РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Силистра, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20203420101209 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С.я,
ул.”М.”№..., с ЕИК .......................... в качеството на кредитор, моли съда признае за
установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми по Договор за
преструктуриране на кредит от 30.04.2018г. за които вече е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по
ч.гр.д.№ 60/2020г. по описа на РС-Силистра, а именно:
9 643.75 лева- главница, заедно със законната лихва, считано от 17.01.2020г.- до
окончателното изплащане на задължението;
1003.13 лева- договорна лихва, дължима за периода 15.10.2018г.-09.01.2020г.;
47.82 лева-обезщетение за забава, дължимо за периода 15.11.2018г.- 09.01.2020г.;
18.76 лева- обезщетение за забава за периода 10.01.2020г.- 17.01.2020г.;
120 лева- заемни такси;
Претендира разноските си по дело, включително и тези, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 60/2020г. по описа на СРС.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли установителните искове поради
това, че задължението не е изискуемо, моли да осъди ответницата да му заплати посочените
по-горе суми.
Претендира лихвата върху главницата, считано от датата на предявяване на иска пред
съда- 02.10.2020г. –до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че е сключил Договор за кредит овърдрафт с Ангел Петров Керинов, съпруг
1
на ответницата Г.К.. Същият е починал след като отпуснатият кредит е бил изцяло усвоен. В
качеството на негов наследник Г.К. е изразила желание да поеме задълженията му
произтичащи от договора. Това е удостоверено в подаденото от нея до банката Заявление с
вх.№ 04-795/23.03.2018г. На по-късен етап е представено пълномощно, с което тя
упълномощава сина си Станислав Керинов да я представлява пред кредитора по отношение
на всички допълнителни споразумения към договора за кредит.
Въз основа на това, на 30.04.2018 г. между банката и Г.К., представлявана от своя
пълномощник, е сключен Договор за преструктуриране на кредит.
Видно от представеното извлечение от сметка на длъжника, след подписване на
договора са внасяни суми за погасяване на задълженията по него. Последната вноска е на
23.10.2018г.
Тъй като не е последвало изпълнение на задълженията, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, на основание т.18.2 от Общите условия, приложими към
споразумението. Кредиторът е изпратил до длъжника писмо с изх.№ 06-20-
02217/02.10.2019г. което съгласно протокола на ЧСИ от 25.11.2019г. е връчено по чл.47 от
ГПК и е породило целените правни последици. Предсрочната изискуемост е настъпила
считано от 17.01.2020г.
На 17.01.2020г. банката, в качеството си на неудовлетворен кредитор по ликвидно и
изискуемо вземане е депозирала заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата. По заявлението е образувано ч.гр.д.№
60/2020г. по описа на СРС. Искането е уважено и съдът е издал заповед и изпълнителен
лист. Тъй като Г.К. не е открита на заявените постоянен и настоящ адрес, съдът е дал
указания на заявителя да предяви настоящите искове с цел да установи вземанията си.
ОТВЕТНИКЪТ Г. К. К., с ЕГН **********, представлявана от адв.В.В., е подала
отговор, с който заявява, че оспорва исковете.
Признава факта, че съпругът А.К., починал на 12.09.2009г., е сключил, сочения от
ищеца договор за кредит. Срокът за връщане на средствата по предоставения овърдрафт е
бил до 27.09.2008г. не оспорва, че това не се е случило, но се позовава на изтекла
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която според нея и изтекла на 27.09.2013г. След
изтичането на срока, задължението се е трансформирало в естествен дълг по смисъла на
чл.118 от ЗЗД. Подаденото от нея заявление до банката не променя характера на
задължението, нито „възкресява“ изтеклата давност и не създава нова облигационна връзка.
Изявлението , че поема изпълнението на дълга, не може да се третира като отказ от
изтеклата давност, тъй като липсва съзнателно и волево изразяване, че иска да заплати
задължението въпреки изтеклата давност. От съдържанието на отказа следва по несъмнен
начин да се направи извода, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност, а в конкретния случай тя не е знаела и не е съзнавала, че вземането е
погасено по давност. Поради това счита, че подаденото заявление, че поема дълга не
поражда правни последици.
2
Счита, че договорът за преструктуриране е нищожен, тъй като задължението по него
е формирано въз основа на недопустим анатоцизъм- формираната главница от главница,
лихви и такси по стария дълг, се олихвява с лихва, което е в противоречие с чл.26,ал.1 от
ЗЗД, във връзка с чл.10,ал.3 от ЗЗД и чл.294,ал.1 от ТЗ.
Освен това, договорът е сключен при липса на съгласие от нейна страна, което се
явява друго основание за неговата нищожност. Това е така, тъй като представителят -
синът Станислав Керинов- не е имал валидна представителна власт. От съдържанието на
представеното с исковата молба пълномощно е видно, че в него е изразена вола за
сключване на извънсъдебно споразумение по отношение вземания, произтичащи от друг
договор- Договор за ипотечен кредит, сключен на 22.08.2007г. Волята не може да се
тълкува разширително и да се прилага и по отношение на други правоотношения- извън
отразените в пълномощното. Поради това, Ст.Керинов е действал без представителна власт,
а тя не потвърждава действията му.
Счита, че договорът съдържа и неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита
на потребителите. Визира т.4 от Общите условия приложими към Договора, предвиждаща
едностранно изменение на лихвите и таксите от страна на банката, както и на неустойките,
което противоречи на добрите нрави и се явява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП и нищожни по смисъла на чл.146 от ЗЗП. Прилагането на
неравноправни клаузи е довело до неоснователно и незаконосъобразно завишаване на
размера на вземането.
Банката е нарушила Общите условия към договора, тъй като не я е уведомила за
промяната в лихвените нива, въпреки, че е имало такива.
Предвид на всичко това, счита, заявените искови претенции за неоснователни, поради
което ги оспорва изцяло по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени от съда.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД във
връзка с чл.430 от ТЗ.
В условията на евентуалност, искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,във
връзка с чл.430 от ТЗ.
От страна на ответника са направени следните възражения:
за погасяване на задължението по давност;
за нищожност на договора породи противоречието му със закона /чл.26,ал.1 от
ЗЗД/;
нищожност на договора поради липса на съгласие /чл.26,ал.2 от ЗЗД/;
недействителност на т.4 от ОУ към договора поради неравноправния
характер.
На 27.09.2007г. между Банка “ДСК”ЕАД и А. П. К. е сключен Договор за кредит
3
овърдрафт /л.5 по делото/. Не се оспорва факта, че сумата е преведена на кредиполучателя и
усвоена от него.
На 12.09.2009г. А.К. починал. Ответницата е била негова съпруга, поради което го
наследява след смъртта му, заедно с двете им деца- С. А.К. и М. А.К. / Удостоверение за
наследници –л.38/.
На 23.03.2018г. Г.К. е подала до банката заявление, с което заявява, че като
наследник, приел наследството на починалия А.К., „поема издължаването на следните
кредитни задължения при условията на съответния договор за кредит, а именно кредит
овърдрафт № 19442884 от 2007г.“
На 30.04.2018г. между Банка ДСК АД и Г.К., представлявана от пълномощника С. К.
е сключен Договор за преструктуриране на кредит /л.10/. Страните се съгласяват, че
остатъкът по договора за кредит овърдрафт е 11 065.97 лева, формиран като сбор от
следните суми: 5000 лева- главница, 4 285.49 лева- редовна лихва, 1755.48 лева- лихва за
забава, такси и разноски 25 лева. Кредиторът се отказва от вземането си в размер на 1000
лева- -наказателна лихва и от заемни такси, начислени по кредита до датата на подписване
на Договора за преструктуриране. Кредитът се преструктурира в нов кредит, с нов
погасителен план и нов лихвен процент /8.45% годишно/. Договорено е, че срокът на
издължаване е 120 месеца, считано от датата на подписване на договора.
С Покана–уведомление от 02.10.2019г. /л.17/, връчена от ЧСИ Г.Г. по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем поради забава в
погасяване на задълженията.
На 17.01.2020г. Банка ДСК АД е подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 60/2020г. по описа на Районен
съд-Силистра.
Съдът е издал Заповед № 172/21.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от
ГПК. Поради невъзможността за реално връчване, на кредитора е указано от съда, че следва
да предяви иск за да установи вземането си. В изпълнение на това разпореждане са
предявени исковете, предмет на настоящото дело.
От правна страна се налагат следните изводи:
Договорът за овърдрафт е прекратен поради смъртта на кредитополучателя.
Вземането на кредитора става изискуемо, поради настъпването на смъртта и липсата на
субект по договора. Наследниците не встъпват в правоотношението и нямат правата по
договора, а само задължението да заплатят дължимите суми. Поради това, съдът счита, че за
отговорността им е без значение фактът бил ли е изправен кредитополучателя или не,
съответно бил ли е обявен кредита за предсрочно изискуем поради неплащане или не. Тази
хипотеза е неприложима спрямо наследниците.
Следователно, вземането на банката по договора за овърдрафт е станало изискуемо
на 15.09.2009г. -датата на смъртта на кредитополучателя. Всеки от наследниците на
4
починалото лице дължи връщане на сума, съответстваща на наследствената му квота.
Необяснимо е поведението на кредитора, който е бездействал в продължение на 9 години.
След установяването на наследниците, за което кредиторът е следвало да положи усилия в
разумни срокове, съобразявайки се с института на погасителната давност, спрямо тях
кредиторът може да насочи претенцията си да му заплатят дължимите по договора суми-
изискуеми към момента на смъртта на наследодателя им- главница, възнаградителна лихва,
дължима до този момент и неустойка, в случай че е било налице неизпълнение.
Това не е сторено, поради което следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД, във връзка с чл.114,ал.1 от ЗЗД, вземането е погасено на 15.09.2014г.
Не може да се приеме, че заявлението, което Г.К. е подала на 23.03.2018г. /л.7/
прекъсва давността, тъй като към този момент тя вече е изтекла. В този случай е приложима
разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, а именно, че тя съзнава задълженията си и желае да изпълни
поради което не може да иска връщане на вече заплатените суми.
Поради прекратяването на договора за овърдрафт не е налице хипотезата на чл.107 от
ЗЗД- подновяване. Тя е приложима към съществуващо правоотношение. Следователно,
сключения Договор за преструктуриране на кредит от 30.04.2018г. няма характера на
предоговаряне на договора за овърдрафт, а реално представлява споразумение за разсрочено
погасяване на задълженията по прекратения договор за овърдрафт.
В случая не може да се пренебрегне факта, че това споразумение е сключено от сина
на Г.К., без той да е упълномощен от нея. Представеното пълномощно касае друг договор, а
именно договор за ипотечен кредит. От това следва, че Г.К. не е изразила съгласие за
сключване на това споразумение, поради което на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД този договор
е нищожен.
Вярно е, че след подаване на заявлението, ответницата известно време е извършвала
плащания /Таблица № 2 от заключението на вещото лице- л.76/, но е видно, че тези суми не
съответстват на „договорените“ в споразумението нови погасителни вноски. Не е доказан
факта, че чрез тези плащания, тя изпълнява задълженията по така наречения договор за
преструктуриране и съответно потвърждава действията на представителя, действал без
представителна власт.
След подаденото от нея заявление, липсват други изявления, отправени до банката.
Поради това, може да се приеме, че извършените плащания са в потвърждение на това нейно
заявление. Основание за това дава изтъкнатия по-горе факт, че заплащаните суми не
съответстват на вноските по погасителния план.
Не беше оспорен факта, че от години ответницата пребивава в Гърция, и с това се
обяснява факта на бездействието й и неинформираността й по отношение на сключения от
съпруга кредит, неговото изпълнение и последиците от неизпълнението на задълженията
след смъртта му.
Като основание за издаване на Заповедта за изпълнение в заповедното е посочен
именно Договора за преструктуриране, а от изложеното по-горе се установява,че той не е
5
годно основание за ангажиране на отговорността на Г.К.. Предвид на това обсъжданите на
останалите доводи на страните е безпредметно.
Поради това исковете на ищеца- установителен и евентуалния осъдителен и за тези
две вземания са неоснователни.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответницата разноските по делото.
Те са в размер на 960 лева, от които 860 лева заплатено възнаграждение за адвокат и 100
лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни исковете, с правно основание чл.чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ, предявени от “БАНКА ДСК” ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.” №19, с ЕИК .............................., да се
признае за установено по отношение на Г. К. К., с ЕГН **********, че същата дължи
следните суми по Договор за преструктуриране на кредит от 30.04.2018г., за които вече е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 60/2020г. по описа на РС-Сс, а именно:
9 643.75(девет хиляди шестстотин четиридесет и три лв. и 75 ст.) лева- главница,
заедно със законната лихва, считано от 17.01.2020г.- до окончателното изплащане на
задължението;
1003.13(хиляда и три лв. и 13 ст.) лева- договорна лихва, дължима за периода
15.10.2018г.-09.01.2020г.;
47.82(четиридесет и два лв. и 82 ст.) лева-обезщетение за забава, дължимо за периода
15.11.2018г.- 09.01.2020г.;
18.76(осемнадесет лв. и 76 ст.) лева- обезщетение за забава за периода 10.01.2020г.-
17.01.2020г.;
120(сто и двадесет) лева- заемни такси;
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни исковете, с правно основание с чл.79 от ЗЗД
във връзка с чл.430 от ТЗ, предявени от “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”М.”№...., с ЕИК ...................., да бъде осъдена Г. К. К., с ЕГН
**********, да заплати следните суми по Договор за преструктуриране на кредит от
30.04.2018г. :
9 643.75(девет хиляди шестстотин четиридесет и три лв. и 75 ст.) лева- главница,
заедно със законната лихва, считано от 17.01.2020г.- до окончателното изплащане на
задължението;
6
1003.13(хиляда и три лв. и 13 ст.) лева- договорна лихва, дължима за периода
15.10.2018г.-09.01.2020г.;
47.82(четиридесет и два лв. и 82 ст.) лева-обезщетение за забава, дължимо за периода
15.11.2018г.- 09.01.2020г.;
18.76(осемнадесет лв. и 76 ст.) лева- обезщетение за забава за периода 10.01.2020г.-
17.01.2020г.;
120(сто и двадесет) лева- заемни такси;
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК”ЕАД, с ЕИК ............................, да заплати на Г. К. К., с
ЕГН **********,сумата от 960(деветстотин и шестдесет) лева- разноски по гр.д.№
1209/2020г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен
съд-Сс, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7