Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Габрово, 12.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 129 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с
вх. № СДА-01-570 от 12.03.2020 г. по описа на АСГ, подадена от Х.А.Х., с ЕГН: **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на
иска 1 000 000.00 /един милион/ лв.
В исковата
молба се твърди, че със Заповед № 1398 от 19.11.2018 г. на началника на затвора
в гр. Ловеч ищецът е наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 7
денонощия. На 7.02.2019 г. е настанен в такава килия с № 115 на ОЗ Ловеч, която
се намира на първия етаж в корпуса на затвора, северно крило. Килията е с
размери 170 см х 290 см или обща площ от 4.93 кв. м и е оборудвана с 1 брой
легло, 1 брой маса и 1 брой стол. На разстояние от 1 м. от вратата, по цялата
ширина на килията, има изградена допълнителна решетка с постоянно заключена
решетъчна врата, което не позволява на ищеца да използва цялата площ на
помещението. В неизползваемата му част, между решетката и външната врата, има
поставен шкаф, който не може да се ползва от обитателя на килията, т. к. не
може да бъде достигнат от него.
В самата килия
има изграден санитарен възел с течаща вода, поставен срещу вратата, който не е
затворен, няма собствена врата или дори параван, които да препятстват пряката
видимост от вратата или от шпионката към него. Не е отделен по никакъв начин от
самото спално помещение. Това е оказало неблагоприятен ефект върху човешкото му
достойнство, породило е у него чувство на отритнатост, незащитеност, страх,
липса на желание за живот, притеснение, яд, нерви, безпокойство и стрес,
обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес – парене в очите
/плач/.
Полезната площ
на килията не достига минималните 4 кв. м. Използваемата жилищна площ без този
санитарен възел е около 2,7 кв. м, а с него – 3,7 кв. м, а поставените в
килията легло, маса и стол заемат почти цялата й свободна площ и по този начин
се препятства свободното придвижване в килията, като то става невъзможно. Съгласно
нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за всеки лишен от
свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м, а в наказателна килия № 115 за
периода, през който ищецът е пребивавал: 7.02.2019 г. – 14.02.2019 г., такава
площ не е осигурена. Това е и периодът, посочен от ищеца, през който той счита,
че са му причинени вреди.
С молба от
18.02.2019 г., отправена до главен директор на ГД“ИН“, ищецът е поискал
прекратяване на изтезанието, нечовешкото и унизително отношение към него,
реализирано чрез настаняването му в такова помещение. Ищецът намира, че
ответникът е задължен да осигури благоприятна среда и условия за съхранение на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода, вкл. минимална
жилищна площ. Насочва исковата си молба срещу ГД“ИН“, в качеството й на
юридическо лице и субект, който осъществява пряко ръководство и контрол върху
местата, предназначени за лишаване от свобода. Претендира ответникът да му заплати
исканото от него обезщетение за претърпени неимуществени щети, описани в
исковата молба като вид, продължителност и произход. Моли и за присъждане на
лихва върху главницата от момента на началната дата на увреждането – 7.02.2019
г., когато е настанен във въпросната наказателна килия, до окончателното
изплащане на обезщетението.
В о.с.з. от
3.07.2021 г. ищецът допълва, че съгласно ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода
се прилагат общите стандарти за обществени сгради, като е недопустимо в този
смисъл в едно и също помещение да е налице място за спане и открит санитарен
възел. В о.с.з. от 24.07.2020 г. ищецът изтъква и липсата на достатъчна
осветеност в наказателната килия. От всички твърдения, описани в исковата молба
и допълнено в о.с.з. Х., прави заключение за общо нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
което му дава основание за предявяване на настоящия иск.
Настоящият
състав на АСГ отчита, че искът е предявен от дееспособен правен субект-
физическо лице, против ГД „ИН“ – София, към която работят длъжностните лица, от
чието поведение той претендира, че за него са произлезли вреди. Тези вреди са
последица от неправомерно поведение на затворническата администрация на затвора
в гр. Ловеч, която не е сторила необходимото, за да осигури минималните
стандарти за живот на лишения от свобода, които са приложими за пенитенциарните
заведения. Искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник – юридическо
лице по чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС и съгласно изискванията на чл. 205, ал. 1 от АПК,
осъществяващ пряко ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода и
пробационните служби /чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС/. Според нормата на чл. 12, ал. 2
от ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е на бюджетна издръжка, съответно е легитимиран ответник по настоящото
дело и посочен като такъв от ищеца
в исковата молба.
Предпоставките
за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл. 203 и сл.
от АПК са отменен акт на администрацията /респективно прогласен за нищожен
такъв/ и/или установено като незаконосъобразно действие или бездействие на неин
орган или служител, претендирана и доказана вреда, посочена като вид и размер и
налична причинно - следствена връзка между вредата и отменения акт, респ.
неправомерно действие или бездействие. Налице са реквизитите на исковата молба по чл. 127, ал.
1 от ГПК - посочени са страни, размер на претенцията, произхода й - конкретни
незаконосъобразни действия и бездействия на администрация на ГДИН, която,
според исковата молба, не е осигурила минимално необходимите условия за лицата,
изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, вкл. и настанени в наказателна
килия в затвора в гр. Ловеч.
Правните спорове,
гледани от административните съдилища по реда на чл. 203 и сл. от АПК, на
материално правно основание чл. 1,
ал. 1
от ЗОДОВ, касаят отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от
незаконосъобразна дейност на техни органи и служители, която по своя характер е
деликтна отговорност, т. к.
исковете се обосновават с вреди, настъпили от незаконни актове и незаконно
поведение, осъществени от специфични правни субекти. Отговорността на държавния
орган е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД в областта на
ЗОДОВ /какъвто се явява държавата, респ. общината, по отношение на
административните органи и служителите в държавната и общинска администрации/.
Тази отговорност е гаранционно обезпечителна - т. 6 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. на г. о.
на ВКС по тълк.гр.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК.
Общо материално
правното основание на иска
е чл. 1,
ал. 1
от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се
ангажира при осъществяване на административна дейност, като част от нея е реализирането на незаконосъобразно поведение на
административни органи и длъжностни лица към съответните администрации, при или
в резултат на изпълнение на служебните им функции.
В нашето законодателство липсва друг способ за
възстановяване на причинени по този начин неимуществени вреди, единствена
възможност е тяхната репарация чрез парично обезщетение по справедливост.
С оглед на
гореизложеното, при направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ГАС намира, че същата е редовна и допустима,
поради което следва да се произнесе по нейната основателност.
В проведено
поделото открито съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа иска си
изцяло.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт О., който оспорва иска.
Страната представя
писмено становище – отговор на исковата молба, в което сочи, че размерът на
наказателната килия съответства на нормативно предвиденото. На лишения от
свобода е осигурен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода в самата
килия. Оспорва, че ГД“ИН“ е накърнила основни човешки права на ищеца, свързани
с престоя му в нея.
Окръжна
прокуратура се представлява от прокурор Рачева, която намира иска за
неоснователен. Алтернативно изразява становище за прекомерно завишен размер на
исковата претенция.
От фактическа страна се
установява
наличието на следното:
По делото няма
спор, че през процесния период ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в затвора в гр. Ловеч. Със Заповед № 1398 от 19.11.2018 г. на
началника на затвора ищецът е бил санкциониран за нарушение /държане в килията
на забранени вещи – мобилен телефон, със зарядно и батерия/ и изолиране в
наказателна килия за 7 /седем/ денонощия. Няма данни заповедта да е обжалвана,
поради което и ответникът приема, че е влязла в сила /Отговор на ИМ, л. 24/. Вредите
не се и претендират като последица от незаконосъобразен АА. Наказанието е
изтърпяно през процесния период, посочен и в исковата молба – 7.02.2019 г. –
14.02.2019 г. в килия № 115, както е посочено в ИМ. Според приложената от
ответника справка процесната килия е с размери 3,5 м х 1,8 м, квадратура – 6,3
кв. м, с полезна жилищна площ 5,2 кв. м, с предвиждане за единично настаняване.
На 21.02.2019
г. ищецът подава молба до главния директор на ГД „ИН“, в която излага
оплакванията си относно настаняването му за седмичен период в наказателната
килия, която, според него, не съответства на минималните стандарти за такъв вид
помещение. В отговор от 25.06.2019 г. гл. директор се излагат същите факти,
като се допълва, че в килията няма видеонаблюдение, такова се осъществява само
в общия коридор на етажа.
По делото е
представен снимков материал от процесната наказателна килия, от който се установя,
че тя действително е преградена с метална решетка, в която има вградена метална
решетъчна врата.Обзаведена е с легло, маса и стол и в самото помещение се
намира санитарен възел – открит, с видимост към него от към вратата и
решетката, т.к. той не е преграден с врата, параван или по друг начин. Налице е
и мивка. По делото не се твърди, че не е била налице постоянно течаща вода в
помещението. Помещението се отоплява с радиатор, подът е с плочки. От външната
за килията страна на поставената преградна решетка е поставен шкаф, който не
може да се ползва от лицето, настанено в нея при заключване на вратата.
По отношение
на горните факти, както и относно възприятията и преживяванията на ищеца по
повод описаното в исковата му молба, свидетелят К.Г., също лишен от свобода,
пребивавал в процесния период в същия затвор, чиято килия е била срещу
наказателните килии, споделя, че е чувал, че „Х. влиза в пререкания с
надзирателя, когато е до тоалетната и му правят забележка, че си прави параван
да се прегражда. Казвали са му да махне паравана за тоалетната. Чувал съм го да
плаче в карцера. На каре съм го виждал с насълзени очи. Оплаквал ми се е, че не
може да отиде до тоалетната спокойно. Надзирателите го притесняват. В карцера
няма ток и телевизия. Х. беше правил свиждане, бяха му донесли плодове и храна,
но не му позволиха да ги вземе в карцера, а си ги остави в килията. Като се
върна, всичко беше развалено и го изхвърли.“. Под липса на ток свидетеля има
предвид, че има само крушка за осветление, но не и контакт, в който да се
включи електроуред. Според показанията на Г. докато Х. бил в карцера, ходел на
„каре“ всеки ден, но му било забранено да си взема храна. Канализацията връщала
миризма в килията, самият свидетел има същия проблем в неговата. Има крушка с
много слаба постоянна светлина. На всеки 20 – 30 минути минава надзирател и
наднича през шпионките на килиите. Г. разказва, че се е случвало по този повод
надзирателят да пита ищеца „дали яйце мъти или въже вади“ по времето, когато е
бил в карцера при ползване на тоалетната. По време на престоя си в килията
почистването й се прави от лишения от свобода, но не му се предоставя препарат
за целта. Заявява, че усеща миризмата от канала на наказателната килия през
коридора чак до неговата врата.
Свидетелят К.
В.в, също лишен от свобода, изтърпявал наказанието си в затвора в гр. Ловеч
през процесния период, заявява, че и
на него ищецът е споделял, че поради факта,
че санитарният възел бил открит, това му създавало притеснения и той не
можел да удовлетворява физиологичните си
нужди, т.к. бил наблюдаван през шпионката. Свидетелят цитира същото, което и
свидетелят Г., по отношение на реплика от надзирател по този повод, като обаче
той не я е чул лично, а като споделена от ищеца при разговор между тях. Поради
миризмата в килията Х. не можел и да се храни. Това много го тормозело и той
плакал в присъствието на свидетеля. В. е виждал лично килията, т.к. е помагал
при дезинфекцията на дюшеците в помещенията. Според него в килията не можело да
се влезе, т.к. миризмата била „страшна“. Ищецът страдал и поради това, че бил
пренесъл тоалетните си принадлежности в наказателната килия, но те били сложени
в шкафа отвъд металната решетка, до който той нямал свободен достъп. Същото се случило
и със занесени му хранителни продукти, които били оставени там, поради което се
развалили. Килията е малка и би разполагала с 4 кв. м единствено ако от нея се
отстранят мебелите и тоалетната. С тях пространството било не повече от 1,5 кв.
м. и свободно движение в него не може да се осъществява. В другите килии, които
не са наказателни, сервизното помещение поне е отделено с преграда, не се вижда
отвън и има собствен прозорец за проветрение. Свидетелят сочи по този повод, че
и други хора, които пребивавали в наказателни килии, са споделяли за този
проблем – че не могат да се уединят при необходимост и това им създавало
проблеми с храненето и изобщо с престоя. По време на престоя си поради стреса и
проблемите с храненето, свързани с миризмата от открития санитарен възел,
ищецът бил отслабнал и чисто физически, имало е случаи, в които залитал и се
налагало да му се помага. Свидетелят сочи, че ищецът изповядва ислям, поради
което му е необходимо достатъчно
пространство и чисто място на пода, за да се моли пет пъти дневно /намаз/. В
обикновените килии това било възможно, но не и в наказателната поради липсата
на място и поради миризмата от тоалетната.
Свидетелят Д.
С., лишен от свобода, е бил в
наказателна килия в затвора гр. Ловеч, вкл. в процесната 115-та. Видно от
неговите показания в килията няма и 1 кв. м свободна площ поради наличието на
мебелите, тоалетната и преграждането с решетката. Той също сочи, че при
изнесеното извън решетката шкафче, не може да ползва вещите си, т.к. те стоят в
него, а той няма свободен достъп до там. За да се сложи този шкаф от вътрешната
страна няма място в килията. По думите му килията е като „кочинка“, защото е
много малка и няма как да се поддържа чистота, т.к. в нея не са налице лопата, четка,
метла и кофа. Той също изпитвал дискомфорт при ходене до тоалетната, т.к. тя е
срещу вратата и има пряка видимост от там.
Разпитан в
качеството на свидетел е и Николай Н. – началник сектор „НОД“ в затвора гр.
Ловеч. Описанието на обзавеждането на наказателните килии съвпада с това, което
е изложено и в исковата молба. Свидетелят сочи, че те са с площ от 6 кв. м, но в тях влиза т. нар.
„буферна зона“ – пространството между вратата и решетката, която отделя килията
и в която се намира шкафче за принадлежности, които не следвало да стоят при
самите лишени от свобода. Тази зона била предвидена с цел предпазване на
служителите, които влизат в килията, за да нямат пряк физически досег с
пребиваващите там. Те ги ползват два пъти дневно, когато правят личен тоалет -
сутрин и вечер. Вътрешното пространство без тази зона е около 4 кв. м, в които
влизат обзавеждането и тоалетната с мивката. Тоалетната се вижда откъм вратата,
отворена е, като се цели пряко наблюдение, което е денонощно, 24-часово. Проветрението
идва единствено от отваряне на наличния в килията прозорец. През зимата той се
затваря, за да не става студено в стаята. Когато има наличие на миризми,
лишеният от свобода също може да отвори прозореца, който е с размери 60 – 70
см. на 40 – 50 см., състои се от две крила, като подвижно е едното крило само. Килията
се почиства и дезинфекцира при напускане на настанения в нея, след изтърпяване
на наложеното му наказание. В останалото време, докато пребивава там, му се
предоставят метла и лопата за почистване. Храната на пребиваващите в
наказателните килии е същата, като на останалите лишени от свобода и им се носи
на място три пъти дневно. Като служител към затворническата администрация
свидетелят не е запознат да има различни изисквания към спалните помещения в
наказателна и обща килия, разлика има само по отношение на разрешените за
ползване вещи, като тези, за наказателните килии, са определени съгласно
одобрен списък, който се спазва.
По делото няма
спор, че служителите от охранително-надзорния състав на затвора са задължение
периодично да проверяват наказателните килии, като наблюдават случващото се в
тях през наличната на вратата шпионка, като интервалът е на не по-рядко от 20
минути, съгласно приложената по делото Инструкция за особените задължения на
постовите надзиратели на пост № 9 - настанени в постоянно заключени помещения,
в наказателна килия, изолатор и осъдени с доживотна присъда.
По искане на
ищеца е назначена техническа експертиза, като представеното експертно
заключение не е оспорено от страните. Според него наказателна килия № 115 е с
размери 3.5 м х 1.8 м. или с обща площ –
6.3 кв. м, но полезната площ е 5.2 кв. м, т.к. от общата площ се изважда пространството,
което е между вратата и поставената решетка, като то е неизползваемо от ищеца,
който няма свободен достъп до него. Измерването е направено в присъствието на
ищеца, по искане на последния. Вещото лице сочи, че не са налице специални
изисквания по отношение на осветеността на помещенията в местата за лишени от
свобода, поради което следва да се прилагат и за тях общите стандарти за жилище
или общежитие. В обикновената килия, в която е бил настанен ищецът преди и след
изтърпяване на процесното наказание, санитарният възел е обособен като
самостоятелно помещение в самата килия, за разлика от положението му в
наказателната такава. От приложения снимков материал е видно, че това е
направено с плътни ограждения и врата към санитарния възел, като в него има и
възможности за почистване – кофа, моп, каквито в процесната килия не са налице.
Ако от измерената полезна площ се извади площта на тоалетната, леглото, масата
и столът се получава остатъчна площ от 2,18 кв. м, както сочи вещото лице в
о.с.з.
Нормата за осветеност
на помещенията се определя по Наредба№ 49 за изкуственото осветление на
сградите, като съгл. чл. 38 от нея най-слабата осветеност следва да бъде 75 lx, което според Приложение № 12, т. 4 от Наредбата е
най-слабо допустимото осветяване на помещения. Наличното такова в наказателната
килия, измерено от вещото лице в присъствие на ищеца, средно осветяване за
помещението е по-слабо - 53 lx и не отговаря на минималните изисквания както за
обществени, така и за жилищни сгради. След първото си посещение вещото лице е
посетило повторно затвора и е правило второ замерване, през тъмната част от
денонощието, като е установено, че осветлението тогава, като средно за
помещението, е било 33 lx. През нощта осветлението следва да е по-слабо с до 10%
от това, през деня или при минимална норма от 75 lx, през нощта то следва да е 67,5% или нощното осветление
е по-слабо от тази норма.
На л. 288 –
290 е приложен Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти,
които могат да се държат и ползват от лицата, настанени в затворите, но в него
не се съдържат ограничения за лицата, настанени в наказателна килия.
Въз основа на
експертизата и останалите събрани по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че квадратурата на пода на наказателната килия е 4,6 кв. м
след изключване на неизползваемата част, отделена с решетка, в която са
разположени санитарният възел, леглото, масата и столът, като свободното
пространство без тях е 2,18 кв. м. Санитарният възел е открит, в самото спално
помещение и към него има свободна видимост от към вратата на килията към коридора.
Ползващият го не може да ограничи видимостта към себе си, когато го ползва.
Няма място, в което могат да се поставят вещите на обитаващия наказателната
килия и той да може да ги ползва безпрепятствено по всяко време, вкл. и по
отношение на позволените за наказателна килия такива. Наличният шкаф е зад
решетката на килията, която решетка се заключва посредством врата. За да се
ползват тези вещи е необходимо винаги да се вика надзирател. Осветеността на
помещението е по-слаба от минимално заложената по наредба за жилищни помещения
и общежития, до които килията по предназначение е най-близо като вид помещение,
т.к. тя се обитава постоянно, в нея се спи и се осъществяват всички
физиологични нужди.
Съдът приема
оплакването на ищеца от условията, при които е престоявал през процесния период
в наказателна килия № 115, като общо оплакване срещу конкретните такива,
предоставени му за седмица през февруари, 2019 г. Съгласно чл. 3 от ЗИНЗС осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. За
нарушение на това изискване
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Нормата очевидно не изброява случаите изчерпателно. За
да е налице увреждане и право на обезщетение за лице, престояващо в място за
лишаване от свобода, е необходимо да се установи, че условията са били крайно
неблагоприятни, неприемливи дори за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ и че ако се установи наличието на такива условия, то дори не е
необходимо да се установяват вреди, т.к. е налице презумпция, че такива са
налице за всяко човешко същество, което е лишено от елементарни условия за
живот. С оглед изричната разпоредба на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС
за твърдените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, не е
необходимо доказване, макар че по
делото Х. е представил доказателства в такава насока – показанията на
разпитаните пред съда свидетели – също лишени от свобода, изтърпявали
наказанието си в същия затвор, познаващи лично ищеца, които дават сведения за
това, как се е чувствал по време на престоя си в наказателната килия.
В случая
ищецът е бил настанен в наказателна килия законосъобразно – въз основа на влязла
в сила заповед на оправомощен орган. Наказанието е изтърпяно в рамките на
законния срок. Съгласно чл. 103 от ЗИНЗС по
време на престоя в наказателна килия лишените от свобода нямат право на
ползване на хранителни пратки, а условията
в наказателната килия и вещите, които наказаните могат да държат и ползват, се
определят с правилника за прилагане на закона. Според чл. 96
от ППЗИНЗС помещенията, устроени като наказателни
килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат
влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се
отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Няма причини да се счита, че наказателната килия, като
тип помещение, следва да предоставя на задържания по-неблагоприятни условия от
останалите килии, в които той изтърпява основното си наказание „лишаване от
свобода“.
В нормата на
чл. 96, ал. 4 от Правилника са изброени вещите, на които има право настанения в
такава килия. В случая по делото се установи, че в предвидената за свободно
ползване площ в килията не е налице шкаф, в който могат да се поставят тези
вещи, до който лишеният от свобода да има постоянен и неограничен достъп. По
този начин той не може да ползва спокойно вещите, които са му позволени да
съхранява, по всяко време. По този начин се нарушава пряко нормата на чл. 21,
ал. 1 от ППЗИНЗС, според която спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
Съдът намира,
че оставянето на открит санитарен възел в спалното помещение, до самото легло
на настанения в наказателна килия е недопустимо от естетична, хигиенна и етична
гледна точка. Видно от снимките, тоалетната, намираща се точно до леглото на
осъдения, е с клекало, без капак, поради което е невъзможно дори да се затвори
по някакъв начин каналът и миризмата от него безпрепятствено влиза и се задържа
в спалното помещение. Тя е изцяло открита от към страната на входната врата и към нея е налице постоянен визуален
достъп, като не е налице каквато и да било възможност той да се ограничи в
който и да било момент, което създава изключителен дискомфорт за този, който я
ползва. Съдът намира, че дори и килията да е наказателна, няма нормативна
опора, още по-малкото – етично оправдание санитарният възел в нея да е в този
вид. Останалите килии в затвора, които нямат статута на наказателни, също
разполагат със санитарно помещение, но, видно от събраните в хода на делото
доказателства, то е отделено с плътни прегради от останалата част на спалното
помещение, което препятства както миризмите, така и пряката видимост към него
от страна на външни лица. Нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС е предвидено част от
наказанието да е поставяне на лицето в унизително положение да бъде наблюдавано
при ползването на тоалетна, още по-малко – коментирано /което е правено, видно
от свидетелските показания/, както и да живее и да спи в същото помещение, в
което се намира тя, неотделена по някакъв начин от него. На неотделянето на
санитгарните възли с плътни прегради до тавана от останалата част от
помещенията е обърнато внимание в Решение от
27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото на Нешков и други срещу България, по жалби №
36925/2010 г., № 21487/2012 г., № 72893/2012 г., № 73196/2012 г., № 77718/2012
г. и № 9717/2013 г.,Четвърто отделение, в което се упоменава, че при проверка по сходен въпрос в затворите във
Варна и Бургас, това е отчетено като недопустимо е дадена препоръка за взимане
на незабавни мерки за „осигуряване на тоалетни
възли в килиите с цяла разделителна преграда до тавана“, както и за „осигуряване за
всички лишени от свобода на достъп до основни хигиенни продукти и предоставяне
на материали за почистване на килиите им“, както и „осигуряване на ефективна и редовна
дезинфекция на помещенията в тези заведения“. В случая от снимките не се вижда да е предоставен
препарат, метла, лопата и четка за почистване на санитарния възел и самата
килия, а от свидетелските показания става ясно, че за почистване се предоставят
при поискване само метла и лопата, а хигиенизиране на помещенията с препарат се
прави една след като санкционираното с престой в наказателна килия лице изтърпи
наказанието си и я напусне.
„Що се отнася
по-специално до достъпа до тоалетни, тоалетни чинии, поставени в ъгъла на
килията и лишени от каквото и да било отделяне от жилищната площ или отделена
от една преграда с височина от един метър или метър и половина е не само
неприятно от хигиенна гледна точка, но и лишава задържания от възможността за
използване на тоалетната в каквото и да било уединение, защото той или тя
остава постоянно видима за другите лишени от свобода, седящи на леглата, а също
и за надзирателите на затвора, гледащи през шпионката. Това може да се окаже
особено тежко за лишените от свобода, страдащи от заболявания, които засягат
храносмилателната им система (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 157, с
допълнителни препратки).“
/От цитираното Решение/.
В този смисъл
съдът намира за нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно
която всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
Съгласно чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода. ЗИНЗС и
ППЗИНЗС не съдържат дефиниция за понятията "достатъчно жилищна площ"
и "минималната жилищна площ". Както действащото, така и отмененото
законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че под
"жилищна площ", следва да се разбира сборът от площите на помещенията
в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена
по вътрешните зидарски очертания на стените /§ 1, т. 2 от ДР на ЗГР, също в §
1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета
и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната/. Казано с
други думи, санитарните помещения не се включват в жилищната площ. Според
назначената експертиза квадратурата на пода на килията е 4.6 кв. м /л. 244/, но
в нея влиза площта на санитарния възел. От тази квадратура вещото лице е
извадило площта на леглото, масата, стола и тоалетната и е получило свободна
площ за движение от 2,18 кв. или заетата площ е 2,42 кв. м. Ако от заетата площ
се извади легло, маса и стол, според дадените за тях параметри в заключението, остава
площта на санитарния възел от 0.86 кв. м, който изваден от полезната площ на
стаята дава реална площ на същото от 3,74 кв. м, в които са разположени
наличните мебели. Действително следва да се приеме, че площта на килията е
недостатъчна, за да покрие изискването за минимална жилищна площ. В случая следва
да се приеме, че така посоченото нормативно изискване за минимална жилищна площ
от 4.00 кв. м не е изпълнено. По тази причина следва да се направи извода, че в
процесния период от време администрацията на затвора в гр. Ловеч е поставила в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС ищеца.
Според чл. 20,
ал. 2 от ППЗИНС в спалните помещения се осигурява
пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.
Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. Видно от
заключението на вещото лице, обсъдено по-горе, в наказателната килия не е
осигурено минимално предвиденото количество осветление.
Съобразно така
изложеното съдът намира, че са налице отклонения от изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС за
осигуряване на минимални благоприятни условия за живот в наказателна килия №
115 от затвора в гр. Ловеч за процесния период – от 7.02.2019 г. до 14.02.2019
г., като с това са причинени негативни преживявания,
изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически
страдания в следствие
на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН в нарушение
изискванията на същата правна норма. Тези
преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС
и поради това следва да се приеме,
че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.
Въпреки това
обаче съдът намира, че размерът на иска е прекомерно завишен. За да бъде
определен размер на обезщетението, от значение са вида и степента на
отклонението на конкретните условия, в които е бил поставен ищецът от
общоприемливата норма, както и периода, за който са претърпени те. На тази база
биха могли да се установят видът и характера на вредите, които той е претърпял.
Срокът, за който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия е кратък – една
седмица. Следва да се вземе предвид, че наказателната килия разполага със
санитарен възел, постоянно течаща вода, основно оборудване /без шкаф, в който
да се държат вещи, до който ищецът да има свободен денонощен достъп/, прозорец е
с възможност за отваряне и проветрение, дневна и изкуствена светлина и
отклоненията от общия минимален стандарт не са нито много големи, нито много
продължителни. С оглед на това съдът намира за справедливо обезщетение в размер
на 300.00 /триста/ лв. В останалата си част до размера до 1 000 000.00 /един
милион/ лв. искът следва да се отхвърли поради прекомерност. Върху това
обезщетение следва да се присъдят и лихви, считано от датата на прекратяване на
нарушението – 14.02.2019 г.
По отношение разноските по настоящото дело съдът взе
предвид, че съгласно тях се прилага специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, според която ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Според ал. 4 съдът осъжда
ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В случая искът
е уважен частично. Държавна такса не е внасяна, т.к. ищецът е освободен от
такси и разноски по делото, не е ползвал и адвокатска защита. Ответната страна
моли за присъждане на разноски – възнаграждение за юрисконсулт. Към разноските
по делото съдът е направил служебни такива за експертиза в размер на 1006.70
лв. Уважената част от иска е 0.03%, съответно неуважената – 99.97%. С оглед на
това в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер от 99.97 лв., която сума следва да се изплати от ищеца. Сумата,
изплатена от съда за експертиза, следва да се покрие от ответника, съгласно
правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, респективно – чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, т.к.
искът, макар и уважен в много малка част, е частично уважен. „След
като предявения иск за вреди е уважен частично, то съгласно приложимата
редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
разноските по производството се дължат от ответника – ... В случая ищеца не
дължи разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената от
съда ССЕ…“ - Решение
№ 499 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2020 г., III о.; „На осн. чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС при частичното уважаване на иска,
ответникът следва да заплати по бюджета на съда направените разноски по
производството за възнаграждение на вещо лице.“ - Решение № 60 от 11.01.2021 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1654/2020 г.;
Въз основа на
така изложеното и на посочените нормативни основания, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Х.А.Х., с ЕГН: **********
обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради престоя му при
неблагоприятни условия в наказателна килия в затвора в гр. Ловеч за периода от
7.02.2019 г. до 14.02.2019 г., в размер на 300.00 /триста/ лв., в едно с лихва
за забава от 14.02.2019 г. до датата на окончателното изплащане на сумата по
главницата.
ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск над присъденото обезщетението, в частта му от 300.00 /триста/
лв. до 1 000 000.00 /един милион/ лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца -
Х.А.Х., с ЕГН: **********, да заплати на ответника – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София деловодни разноски – юрисконсултско
обезщетение, в размер на 99.97 лв. /деветдесет и девет лева и деветдесет и
седем стотинки/.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Административен съд
Габрово деловодни разноски – заплатено възнаграждение за вещо лице, на стойност
1006.70 /хиляда и шест лева и седемдесет стотинки/ лв.
Препис от Решението
да се изпрати на страните в едно със съобщението.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до тричленен състав
на същия съд, на основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/