РЕШЕНИЕ
№ 2467
гр. Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110118342 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба с
регистрационен вх.№ 53641/23.12.2021 г., уточнена с молба от 14.1.2023 г. и с правно
основание на предявения иск чл. 439 ГПК.
Видно от исковата и уточнителната молба ищцата Н. Б., ЕГН **********, с адрес
***, чрез процесуалния й представител - адвокат от АК Варна П. Н., със съдебен адрес *** е
предявила иска си против ответницата Е. С. Г. с посочен адрес в ***.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства :
Срещу Н.Б. бил издаден изпълнителен лист от 04.04.2014 г. от РС Варна, въз основа
на Решение № 810/21.02.2014 г. по гр.д. № 6412/2013 г. с който Н.Б. била осъдена за заплати
на Е. Г., с паспорт ***, № ***, издаден на ***г. от ФМС ***, с постоянен адрес *** сумата
от 4 472,57 евро (четири хиляди четиристотин седемдесет и две евро и петдесет и седем
евроцента) като получена без основание , на осн. чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, както и сумата
от 1 070 лв. (хиляда и седемдесет лева) представляваща направените по делото разноски.
Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист от 04.04.2014 г. било образувано
изпълнително дело № 2014***0400558 по описа на ЧСИ С. К. Д.,ЧСИ с рег. № *** и район
на действие ОС Варна.
По изпълнителното дело, сочи ищцата, били извършвани следните изпълнителни
действия: на 31.03.2016 г. постъпила молба за налагане на запор и извършване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника; на 23.08.2019 г. отново постъпила молба от
взискателя за налагане на запор и извършване на опис на движимите вещи, собственост на
длъжника ; на 05.09.2019 г. постъпила молба за запор на трудовото възнаграждение на
длъжника; на 24.09.2019 г. постъпила молба за запор на трудовото възнаграждение на
длъжника.
От датата на последното изпълнително действие - 24.09.2019 г. - налагане на запор,
1
твърди ищцата, че по изпълнително дело не били предприемани изпълнителни
действия.
Ищцата счита, че в периода 31 март 2016 г./ датата на която била подадена молбата
за запор и опис на движими вещи / до 23 август 2019 г. / датата на молбата за запор и опис
на движими вещи / не били предприемани изпълнителни действия , които да прекъснат
давностните срокове, поради което и извежда извод ищцата, че изпълнителното дело се
прекратило ex lege /по силата на закона/ на 31 март 2018 г. на основание чл. 433 , ал.1 т. 8
ГПК с настъпване на перемпция, която съдебния изпълнител можел само да прогласи в
постановление .
По същество в исковата си молба ищцата се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС извършената с т.10 отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., за да изведе правния
извод, че изпълнително дело № 558/2014 г. по описа на ЧСИ Ст.Костова -Д. е прекратено на
осн. чл.433 ал.1 т. 8 ГПК с настъпила перемпция след приемане на ТР 2/26.05.2015 г., т.к.
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години
и изпълнителното производство било прекратено на .осн. чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК /чл.330, ал. 1
б. „д“ ГПК отм./.
Ищцата счита, че считано от 31 март 2016 г./молбата за запор и опис на движими
вещи/ е започнал да тече 5 годишния давностен срок на осн. чл.110 ЗЗД, по отношение на
задължението по изпълнителния лист от 4.4.2014 г., срок който изтекъл на 31.3.2021 г.
В изпълнение на дадените от съда указания, в уточнителната си молбата ищцата се
е позовала и на изтекла давност и на настъпила перемпция, настъпили след издаване
на изпълнителния лист, за да обоснове допустимостта и правния си интерес от водене на
специалния отрицателен установител иск.
В изпълнение на указанията на съда и ищцата е прецизирала петитума на иска, в
следния смисъл:
Отправеното до съда искане (съгласно уточнението от 14.01.2022 г.) е да бъде
постановено Решение, по силата на което съдът да приеме за установено в отношенията
между ищцата и ответницата, че ищцата Н. Б. не дължи на ответницата Е. Г. сумата от
4472,57 евро, като получена без основание на осн. чл.55 , ал. 1 пр.1 -во ЗЗД за което е
издаден изпълнителен лист от 4.4.2014 г. по гр.дело № 6412/2013 по описа на ВРС,
образувано изпълнително дело № 2014***040058 по описа на ЧСИ С. К. - Д. с рег. № *** и
район на действие ОС Варна, на осн.чл.439 ГПК ( л.14 - ти от делото ).
В срока по чл.131 ГПК, ответницата Е. С. Г., чрез адвокат Р. В. Д. -АК гр.Варна ,
личен № ***, кантора с адрес: ***, тел: ***, особен представител на ответницата,
назначена с Определение № 3301 от 16.03.2023г. е депозирала отговор на исковата молба с
вх.№ 53641/23.12.2021г., подадена от Н. Б. пред Районен съд - Варна, гражданско отделение,
42 състав по гр.дело № 20213110118342/2021 г.
Ответницата намира претенцията на ищцата за неоснователна.
Сумите, предмет на исковата молба с правно основание чл.439 ГПК се твърди, че са
дължими в полза на Е. С. Г. и за тях не е изтекъл 5-годишният давностен срок, защото: както
е прието в обявеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, в изпълнителното производство предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ прекъсва
давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е
образувано. Примерно било посочено, че прекъсват давността насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. За разлика от исковия
процес, обаче, в изпълнителния, давността не се прекъсва еднократно,подчертава в отговора
2
си на искова молба ответната страна. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ,се сочи в отговора на искова молба, че прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител бил длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсвала с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът
нямал нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябвало да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като иска извършване
на съответните изпълнителни способи. Затова с Тълкувателното решение ,било обявено за
загубило сила ППВС № 3/ 1980 г., основано на нормата чл.115 ал.1 б. „ж“ ЗЗД, че докато
трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече. Съгласно Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС, обаче преди, докато траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за
тези вземания не е текла.За тях давността започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато
било обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
Вземанията, чието съществуване ищцата претендира да бъде отречено, сочи
ответната страна, че се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок. Този срок
започнал да тече от 26.06.2015 г., като било без правно значение дали преди тази дата по
делото били прилагани изпълнителни способи и имало ли е основание за прекратяването му
съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Давността се прекъсвала с искането на взискателя да
приложи конкретен изпълнителен способ. Така, по негово искане, с оглед твърденията в
исковата молба, на дати -31.03.2016г., 23.08.2019г. 05.09.2019г и 24.09.2019г. постъпили
искания да бъдат приложени отделни изпълнителни способи, които прекъсвали давността
за вземанията и от всяко едно от тях започвала да тече нова 5-годишна давност. От
24.09.2019г. - датата на последното поискано изпълнително действие до датата на
завеждане на исковата молба в съда, обобщава ответната страна, че не е изтекъл 5-
годишният срок, в който вземанията биха се погасили по давност.
Без правно значение, се сочи в отговора на искова молба, че в периода 31.03.2016г. до
23.08.2019г. не са предприемани изпълнителни действия, поради което, както твърди
ищецът, изпълнителното дело се е прекратило ех lege на 31.03.2018г., на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК. По делото нямало данни, до днешна дата, ЧСИ да е прекратил
изпълнителното производство с изрично постановление, поради настъпила перемпция,
съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Ето защо счита ответната страна, че към
момента на подаване на исковата молба давността не е изтекла и предявените искове за
установяване погасяване на процесните вземания на това основание следва да се отхвърлят.
В подкрепа на изложеното по-горе становище ответницата,чрез особения й
представил е направила следните искания по доказателствата :Не възразява срещу искането
на ищеца да се изискат заверени копия от всички документи, съдържащи се в кориците на
изпълнително дело с номер 2014***0400558, по описа на ЧСИ С. К. - Д., с рег.№ ***.
Същото ответната страна намира за необходимо с оглед преценката: предприемани ли са
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, с оглед
преценката за прекъсване на давността за погасяване на вземанията, за които
изпълнителното производство е образувано; прекратено ли е изпълнителното дело и ако
„да“, кога е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
съответно кога е започнала да тече новата погасителна давност за вземането и изтекла ли е
тя към датата на образуване на настоящото производство.С оглед становището на ищеца в
съдебно заседание, особения процесуален представител на ответницата моли му бъде дадена
възможност да посочи и представи нови доказателства, както и да направи и обоснове
всичките си искания и възражения и да вземе становище по твърдените от насрещната
страна обстоятелства.
Видно от докладваната в проведеното първо редовно и открито съдебно заседание
писмена молба с рег. вх. № 49480/30.06.2023 г., постъпила по електронната поща на РС -
3
Варна от адв. П. Н. - пълномощник на ищеца, ищцата изрично е заявила чрез адв.Н., че
желае да се даде ход на делото. Уточнява се исковата претенция, като същата следва да се
счита за предявена само за сумата от 4472,57 евро или 8747,58 лв., като не се поддържа
изложеното в молба от 18.05.2023 г., т.к. ищцовата страна не е предявила такъв иск.
Заявява, че няма възражения по доклада. Желае се уважаване на исковата молба, ведно с
присъждане на сторените разноски. Изразено е становище по същество на спора. Приложен
е списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание от 30.06.2023 г. както бе посочено и по-
горе ищцата не се явява, не се представлява , но с писмената си молба от 30.06.2023 г.
поддържа иска си правно осн. чл. 439 ГПК и цена от 4472,57 евро или 8747,58 лв., желае
уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото .
Ответницата по делото, представлявана от особен представител - адвокат Р. Д.
оспорва иска като неоснователен и недоказан, желае отхвърляне на иска . В о.с.з.адв.Д. е
обективирала искане за снабдяването й със РКО, което искане е уважено и съдът е
разпоредил издаване на РКО в полза на особения представител . Видно от протокола от о.с.з.
в полза на адв.Д. е издаден РКО за сумата от 842,32 лв. платим от Бюджета на РС Варна,
т.к. адв.Д. е назначена за процесуален представител на ответницата при условията на чл. 48,
ал.2 ГПК, а с Определение № 1876/13.2.2023 г./ л. 72 - ри / ВРС е приел, че са налице
предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК и освободил ищцата от заплащане на държавни такси и
разноски по делото.
В рамките на предоставения от съда срок , на 04.07.2023 г. адвокат Р. Д. е депозирала
по делото писмена защита, в която поддържа изложеното в срока по чл.131 ГПК и се спира
по същество на спора на относимите към предмета на спора факти,за да обоснове и правния
извод за неоснователност на иска.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА:
С предявената на 23 декември 2021 г. искова молба с правно основание чл. 439
ГПК ищцата Н.Б. е сезирала РС Варна с отрицателния установителен иск с искането да
бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че не дължи
сумата от 4 472,57 евро към ответницата Е. Г. , за която сума е бил издаден изпълнителен
лист от 4.4.2014 г. от РС Варна въз основа на Решение № 810/21.2.2014 г. по гр.д. №
6412/2013 г., като се твърди , че след издаването на изпълнителния лист е настъпила
перемцпия и е изтекъл и давностния срок .
Видно от доклада по делото , обявен за окончателен без възражения на страните,
съдът е приел,че искът е допустим, заявен при наличие на правен интерес ,като е била
разпредЕ. доказателствената тежест между страните както следва : Съгласно общото
правило на процесуалната норма на чл. 154 ГПК , съдът е уведомил страните по делото ,
че всяка страна в процеса следва да установи и докаже твърденията и възраженията си.В
тежест на ищцата по делото съдът е възложил да установи наличието на твърдените
правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, както
и твърденията си за настъпила перемпция съгласно чл.433 ал.1 т. 8 ГПК, респ. датите на
4
които е изтекъл двугодишния срок за прилагане ех lege на института на перемпцията и
петгодишния давност срок за погасяване по давност по чл.110 ЗЗД на паричното вземане за
главница.В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи и докаже
възражения които правят вземането / вземанията/ ликвидно и изискуемо, респ. дължимо от
ищеца.
При така разпредЕ.та тежест на доказване , на база предприетите от страните
действия и доказателствата по делото ,съдът намира за безспорно установено и изяснено от
фактическа страна следното :
По делото е приобщено като писмено доказателство заверено за вярност с
оригинала копие на цялото изпълнително дело № 2014***0400558 по описа на ЧСИ С.
Д. - ЧСИ с рег.№ *** и район на действие ОС Варна (л.116 - 204 ), без да са събрани
други доказателства.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че Е. Г. на 4.4.2014 г. е подала
на основание чл. 426 ГПК писмена молба до ЧСИ Ст.Д. с искане за образуване на
изпълнително производство против Н. В. за събиране на вземанията по изпълнителен лист,
издаден в полза на взискателя Г. . Взискателят Е.Г. се е позовал на изпълнителен лист от
31.3.2014 г. издаден от ВРС по гр.дело № 6412/ 2013 г. по описа на съда , по силата на който
Н. В. ЕГН ********** с постоянен адрес *** е осъдена да заплати на Е. С. Г. с паспорт ***
№ *** , издаден на 25.5.2011 г., ФМС ***, с постоянен адрес ***, сумата от 4472,57 евро с
равностойност в лева 8747,58 лв. ,получена без основание , както и 1070 лв. разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение .
При подаване на молбата от Е.Г. е посочено, че взискателят желае за събиране на
присъденото парично вземане да бъде наложен запор и възбрана върху имуществото на
длъжника, както и запор на трудово възнаграждение .
Страните по делото не спорят , а и от л. 3 - ти от изпълнителното дело / л. 119 от
настоящото / се установява, че въз основа на влязло в законна сила Решение № 810/21.2.2014
г. по гр.дело № 6412/ 20143 г. по описа на РС Варна, 24- ти състав, на осн. чл. 404 т.1 и чл.
405 , ал.1 ГПК в полза на Е. Г. и против Н. В. е бил издаден изпълнителен лист по силата на
който Н. В. е била осъдена да заплати на Е. Г. сумата от 4472,57 евро,получена без
основание , на основание чл.55, ал.1 предложение първо ЗЗД , както и сторените по
цитираното гражданско дело разноски в размерна 1070 лв. общо на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
Образуваното на 04.04.2014 г. изпълнително дело под номер 2014***0400558 по
описа на ЧСИ С. Д. и към края на съдебното дирене пред настоящата инстанция е висящо,
не се и твърди ищцата да е сезирала ЧСИ с искането ЧСИ да констатира перемирането на
изпълнението, не са и налични доказателства за сезиране на ЧСИ с искане за прилагане на
нормата на чл. 433 , ал.1 т. 8 ГПК .
От материалите по изпълнителното дело , обаче , се установява , че взискателят не е
бездействал, както се твърди в исковата молба, а напротив - след образуване на
изпълнителното дело е поддържал висящността му , подавайки писмени молби както следва
5
: на 2.1.2018 г. за проверка на имуществено състояние на длъжника и налагане на запор на
трудово възнаграждение /л.26 от изпълнителното дело - л. 144 / ,на 23.8.2019 г. за цялостно
проучване на имущественото състояние и налагане на запори , вкл. извършване на описи /
л.27 от изпълнителното дело, л. 145 / .
От листи 136, 140, 141 от настоящото дело се установява, че на 7 май 2014 г. ЧСИ е
изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение , която е била получена лично от
длъжника Н.В. срещу подпис в кантората на съдебния изпълнител на 13 май 2014 г.
Установено е на база заверените за вярност с оригинала копия на запорни съобщения
/ л. 138,163,168,169,181-187 и 190 / че ЧСИ е наложил запор на трудово възнаграждение на
длъжника и на банкови сметки на дати 07.05.2014, 05.09.2019 г.,24.09.2019 г. , като
последните действия по изпълнително дело са били извършени на 24.09.2019 г. ( л. 181 - ви
до л.187 - ми - съобщение за налагане на запор, ведно със залепено на 10.10.2019 г.
уведомление; съобщение от 05.09.2019 г. за налагане на запор /л. 186, 187 /с вписване че на
10.10.2019 г. е залепено уведомление и съобщение за налагане на запор от 24.09.2019 г.
/л.190/ .)
На последно място, съдът констатира, че единствено от материалите по
изпълнителното дело става ясно, че длъжникът Н. В. и Н. Б. е едно и също лице . (лист 179 -
ти ).
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи по същество на спора :
От завереното за вярност с оригинала копие на изпълнително дело № 2014***0400558
по описа на ЧСИ С. К. - Д. по делото е установено несъмнено, че въз основа на
изпълнително основание по чл. 404 т.1 ГПК - изпълнителен лист , по молба на взикателя е
образувано изпълнително производство против длъжника за събиране на паричните
вземания ,присъдени в полза на ищцата по гражданско дело № 6412/2013 г. по описа на РС
Варна, 24 -ти състав Е. Г. против ответницата по същото дело - Н. В. / Н. Б./.
Изпълнителното дело е било образувано на 4.4.2014 г. видно от листи 1 и 2 от
изпълнителното дело - съответно листи 117, 118 от настоящото и до момента не е
приключило , не е и прекратено .
Хронологията на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия на база
изпълнителния лист издаден на 31.3.2014 г. по гр.д. № 6412/2013 г. по описа на РС Варна
налага и извод, че последното извършено действие е от дата 24.09.2019 г.
Исковата молба ищцата е предявила във ВРС на 23.12.2021 г. / л. 3 - ти от настоящото
дело / . Или от дата 4.4.2014 г. - датата на образуване на изпълнителното дело до дата
4.4.2016 г. двугодишния давностен срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК не е изтекъл .
Спорни по делото между страните са два въпроса : настъпила ли е перемпция
съгласно чл. 433 , ал.1 т. 8 ГПК и изтекъл ли е 5 г. давностен срок по ЗЗД .
Ищцата е твърдяла , че изпълнението е прекратено по силата на закона с изтичане на
2 годишен срок, в който взискателят е бездействал и по изпълнителното дело не са били
предприемани действия, които да прекъснат давността , както и че отделно от перемпцията е
изтекъл давностния срок от пет години за погасяване на вземането .
Съдът, в настоящия му съдебен състав ,на база събраните доказателства и
задължителната съдебна практика, намира че предявения иск с правно основание чл. 439
ГПК , макар и процесуално допустим, е останал напълно недоказан, а възраженията на
6
ответницата - основателни .
За да изведе крайния си правен извод за недоказаност и неснователност на иска съдът
излага следните мотиви :
В постановеното по чл.290 ГПК Решение № 50105/15.06.2023 г. на ВКС, по гр.дело
№ 1589/2021 г. , Четвърто Г.О. , ГК с докладчик съдията Борис Илиев , напълно относимо
към спора предмет на отрицателния установителен иск предявен от Н. Б., е даден отговор на
един от основните спорни процесуални въпроси : тече ли погасителна давност за
вземания, за събирането на които са образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015 г.
В мотивите си ВКС препраща към задължителното Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС, съгласно което докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
В настоящото производство е установено, че въз основа на издаден по гр. д. №
6412/2013 г. по описа на Районен съд Варна, 24 -ти състав изпълнителен лист от
31.3.2014 е било образувано изпълнително дело № 2014***0400558 по описа на ЧСИ С. К.
- Д. - ЧСИ с рег. № *** и район на действие ОС Варна .
Както бе посочено и по -горе последното изпълнително действие е налагане на запор на
банкови сметки на длъжника на дата 24.09.2019 г. / л.190 от настоящото дело / .
Действително , след 24.09.2019 г. по изпълнителното дело не са били провеждани
изпълнителни действия , които валидно да прекъснат давността .
Ищцата е предявила иска си във ВРС на 23.12.2021г./л. 3 /, като със специалния си
отрицателен установителен иск е оспорила съществуването на вземането за главница от
4 472,57 евро като погасено по давност и като перемирано .
Предявеният на 23.12.2021 г. във ВРС иск с правно осн. чл. 439 ГПК съдът намира за
изцяло неоснователен, като маркира само част от задължителната практика, без да цитира
буквално относимите тълкувателни решения :
На 26 юни 2015 г. с приетото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основано на
нормата чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес относно вземането,
давност не тече.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК,
ВКС, обаче, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Вземането, чието съществуване ищцата Н. Б. претендира да бъде отречено, се
погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на задължителните ТР 3/2023 г. и ТР 2/2015 г. ,съдът приема, че
началния момент, от който е започнала да тече давността за процесното парично
вземане - главница, установена с влязло в законна сила съдебно решение, е дата
26.06.2015 г.
След датата 26.06.2015 г. от материалите по изпълнителното дело , приобщено в
цялост като заверено копие, е установено несъмнено, че давността е била прекъсвана с
писмени искания от взискателя и предприети изпълнителни действия от ЧСИ - налагане на
запори ( впрочем, такива са и изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения на ищцата ).
7
Последното изпълнително действие по изпълнително делото, образувано срещу
ищцата, е извършено на 24.09.2019 г., когато е наложен запор на банковите й сметки водени
в „***“ АД и *** АД.
С оглед изложеното по -горе, се налага от правна страна извода, че от 24
септември 2019 г. до 23 декември 2021 г. не е изтекъл 5 годишния давностен срок , поради
което и искът се явява неоснователен .
Анализът на събраните по делото писмени доказателства обосновава и извод, че в
хода на изпълнителното производство в сочения от ищцата период от 31.03.2016 г. до
23.08.2018 г. са предприети редица изпълнителни действия и не е налице бездействие на
кредитора-взискател, поради което и искът на ищцата е неоснователен и недоказан, т.к. не е
настъпила перемпция по чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК .Нещо повече - по изпълнителното дело
липсва и искане от страна на ищцата до ЧСИ за констатиране на твърдяното двугодишно
бездействие от страна на взискателя, на база на което ЧСИ да установи прекратяването на
изпълнителния процес поради перемпция .
С оглед изложеното по-горе , съдът отхвърля изцяло предявения иск .
Постановявайки акт по чл.235 , чл.236 ГПК , съдът дължи съгласно нормата
на чл. 81 ГПК произнасяне по въпроса за отговорността за разноските.
Искане за присъждане на разноски по делото е направено само от ищцата , но
изхода на спора предопределя неоснователността и на искането на ищцата с правно
основание чл. 78 ГПК
Неоснователността на предявения иск обуславя и извода, че в полза на
процесуалния представител на ищцата не се дължат разноски, които иначе би следвало да
бъдат определи и възложени в полза на адв.П.Н. съгласно нормата на чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
На последно място, съдът отчита факта, че ищцата е освободена от заплащане на
такси и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 83,
ал.3 ГПК разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на
съда. Произнасяйки се по искането на особения представител на ответницата, заявено в
откритото съдебно заседание, съдът е разпоредил снабдяването на адв.Д. с РКО за сумата ,
опредЕ. от съда за осъщественото процесуално представителство на ответницата , поради
което и тези разноски, платени от бюджета на съда остават в тежест на ВРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищцата Н. Б., ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от процесуалния й представител - адвокат от АК Варна П. Н., със съдебен
адрес ***, против ответницата Е. С. Г. с посочен адрес в РБ : *** , гражданка на ***,
притежаваща паспорт ***, № ***, издаден на 27.05.2011г. от ФМС ***, с постоянен адрес :
*** иск за признаване за установено, че Н.Б., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на Е. С. Г.
СУМАТА от 4472,57 евро ( или левовата равностойност от 8747,58 лв.)като получена без
основание на осн. чл.55 , ал. 1 пр.1 -во ЗЗД - която сума представлява главница по издаден
изпълнителен лист от 4.4.2014 г. по гр.дело № 6412/2013 по описа на Варненски районен
съд , по който е образувано изпълнително дело № 2014***040058 по описа на ЧСИ С. К. -
Д. с рег. № *** и район на действие ОС Варна, на осн.чл.439 ГПК , като неоснователен и
недоказан .
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с Въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9