с антибиотици, аналгетици и инфузионни
разтвори, като възстановителният период касаещ последиците от мекотъканните
увреждания е от 1 - 2 седмици от датата на травмата, като е възможно
последиците от мозъчното сътресение да персистират и с години. Ищцата - М.З.Р., родена на ***г., на 12 години към
датата на настъпилото ПТП, е получила следните наранявания: хематом в областта
на носа, счупване на ности кости, контузия на главата и мозъчно съсресение, които
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като във
връзка с травмите е било проведено консервативно лечение с антибиотици,
аналгетици и инфузионни разтвори, като възстановителният период касаещ
последиците от мекотъканните увреждания е от 2 - 3 седмици от датата на
травмата, като по-дълъг е срока на възстановяване на счупените носни кости,
като е възможно последиците от мозъчното сътресение да персистират и с години.
Относно определянето на обезщетение за причинените на ищците от процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях болки и страдания в
резултат на претърпените травматични увреждания, съдът приема следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. При определянето му съдът
следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният
интензитет и продължителност, както и всички други особености и обстоятелства
по случая. Съдът преценявайки тежестта на причинените на
ищците увреждания, техният интензитет и продължителен характер, както и факта, че всички
ищци, без ищцата - Ф.С.А. са се възстановили напълно от причинените им от
процесното ПТП травми, а също така и отчитайки изживените от пострадалите болки и страдания, стрес
и уплаха, тяхната възраст и с оглед обществения критерий за справедливост и
съдебната практика намира, че за
репариране на причинените на ищците неимуществени вреди справедлив размер на
обезщетение за всеки от тях е както следва: за ищцата - З.А.Б. в размер на сумата от 2200.00 лв., за
ищцата - З.Д.Д. в размер на сумата
от 3600.00 лв., за ищцата - С.Г.С. в размер на сумата от 6500.00
лв., за ищеца - Н.С.Г. в размер на сумата от 3000.00 лв., за
ищцата - Ф.С.А. в размер на сумата от 15000.00 лв., за
ищцата - С.Г.И. в размер на сумата от 4500.00 лв., за
ищеца - И.Г.И. в размер на сумата от 2200.00 лв., за
ищцата - М.З.Р., в размер на сумата от 3600.00 лв.. При така изложените аргументи въззивният съд приема,
че предявените от ищците искове срещу Г.Ф., обезпечаващ деликтната отговорност
на водача на МПС, който е нямал валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на настъпване
на ПТП, с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, следва да се уважат за пълните предявени размери, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда - 11.06.2010г., до окончателното
им плащане.
Относно предявения от ищцата - Ф.С.А.
иск за сумата от 469.00 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното
ПТП, съдът приема, че с оглед вида на претърпените от нея травматични
увреждания са били направени разходи, свързани с лечението й за закупуване на
остеосинтези и е заплатила медицински такси. На основание чл.162 от ГПК съдът определя
направените от ищцата разходи, свързани с лечението й, в общ размер на 470.00
лв.. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди следва да се уважи за размера, за който е
предявен - 469.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 11.06.2010г., до окончателното й
плащане.
По предявените искове за заплащане на лихва за забава:
Съгласно чл.288, ал.7 от КЗ (отм.) Фондът изплаща
обезщетения по реда, определен с Правилника за устройството и дейността на
фонда, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне
по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на
ал.9. Правото на пострадалия срещу Гаранционния фонд е предвидена от закона
възможност за третото увредено лице да получи обезщетение за претърпените от
него вреди, когато делинквентът не може да бъде установен, не е имал
застраховка "гражданска отговорност" или не е бил правоспособен
водач. Посоченото право за увредения не е същинско застрахователно право, тъй
като възниква по силата на закона, а не произтича от сключен застрахователен
договор. Г.Ф.не е застраховател, нито делинквент, а законът му възлага
отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато това е поискано от
пострадалите. Той изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а
не от датата на увреждането. /В този смисъл са решение №217 от 21.01.2010г. на ВКС по т.д. №149/2009 г., II Т.О., Т.К. и решение №60 от 29.04.2011г. на ВКС по т.д. №381/2010г., II Т.О., Т.К./
Фондът дължи лихва от датата, следваща изтичането на тримесечния срок по чл.288, ал.7 от КЗ /отм./. По делото е приложена
подадената от ищците молба вх.№24-01-445/17.11.2009г., с която са поканили ответника -Г.Ф.да им
изплати застрахователно обезщетение за причинените им от процесното ПТП
неимуществени вреди. Следователно ответникът - Г.Ф.е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от 18.02.2010г. /деня, следващ
изтичането на тримесечния срок по чл.288, ал.7 от КЗ - отм./ до 11.06.2010г.
/дата на завеждане на исковата молба в съда/. На основание чл.162 от ГПК съдът
определя размера на претендираната от ищците мораторна лихва за сочения период
върху дължимото обезщетение както следва: За предявения от ищцата - З.А.Б. иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата от 2160.00 лв. за периода 18.02.2010г.
- 11.06.2010г. възлиза на сумата от 70.27 лв.; за предявения от ищцата - З.Д.Д. иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата от 3600.00 лв. за периода 18.02.2010г. -
11.06.2010г. възлиза на сумата от 117.62 лв.; за предявения от ищцата - С.Г.С. иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата от 6480.00 лв. за периода 18.02.2010г.
- 11.06.2010г. възлиза на сумата от 210.84 лв.; за предявения от ищеца - Н.С.Г. иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата от 2880.00 лв. за периода 18.02.2010г.
- 11.06.2010г. възлиза на сумата от 93.72 лв.; за предявените от ищцата - Ф.С.А. искове с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата от 14760.00 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди/, за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г. възлиза на сумата
от 480.25 лв.; както и обезщетението за забава върху главницата от 469.00 лв.
/обезщетение за имуществени вреди/, за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.
възлиза на сумата от 15.25 лв.; за предявения от ищцата - С.Г.И. иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата от 4320.00 лв. за периода 18.02.2010г.
- 11.06.2010г. възлиза на сумата от 140.56 лв.; за предявения от ищеца - И.Г.И.
иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата от 2160.00 лв. за периода 18.02.2010г.
- 11.06.2010г. възлиза на сумата от 70.27 лв.; за предявения от ищцата - М.З.Р.
иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата от 3600.00 лв., за периода 18.02.2010г.
- 11.06.2010г. възлиза на сумата от 117.14 лв.. С оглед изложеното предявените
от ищците искове с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД следва да се уважат изцяло като основателни и доказани.
По изложените съображения и
поради несъвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваните съдебни актове, включително и в частта за разноските,
като неправилни и незаконосъобразни, постановени в противоречие на материалния
закон и събраните по делото доказателства, следва да бъдат отменени на основание чл.271, ал.1 от ГПК
и вместо тях да се постанови друго решение, с което да бъдат уважени изцяло
предявените от ищците срещу
ответника искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм., но
приложим в настоящото производство/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По разноски, съдът приема
следното:
При този изход на спора пред
настоящата инстанция право на разноски имат въззивниците-ищци, които
претендират присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА както за процесуално представителство пред СРС, така и
пред въззивната инстанция. Така направеното искане е
неоснователно предвид следното: по делото са представени пълномощни, които
очертават правомощията на процесуалните представители на ищците, но в тях не е
отразено, че договореното възнаграждение
е по чл.38 от ЗА безплатно, респективно
няма посочена хипотеза, при която е представена безплатна адвокатска помощ на ищците.
При това положение по делото не може да се направи извод за уговорките между ищците
и процесуалните им представители - адв.О.В.К.и адв.Р.М.П. относно
предоставянето на безплатна такава, както и за причините за това. След като в
представените по делото пълномощни не са посочени никое от основанията по чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ, то не
се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Обстоятелството,
че ищците са освободени от държавна такса не рефлектира автоматично върху
възможността представляващите ги в производството адвокати да оказват безплатна
правна помощ и съдействие, съответно не предопределя приложението на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в какъвто смисъл
е и константната практика на ВКС по аналогични дела. Предвид изложеното, претенциите
на ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА както за процесуално представителство
пред СРС, така и пред въззивната инстанция следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Ответникът на
основание чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1669.79 лв., представляваща
държавна такса върху цената на уважените искове, както и сумата от 250.00 лв., разноски
за изплатено възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
от 30.12.2014г. и последващо решение №374334 от 29.03.2018г., постановено в
производство по реда на чл.250 от ГПК, по гр.дело №27036/2010г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на
управление:***; да заплати на З.А.Б., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 2160.00 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 70.27 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.; на З.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 3600.00 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 117.62 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.; на С.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 6480.00 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 210.84 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.; на Н.С.Г., с ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Г.С., с адрес: ***,
на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 2880.00 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 93.72 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.; на Ф.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 14760.00 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.;
на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 480.25 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата /за неимуществени вреди/ за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.;
на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 469.00 лв., обезщетение
за претърпени имуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД
сумата от 15.25
лв., обезщетение за забава за изплащане на главницата /за имуществени
вреди/ за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.; на С.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 4320.00 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 140.56 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.; на И.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 2160.00 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 70.27 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.; на М.З.Р., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.11 КЗ /отм./ сумата от 3600.00 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 09.01.2009г.; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 117.14 лв., обезщетение за забава за изплащане
на главницата за периода 18.02.2010г. - 11.06.2010г.; ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
11.06.2010г., до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на
управление:***; да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1669.79 лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата от 250.00 лв., разноски за
изплатено възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./