Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262911 / 06.12.2021г., гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
33-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2021г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13698
/ 2020
година на ВРС, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищецът
С.Х.,
родена на ****, гражданин на САЩ,
ЛНЧ: **********,
с постоянен адрес ***, КК „Св. ****" 12, ет. ****срещу ответника
Д.Т.Н.,
с адрес ***,
осъдителен
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца, сумата от 25 000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, неспокойствие, тревожност,
чувство за безсилие и неудоволетвореност, вследствие
накърнени чест, престиж и добро име на
ищцата, резултат на подаден от страна на ответницата на 13.07.2020 год., чрез
електронно писмо сигнал в Община В., заведен под per. №****_001ВН/ 13.07.2020 г.
Отправено е и искане за присъждане на
извършените за водене на производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Ищцата
сочи, че на 13.07.2020 год. от страна на ответницата,
чрез електронно писмо, е подаден сигнал в Община В., заведено под peг. № ****_001ВН/ 13.07.2020 г. Посочената в
сигнала дата е 12.07.2020 г. В същия са изложени твърдения
за действия от страна на
г- жа Х., касаещи умишлена увреда на дейността на приюта за
безстопанствени кучета в с. К.. В същия се сочат противоправни и
нерагламентирани връзки от ищцата с длъжностно лице от Община В.. Отделно от
това се сочи за съзнателно премълчаване на информация при сключване на договор
от 10.09.2019
г., с цел лична облага. В сигнала на са изложени твърдения, компрометиращи
дейността на ръководената от ищцата фондация. От страна на ответницата са
изложени твърдения за липса на отчетност наполучени от Община В. 25 560.43 лева, както и
за присвояване на консумативи. Сочи се, че Фондацията, ръководена от ищцата не
разполага за ползване, за развиване на дейността си за придобит терен с площ от
50дка. в с.К., а също и със специално оборудвани автомобили. Посочено е, че
екипът, подбран от г- жа Х., не притежава необходимата компетентност за
изпълнението на целите на Фондацията.
Ищцата сочи, че нито едно от изложените
твърдения, не отговоря на истината и на действителното фактическо положение. Г-
жа С.Х., настоява че е обществена личност, с ясно изразена чувствителност към
всички въпроси, свързани със защитата и грижата за животните. Семейството й е
популярно в обществото в град В. с дейността си, насочена към защита на
животните, особено спрямо безпризорните кучета. Известна е сред общността,
споделяща подобни възгледи, не само в страната. Житейската мисия за ищцата, се
сочи, че е насочена към защита на безпризорните животни, с цел осигуряването им
на нормални условия за съществуване. Касае се за принципи, които ищцата, а и
членовете на семейството й са следвали през целия си съзнателен живот. Положените
усилия и резултати, с цел защита и осигуряване на нормални условия за
съществуване, се сочи, че са без аналог на територията на България.
В конкретната хипотеза, се настоява, че
се касае се за действие, предприето виновно от страна на ответницата,
единствено с цел уронване на доброто име и престижа на г- жа Х.. В гореописания
сигнал, се сочи, че умишлено са въведени внушения за извършени противоправни
действия от ответницата, нерегламентирани отношения с представители на местната
власт, злоупотреба с обществени средства. Предприетото от г- жа Н., се настоява,
че категорично засяга доброто име и авторитета на ищцата. Сочи се, че след като
е узнала за изнесените в сигнала данни, при г-жа Х. се проявяват неспокойствие,
тревожност, чувство за безсилие и неудоволетвореност. В резултат на направените
изявления при г- жа Х. е развито чувство за безпокойство, относно успешната
реализация за проектите във фондацията, което рефлектира и в отношенията й с
обкръжението й. При ищцата, се сочи, че се е развило необичайно свръх
натоварване, наложило реализирането на действия
извън обичайния й живот, проявени са безпокойство и напрежение в общуването,
включително и към настоящия момент. Сочи се, че е налице и невъзможност, въпреки
желанието на г- жа Х., за адекватно участие в дейността на фондацията. Проявени
са чувство на безпокойство, безсилие, в сериозна степен, обуславящо
невъзможност за нормално общуване с близки и съконтрахети на фондацията.
Високият интензитет на безпокойството, чувствата на неразбраност и неудобство, се
сочи, че са обусловени и от обстоятелството, че изявлението на ответника е
отправено, и е достигнало до лица, с които ищцата има служебни отношения.
Последното е провокирало и несигурност, и притеснения на г- жа Х. за бъдещата й
дейност, свързана със защита на животните, тъй като адресатите на изявлението
на ответника (кметски екип, общински съвет) са лица - партньори на
фондацията й.
Всички
тези негативни чувства и емоции, които не са отшумели и към настоящия момент,
се сочи, че влияят отрицателно върху дейността на ищцата във фондацията, която
ръководи, а именно „Л.Х.П.", както и в отношенията и с лица от семейния и
приятелския й кръг.
Изложеното, се настоява, че обуславя
извода, че фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е осъществен, поради което и е налице основание за ангажиране на деликтната
отговорност на ответницата.
Предвид изложеното, ищецът сезира съда с искане, за
положително произнасяне по предявената искова претенция.
Ответникът Д.Т.Н., с адрес ***, чрез пълномощника
си адв.Р.Н.-*** тел.**********,
в срока
по чл. 131
от ГПК, е депозирала
отговор на исковата молба, в който се излага, че
исковата претенция по съществото си е неоснователна. Наведени са съображения и за
недопустимост, поради различно визирана квалификация на иска в
обстоятелствената част и в петитума на ИМ, което възражение се явява
неоснователно, доколкото правната квалификация се определя от съда, въз основа
наведените от ищеца фактически твърдения. Останалите възражения, касаят спора
по същество и не обосновават допустимост на исковата претенция.
Според ответната страна,
ищеца в уводната част на исковата молба обосновава цялата своя претенция, на
изнесени от ответника твърдения, визирайки сигнал до Община В. /чрез ел.поща на
12.07.2020г./, заведен под per. №****_001ВН/ 13.07.2020г., но видно от
приложеното от ищеца като писмено доказателство разпечатка от ел. поща М Gmail,
е посочено, че под този номер и на тази дата се касае за съвсем друг документ
„Възражение", т.е. доколкото претенцията на ищеца се базира, изнесените в
цитираният сигнал твърдения „накърняващи доброто име" на ищцата „и
провокиращи несигурност за бъдещата й дейност, тъй като адресата на изявлението
/кметски екип общински съвет / са лица -партньори на фондацията", то
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.
Изхождайки от съдържание на
документа, цитираният от ищеца документ "Сигнално писмо", се сочи от
ответната страна, че се вижда, че в него се коментират и задават въпроси,
насочени към процедурата за гласуване и обсъждане на закрита сесия на Общински
съвет-В., както и е налице коментар на отделни клаузи по „Проекто договор за
съвместна дейност с Фондация „Л.Х.П.", представлявана от ищцата
/неприложен към исковата молба/ т.е. сигнала няма насоченост към ищцата или
фондацията персонално. Нито се съдържат лични обиди и/или нападки.
Настоява се, че изброените
в исковата молба твърдения, „касаещи умишлена увреда на дейността на приюта за
безстопанствени кучета в с. К., стопанисван от фондацията на ищцата",
които според ищцата се съдържат в цитираният сигнал, са следните:
1/противоправни и
нерагламентирани връзки на ищцата с длъжностно лице от Община В.;
2/съзнателно премълчаване
на информация при сключване на договор от 10.09.2019г., с цел лична облага;
3/твърдения за
компрометиращи дейността на ръководената от ищцата фондация;
4/изложени твърденият за
липса на отчетност на получени от Община В. 25 560.43 лева, присвояване на
консумативи;
5/че Фондацията/ръководена
от ищцата/ не разполага за ползване, за развиване на дейността си за придобит
терен с площ от 50дка. в с.К.,
6/не разполага също и със
специално оборудвани автомобили;
7/че екипът, подбран от
ишцата - Х., не притежава необходимата компетентност за изпълнението на целите
на Фондацията.
По отношение на тях, в
случай, че се твърди, че именно посочените в документа твърдения, са свързани с
умишлена увреда на ищцата, се счита от ответника, че следва същите да бъдат
конкретизирани /от кой текст се извежда, дадено твърдение за увреда, особено по
твърдени по пункт 1/ и 3 /. Текстове в тази насока, според ответната страна,
липсват в приложеният документ „Сигнално писмо" и не следа да се вменяват
като твърдения на ответника, при изградено мнение /или съмнение у ищцата.
Също така, се сочи, че в
сигнала, не се посочва, че ищцата е получила от Община В. сумата от 25
560.43лв, а че представляваното от нея сдружение е получили
ветеринарномедицински продукти и консумативи на тази стойност.
Освен това, се сочи, че
ищцата голословно заявява, че изложените в сигнала твърденията не отговарят на
истината, въпреки, че изложените твърдения по пункт 4/; 5; 6/ и 7/, касаят
отрицателни факти, при което в тежест на ишцата е да ги опровергае, ако приема,
че не отговарят на истината.
Единствено и само с цел
яснота, ответникът сочи, че по отношение на твърдения, изнесени в п.2/,съзнателно
премълчаване на информация при сключване на договор от 10.09.2019г. за
изпълнение с Община В. /рег.№ ***10.09.2019г./, явно изведено от текста на в т.
3 на стр.2 от приложеното „Сигнално писмо", то в текста на същия се сочи,
че цитиранията договор е сключен с представляваното от ищцата друго юридическо
лице, а именно Сдружение „Л.Х.П." , но с посочен ЕИК ***, което ЕИК е на представлявана от нея Фондация „Л.Х.П.".
При изложеното, се настоява, че дори да се приеме, че при изготвянето на
документа е допусната техническа грешка, г-жа Х., като представляващ и на двете
юридически лица, е трябвало да предприеме съответните мерки и действия за
отстраняване на несъответствието. Т.е., това твърдение, е факт и съответства на
обективната истина.
Ответната страна оспорва
предявения иск за неимуществени вреди и по размер.
Предвид гореизложеното, се
моли да се отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковата
претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, установява общото правило за поведение, което забранява
да се вреди другиму, респ. задължението да се поправят вредите, които са
причинени виновно. Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет
елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен
случай, за да бъде ангажирана отговорността на причинилия вредите.
За да е основателен
искът по чл.
45 ЗЗД, е необходимо: 1) да е извършено деяние; 2) да са настъпили вреди за
пострадалия; 3) между извършеното деяние и настъпилите вреди да съществува
пряка причинно-следствена връзка; 4) деянието да е противоправно; 5) деецът да
е могъл да предвиди и предотврати увреждането. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби.
Доказателствената
тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и
на които основава исканията и възраженията си. В процесния случай, в тежест на ищцовата страна е, да установи, в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва: - извършено от ответника противоправно
деяние, изразяващо се в твърдяното действие или бездействие; - действително претърпени вреди от
ищцавата страна; - причинната
връзка между противоправното деяние на ответника и вредоносния резултат; - размер и характер на понесените от
ищцовата страна вреди.
В тежест на
ответната страна по делото е,
да установи наведените положителни правоизключващи възражения срещу предявения
иск, както и осъществяването на онези обстоятелства, които изключват вината му.
По делото е приложено
посоченото Сигнално писмо от 12.07.2020 г. , адресирано до Областния управител
– В., до Общински съвет гр. В., до г-н Иван Портних – кмет на В. и до г-н Тодор
Иванов – зам. Кмет.
По делото, разпитана по искане на
ищецът е св.Е.К.К.ПEГН **********/без дела и родствени връзки със страните/, която НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Л., пълнмощнищ на ищцата, сочи
следното: „Познавам
г-жа Х.. С нея и съпругът й Ф.Р., учредихме едно СНЦ и една фондация, съответно
сдружение „Л.Х.Ф.“ и фондация „Л.Х.П.“. Запозната съм с подадените сигнали. Г-жа
Х. идва от друго общество и й е много трудно да разбере защо хора, които също
помагат на животните се отнасят толкова зле с нея. Преживява доста. Изпада в
кризи. Често казва, че явно трябва да си замине от тази държава, трябва да спре
да помага, защото не я харесват. Слава Богу, любовта й към животните побеждава
и тя остава, и продължава да помага.
Тези сигнали се отразяват на семейните отношения. Ние често сме тримата
заедно и за каквото и да говорим, винаги стигаме до тези сигнали срещу нея. Мъжа
й се ядосва, казва й „Престани!“. Тя се разплаква. Всички тръгваме нанякъде и
често не успяваме да обсъдим въпросите, за които сме се събрали. Това се
отразява и върху отношенията със сина й. Той е диагностициран с диабет, вдига
нивата на кръвна захар и тя още повече изпада в криза. Стигало се е до там, че
съпругът й казва, че ще демонтира всичко и ще направи детска болница във В.. Те
имат голямо имение във В.ско. Слава Богу тази заплаха до този момент не е
реализирана.
Финансирането
идва изцяло от г-н Ф.Р.. Финансирането наистина е огромно за изграждането на
тези три животновъдни обекта, за една клиника на европейско ниво и за една
мобилна клиника, и за тези акции, които се правят за лекуване и кастриране на
животните.“
Св.Е.К.К.ПEГН **********, НА ВЪПРОСИ
НА АДВ.
Н., пълномощника на ответницата, сочи следното: „Сигналите са много. Податели
са г-жа Бързева и г-жа Н.. Изключително двете. В момента, явно говорим за
сигналите от г-жа Н. и по-конкретно за един сигнал, който най-дълбоко разстрои
г-жа Х., в който г-жа Н. твърди, че
фондацията и сдружението не разполагат с персонал, не разполагат с обекти,
не разполагат с оборудване и др.такива, не помня точно сигнала. Видях сигнала. Аз работя с г-жа Х.. Ние сме
управителен съвет на СНЦ Л.Х.Ф. и на фондация Л.Х.П.. Аз съм адвокат по професия.
Не работим ежедневно заедно, но поне три пъти седмично се събираме да
заседаваме по работите на сдружението и фондацията. Съпругът на г-жа Х., Ф.Р.,
също е в управителния съвет. Тримата сме.Г-жа Х. и сина й живеят апартамент до
апартамент. Присъствала съм на техни разговори. Сина й е наш активист във
фонадцията. Много често той присъстваи на УС. Постоянно му възлагаме задачи.
Много често идва и при мен сам. Да, аз също съм засегната от този сигнал.“
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното.
Предявеният иск с
правно основание чл.
45 от ЗЗД, съдът намира за допустим, тъй като тази законова разпоредба дава
право на всеки да търси заплащане на нанесените му вреди от непозволено
увреждане. Разгледан по същество така предявения иск, се явява неоснователен.
Фактическият състав
на непозволеното увреждане обхваща, както бе посочено по-горе, кумулативното
наличие на следните елементи: настъпили вреди, деяние, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. При разпределяне на доказателствената тежест,
изрично е указано на ищеца, че следва да установи наличието на настъпили
имуществени вреди при условията на пълно и главно доказване, извършено от
ответника противоправно деяние, и причинна връзка между деянието и вредите.
Първият елемент от
фактически състав на непозволеното увреждане е установяването на деяние
(действие или бездействие), а вторият е обективен белег на това деяние – то
следва да е противоправно, да е такова поведение, което засяга по негативен
начин защитено от закона благо, поради което и законът го забранява.
Спорният въпрос по
делото се свежда именно до това, налице ли е противоправно действие от страна
на ответницата, във връзка с подаден от нея на 13.07.2020 год., чрез
електронно писмо, сигнал в Община В., заведен под per. №****_001ВН/ 13.07.2020 г.
Не се спори в настоящото
производство, че е депозиран сигнал с вх.
рег. № РД20007156ВН/21.04.2020г. в Община В., от Д.Т.Н.. В т.3 и т.4 на сигнала
се посочва следното: „….Има регистрирани две юридически лица със сходни имена, идентични устави
и ръководства: СНЦ „Л.Х.Ф." (СНЦ ЛХФ), ЕИК *** и Фондация „Л.Х.П." (ФЛХП), ЕИК В.. На 10.09.2019г., е сключен договор със Сдружението, но
вписан ЕИК на Фондацията. С полагане на подписа си, г-жа С.Х. затаява,
премълчава информация и обстоятелства, свързани с двете юридически лица, които
представлява и подвежда институциите….
Има регистрирани две юридически лица със
сходни имена, идентични устав ръководства: СНЦ „Л.Х.Ф." (СНЦ ЛХФ), ЕИК *** и Фонд; „Л.Х.П." (ФЛХП), ЕИК В.. На 10.09.2019г е сключен дог. със Сдружението, но вписан ЕИК на
Фондацията. С полагане на подписа си, С.Х. затаява, премълчава информация и
обстоятелства, свързани с д юридически лица, които представлява и подвежда
институциите. Съгласно сключен договор, на 13.09.2019г на Сдружението са
предадени ветеринарномедици: продукти (включително упойващи вещества) и
консумативи, СОБСТВЕНОСТ НА ОБЩИНА В., на стойност 25 560,43лв (двадесет
и пет хиляди петстотин и шестдесет лева 43ст). НЯМА представени ежемесечни отчети, в нарушение на изпълнение
задълженията по Договора и остатъкът от медикаменти и консумативи НЕ Е ВЪРНАТ след изтичане на договора на 30.11.2019г и до настоящия момент. Не е осъществяван контрол от страна
на Общинската администрация при изпълнението на Договора и Кметът НЕ Е предприел ЗАКОНОВИ мерки за връщане на общинската собственост. В
периода от 30.11.2019г до настоящия момент, срокът на годност на част от ВМП е
изтекъл. Това води до материални загуби за Общината, неефективно използвани
обществени средства, липса на основание за закупуване на нови ВМП, с което
Общината е поставена в невъзможност да отработва всякакъв вид сигнали, свързани с безстопанствени кучета.
Декларираното в проекта на договор предимство
на Фондацията за придобит терен над 50дка в с.К. за изграждане на селище-приют
за бебета, който да бъде пуснат в ескплоатация в следващите три месеца НЕ Е ФАКТ. В писмен отговор
МЗХГ посочва, че посоченият от Фондацията терен е собственост на АГП и е
отдаден за ползване на частно (физическо) лице, което към момента отглежда
неопределен брой кучета в имота, за които няма информация да са регистрирани в
Община Девня, не са представени ветеринарно-медицински паспорти и няма данни за
платена такса за притежаване на домашен любимец….“
Ишцата в исковата си молба сочи, че в подаденият до Община В.
сигнал, са изложени неверени твърдения:—за противоправни и
нерегламентирано поддържани връзки между ищцата и длъжностно лице при Община В.; -неверни твърдения за затаяване на информация, при сключване
на договор от 10.09.2019г., с цел
лична облага;- неверни изявления за липса на отчетност на получени 25560,43 лева от ищцата, както и присвояване
на консумативи;-неверни твърдения, че фондацията ръководена от ищцата не
разполагала с терен в размер на 50 дка. в
землището на село К., -неверни твърдения, че ищцата не разполагала с оборудвани
автомобили. -за неверни
твърдения, че екипът, подбран от г- жа Х., не
притежава необходимата компетентност за изпълнението на целите на Фондацията.
Изхождайки от посочените твърдения на
ищцата, съдът приема, че същата поддържа извършено спрямо нея противоправно деяние,
имащо характер на „клевета“ по смисъла на чл.147 от НК. Изпълнителното деяние на
клеветата, се изразява в разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или в приписването му на престъпление, което не е извършено. И в двата
случая, твърдяното позорно обстоятелство или преписаното престъпление, следва
да бъдат конкретизирани в достатъчна степен, като само по този начин би се
охарактеризирала отрицателно личността на извършителя, съответно само по този
начин пострадалия би могъл да опровергае, а дееца – да докаже твърдението по
реда на чл.147, ал.2 НК.
На първо място, в сигнала не се съдържат изложени
факти относно неправомерни деяния и то такива, които да са осъществени от
лицето, на което същите се преписват. Видно от цитирания по-горе сигнал, всички
твърдения в него са насочени не срещу ищцата, в лично нейно качество, а срещу ищцата,
в качеството й на представляващ посочени две юридически лица СНЦ „Л.Х.Ф." (СНЦ ЛХФ), ЕИК *** и Фондация „Л.Х.П." (ФЛХП), ЕИК В..
Няма как да са настъпили
вреди по отношение на ищцата в лично нейно качество, доколкото изнесените данни
в сигнала касаят същата, но само като представляващ посочените сдружение с
нестопанска цел и фондация, и двете с името
„Л.Х.П.". Горното изключва възможността за
причинно-следствена връзка между деянието и твърдяните неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, неспокойствие, тревожност,
чувство за безсилие и неудоволетвореност, вследствие
накърнени чест, престиж и добро име на
ищцата, резултат на подаден от страна на ответницата на 13.07.2020 год.,
чрез електронно писмо сигнал в Община В., заведен под per. №****_001ВН/ 13.07.2020 г.
На следващо място, следва да се има предвид, че изложените в
сигнала твърдения: -за затаяване на информация, при сключване на договор от 10.09.2019г., с цел лична облага; - за
неверни изявления за липса на отчетност на получени 25560,43 лева от ищцата, както и присвояване на консумативи, не
съдържат нужната конкретност във връзка с осъществяване фактически
състав на някакво точно определено по вид престъпление, така че да не следва
същите да бъдат извличани по тълкувателен път или в резултат от предположения. Сключването на договор, се допуска по
определение, че следва да е свързано с облага, и само по себе си не
представлява противоправно деяние. Набавянето на облага, е само един от
елементите от обективна страна на редица видове престъпления, като например измама по чл.209 НК или такава
квалифицирана като „компютърна измама“
по чл.212а от НК, подкуп по чл.301 НК, престъпления против стопанството по
чл.225б и чл.225в от НК. При липсата на описание на други квалифициращи
признаци на дянията, следва да се приеме, че в сигнала не се съдържат изложени
факти относно неправомерни деяния, съставляващи престъпление. Същото касае и
твърденията, за изнасяне на неверни изявления за липса на отчетност на получени 25560,43 лева от ищцата, както и присвояване
на консумативи.
При изложените
съображения съдът намира, че в просения сигнал, не се съдържат конкретни
фактически действия, описващи белезите на изпълнителното деяние на клеветата,
което се твърди в исковата молба, че се приписва на ищцата, поради което и
противоправно поведение на ответника, не
може да бъде прието, че е реализирано, от което следва, че ответника не следва да бъде подведен под
отговорност за действията на своя представляващ.
По твърдението на
ищцата за изнесени в сигнала неверни твърдения, че фондацията ръководена от ищцата не
разполагала с терен в размер на 50 дка. в
землището на село К., съответно неверни твърдения, че ищцата не разполагала с
оборудвани автомобили, както и неверни твърдения, че екипът,
подбран от г- жа Х., не притежава необходимата компетентност за изпълнението на
целите на Фондацията, съдът намира, че така посочените твърдения изобщо не
могат да се квалифицират като противоправни.
Отделно от горното следва да се има
предвид, че предявяването на
молби, жалби или сигнали, в защита на нарушени права или застрашени права и
законни интереси, които са адресирани до съответните органи, призвани по закон
да осъществяват контрол за законосъобразното провеждане на обществените
отношения, не може да бъде разглеждано
само по себе си, като осъществяване на противоправно поведение на сезиращото
институцията лице.
В случая, съдът намира, че ответницата е упражнила едно свое
конституционно право на жалба/сигнал, предвид дадената възможност в чл.45 от Конституцията, съгласно която гражданите имат право на жалби, предложения и
петиции до държавните органи. Разбира се с това право не може да се
злоупотребява, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.2 от КРБ. Добросъвестността
на лицето, се счита, че е налице, когато правото се упражнява с убеждението, че
то съществува. В случая, всички изложени в сигнала до Община Врана твърдения,
изложени от ответницата, почиват на факти и данни, които се съдържат в
документи, получени от ответницата по реда на Закона за достъп до обществена
информация, което отново сочи, че липсва противоправно нейно поведение, което е
първия елемент от деликта.
С оглед изложеното,
при липсата на противоправно деяние, което да е извършено от отв.Д.Т.Н., не подлежи на обсъждане въпроса за наличието на
настъпили вреди и причинно следствена връзка между деянието и вредите.
Предвид изложеното, предявения
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С
оглед отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл.45 ЗЗД, в полза на
ответната страна, се дължат за присъждане сторените разноски по чл.78, ал.3 от ГПК. Същата, видно от представен списък по чл.80 ГПК/л.123/ е претендирала
разноски в общ размер на 600.00лв. за адв.възнаграждение, които следва да се
присъдят изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД,
предявена от ищцата С.Х.,
родена на ****, гражданин на САЩ,
ЛНЧ: **********,
с постоянен адрес ***, КК „Св. ****" 12, ет. 3, ап. 316, срещу ответника
Д.Т.Н., с адрес ***, за осъждането на ответницата да заплати в
полза на ищцата, сумата от 25 000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, неспокойствие, тревожност,
чувство за безсилие и неудоволетвореност, вследствие
накърнени чест, престиж и добро име на
ищцата, резултат на подаден от страна на ответницата на 13.07.2020 год., чрез
електронно писмо сигнал в Община В., заведен под peг. №****_001ВН/ 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, С.Х.,
родена на ****, гражданин на САЩ,
ЛНЧ: **********,
с постоянен адрес ***, КК „Св. ****" 12, ет. 3, ап. 316, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на Д.Т.Н.,
с адрес ***,
сумата от 600.00лв., представляваща сторени по делото разноски
за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви
в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: