№ 991
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110110685 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване искове на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, срещу М. М. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. ***********, както следва:
1. да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца по Заповед за изпълнение № 2083/01.06.2021г., постановена по ч.гр.
дело № 7551/2021г. на ВРС, 16 състав, следните суми:
сумата от 3859.38 лв. представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 30042260767/30.01.2020г.
сумата от 1709.47 лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.04.2020г. до 08.05.2021г.
сумата от 406.61 лв., представляваща лихва за забава, дължима за
периода от 16.02.2020г. до 08.05.2021г.
сумата от 48.84 лв. представляваща законна лихва, дължима за периода
от 08.05.2021г.г. до 27.05.2021г. /като за периода 13.03.-13.07.2020г. не е
начислявана законна лихва, с оглед разпоредбите на чл. 6 от ЗМДВИППП/
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението –
28.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
1
2. за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираните
задължения по сключения Договор за потребителски кредит №
30042260767/30.01.2020г., а именно:
сумата от 971.22 лв, представляваща възнаграждение за закупена
услуга Фаст;
сумата от 2722.22 лв., представляваща възнаграждение за закупена
услуга Флекси.
Претендират се и сторените разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че за вземанията на ищеца било
инициирано заповедно производство, образувано в ч.гр.д. №7551/2021г. по
описа на Районен съд – Варна, 16 с-в, като с разпореждане по същото дело,
съдът е отхвърлил частично заявлението за издаване на ЗИ по реда на чл.410 и
сл. от ГПК, и за част от вземанията е издал Заповед за изпълнение. Срещу
издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника по чл.
414 от ГПК. Поради това за ищецът се е породил правният интерес да
предяви настоящите установителни и осъдителни искове.
В исковата молба ищецът твърди, че вземането на „П.К.Б." ЕООД
произтича от следните обстоятелства:
На 30.01.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
30042260767 между „П.К.Б." ЕООД, като кредитор и М. М. Р., като длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита: 4000
лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 190.73 лв.; годишен
процент на разходите (ГПР): 49.20 %; годишен лихвен процент: 41.00 %;
лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 6864.57 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 1000.00 лв.; възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 2800.00 лв.; размер на вноска по закупени
допълнителни услуги: 105.56 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
общо задължение: 10 664.57 лв.; общ размер на вноска: 296.29 лв.; дата на
погасяване: 15-ти ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК), неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са
2
предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са
се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към
тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите
на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиент преценя
доколко предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и
финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителните услуги,
които предлага дружеството.
От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за
потребителски кредит № 30042260767, като го сключва за срок от 36 месеца,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 296.29 лв. падежна дата
всяко 15-то число на месеца.
Излага се, че в т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности"
от ДПК № 30042260767 М. М. Р. е пожелал с част от отпуснатия кредит да
бъдат рефинансирани други негови задължения към „П.К.Б." ЕООД в размер
на 3445.52 лв., извършено с вътрешнобанкова транзакция.
Твърди се, че П.К.Б. ЕООД е изпълнявал точно и в срок задълженията
си по договора, като на 30.01.2020г. превежда парична сума в размер на
554.48 лв. по посочена от длъжника М. М. Р. банкова сметка (документ за
кредитен превод с референция: *********** от дата 30.01.2020г.). Общият
размер на отпуснатата сума е 4000.00 лв.
На 20.03.2020г. М. М. Р. е подал Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № 30042260767, като е пожелал да бъде отложена 1
погасителна вноска. На 23.03.2020г. между „П.К.Б." ЕООД и М. М. Р. е
сключен Анекс № 1 към ДПК № 30042260767, с който страните се договарят
да бъде отложена погасителна вноска № 2, като тя трябва да бъде заплатена в
края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 37
броя.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК №
30042260767, длъжникът М. М. Р. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема
е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
3
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 1709.47 лв.. Договорното
възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска
- 15.04.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост - 08.05.2021 г.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите
условия по ДПК № 30042260767, клиентът може да избере да закупи една или
повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като
закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора,
а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да
заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска.
Сочи се, че в българското действащо право, в отношенията между
правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева
автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед
на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „Фаст" и „Флекси".
Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 30042260767 „КЛ/СД може да
изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга".
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на
длъжника. Последният се е съгласил с определеното между страните
възнаграждение, предоставянето на услугите - „Фаст" сума в размер на
1000.00 лв. и „Флекси" сума в размер на 2800.00 лв. Твърди се, че от страна
4
на длъжника по услуга „Фаст" е заплатена сума в размер на 28.78 лв. и
оставащото неизплатено възнаграждение по нея е в размер на 971.22 лв. По
услуга „Флекси" е заплатена сума в общ размер на 77.78 лв., като оставащото
неизплатено възнаграждение е в размер на 2722.22 лв.
Излага се, че закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст" и
„Флекси" съдържат следните възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит. Представителите на ищеца са извършили всички необходими
действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са
нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове,
като услугата „Фаст" е използвана от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски", като длъжника въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Флекси" не се е възползвал от същата.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът
на длъжника намалее, те ще могат да поискат от кредитора да им намали с до
75 % размера на определен брой погасителни вноски. Процедурата е описана
в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски", като длъжника
въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси"
" не се е възползвал от същата.
- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника
гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита
си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж"/.
Длъжникът се е възползвал от услуга „Флекси", като е отложил заплащането
на погасителна вноска №2.
Сочи се следното основание на вземането:
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил само една пълна и една непълна погасителни вноски, видно от
приложеното извлечение по сметка към ДПК № 30042260767, като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит: "Кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато
Клиентът/Съдлъжникът, съответно техните наследници, настойници или
попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в пълен
5
размер.", на 08.05.2021 г. ДПК № 30042260767 е обявен за предсрочно
изискуем от страна на „П.К.Б." ЕООД. На длъжника е изпратено
уведомително писмо, с което е информиран, че задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът е бил уведомен.
На М. М. Р. е изпратено уведомително писмо с обратна разписка от
страна на дружеството, с което е направен опит той да бъде уведомен, че е
обявена предсрочната изискуемост на кредита. Сочи се, че адресът, на който е
изпратено уведомителното писмо обратна разписка до ответника е идентичен
с този, който е посочен на всички документи в договор. На този адрес
уведомителното писмо не е потърсено от получателя. На посочения от
ответника адрес е направен опит да се уведоми ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост и той не е потърсил изпратеното от дружеството
уведомление.
Твърди се, че към настоящия момент размерът на погасеното от М. М.
Р. задължение по ДПК № 30042260767 е в общ размер на 300.40 лв. С
плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 297.29 лв. Сумата от 3.11 лв. е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 о-ОУ: „В
случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане".
За периода от изпадане на длъжника в забава 16.02.2020 г. до обявяване
на кредита за предсрочно изискуем на 08.05.2021 г. длъжникът дължи и лихва
за забава, която е в остатъчен непогасен размер от 406.61 лева.
Дружеството претендира законна лихва в размер на 48.84 лв., дължима
от 08.05.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021 г. и законна
лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Сочи банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената
сума, а именно: ЮРОБАНК България АД IBAN: BG*********** Алианц
Банк България АД IBAN: BG BUIN ***********.
Отговори по чл. 131 от ГПК са подадени от ответника в законово
установения срок.
Ответникът е подал два отговора по делото - по предявените
установителни и по предявените осъдителни искове. Оспорва същите изцяло,
6
както като недопустими, така и като неоснователни.
Твърди, че процесният ДПК е недействителен, поради което не е налице
договорно правоотношение между страните и исковете, предявени на
договорно основание, са изцяло неоснователни. Чл. 23 ЗПК е специална
хипотеза на неоснователното обогатяване при първоначална липса на
основание, което означава, че ако кредиторът твърди, че длъжникът се е
обогатил за негова сметка с чистата стойност на кредита, то и искът следва да
е предявен като неоснователно обогатяване, а не вземания по договорно
правоотношение, каквото не съществува. Именно поради исковете се явяват
недопустими.
Счита, че и осъдителният иск е недопустим на собствено основание,
доколкото в заповедното производство по ч.гр.д.№7551/2021 г. съдът е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а е недопустимо
в рамките на производството по предявения установителен иск по чл. 422
ГПК да се инкорпорират осъдителни претенциии и петитум за отхвърлените
суми.
Оспорва получаване на „главница" в твърдения размер от 3859,38 лв.
Счита за безспорно, че към процесния ДПК приложение намира Закона
за потребителския кредит, както и Закона за защита на потребителите. Счита,
че на първо място процесният ДПК е недействителен изцяло, съгласно
специалните правила на ЗПК:
Чл. 22 от ЗПК – когато не спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Счита, че изискването за ВИД, ФОРМА и РАЗМЕР на шрифта, в който
е изготвен процесният ДПК, не е спазено - видно от приложения препис от
ДПК, същият е изпълнен в различни по вид и форма шрифтове, съдържа
таблици и разбивки, за потребителя не е ясно как е формирана общата сума на
кредита и месечните му вноски. Счита, че не е спазено изискването договорът
да е изготвен на ясен и разбираем за потребителя език, поради което ДПК е
недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Отделно от горното счита, че процесният ДПК е недействителен, тъй
като не съдържа и погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК.
Действително, към ДПК е инкорпорирана таблица, която обаче не е
достатъчно ясна и подробна и не съдържа законоизискуемите реквизити на
погасителния план по смисъла на ЗПК.
7
Поради гореизложеното счита, че е приложим чл. 23 от ЗПК : „Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи
по кредита" ..
Отделно сочи, че процесният ДПК е нищожен и поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Обосновава
накърняването на добрите нрави с уговореният в Раздел VI от ДПК годишен
лихвен процент от 41,00%, който %, надхвърля трикратния размер на
законната лихва. Това представлява, съгласно практиката на ВКС, нарушение
на добрите нрави, доколкото се стига до значително несъответствие между
правата и задълженията на страните по договора и нееквивалентност на
насрещните престации, и съответно води до нищожност на клаузите за лихви.
Твърди, че клаузите от Общите условия на ищеца, регламентирани в чл.
15 и предвиждащи задължение за заплащане на услугите „Фаст" и Флекси" от
ОУ са нищожни, като противоречащи на закона - ЗПК, ЗЗД, поради което и
вземането, което се претендира за тях е неоснователно.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
нищожно, тъй като в същото липсва основание и достатъчно определено
съгласие на страните. Освен това „П.К.Б." ЕООД не са му предоставяли
реално никакви услуги, за да му бъдат начислявани такси по Споразумението.
Счита, че Споразумението е съставено само с цел да се заобиколят законовите
изисквания за горна граница на годишния процент на разходите,
регламентирана след измененията на ЗПК през 2014 г., като
възнаграждението, предвидено в това Споразумение ЕДНОСТРАННО от
ищеца, при което ответникът не е можел да влияе нито върху съдържанието
на Споразумението, нито върху размера на възнаграждението. Счита, че това
представлява нарушение на добрите нрави, както и неравноправност по
смисъла на ЗПК в отношенията между страните, като ответникът е
икономически по-слабата страна.
Освен основанията за нищожност на Споразумението излага следните
допълнителни съображения в тази насока: разпоредбите на чл. 10а, ал.1 и ал.2
от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. В разглеждания случай на
датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е
сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълни услугилни
8
услуги, които според посоченото в споразумението се изразяват в
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Съгласно анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.
15 от ОУ „Допълнителни услуги" налага категоричния извод, че те касаят
именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на
възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и смяна на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги"
в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за
потребителски кредит писмен акт /който обаче имплицитно присъства и в
основния договор за потребителски кредит и на практика е част от него - и
като клаузи, и като суми, калкулирани в месечните вноски/, не променя
тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно
възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона - чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, което означава, че споразумението е нищожно - чл. 26, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД.
Освен това твърди, че възнаграждението, което потребителят дължи, е
не за конкретно поети от „П.К.Б." ЕООД задължения, чието изпълнение е
обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени
„възможности", които така или иначе потребителят има по силата на самия
закон. На „възможността" длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги", не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и
следователно -нищожна - чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Поради това
счита, че сумите, претендирани от ответника, въз основа на споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са недължими, тъй като
споразумението е нищожно.
На следващо място, че ищовото дружество не би сключило процесния
ДПК без в него да са включени вземанията, ЕДНОСТРАННО определени от
него по Споразумението. Единствената цел на ищцовото дружество, бидейки
9
икономически по-силната страна, не е била да получи възнаграждение срещу
отпуснатата сума на главницата, а да се обогати неоснователно със сумите по
Споразумението.
Твърди, че в Общите условия въпросните допълнителни услуги Фаст и
Флекси, които са клаузи, едностранно изготвени от икономически по-силната
страна – кредитор и не подлежат на индивидуално договаряне с потребителя.
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит е свързана именно с усвояването на кредита и за нея законът съдържа
изрична забрана да се събират такси за това. Тази услуга е описана в т. 15.1 от
ОУ към процесния ДПК като е посочено, че клиентът ще получи
„приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит
и изплащане на отпуснатата сума преди ДПК без закупен пакет от
допълнителни услуги". Така описаната „услуга“ няма икономическа стойност,
кредиторът не е поел конкретен ангажимент за измерим във врема срок, в
който ще предостави кредита, нито е посочил алтернативно измерирм срок, в
който се предоставя кредит без закупен пакет от допълнителни услуги.
В каква последователност ще разглежда кредиторът исканията за кредит е
нещо, което зависи изцяло от него и клиентът по никакъв начин не може да
установи дали е получил реално „услугата" и дали кредиторът е спазил реда
за разглеждане на исканията, както се е задължил. Така тази „допълнителна
услуга" е лишена от основание по смисъла на ЗЗД, тъй като срещу
заплатената такса клиентът не получава никакво установимо и реално право.
Сочи, че допълнителните услуги, свързани с отлагане/намаляване на вноски и
смяна на падеж също са лишени от основание, тъй като не дават на клиента
никакво реално право, което да е противопоставимо безусловно на кредитора.
Тоест, за да отложи вноска, е необходимо съгласие на кредитора и ако такова
съгласие не бъде получено, клиентът няма противопоставими насрещни
права, независимо че е платил такса за тази „услуга". Отделно от горното,
клаузата за отлагане на вноски и удължаване на срокове е нищожна по
смисъла на ЗПК, тъй като представлява такса по усвояване и управление на
кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква от потребителя заплащане на такъв тип такси.
Възнагражденията за допълнителните услуги /които на практика са
неразделна част от процесния ДПК, са възнаграждения, свързани с договора
за кредит, ако изобщо се приеме, че са действителни. Тези възнаграждения,
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, задължително следва да бъдат включени в ГПР.
Видно от приложения ДПК, тези разходи не са включени в обявения от
10
кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Ако посочените разходи бяха
включени при пресмятането на ГПР, то същият значително би надхвърлил
максималния размер, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което и
целият процесен ДПК е недействителен.
Прави възражение и за погасяване на ищцовите претенции по давност.
В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковете си и
моли за уважаването им, а ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по
правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК и чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 9 ал. 1
от ЗПК. По реда на чл. 415 от ГПК, ищецът претендира установяване на
дължимостта на суми за главница, договорна лихва и мораторни лихви, а чрез
иск по чл. 79 от ЗЗД иска осъждане за суми, представляващи
„възнаграждения за услуги“.
В тежест на ищеца по делото е да докаже валидно договорно
правоотношение по сключен валиден договор за кредит, с валидни клаузи, че
ищецът е изпълнил задълженията си по Договора за кредит за предоставяне
на уговорената сума и другите си задължения /за предоставяне на „услугите“/,
че длъжникът е изпаднал в забава за плащане и размера на задълженията му.
В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си – в конкретния случай не носи тежест на доказване.
Спор между страните съществува по отношение на действителността на
договора за кредит като цяло и на отделни негови клаузи.
По отношение на сключения Договор за потребителски кредит №
30042260767/30.01.2020г. между страните са приложими правилата на чл. 9
ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му след ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г./
Съдът намира, че представеният Договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Същият е сключен в писмена
форма на достатъчно ясен и разбираем език и по начин, че всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, което е видно от приложеното по делото копие на Договора. В
случай, че ответникът има възражение, че размерът на шрифта е по-малък от
11
12, /което не е изрично твърдян факт в отговора, а е налице бланкетно
оспорване/, то в тежест на ответника е било да ангажира доказателства за
доказване на това твърдение. Същото обаче не е изрично направено, не е и
доказано, поради което съдът приема, че Договорът отговаря на изискванията
на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
Съдът намира още, че представеният Договор за потребителски кредит
отговаря и на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
По делото има приложен отделен от договора погасителен план,
подписан между страните, в който ясно са посочени размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като за всяка
погасителна вноска отделно е посочен размерът на главницата, размерът на
договорната лихва, размерът на вноската без допълнителните услуги,
размерът на допълнителните услуги и размерът на вноската с допълнителните
услуги. Тази разбивка представлява изпълнение на задължението на
кредитора да посочи ясно какво и кога следва да заплати длъжника, съгласно
чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК - „последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми“. Следователно процесният договор не
нарушава разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, а е в съответствие с нея.
Доколкото са изпълнени законовите изисквания на ЗПК относно
формата и реквизитите на договора, то същият се явява действителен и чл. 23
от ЗПК е неприложим.
Въз основа на валидно сключеният между страните договор, ищецът е
представил доказателства, че е изпълнил задължението си да предостави
уговорената между страните сума в заем на ответника. Ответникът оспорва
получаването на цялата сума по кредита, но съдът установи следното:
Видно от Договор за потребителски кредит №
30042260767/30.01.2020г., уговорената между страните заемна сума е в
размер на 4000лв., като в договорът изрично е вписано, че сумата от 3445.52
лв., е за рефинансиране на други задължения на ответника към „П.К.Б."
12
ЕООД. Погасяването на старите задължения на ответника чрез вътрешна
трансакция към датата на отпускане на кредита, не се оспорва от ответната
страна. За разликата между двете суми /заемната сума и сумата за
рефинансиране/, а именно за сума в размер на 554.48 лв. е представено
доказателство /л. 15 от делото/ за превод на същата от П.К.Б. ЕООД по
посочена от длъжника М. М. Р. банкова сметка (документ за кредитен превод
с референция: *********** от дата 30.01.2020г.). С оглед изпълнението на
задължението на кредитора да предостави уговорената сума на длъжника,
възниква насрещното задължение на длъжника да върне заемната сума в
уговорените срокове. Не се оспорва от ответника факта на настъпването на
предсрочната изискуемост на задължението за връщане на главницата, нито
се твърди плащане на същата, поради което искът за връщане на главницата
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на договорната лихва:
Съдът намира, че след приемане на ЗПК се установяват законови
стандарти за преценка кога е налице нищожност на уговорките за оскъпяване
на един потребителския кредит. Въведени са разпоредбите на чл. 19 ал. 4 и 5
от ЗПК, съгласно които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. При нарушаване на това изискване, клаузи в договор,
надвишаващи определените параметри, се считат за нищожни. С това
законово изискване се определя размерът на оскъпяването на кредита, след
надвишаването на който размер, договорът излиза извън рамките на
добросъвестността и кредиторът подлежи на санкция. До него размер обаче се
приема, че е налице оскъпяване, което отговаря на изискванията за
добросъвестност и е съобразено с характера на конкретния вид договор –
потребитеските /“бързи“/ кредити, и са охранени както интересите на
потребителите, така и на кредиторите. Доколкото в ЗПК не е въведена норма,
която да определя максимален размер на договорната лихва, която се включва
като основен компонент в ГПР, то за нея не са налице основания да бъде
приета за нищожна, ако не надвишава сама по себе си или заедно с другите
компоненти от ГПР, определения в чл. 19 ал. 4 от ЗПК максимум на
оскъпяването на кредита. Поради това съдът намира, че в процесния случай е
неприложима цитираната практика на ВКС, че годишен лихвен процент,
който надхвърля трикратния размер на законната лихва, се явява в
противоречие с добрите нрави. В този случай, доколкото ГЛП е в размер на
13
41%, то договорната лихва се явява дължима. Не се оспорва и периода на
начисляването й, доколкото не се оспорва датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. Не се оспорва и размерът на лихвата /а само
основанието за начисляването й/. Поради това искът за заплащане на
договорната лихва следва да бъде уважен.
По осъдителните претенции:
Съгласно Договора за потребителски кредит е отпуснат кредит в размер
на 4000лв., за срок от 36месеца, като ГЛП е в размер на 41%, а ГПР – 49,20%
В договора е уговорено предоставяне на допълнителни услуги - „Фаст“,
която дава право на приоритетно становище за отпускане и изплащане на
потребителския кредит в размер на 1000лв. и „Флекси“, която дава право на
едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия
срок на договора в размер на 2800лв.
Съгласно чл. 10а ал. 1, от ЗПК Кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Съгласно ал. 2 Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
По същността си уговорените и претендирани сума включват заплащане
на дейности /услуги/, свързани с усвояване и управление на кредита,
доколкото касаят както отпускането на кредита /приоритетно/, така и
управлението му /предоставената възможност за изменение на погасителния
план/. Поради това попадат под изричната забрана на чл.10а, ал.2 от ЗПК за
начисляването на такива такси.
По смисъла на пар. 1 т. 1 т ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Въз основа на посочената разпоредба, възнагражденията за услуги /т.е.
14
таксите/ ФАСТ и ФЛЕКСИ, следва да бъдат включени в ГПР. Видно от
уговорките в Договора и изчисленията на ГПР, в него не се включват таксите
ФАСТ и ФЛЕКСИ /те се начисляват като отделна колонка в погасителния
план отделно от вноската по кредита, както и НЕ се посочат като параметри
по т. VI. от Договора /“параметри“/, където е посочен ГПР, /а отделно е
видно от самите размери на ГПР и таксите/.
С включването им в ГПР обаче се нарушава разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК е налице изискване годишният
процент на разходите да не надвишава пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. 50 %. С
включване на таксите ФАСТ и ФЛЕКСИ в ГПР, който без тях е с размери
49,20%, се стига до значително надвишаване на изискуемият максимум от
50% ГПР. Само плащанията по Фаст и Флекси водят до почни 100%
оскъпяване на кредита /2800лв.+1000лв.=3800лв., т.е. почти размера на
кредита от 4000лв./.
Всички уговорки, които противоречат на нормите на ЗПК се явяват
нищожни, на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Поради това клаузите,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупена услуга Фаст и
възнаграждение за закупена услуга Флекси, се явяват нищожни, на основание
чл. 10а ал. 2, от ЗПК и чл. 19 ал. 5 от ЗПК и по тях не се дължи плащане. Въз
основа на горното осъдителните претенции следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на мораторните лихви:
От направените от съда изчисления се установява, че претенциите на
ищеца в частта за мораторните лихви, са изчислени както върху размера на
главницата и договорната лихва, така и върху размера на възнагражденията
Фаст и Флекси. Доколкото исковете по чл. 86 от ЗЗД са акцесорни вземания,
такива се дължат само върху размера на уважените претенции за главница и
договорна лихва, и не се дължат върху размера на отхвърлените претенции за
таксите ФАСТ и ФЛЕКСИ.
За периода от 16.02.2020г. до 08.05.2021г. /като за периода 13.03.-
13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, с оглед разпоредбите на чл. 6 от
ЗМДВИППП/, съдът намира, че се дължат обезщетения за забава в общ
размер на 165,30лв., начислени върху размерите на погасителните вноски по
кредита /без таксите ФАСТ и ФЛЕКСИ/, считано от падежа на всяка вноска
15
до 08.05.2021г. Поради това искът се явява основателен за посочената сума и
неоснователен за разликата от 241.31лв.
За периода от 08.05.2021г.г. до 27.05.2021г. , обезщетение за забава се
дължи върху размера на претенциите за главница и договорна лихва, или в
размер на 30.94лв., като за разликата от 17.90лв. искът се явява
неоснователен.
По възражението за давност:
Договор за потребителски кредит № 30042260767 е сключен на
30.01.2020г., като първата дължима и незаплатена вноска е с падеж
15.02.2020г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано в
съда на 28.05.2021г., т.е. няма как да е настъпил ефекта на погасителната
давност, която е със срок от пет години, считано от датата на падежа на всяка
вноска, съгласно чл. 110 от ЗЗД и практиката на ВКС /Решение №
261/12.07.2011г. по г.д. № 795/2010г. на IV ГО, Решение № 28/05.04.2012г. по
г.д. № 523/2011г. на III ГО/.
С оглед частичното уважаване на исковете, съдът намира, че в полза и
на двете страни се следват разноски, съразмерно на уважената/отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК. На страните се
следват частично и разноските в заповедното производство, съгласно ТР
4/2013г. на ВКС, съразмерно на уважената/отхвърлената част от претенциите
по заповедта за изпълнение.
В този случай ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 163.14лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
289.27лв. - разноски в исковото производство /съразмерно, съгласно списъка
по чл. 80 от ГПК и доказателствата, както и сумата от 100лв.,
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно фактическата
и правна сложност на делото и на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ/.
Разноските на ищеца в размер на внесената д.т. по осъдителните
претенции в размер на 85,01лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв. остават за сметка на ищеца поради отхвърляне на осъдителните
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
В полза на адвоката на ответника, осъществяващ безплатна правна
помощ в полза на ответника, се дължат разноски в размер на 18,97лв. за
заповедното производство /съразмерно от 440,85лв. минимално адвокатско
възнаграждение, съгласно Наредба 1/2004г./ и сумата от 331.86лв., за
16
исковото /съразмерно от 815.89лв. минимално адвокатско възнаграждение,
съгласно Наредба 1/2004г./, съразмерно на отхвърлената част съответно на
заповедта и на исковете.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
М. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***********, дължи на „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, по
Заповед за изпълнение № 2083/01.06.2021г., постановена по ч.гр. дело №
7551/2021г. на ВРС, 16 състав, следните суми:
сумата от 3859.38 лв. (три хиляди осемстотин петдесет и девет лева
и 38 ст.), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
30042260767/30.01.2020г.
сумата от 1709.47 лв. (хиляда седемстотин и девет лева и 47 ст.),
представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 15.04.2020г. до 08.05.2021г.
сумата от 165.30лв. /сто шестдесет и пет лева и 30 ст./,
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 16.02.2020г. до
08.05.2021г.
сумата от 30.94лв. /тридесет лева и 94ст./, представляваща законна
лихва, дължима за периода от 08.05.2021г.г. до 27.05.2021г. /като за периода
13.03.-13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, с оглед разпоредбите на
чл. 6 от ЗМДВИППП/
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението –
28.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
415 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, срещу М. М. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. ***********, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
2083/01.06.2021г., постановена по ч.гр. дело № 7551/2021г. на ВРС, 16 състав,
следните суми:
сумата от 241.31лв. /двеста четиридесет и един лева и 31 ст./ ,
17
представляваща разликата между претендираната сума от 406.61 лв. и
уважената претенция от 165,30лв. - лихва за забава, дължима за периода от
16.02.2020г. до 08.05.2021г. /като за периода 13.03.-13.07.2020г. не е
начислявана законна лихва, с оглед разпоредбите на чл. 6 от ЗМДВИППП/
сумата от 17.90лв. /седемнадесет лева и 90ст./, представляваща
разликата между претендираната сума от 48.84 лв. и уважената претенция от
30.94лв. представляваща законна лихва, дължима за периода от 08.05.2021г.
до 27.05.2021г., на основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, срещу М. М. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. ***********, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца претендираните задължения по сключения Договор за потребителски
кредит № 30042260767/30.01.2020г., а именно: сумата от 971.22 лв.
(деветстотин седемдесет и един лева и 22ст.), представляваща
възнаграждение за закупена услуга Фаст; и сумата от 2722.22 лв. (две
хиляди седемстотин двадесет и два лева и 22 ст.), представляваща
възнаграждение за закупена услуга Флекси, на основание чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********, сумата от 163.14лв. /сто шестдесет и три лева
и 14 ст./, представляваща разноски в заповедното производство, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 2083/01.06.2021г., постановена по ч.гр.
дело № 7551/2021г. на ВРС, 16 състав, съразмерно на уважената част от
претенциите по заповедта за изпълнение, и сумата от 289.27лв. /двеста
осемдесет и девет лева и 27ст./, представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. М.Л.Л, ЕГН
*********** с адрес на дейността гр. *********** партер, сумата от 18,97лв.
/осемнадесет лева и 97ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в заповедното производство, на основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА.
18
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н.И.И., ЕГН
********** с адрес на дейността гр. ***********, сумата от 331.86лв.
/триста тридесет и един лева и 86ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство,
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19